Решение по дело №3308/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1554
Дата: 19 август 2019 г. (в сила от 20 декември 2019 г.)
Съдия: Поля Петрова Сакутова
Дело: 20195330203308
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                            №1554

                                     гр. Пловдив, 19. 08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на  осемнадесети юли две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ САКУТОВА

                                                                                        

при участието на секретаря Милена Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 3308/2019 г. по описа на РС-ПЛОВДИВ, XX нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „Теник Инвест“ ЕООД  против Наказателно постановление № 16-002512 от 17.05.2019 г., издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. на основание чл.414, ал.3 от КТ. С жалбата се оспорва установената в наказателното постановление фактическа обстановка.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован се представлява от адв. М. ***, с представено  по делото пълномощно, който подържа жалбата по направените в нея оплаквания.

Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от Н. К. , *** отдел „Административно информационно и правно осигуряване“ в Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, която оспорва жалбата и моли наказателното постановление като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в предвидения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок за обжалване и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът , като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

При извършена проверка на 26.03.2019 г. около 15:00 ч.в обект на контрол-ресторант „Арена“ в гр.Пловдив, ул. „Отец Паисий“ №2, стопанисван от „Теник Инвест“ ЕООД е установено, че З.С.Г.,  с ЕГН **********, работи като *** в ресторант  „Арена“. В разговор и в писмен вид З.С.Г. е декларирала, че работи в обекта от 26.03.2019 г.

На 01.04.2019 г.в Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив от страна на работодателя е представен трудов договор №581/26.03.2019 г., сключен със З.С.Г. и справка за регистрацията му в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите с изх.№  от 26.03.2019 г., 18:07 ч. От проверката в обекта на контрол, от представените в Дирекция „Инспекция по труда“ –Пловдив документи и от дадените писмени обяснения от К.Д.К. –*** на „Теник инвест“ ЕООД , е установено, че към 15:00 ч. на 26.03.2019 г. от страна на дружеството-работодател „Теник инвест“ ЕООД е допусната до работа в ресторант „Арена“ в гр.Пловдив, ул. „Отец Паисий“ №2, З.С.Г. , ЕГН **********, без да й е предоставено преди постъпването й на работа копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, заверено в Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, за регистрацията на сключения трудов договор. Резултатите от проверката били квалифицирани като нарушение по чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда .

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което описаната в АУАН фактическа обстановка била възприета по идентичен начин.

Актът бил представен на *** на нарушителя, който в графа възражения отбелязал, че ще подаде писмени възражения срещу съставения АУАН.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН били подадени и писмени възражения срещу съставения АУАН.

Като се запознал със съставения АУАН и събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства, административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител К.М.Т., декларация по чл.402 от КТ, подписана от  З.С.Г., копие на трудов договор №581/26.03.2019 г. пълномощно № 1936 /2815 от 16.06.2016 г. на К.К., справка за приети и отхвърлени уведомления с вх.№ 16388193045130/26.03.2019 г. ,  писмени  обяснения от К.К., *** на „Теник инвест“ЕООД, Заповед №3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния  директор към „Главна инспекция по труда“.

Установява се от показанията на разпитания в качеството на свидетел актосъставител, че проверката, осъществена от служителите  на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив била инициирана по повод подаден сигнал. Отново от показанията на разпитания свидетел се установява, че на място установили З.С.Г. да упражнява трудова дейност. При проверката тя обяснила, че упражнява трудова дейност. В тази връзка същата попълнила и Декларация по чл.402 от КТ с посочени в нея работно време и получавано трудово възнаграждение.  В хода на проверката, която според св. Т. продължила около час, били изискани трудови договори на други  лица, установени да работят в обекта. Но такива не били представени. Не било споменато, че проверяваното дружество имало сключен трудов договор със З.Г..

Предвид оплакванията в жалбата, че на процесната дата Г. не упражнявала трудова дейност  съдът допусна до разпит св. Г. и св. К.. Св. З.Г. заяви, че на процесната дата се явила в проверявания обект и след разговор с управителя на обекта започнала да сервира с уговорка първо да видят как се справя и ако се справя веднага следвало да започне работа. След това св. Г. заявява, че дошли проверяващите и й казали да попълни документи, а именно декларацията по чл. 402 от КТ.

В показанията дадени пред съда, св.К. потвърждава показанията на св. Г. относно уговорките й с работодателя. Св. К. посочва, че едва след проверката,инструктирали св. Г., последната подписала трудовия договор и едва след това  започнала работа по трудов договор.

Поради противоречията между св. Т. от една страна и тези на св.К. и Г. от друга съдът постави в очна ставка разпитаните свидетели. В хода на проведената очна ставка св. Т. посочи, че в близост до Г. не били установили лица, които да я обучават. Св. Г. посочи също, че сама попълнила документите, включително и декларацията по чл.402 от КТ без да й са давани указания.

