РЕШЕНИЕ
№ 657
гр. Ямбол, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла Р. Д.
при участието на секретаря Й. Г. П.
като разгледа докладваното от Светла Р. Д. Гражданско дело №
20222330103331 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
- П." ЕАД, с която желае да се признае за установено, че ответникът - - В. Б.
Б. с ЕГН **********, им дължи сумата в размер на 817,90 лв.,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в град П., ул.”*** от които главница в
размер на 712,50 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. включително;
законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 105,40 лв. за
периода от 09.07.2019 г. до 14.07.2021 г.; както и законната лихва върху
главницата от 712,50 лв.; считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. Претендират се
направените разноски.
Ищецът твърди, че между топлофикационното дружество от една страна и
титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка,
относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която се установява с
представените общи условия за битови нужди действали за процесния
период.
Твърди, че ответника не е изразил несъгласие с публикуваните общи
условия или предложени от същата различни условия за уреждане на
взаимоотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови
нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на
1
топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по
силата на общите условия, действали към процесния период като собственик
на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо
него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон
за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
дружеството и съответно одобрени от КЕВР.
Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота
топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението
на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита
и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да
заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да
става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на
ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и
ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за
заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на
законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който
купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца,
дължимата сума изпада в забава. В случая искът е предявен поради
неизпълнение за плащане на дължимото от страна на ответника.
В хода на съдебното дирене исковата претенция се поддържа изцало.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения
представител на ответника, с който счита предявения иск за допустим, но го
оспорва по основание и размер.
Сочи, че собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот,
под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята
потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на
общите части на сградата топлинна енергия. По силата на закона между
битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за
присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен
2
собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. В случая
ищецът претендира сумата като твърди, че е доставил на ответника топлинна
енергия в периода м.05.2019г. до м.04.2020г., която не е заплатена от него. От
нот.акт №*** t.***, дело ***г. се установи, че ответникът е закупил имота на
19.11.2002г. и е открита партида на негово име. Моли за отхвърляне на иска
като неоснователен и недоказан, ако ищецът не докаже надлежно отчитане и
размера на потребената топлинна енергия. В съдебно заседание моли за
отхвърля не иска, т.к. от изслушаната съдебно-техническа експертиза се
установило, че неправило е приложена методиката по начисляване при
липсващ водомер, което не установява по безспорен начин претенцията на
ищеца.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС се установи, че по
същото е издадена заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длръжникът В. Б. Б. да заплати на
кредитора „ТОПЛОФИКАЦИЯ-П.“ АД сумата от 712,50лв., представляваща
главница за период от 01.05.2019г. до 14.07.2021г., ведно със законната лихва
за период от 09.06.2022г. до изплащане на вземането, сумата 105,40лв.,
представляваща лихва за период от 09.07.2019г. до 14.07.2021г., както и
държавна такса в размер на 25.00лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00лева. Заповедна е била връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане № ***г. съдът е указал на
заявителя, че може в едномесечен срок да предяви установителния си иск.
Последният е уведом за разпореждането на 11.11.2022г., като на
16.12.2022г.чрез куриерска фирма е депозирал исковата молба в съда в срок.
Видно от представения нотариален акт № ***, том *** дело № ***г. на
*** с рег № *** на НК В. Б. Б. е закупил апартамент №***, находящ се в
гр.П., кв.*** на ул.“***, в жилищна сграда-блок №***, вход *** етаж *** със
застроена площ от 46,30 кв.м.
Ищеца е представил извлечение от сметката на ответника, установяваща
неплатените в срок задължения, произтичащи от доставка на топлинна
енергия в размер общо от 712.50лв. и лихва от 105,40лв. Представени са
публикуваните Общи условия за продажба за топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД на потребители в град П.
По искане на ищеца по делото бе назначена и изслушана съдебно-
техническа експертиза. По зададените въпроси вещото лице е дало
заключение, че общите топломери са отчитани редовно и техническите
разходи в абонатната станция са определяни правилно. Същото е
констатирало, че топлинната енергия разпределена на абоната е общо 8,1862
МWh. Според в.л. дяловото разпределение на топлинна енергия в сградите-
етажна собственост е приложимо при процесните условия. Вещото лице е
установило несъответствия при разпределянето на топлинната енергия /ТЕ/ за
битова гореща вода по абонати, като начисленото служебно количество
топлинна енергия за БГВ не е разпределено само между абонати без водомери
и абонати с неосигурили достъп до имота за отчет – методиката е нарушена,
като верните стойности са онагледени в Приложение № *** към
3
заключението. Вещото лице е констатирало и несъответствие при определяне
на топлинната енергия за „сградна инсталация“ за абоната, поради прилагане
на невярна стойност на пълния отопляем обем в етажната собственост, като
методиката е нарушена. Невярното определяне на ТЕ за битова гореща вода в
етажната собственост е довело до съответно невярно определяне на ТЕ за
отопление на имота в етажната собственост – за отопление на имота за
процесния абонат, както и до промяна на % на топлинна енергия за сградната
инсталация в етажната собственост. Спрямо абоната не е спазена методиката
към наредбите за топлоснабдяване. Правилно разпределената на абоната за
процесния период топлинна енергия не съвпада с възложената му и възлиза
общо на 919.93лв. , от които: за с-н 2019-20г.: За ТЕ за БГВ – 762,28лв.; За ТЕ
за СИ – 80,28лв. и за ТЕ за ОИ – 76,84лв. Според заключението обичайната
практика за отчет на данни при абонатите на ищеца е спазена, нормативно
определените технически процедури са приложими, през част от процесния
период, т.е. от 01.05.2019г. до 18.02.2020г. топломерът инсталиран в
процесната СЕС е с премината метрологична проверка съобразно нормата,
няма данни за метрологична проверка на топломера инсталиран в процесната
етажна собственост за периода 19.02.2020г. – 30.04.2020г. През процесния
период в процесната сграда – етажна собственост е била въведена система за
дялово разпределение на топлинна енергия.
По делото бе назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза,
която дава заключение, че общият размер на неплатената главница за периода
01.05.2019г. – 30.04.2020г. е 712,50лв., от която: сума за БТВ – 515,53лв., сума
за отопление – 166,71лв., сума за корекция ФТМ – 25,94лв. и суми за дялово
разпределение – 4, 32лв.. Обезщетението за забава върху месечните плащания
за главница, изчислено за периода – от датата, следващ падежа на всяко едно
задължение, до 14.07.2021г. е в размер на общо 105,58лв. Според
изчисленията на експертизата към датата на подаване на Заявлението по
чл.410 ГПК – 23.05.2022г., общият размер на непогасените задължения,
включващи главница и обезщетение за забава, съобразени с Общите условия,
регламентиращи падежа, е 818,08лв., от които : главница, представляваща
стойността та незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. –
30.04.2020г. е 712, 50лв. и лихва за забава за периода 09.07.2019г. –
14.07.2021г. е 105,58лв. По данни от информационната система на
„Топлофикация-П.“АД по процесните задължения няма извършени плащания.
Изравнителните сметки, изготвени от фирмата за топлинно счетоводство за
абонатен номер *** са въведени в счетоводството на „Топлофикация-П.“ АД.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1, изр.
1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
Съдът намира предявените искове за допустими, т.к. са предявени от
надлежно легитимирана страна – заявител в заповедното производство, в
4
предвидения от закона едномесечен срок от уведомяване на заявителя за
разпореждането на съда да предяви иска. В настоящото производство в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
дължимостта на вземането си по издадената заповед за изпълнение, а на
ответника – направените възражения в отговора си.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и
водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат
в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези
норми следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на
закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените
имоти.Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване.
По делото няма спор, че ответникът е собственик на апартамент
№*** находящ се в гр.П., кв.***, на ул.“***“, в жилищна сграда-блок №***,
вход *** етаж ***, за което бе представен и нотариален акт за покупко-
продажба. Същият е бил топлоснабден и в него е доставена ТЕ в количество,
което се установи от назначената СТЕ. През процесния период са действали
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация - П.“ ЕАД, публикувани във в.„***, бр. *** г.
За установяване обема на ползваната от ответника топлинна енергия е
прието заключение на съдебно-техническата експертиза. За коректността на
изчисленията за дължимите суми при ищеца по делото е изслушана и
5
съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която също е достигнало до
извод за правилно отразяване в счетоводството на „Топлофикация-П.“ ЕАД
на дължимите се суми за главница и лихва и за липсата на плащания от
страна на ответника. Съдът кредитира приетите по делото експертни
заключения като пълни, обосновани и компетентно дадени.
С оглед на всичко изложено съдът приема, че за процесния имот е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена от ответника.
За отговор на този въпрос съдът съобрази данните от заключенията на
вещите лица по изслушаните съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертизи. Независимо, че вещото лице по СТЕ е констатирало
несъответствие при разпределянето на ТЕ за битово горещо водоснабдяване,
което респективно се е отразило и върху стойностите за отопление на имота
за процесния абонат и начисленото служебно количество, верните стойности
възлизат на сумата от общо 919,93лв., която е по-голяма от претендираната с
исковата молба. Предвид диспозитивното начало в гражданския процес
следва да е уважи искът до предявената сума от 714,50лв. Искът е
основателен и доказан и следва да се уважи.
Предвид акцесорният характер на иска по чл.86 от ЗЗД, същият се
явява основателен. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно
чл. 34, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането потребителят дължи
обезщетение в размер на законната лихва. Според изчисленията на СИЕ
лихвата за забава върху главницата от 712,50лв. за периода 09.-7.2019г. –
14.07.2021г. е 105,58лв., поради което искът е основателен и по размер.
Съобразно приетото в т.12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. Дело
№ 4/2013г., ОСГК, съдът по исковото производство по чл.422, ал.1 от ГПК
дължи произнасяне и по разноските направени в исковото и в заповедното
производство. Според представените доказателства ищецът е направил
разноски по настоящото производство за държавна такса от 25.00лв.,
6
експертизи от 1631,00лв., за особен представител от 400лв. и за
юрисконсултско възнаграждение определено от 100лв. или общо 2156,00 лв.
Направените от ищеца разноски в заповедното производство са от 25,00лв. –
за държавна такса и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че В. Б. Б. с ЕГН
********** от гр.П., ул.*** дължи на „Топлофикация - П.” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр.П., кв***“ сумата от 817,90 лева,
представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в гр.П., ул.“*** от които: главница в
размер на 712,50лв. за периода от 01.05.2019г. до 14.07.2021г., ведно със
законната лихва за период от 09.06.2022г. до изплащане на вземането, както и
сумата 105,40лв., представляваща лихва за период от 09.07.2019г. до
14.07.2021г.
ОСЪЖДА В. Б. Б. да заплати на „Топлофикация-П.” АД направените по
настоящото дело разноски в размер на 2156,00лв., както и направените в
заповедното производство разноски от 50,00лв. – за държавна такса и 50лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Я: _______________________
7