О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__260138
гр. Варна, _10.11.2020г.
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от съдията М.Христова
в.т.д.№480
по описа за 2020г. на ВнАС,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.267 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен, чрез адв.Б. срещу постановеното
решение №55/28.07.2020г. по т.д.№148/2019г. в частите, с които въззивникът е
осъден да заплати на „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД, гр.София разликата над 54 760,89лв. до присъдените 75 584,35лв.,
представляващи вземания за главници по фактури 1).№635/24.01.2019 г. на стойност
22576.05 лв., с остатък от 3299.48 лв. 2).№637/03.02.2019 г. на стойност
9650.72 лв. 3) №643/20.03.2019 г. на стойност 22 236.38 лв. 4) №665/07.08.2019
г. на стойност 6868.92 лв. 5) №672/09.09.2019 г. на стойност 9833.42 лв. 6)
№700/01.10.2019 г. на стойност 16 913.39 лв. и 7) №679/03.12.2019г. на стойност
1876.31 лв., както и за разликата над
4148,34лв. до присъдените 4 905,73лв., представляваща мораторна лихва
дължима от 14 ден от получаването на процесните фактури от ответника до датата
на предяваване на настоящата ИМ – 23.12.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на иска – 23.12.2019 г. до окончателното плащане на
дължимите главници.
В
жалбата се твърди, че решението в оспорените му части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при допуснати процесуални нарушения, изразяващи
се в необсъждане на събраните доказателства и безспорните между страните факти
и признания, както и при неоснователно отхвърляне на въведеното в процеса
възражение за прихващане.
Излага
се, че между страните по делото не е налице спор относно фактите, както следва:
1/ ответникът „Пътища“ АД дължи на ищеца „БЕКО – БЕТЗ“ ЕООД главници в общ
размер на 70 678,62лв. по процесните 7 фактури. Твърди се, че сумите,
присъдени с решението са заплатени по сметка на ищцовото дружество, за да бъде
отменено допуснатото обезпечение. 2/ ищецът „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД дължи на ответника
„Пътища“ АД сумата от 2 823,46лв., от които: - 1915,14лв. – главница по
фактура №8712/30.10.2018г.; - 230,35лв. – мораторна лихва за забавено плащане
на главницата от 1915,14лв. за периода от 14.11.2018г. до 20.01.2020г.;
614,63лв. – главница по фактура №8715/31.12.2018г.; 63,34лв. мораторна лихва за
забавено плащане върху сумата от 614,63лв. за периода 15.01.2019г. до
20.01.2020г.; 3/ ищецът „Пътища“ АД е признал факта на получаване на сумата от
18000лв. с два приходни касови ордера, както следва: 3 000лв. на
07.12.2018г. и 5 000лв. по приходен касов ордер от 14.11.2018г. Тези
безспорни факти не са обсъдени от съда при преценка размера на останалото
неизплатено задължение, като по този начин се достига до неоснователно
обогатяване на ищцовото дружество.
При
постановяване на решението съдът не е обсъдил и не се е произнесъл по
въведеното с отговора възражение за прихващане със сума в общ размер на
20 823,46лв., от която 18 000лв. – признати, че са получени от ищеца
и сумата от 2 823,46лв. – признати
задължения от ищеца към ответника. Не е разгледано и възражението за
недължимост на мораторна лихва за забава върху заплатената сума от 18 000лв.
По
същество се претендира отмяна на решението в оспорената му част и отхвърляне на
предявените искове като погасени чрез прихващане за главниците и неоснователни
по отношение на мораторните лихви за забавено плащане.
Въззиваемата
страна „ДЕКО – БЕТЗ“ ЕООД, гр.София с писмен отговор, чрез адв.Георгиев,
оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че ответникът е заплатил изцяло
сумите, предмет на оспореното решение, ведно с разноските по делото, поради
което жалбата е неоснователна.
Независимо
от горното, твърди че в края на 2018г. страните по делото са постигнали
споразумение „Пътища“ АД да заплати на въззиваемата страна/ищец сумата от
18 000лв. /платена на два пъти/ с уговорка същата да бъде върната след
като се изплатят изцяло задълженията му. Посочените в разходните касови ордери
фактури №612 и №614 са заплатени изцяло по банков път, което обстоятелство не
се спори между страните. Сумите от 13 000лв. и 5 000лв. са заплатени
във връзка със задълженията на въззивника за 2018г., но страните не са
уговорили кои от тях погасяват.
Не
оспорва вземанията на въззивника по фактури №8712/30.10.2018г. и
№8715/31.12.2018г., като твърди, че същите са останали неразплатени, предвид
големия размер на неплатени задължения от негова страна. Между страните не е
подписван протокол за установяване на насрещните салда на задължения помежду
им.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата и потвърди решението в оспорената му
част.
На
06.10.2020г. по делото е постъпила молба вх.№260952 от „ДЕКО-БЕТЗ“ ЕООД,
гр.София, в която е посочено, че дружеството е заплатило на въззивника/ответник
по делото сумата от 2529,77лв., представляваща вземания по фактури
№8712/30.10.2018г. и №8715/31.12.2018г., ведно с мораторната лихва за забава в
размер на 293,69лв., за което представя доказателства. В молбата е направено искане
за прекратяване на производството в тази част. Твърди се и извършено плащане в
полза на въззивника на сумата от 16,94лв. – разноски съгласно решението по
т.д.№148/2019г. на ШОС.
С
определение №260077/14.10.2020г. съдът е оставил без движение производството по
делото за отстраняване констатираните нередовности на жалбата и е дал указания
на въззивника, по реда на чл.101 от ГПК, за уточняване на направеното с
писмения отговор възражение за прихващане.
С
молба вх.№261493/03.11.2020г. въззивникът „ПЪТИЩА“ АД, чрез адв.Б. е представил
доказателства за заплатена дължимата за производството държавна такса.
Потвърдил е получаване на сумата от 2529.77лв., с които са погасени вземанията
на дружеството по фактури №8712/30.10.2018г. и №8715/31.12.2018г., поради което
не поддържа възражението за прихващане със сумата от 2 823,46лв.
В
молбата е направено уточнение, че възражението за прихващане се поддържа за
сумата от 18 000лв., платени на ищеца с два приходни ордера от
12-14/11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на 13 000
лв., които плащания не са отчетени от ищеца за погасяване на процесните
задължения. Посочил е, че прихващането се извършва със сумите: - 3299,48лв. по
фактура №635/24.01.2019г.; - 9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; -
5 049,80лв. част от стойността на фактура №643/20.03.2019г. в общ размер
от 22 236,38лв.
Предвид
направените уточнения съдът намира, че са отстранени пречките по движение на
делото. Направеното в производството възражение за прихващане следва да бъде прието
за разглеждане, като на въззиваемата страна „ДЕКО – БЕТЗ“ ЕООД бъде даден
едноседмичен срок за изразяване становище по същото, след което ще бъде
разпределена доказателствената тежест по реда на чл.146 от ГПК.
С
оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
за съвместно разглеждане направеното от „ПЪТИЩА“ АД, гр.Шумен възражение за
прихващане със сумата от 18 000лв., платени на ищеца с два приходни ордера
от 12-14/11.2018г. в размер на 5 000лв. и от 07.12.2018г. в размер на 13
000 лв., които плащания не са отчетени от ищеца за погасяване на процесните
задължения, с вземанията на ищеца, както следва: - от 3299,48лв. по фактура
№635/24.01.2019г.; - от 9650,72лв. по фактура №637/05.02.2019г.; - от
5 049,80лв. част от стойността на фактура №643/20.03.2019г., в общ размер
от 22 236,38лв.
ДА
СЕ ВРЪЧИ на „ДЕКО – БЕТЗ“ ЕООД препис от молба вх.№261493/03.11.2020г. от
„Пътища“ АД.
ДАВА
на „ДЕКО – БЕТЗ“ ЕООД едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба, с препис за насрещната страна, да изрази становище по приетото за
разглеждане възражение за прихващане, след което ще бъде извършено
разпределение на доказателствената тежест, по реда на чл.146 от ГПК.
НАСРОЧВА
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
…………….2020г. от ……… часа, за която
дата и час да се призоват страните.
На страните да се връчи
препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: