РЕШЕНИЕ

№…………

гр. Перник, 16.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав :

                        Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00504 описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявения иск е с правно основание чл.124, от ГПК.  

              По изложените в исковата молба обстоятелства, Ц.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на  ответника - „Топлофикация- Перник” ЕАД,  че ищцата не дължи на посоченото дружество,  сумата 3448.56 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1189.32 лева - законна лихва за забава от 01.03.2004г. до 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.01.2012г. до окончателното и изплащане, както и ответното дружество да заплати сума в размер на 392.75 лева направени разноски по делото.

              Ответното дружество “Топлофикация – Перник” ЕАД – гр. Перник,  оспорва така предявените искове, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.  

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от приложеното копие от изпълнително дело № 20128130401863  по описа на ЧСИ А.Василева, с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че  е образувано по изп.лист от 15.06.2012 г. издаден по гр.д. № 224 / 2012 г. по описа на ПРС.     

              На гърба на изпълнителния лист е поставен печат, удостоверяващ перимиране на делото, видно от който  извършеното последното валидно изпълнително действие спрямо длъжника Ц.П.М. в рамките на двугодишния срок предвиден в разпоредбата па чл. 433 ал. 1, т. 8 от ГПК, е било сторено на 26.06.2015г. Наред с цитирания печат са поставени редица печати удостоверяващи частични плащания , последното с платежен документ от 06.07.2015г. 

               Посочените периодични плащания са в следствие на наложен запор върху пенсията на ищцата. С молба от 01.08.2018г. същата е помолила да заплаща дълга разсрочено по 36.00 лева месечно. След тази молба са налице още две плащания последното с дата 28.08.2018г. последвала е нова молба от 29.08.2018г. от ищцата с която отново се моли да бъде допуснато разсрочено плащане, тъй като следва да и бъде издадено удостоверение за сключване на нов договор с ответното дружество. От този момент следва 3 нови плащания последното с дата 23.04.2019г.

              Видно от стр.49 от приложеното копие на изп.дело, съобщението за перимиране на делото е било изпратено на ответното дружество 23.04.2020г., което е било сторено с постановление от 23.04.2020г. Със съобщение от същата дата  23.04.2020г. изпратено до ТП НОИ – Перник е бил вдигнат и запора върху пенсията на ищцата. С обратно писмо е уведомен ЧСИ, че запора ще се счита вдигнат 28.04.2020г.

               Съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца.  

               Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия не са  погасени по давност, тъй като не е изтекъл 3 годишен срок от последното действие по принудително събиране на вземането вдигането на запора на 28.04.2020г. Тъй като през останалия период са били налице периодични плащания по наложен запор, то не е и било необходимо кредитора да извършва действия по принудителното събиране на вземането, които респективно да прекъснат течението на давностния срок. Съдът не споделя становището на ЧСИ А.Василева, че изпълнителното дело е следвало да бъде перимирано, тъй като при наложен запор и постъпващи суми от принудително изпълнение или по доброволно разсрочено плащане по молба на длъжника, не е необходимо действия на кредитора, за принудително събиране на вземането.                 

               С оглед на изложеното така предявените искове като неоснователни и недоказани следва да бъдат  отхвърлени изцяло.

 Предвид изхода на делото ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество  100.00 лева юрисконсулско възнаграждение. 

 Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

Р Е Ш И :

              ОТХВРЪЛЯ предявените искове от  Ц.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***,  е поискала да бъде признато за установено по отношение на  ответника - „Топлофикация- Перник” ЕАД,  че ищцата не дължи на посоченото дружество,  сумата 3448.56 лева - главница, представляваща стойност на ползвана, но неплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2004г. до 30.04.2009г., сума в размер па 1189.32 лева - законна лихва за забава от 01.03.2004г. до 08.10.2009г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 23.01.2012г. до окончателното и изплащане, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА Ц.П.М. с ЕГН **********, с адрес ***,   да заплати на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЕРНИК” ЕАД – гр. Перник, ЕИК ********* с адрес на управление гр. Перник, кв. „Мошино",   сумата от  100.00 лева,  юрисконсулско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                                                    

 

        Вярно с оригинала:С.Г.                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: