РЕШЕНИЕ
№ 1600
гр. Плевен, 23.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:С. Г. И.
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от С. Г. И. Гражданско дело № 20234430103902 по
описа за 2023 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делба втора фаза по извършването.
С Решение №185/19.02.2024г., постановено по гр.д. №3902/2023г. по
описа на РС-Плевен, Съдът Е ДОПУСНАЛ, на основание чл. 344, ал.1 ГПК,
да се извърши съдебна делба МЕЖДУ М. Д. Б., ЕГН **********, от
гр.София, кв. „***“, ул. „***“ №*** и К. Й. Ц., ЕГН ********** от с. ***,
обл.Плевен, ул. „***“ №4, върху следния недвижим имот - Урегулиран
поземлен имот с площ от 690 /шестстотин и деветдесет/ кв.м., находящ се в с.
***, общ. Долна Митрополия, обл.Плевен, съставляващ УПИ *** в кв. *** по
плана на селото, чиято улична регулация и дворищна регулация са утвърдени
със Заповед №225/1992г., при съседи на имота: улица по ***, УПИ *** от кв.
*** на Ц.А.Г., УПИ *** от кв. *** на С.П.С. и УПИ *** от кв. *** на П. И. Т.,
заедно с построените в него в него жилищна сграда, сграда лятна кухня,
второстепенна сграда, второстепенна сграда и сграда лятна кухня, при
следните делбени квоти:
1
М. Д. Б., ЕГН ********** - 1/2 идеална част и
К. Й. Ц., ЕГН ********** - 1/2 идеална част.
Със същото решение е ДОПУСНАЛ, на основание чл. 344, ал.1 ГПК
да се извърши съдебна делба между М. Д. Б., ЕГН **********, от гр.София,
кв. „***“, ул. „***“ №*** и К. Й. Ц., ЕГН ********** от с. ***, обл.Плевен,
ул. „***“ №4, върху следните движими вещи: товарен автомобил „***“, рег.
№*** и товарен автомобил „***“, рег. №***, при следните делбени квоти:
М. Д. Б., ЕГН ********** - 1/4 идеална част и
К. Й. Ц., ЕГН ********** – 3/4 идеална част.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От заверено копие на удостоверение за граждански брак №*** се
установява, че ответницата К. Й. Ц. и В.Б.Б. са сключили граждански брак на
***г. в гр.Плевен, за което е съставен Акт за граждански брак №***/***г.
Твърденията на ищеца за сключен брак на ответницата с *** не са подкрепени
с никакви доказателства, и предвид представеното удостоверение за
граждански брак №*** между ответницата К. Й. Ц. и В.Б.Б., не следва да
бъдат обсъждани.
От показанията на свидетеля И.Б.Б. /*** на ищцата М. Д. Б. и *** на
ответницата К. Ц./ се установява, че *** му М. Б. от 1997 г. не е живяла в
процесния имот в с. ***, а е живяла в гр.София и в чужбина. Сочи, че 30 дни
преди *** му В. Б. да почине, *** им М. Б. си е дошла от ***, и си е тръгнала
о***но в деня на погребението. Уточнява, че *** му трайно живее в *** от
2007г.-2008г. Свидетелят дава показания, че ***т му *** В. Б. и *** му-
ответницата К. Ц. през последните 10 години са поддържали имота, вкл. са
правили ремонти на кухня, смяна на дограма, ремонт на баня, замазка,
гипсокартон. Сочи, че ремонтите в недвижимия имот са правени само от ***
му В. Б. и неговата ***-ответницата К. Ц.. Свидетеля сочи, че и към момента
на смъртта на *** му В. Б., неговата ***-ответницата К. Ц. е живеела с него.
Свидетелят дава показания, по отношение на процесните моторни превозни
средства, че автомобилите са били поддържани от ***т му *** В. Б. и *** му-
ответницата К. Ц.. Уточнява, че към момента, „***“ е при самия него, а „***“-
ът е при К. Ц.. Свидетелят дава показания, че *** му-ищцата М. Б. по никакъв
начин не е участвала в ремонт и поддръжка на автомобилите. Свидетелят
уточнява, че къщата е била строена навремето, като е била собственост на
2
покойната му *** /*** на *** му/, а самият свидетел по това време е бил на
четири години. Свидетелят дава показания, че ***т му *** В. Б. финансово
сам е заплащал сумите за ремонтите, а самият свидетел и приятели са
участвали с физическа помощ при ремонтите. Свидетелят сочи, че е участвал
по ***ски в ремонтите, като не му е заплащано за тази услуга. Заявява, че не
му е известна стойността на закупените материали. Свидетелят дава
показания, че ***т му *** В. Б. и *** му-ответницата К. Ц., до последно, до
преди година преди да почине В. Б., са живели в ***. Самият свидетел заявява,
че живее в гр.София. Свидетелят дава показания, че *** му В. Б. е започнал
ремонтите още преди прехвърлянето на имота.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви, въпреки близката
роднинска връзка с двете страни по делото. Именно предвид роднинската
връзка е нормално свидетелят да е запознат с изложените факти и
обстоятелства.
От показанията на свидетеля М.Х.Н. се установява, че е бил *** на ***
В. Б.. Свидетелят дава показания, че ***т В. Б. до последно е живял със ***та
си – ответницата К. Ц., която се е грижила до последно за него, до смъртта му.
Свидетелят дава показания, че В. Б. и К. Ц. са правили ремонти в къщата,
като при всеки ремонт свидетелят М.Н. сочи, че им е помагал. Заявява, че
стотици пъти е посещавал процесния имот, тъй като с *** В. Б. са приятели от
съученици. Свидетеля заявява, че всички ремонти са заплащани от В. Б. и К.
Ц.. Уточнява, че е сменена дограма, ремонтирана е баня, кухня, правен е
навес. За ищеца М. Б. сочи, че е живее в ***, от много повече от десет години,
като уточнява, че дори собствената му вече бивша *** е била заедно с ищеца
М. Б. в ***. Сочи, че ответницата К. Ц. се е обадила на ищеца М. Б. по повод
смъртта на В. Б., и ищеца М. Б. тогава си е дошла. Сочи, че М. Б. по никакъв
начин не е участвала в ремонтите на процесния имот и не я е виждал. Заявява,
че всичко за ремонтите, включително и труд на майстори, е заплащано от В. Б.
и К. Ц.. Заявява, че на погребението на В. Б. е видял М. Б. за пръв път от 15
години. Свидетелят сочи, че не е бил свидетел на предаване на пари от страна
на М. Б. към В. Б.. На свидетелят му е известно за съществуването на
процесните автомобили, като сочи, че те са закупени от В. Б. и К. Ц..
Свидетелят сочи, че единият автомобил се намира при К. Ц., а другият- при
И. Б.- *** на В. Б..
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля Ж.М. П. се установява, че е била във
връзка с *** В. Б., като са живели заедно в ***. Сочи, че в последствие са се
3
разделили и В. Б. се е оженил за К. Ц.. Сочи, че е ходила в процесния имот в с.
*** и е преспивала там. Уточнява, че когато са били във връзка с В. Б. и са
били в България, не са били във ***, а всеки е живеел в своя дом. Уточнява,
че когато са били във връзка с В. Б. и са били в ***, са били във ***. Заявява,
че тогава в имота В. Б. е живеел с *** си и с *** си, като в последствие ***
му е починал. Уточнява, че ***та на В. Б. е починал, след като тя и В. Б. са се
прибрали от ***. Свидетелят сочи, че към 2011 г. е била поставена дограма,
като самият В. Б. й е разказвал за това. Сочи, че и банята е била ремонтирана
вече. Заявява, че след като В. Б. се е оженил, са престанали да поддържат
връзка. Известно й е, че преди да почине, В. Б. и ***та му са живели в ***, а
когато са били в България двамата са живели в процесната къща. Заявява, че
до 2013г. М. Б. е живяла и работила в ***, като и самата свидетелка и В. Б. са
били в *** тогава. Свидетелят не може да заяви със сигурност къде е била М.
Б. след това, предполага, че може би в ***, но не може да уточни до кога.
Уточнява, че самата тя живее в гр.Плевен, и не си ходи толкова често на село,
за да й е известно това.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля, като
последователни, изчерпателни и непротиворечиви.
От показанията на свидетеля Н.Й.К. се установява, че познава М. Б.,
като сочи, че ***та, ***та и *** на ищеца М. Б. са строили процесната къща.
За ответницата К. Ц. заявява, че познава само по физиономия. Сочи, че в тази
къща ищеца М. Б. е живяла със *** си Б. и с *** си. Сочи, че М. Б. е ходила да
работи в чужбина. Сочи, че и *** на ищеца М. Б. са работили в чужбина-***,
***. Свидетелят уточнява, че е присъствала по времето на строежа на къщата,
около 1979г.-1980г. Свидетелят заявява, че самата тя живее в с. Ореховица,
където е съседка на ***а на ищеца М. Б., която ходи на гости от време на
време в с. Ореховица. Свидетелят сочи, че до смъртта си В. Б. е живеел в
чужбина, като е живеел и в процесната къща, пътувал е. Сочи, че й е известно,
че В. Б. се е разболял в ***, прибрал се е в *** и е починал в България месец
след прибирането си. Свидетелят изказва предположения, че В. Б. е живеел в
*** със ***та си К. Ц..
При личното си изслушване, ищеца М. Б. сочи, че е помагала финансово
на ***а си В. Б., тъй като държал бар и магазин. Сочи, че ремонт на банята е
правен от двамата ***я В. Б. и А. Б.. Сочи, че след смъртта на ***та на В. Б.,
през 2014г., В. Б. си е дошъл за погребението от *** в България, заедно с ***
си М. Б., и бившата си приятелка, но в последствие предпочел да се ожени за
ответницата К. Ц..
Съдът възприема заключението на съдебно-оценителната експретиза
като обективно, обосновано, компетентно, безпристрастно. Вещото лице А. С.
дава заключение, че пазарната стойност на товарен автомобил „***“, рег.
№*** е 5570 лева, а пазарната стойност на товарен автомобил „***“, рег.
№*** е 1788 лева. По отношение на „***“ е дадено заключение, че
автомобилът се намира в с. ***, паркиран на тротоар, не може да се провери
4
работа на двигател, поради слаб акумулатор, фургонът е със следи от
изкърпване и удари отзад в ляво, общо впечателение за лош външен вид. По
отношение на „***“ е посочено, че автомобилът се намира в гр.София, във
функционално състояние. Вещото лице уточнява в открито съдебно
заседание, че при отваряне на „***“ вътре е имало гнездо на оси, трудно се
отваряли вратите, гумите също не били в добро състояние. Ищецът М. Б.
възразява, че тя самата е успявала да запали този бус и че миналата година
бусът е бил в движение. Вещото лице уточнява, че към момента на
експертизата бусът не е могъл да запали, като причината може да и от
акумулатора.
Съдът възприема заключението на съдебно-техническата експретиза
като обективна, обоснована, компетентна, безпристрастна. От него се
установява, че пазарната стойност на допуснатия до делба недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот с площ от 690 /шестстотин и деветдесет/ кв.м.,
находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, обл.Плевен, съставляващ УПИ
*** в кв. *** по плана на селото, чиято улична регулация и дворищна
регулация са утвърдени със Заповед №225/1992г., при съседи на имота: улица
по ***, УПИ *** от кв. *** на Ц.А.Г., УПИ *** от кв. *** на С.П.С. и УПИ
*** от кв. *** на П. И. Т., заедно с построените в него жилищна сграда,
сграда лятна кухня, второстепенна сграда, второстепенна сграда и сграда
лятна кухня, е 41800 лева. Стойността на един дял е 20900лева Имотът е
неподеляем при определените от Съда квоти, съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1, т.4 и чл. 203, ал.1 ЗУТ. Съгласно заключението, обектът представлява
урегулиран поземлен имот, равнинен, затревен, с частично изпълнени
бетонови площадки. В имота са построени следните сгради: едноетажна
масивна жилищна сграда със ЗП 72 кв.м., строена 1978г.; лятна кухня,
състояща се от едно помещение – кухня с трапезария, с топла връзка към
къщата , със ЗП 44 кв.м., строена 1978 г.; навес с три оградни стени, със ЗП 21
кв.м., строен петдесетте години; лятна кухня, състояща се от едно помещение,
със ЗП 21 кв.м., строена петдесетте години; стопанска постройка, на два
етажа, строена тридесетте години, с полумасивна конструкция със ЗП 25 кв.
м., строена петдесетте години. Вещото лице С. С. подробно е описало
състоянието на горепосочените сгради, като е онагледило с цветни
фотоснимки, инкоропорирани в заключението, всяка една от тях. В открито
съдебно заседание вещото лице отговори изчерпателно и убедително на
въпросите, поставени от ответната страна и уточни, че гореописаните сгради
са установени на място и съществуват.
При така установеното от фактическа страна, Съдът приема следното от
правна страна:
Съдът приема, че от гласните доказателства се установява, че ищецът М.
Б. не е живяла заедно с наследодателя В. Б. към момента на смъртта му.
Напротив, от обсъдените гласни доказателства се установява, че до смъртта на
5
наследодателя В. Б., с него е живяла ***та му К. Ц.. Съдът намира, че ищецът
М. Б. не отговаря и на другото изискване по чл. 349 ГПК, а именно същата
притежава и друг имот, като от показанията се установява, че ищецът живее
в гр.София, както и от Справка от Агенция по вписванията на л.95-97 от
делото се установява, че ищецът М. Б. е собственик на имот в гр.София. В
подкрепа на горното обстоятелство е и фактът, че с Определение
№5690/16.12.2023г. Съдът не е приел за разглеждане на осн. чл. 341, ал.2
ГПК, иска по отношение друг сочен в отговора на искова молба
недвижим имот, находящ се в гр.София, общ. Столична, ул.
"***те"№***- поземлен имот с площ от 304 кв.м., пл.№***, описание:
НУПИ, кадастрален лист 203, тип на имота- градски, стара имотна партида-
*** и построени в имота две стопански сгради по 10 кв.м., както и три
едноетажни жилищни сгради с площ от 25квм., стара имотна партида ***, с
площ от 28 кв.м. стара имотна партида *** и с площ от 20кв.м. стара имотна
партида ***. Идентификаторът на описания имот е *** за поземления имот и
за сградите ***.1, ***.2 и ***.3., поради неотстраняване на нередовности на
отговор на искова молба на осн. чл. 101 ГПК. Определение
№5690/16.12.2023г. не е обжалвано. Поради гореизложеното, Съдът намира,
че ищецът М. Б. не отговаря на изискванията по чл. 349, ал.2 ГПК, поради
което искането й да й бъде възложено неподеляемото жилище, следва да бъде
оставено без уважение.
В настоящото производство не е приеман иск за подобрения в имота, от
никоя от страните, поради което свидетелските показания в частта за всички
извършени подобрения не следва да се обсъждат по същество.
Съсобствеността в тази втора фаза на съдебната делба се ликвидира
посредством един от следните способи: посредством теглене на жребий, чрез
разпределение на имотите от Съда по реда на чл. 353 от ГПК, чрез възлагане
по реда на чл. 349 от ГПК или чрез изнасяне на публична продан - чл. 348 от
ГПК. При избор на най-подходящия способ, Съдът е длъжен да съобрази
следното: дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите;
да се съпостави стойността на имотите с дела на всеки един съделител от
делбената маса; да се прецени налице ли са предпоставки за възлагане на
неподеляем имот; има ли обстоятелства, които правят тегленето на жребий
невъзможно или много неудобно, както и всякакви други обстоятелства, които
биха имали значение за извършване на делбата посредством един от
6
възможните способи. Когато допуснатите до делба имоти са достатъчни, за да
може всеки от съделителите да получи дял в натура, каквото е изискването на
чл. 69, ал.2 от ЗН, основният способ за извършването й е жребието по чл. 350
и чл. 352 от ГПК, а само ако съставянето на дялове и тегленето на жребие е
невъзможно или много неудобно, Съдът може да разпредели имотите на
основание чл. 353 от ГПК.
В настоящия случай, видно от приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, делбения недвижим имот е неподеляем.
Съгласно чл. 348, ал. 1 ГПК, допуснатите до делба недвижими имоти се
изнасят на публична продан, когато същите са неподеляеми и не могат да
бъдат поставени в дял. В случая, от имота не могат да бъдат обособени
самостоятелни дялове, за да може всеки от съделителите да получи дял в
натура. Това препятства прилагането на останалите способи за извършване на
делбата- чрез разпределение на имотите между съделителите, тъй като в
случая от делбеният имот не могат да се обособят реални дялове съобразно
броя на съделителите. По същите съображения е неприложимо и тегленето на
жребие, тъй като не се обособяват достатъчен брой дялове, поради което
следва делбата да бъде извършена на основание чл.248 ГПК чрез изнасяне на
публична продан на делбения имот.
Гореизложеното се отнася и по отношение на моторните превозни
средства.
Върху придобитото в дял имущество всеки един съделителите, съгласно
чл.355 ГПК, ще следва да заплати държавна такса, както следва: М. Д. Б., ЕГН
********** следва да заплати 909,58 лева /836 лева +73,58 лева/, и К. Й. Ц.,
ЕГН ********** следва да заплати 1056,74 лева /836 лева + 220,74 лева/ за
държавна такса.
Разноските по настоящото производство са поети както следва: депозит
за вещо лице по съдебно-оценителна експертиза, внесен от М. Д. Б. в размер
на 300 лева и депозит за вещо лице по съдебно-техническа експертиза в
размер на 500 лева, внесен от М. Д. Б.. Направените по делото разноски
следва да бъдат разпределени между съделителите съобразно правилото на
чл.355 ГПК. К. Ц. следва да бъде осъдена да заплати на М. Б. 225 лева депозит
за вещо лице по съдебно-оценителна експертиза и 250 лева депозит за вещо
лице по съдебно-техническа експертиза, представляваща заплатени от ищеца
7
М. Б. разноски в делбеното производство, съответни на дела на ответника К.
Ц..
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищците такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответниците съразмерно с уважената част на иска. Поначало,
ищците имат право да искат от ответниците да им заплатят направените
разноски, ако те са предизвикали нуждата от делото. Отговорността за
разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата да
плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.
От друга страна, действията на всяка една от страните в настоящото
производство е насочена към една цел - ликвидиране на съсобствеността
върху съсобствена вещ, която е неделима по закон. С оглед това Съдът счита,
че на основание чл.355 от ГПК следва всяка от страните да поеме разходите
относно събирането на доказателства с оглед своите дялове, а разходите за
възнаграждение за упълномощените от страните адвокати следва да се поемат
също от тях и не следва да се компенсират от другата страна. В този смисъл са
и указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.9 на
Постановление №7/1973г. на Пленума на ВС. Становище в този смисъл е
изразено в Определение №4/06.01.2011г., постановено по гр.д.№542/2010г. от
тричленен състав на Второ ГО на ВКС, както и в Определение
№252/11.07.2014г., постановено по гр.д.№2024/2014г. от тричленен състав на
Първо ГО на ВКС, Определение №692/29.09.2014г. по гр.д.№4283/2014г.,
постановено от тричленен състав на Трето ГО на ВКС, Определение
№373/09.02.2013г. по гр.д.№1242/2013г., постановено от тричленен състав на
Първо ГО на ВКС, Определение №255/09.10.2013г. по гр.д.№563/2012г.,
постановено от тричленен състав на Първо ГО на ВКС, Определение
№83/24.04.2014г. по гр.д.№948/2012г. на тричленен състав на Второ ГО на
ВКС. По тези съображения, не следва да бъдат присъждани разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения и на основание чл.348 от ГПК,
Съдът
РЕШИ:
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК
8
следният недвижим имот:
Урегулиран поземлен имот с площ от 690 /шестстотин и деветдесет/
кв.м., находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия, обл.Плевен, съставляващ
УПИ *** в кв. *** по плана на селото, чиято улична регулация и дворищна
регулация са утвърдени със Заповед №225/1992г., при съседи на имота: улица
по ***, УПИ *** от кв. *** на Ц.А.Г., УПИ *** от кв. *** на С.П.С. и УПИ
*** от кв. *** на П. И. Т., заедно с построените в него жилищна сграда,
сграда лятна кухня, второстепенна сграда, второстепенна сграда и сграда
лятна кухня,
като получените при проданта суми се разпределят между съделителите
както следва:
М. Д. Б., ЕГН ********** - 1/2 идеална част и
К. Й. Ц., ЕГН ********** - 1/2 идеална част.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК
следните движими вещи:
Товарен автомобил „***“, рег. №*** и Товарен автомобил „***“, рег.
№***,
като получените при проданта суми се разпределят между съделителите
както следва:
М. Д. Б., ЕГН ********** - 1/4 идеална част и
К. Й. Ц., ЕГН ********** – 3/4 идеална част.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на М. Д. Б., ЕГН **********, гр.София,
кв. „***“, ул. „***“ №*** за поставяне в дял на осн. чл. 349, ал.2 ГПК, на
процесния недвижим имот: Урегулиран поземлен имот с площ от 690
/шестстотин и деветдесет/ кв.м., находящ се в с. ***, общ. Долна Митрополия,
обл.Плевен, съставляващ УПИ *** в кв. *** по плана на селото, чиято улична
регулация и дворищна регулация са утвърдени със Заповед №225/1992г., при
съседи на имота: улица по ***, УПИ *** от кв. *** на Ц.А.Г., УПИ *** от кв.
*** на С.П.С. и УПИ *** от кв. *** на П. И. Т., заедно с построените в него
жилищна сграда, сграда лятна кухня, второстепенна сграда, второстепенна
сграда и сграда лятна кухня, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, М. Д. Б., ЕГН **********,
гр.София, кв. „***“, ул. „***“ №***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен,
9
държавна такса върху стойността на дела в размер на 909,58 лева, както и 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл.355 ГПК, К. Й. Ц., ЕГН **********, от с.
***, обл.Плевен, ул. „***“ №*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Плевен,
държавна такса върху стойността на дела в размер на 1056,74 лева, както и 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. Й. Ц., ЕГН **********, от с. ***, обл.Плевен, ул. „***“
№*** ДА ЗАПЛАТИ на М. Д. Б., ЕГН **********, гр.София, кв. „***“, ул.
„***“ №*** разноски в размер на ***6 лева, представляваща заплатени от
ищеца М. Б. разноски в делбеното производство, съответни на дела на
ответника К. Ц..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Плевен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10