Св. Т. и св. К. посочиха, че проверката е протекла нормално без да се създава напрежение, като св. К. допълни, че дошла, след като св. Г. вече попълнила документите, поради което и не знаела как точно е протекла проверката  по време на попълването на документите от страна на Г..

Съдът намира, че направените от страна на проверяващите констатации са установени правилно. Правилно е възприета фактическата обстановка, а именно че осъществяваната от Г. дейност в деня на проверката е представлявала дейност по трудово правоотношение. Показанията на св.Г., че в деня на проверката Г. се е обучавала, са  в противоречие с тези на св. Т..  В близост до св.Г. не са установени лица, които да я обучават и да й дават указания. Г. е била сама и е обслужвала клиенти, което е част от трудовите й функции по трудово правоотношение. В тази връзка съдът взе предвид и попълнената от нея декларация по чл.402 от КТ, за която св.Г. посочи, че е попълнила самостоятелно, без чужда намеса, тъй като е грамотна и разбирала нейното съдържание, като в тази насока св. К. допълни, че по време на проверката са били изискани документи и същите са били представени, като не е имало някакви усложнения. Съдът дава вяра на показанията на св. Т. и приема, че в деня на проверката Г. е осъществявала трудова дейност. Съдът не дава вяра на показанията на св. К. и св. Г., че е била обучавана, а след проверката с нея е сключен и трудов договор и  приема, че показанията на св. К. и Г. представляват защитна версия. Твърденията на св. Г. и К., бяха напълно разколебани от писмените доказателства по делото –декларация по чл. 402 от КТ, както и от показанията на св. Т., че Г. не е била обучавана при  появата им, а е работила, т.е. осъществявала е дейност по трудово правоотношение с уговорени параметри,  предвид собственоръчно  попълнената декларация от нея самата.

Предвид установеното в деня на проверката съдът приема, че Г. е била допусната до работа без да й е връчен екземпляр от трудовия договор. На процесната дата същата е упражнявала трудова дейност и е следвало да има представен екземпляр от него преди да бъде допусната до работа, което задължение работодателят не е изпълнил. Разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ визира задължението на работодателя да предостави на работника екземпляр от сключения трудов договор и копие от уведомлението до НАП за регистрирането му преди работникът да постъпи на работа, а разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ въвежда забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Дължимото поведение на работодателя, разписано от законодателя в тези две разпоредби, е различно - в първия случай, задължението на работодателя е за действие /да предостави на работника двата документа/, а по ал.2 - задължението за работодателя е за бездействие /да не допуска до работаработника, преди да е изпълнено задължението по ал.1. Представеният и сключен трудов договор от същата дата, но след проверката, не опровергава направените констатации. Задължението, отнасящо се до работодателя, се явява в забрана за допускане до работа, което е осъществено с  правно забранено действие.

С оглед изложеното съдът приема, че е налице осъществено от страна на дружеството –жалбоподател нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като на 26.03.2019  г. е допуснал до работа З.С.Г., без да  й е връчен екземпляр от трудовия договор.  Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба, предвиждаща за нарушение на чл.63, ал.2 налагане на  имуществена санкция или  глоба в размер 1500 до 15 000 лв. Доколкото нарушението е осъществено от юридическо лице, административнонаказателната отговорност е безвиновна.

При  проверка относно спазване на процесуалните изисквания при издаване на наказателното постановление съдът не констатира допуснати процесуални нарушения. АУАН и НП са съставени от компетентни лица, в тази връзка е приложената към административнонаказателната преписка и приета по делото Заповед № 3-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния  директор към „Главна инспекция по труда“. Спазени са сроковете, предвидени в чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и за издаване на наказателното постановление. Нарушението е  описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в какво се състои и да организира защитата си. АУАН е връчен на представител на нарушителя с оглед представеното към административнонаказателната преписка пълномощно № 1936 /2815 от 16.06.2016 г. Посочени са доказателствата, въз основа на които е издадено наказателното постановление.

Не са налице и основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, доколкото с факта на допускане на лицето за осъществяване на трудовите функции без да му е връчен екземпляр от трудов договор, се засягат осигурителните му права, съотв. трудовите такива.

По отношение индивидуализацията на наказанието, съдът установи, че административнонаказващият орган е завишил същото над справедливия размер, съобразно конкретните обстоятелства. По делото са налични единствено смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, /доколкото липсват данни за други нарушения по същия нормативен акт/ . С оглед на изложеното съдът счита, че административно наказание, определено в минимален размер, би било справедливо и би изпълнило целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.

 Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 16-002512 от 17.05.2019 г. , издадено от *** на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Теник Инвест“ ЕООД, седалище и адрес на управление : ***, ЕИК *********, представлявано от Й.Т.Н.,  за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. чл.63, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв., като НАМАЛЯВА размера на санкцията до сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните .

 

 

                                                                 Районен съдия :....................................

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.