РЕШЕНИЕ
№ 828
гр. Пловдив, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело
№ 20225300500582 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на С. В. К.,ЕГН-**********,чрез процесуалния му
представител адв.М.Д. против решение № 247/24.01.22г.,постановено по гр.д.№
13692/21г.по описа на ПдРС,13-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлена молбата на В. В. К.
за допускане на промяна на бащиното и фамилното му име от „В. К.“ на „Я. Ч.“ на осн.чл.19
от ЗГР.
Недоволен от така постановеното решение в атакуваната му част е останал
молителят В. (С.) В. К.,(въззивник в настоящото производство),който обжалва същото в
законоустановения срок с оплакване за неправилност.Моли съда да отмени решението в
атакуваната му част и да постанови друго,с което да допусне промяна на бащиното и
фамилното му име от „В. К.“ на „Я. Ч.“.
Заинтересованата страна по първоначалната молба-Община П. в срока по чл.263 от
ГПК не е изразила становище по подадената въззивна жалба.
Окръжна прокуратура-Пловдив,чрез прокурор Й.Т. изразява становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на първоинстанционното решение
като правилно и законосъобразно.
За да се произнесе,въззивният съд взе предвид следното:
1
ПдРС е сезиран с молба от В. В. К. с правно основание чл.19,ал.1 от ЗГР.В молбата се
сочи,че всички негови роднини и приятели,включително родителите му,били с турско
самосъзнание.Молителят бил роден през *****г.,в периода,когато имената на българските
граждани от турски произход са били принудително променени с български такива.Името на
молителя при раждането му било дадено насилствено и било неприемливо за
него.Името,което използвал и с което се назовавал от самото си раждане било С. с презиме
Я. и фамилия Ч.С тези имена бил познат на обществото,в което е отгледан,както и в
страната,в която се установил към момента да живее и работи.Твърди се в молбата,че
представяйки се с турските си имена,молителят бил по-добре приет в страната и
чужбина.Настоящите му имена били пречка за цялостното му интегриране в семейството,в
което е роден и живее,а и предвид диаспората,в която живеел и работел,имената му били
неприемливи.
Районният съд е допуснал промяна в собственото име на молителя от „В.“ на „С.“,но
е отказал да допусне промяна на бащиното и фамилното му име с мотив,че не са налице
„важни обстоятелства“,налагащи промяната.Желанието на същия да носи бащино и
фамилно име „Я. Ч.“ не можели да обосноват съществуването на важни по см.на чл.19,ал.1
от ЗГР обстоятелства.Според съда важните обстоятелства следвало да бъдат обективно
обусловени,а не въпрос на лична преценка от страна на молителя,като в случая исканата
промяна се явявала продиктувана от субективното желание на молителя.
По делото са представени справки за молителя,от които се установява,че спрямо него
няма образувани и неприключили досъдебни производства,нито образувани и
неприключили наказателни производства,не са му били налагани принудителни
административни мерки по ЗБДС.По делото са събрани гласни доказателства с разпита на
свидетеля В. К.,баща на молителя,който с показанията си е установил,че етническият му
произход е турски,няма нищо против българските имена,но когато синът му се родил,макар
да го кръстили „В.“,му дали и турско име-„С.“.С това име молителят бил известен,като в
квартала,в който живеел,можел да бъде намерен само по турското му име.Турското име на
свидетеля било Я. Ч.,а по-малкия брат на молителя също сменил имената си и сега се казвал
Ф. Я. Ч.При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд постановил обжалвания
съдебен акт.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на доводите на страните в двете съдебни
инстанции и доказателствата по делото,по реда на въззивното производство приема за
установено следното:
Въззивният съд споделя установената от ПдРС фактическа обстановка,като същата се
установява от събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни
доказателства.Настоящата инстанция,като прецени показанията на свидетеля К. по реда на
чл.172 от ГПК,кредитира същите в частите им,обсъдени от районния съд като дадени в
резултат на лични впечатления и наблюдения на свидетеля за релевантните факти по
делото,обективни и безпристрастни.
Въззивникът,видно от приложените по делото писма от ОД на МВР-
2
Пловдив,НСС,РП-Пловдив и ОД на МВР-Пловдив,сектор „БДС“,не е осъждан за
престъпления от общ характер,не са му налагани санкции по ЗБДС,няма данни за водени
срещу него досъдебни производства.
При така приетата за установена фактическа обстановка и по свое убеждение
въззивният съд достигна до следните изводи отправна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК от страна в
първоинстанционното производство,имаща правен интерес от обжалването и срещу
подлежащ на въззивно обжалване допустим съдебен акт,поради което се явява допустима.
Разгледана по същество,същата е основателна.
Настоящата инстанция намира,че първоинстанционният съд е отхвърлил молбата за
промяна на бащиното и фамилно име на молителя по мотиви,които противоречат на
установената съдебна практика.Според тази практика законът не следва да се тълкува
толкова стеснително,а в по-широк смисъл,като съдът следва да се съобрази и с наличието на
факти от субективно естество,стига исканата промяна да не е свързана с намерение да се
въведат в заблуждение органите на реда или определени институции,за каквото няма данни
в случая.При прилагането на разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗГР от понятието „важни
обстоятелства“ не следва да се изключва субективното желание на лицето да носи
определено име,особено когато това е свързано със съображения от етнически или
религиозен характер предвид правото му на свободно самоопределяне по тези признаци,и
исканата промяна няма за цел въвеждане в заблуждение на органите на реда или определени
институции.
В случая исканата промяна както на личното,така и на бащиното и фамилното име на
молителя е мотивирана с обстоятелства от етнически характер,които са установени в
производството с показанията на свидетеля К.От тях е видно,че молителят е от турски
етнически произход,живее в общност със същия етнически характер и е известен в това
общество именно с турското си презиме и фамилия,които отговарят на семейните и
етнически традиции.Това следва да се третира като важно и обективно съществуващо
обстоятелство и следва да бъде зачетено като такова.При неговото наличие,съгласно
разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗГР е допустимо да се допусне промяна на бащиното му и
фамилното му име.
Предвид това и несъвпадението на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение в атакуваните му части следва да се
отмени,като се уважи молбата.
По разноските:
Въззивният съд не е сезиран с претенция за разноски,като не дължи служебно
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от горното,съдът
3
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 247/24.01.22г.,постановено по гр.д.№ 13692/21г.по описа на
ПдРС,13-ти гр.с.в частта му,с която е отхвърлена молбата на В. В. К.,ЕГН-********** за
допускане на промяна на бащиното и фамилното му име от „В. К.“ на „Я. Ч.“ на осн.чл.19 от
ЗГР,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА на осн.чл.19,ал.1,предл.последно от ЗГР промяна на бащиното и
фамилното име на въззивника С. В. К.,ЕГН-**********, от „В. К.“ на „Я. Ч.“.
Решението в необжалваната му част е влязло законна сила.
Преписи от настоящото решение да се връчат на страните,като заверен препис от
него да се изпрати на заинтересованата страна-Община Пловдив,за отбелязване на
промяната в актовете за гражданско състояние.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4