Решение по дело №3125/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Б.Я.Я., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С.П., против Решение № 1833/13.11.2023 г., постановено по АНД № 1767/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив (ПРС), ХVII н.с., с което е потвърден Електронен фиш (ЕФ) Серия № К № 5141863, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на Я. на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Касаторът счита, че постановеното решение от състав на районния съд, е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да бъде отменено, като вместо това се отмени изцяло ЕФ, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР - Пловдив, не изразява становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред ПРС е бил EФ Серия К № 5141863 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (TFR1-M 511) на 07.07.2021 г. в 12,13 часа в Пловдив (област), Калояново (община), с. Черноземен, км.30+300 посока Пловдив – Карлово. При ограничение 50 км/час, означено с пътен знак В26 с отчетен толеранс 3 км/ч в полза на водача, Я., в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС – лек автомобил „Волво ХЦ 60“ с рег. № СВ7630НМ, е бил санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за това, че управлява МПС със скорост от 76 км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административното наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка.

С обжалваното пред настоящата инстанция решение, ПРС е приел, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а от събраните доказателства безспорно е установено извършеното от лицето нарушение на чл. 21, ал. 2 във връзка с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил правилен съдебен акт.

Противно на твърдяното в касационната жалба, всички доказателства са преценени при постановяване на обжалваното решение и в този смисъл изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани. Обсъдени са също всички възражения на касатора и на тях е даден отговор, подкрепен от събраните по делото писмени доказателства, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, изключително обстойни и обосновани.

Неоснователни са възраженията, че първоинстанционният съд е основал изводите си на неизяснена фактическа обстановка. Това е така, защото, видно от мотивите на обжалваното съдебно решение, съдът е обсъдил всяко едно от изискванията на ЗДвП и ЗАНН по отношение на оспорения акт и е изложил мотиви за компетентността, формата, производството и материалната законосъобразност на оспорения ЕФ, в т.ч. съдът е обсъдил и събраните по искане на жалбоподателя доказателства, свързани със законосъобразното поставяне на пътен знак В26, а така също и с годността на използвания в случая одобрен тип на средството за измерване, като се е позовал на протокола за извършена проверка (Протокол № 1-33-21), в който е отбелязано изрично, че проверката е последваща такава след ремонт.

При така установеното, не са налице касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, а атакуваното решение на районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН (в приложимата редакция) във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI състав,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1833/13.11.2023 г., постановено по АНД № 1767/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVII н.с.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.

Председател:
Членове: