Р Е Ш Е Н И
Е
гр.София,15.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на четвърти март
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
При секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И прокурора сложи
за разглеждане
В.гр.д.№ 13482 по описа за 2019 г.
Докладвано от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЗК „У.“
АД /ищец пред СРС/ срещу решение № 48833 от 22.02.2019 г., постановено по
гр.д.№ 22528 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 119 с-в, в частта, в която е отхвърлен иска по
чл.213, ал.1 КЗ, отм. за разликата над 12,78 лв. до пълния предявен размер от
441,78 лв., както и в частта за
разноските.
Във
въззивната жалба се излагат доводи за неправилност, изразяващи се в погрешно
отделяне на спорното от безспорното, както и във връзка със събирането и
допускането на доказателствата, установяващи механизма на ПТП. Сочи, че делото
било останало неизяснено от фактическа страна поради недопускане на поисканите
от ищеца доказателства. Затова счита, че е налице хипотезата на чл.266 ГПК и
иска да бъде поставена допълнителна задача на САТЕ относно това дали е налице
причинна връзка на вредите в предната част на автомобила с механизма на ПТП и
каква е тяхната действителна стойност към момента на настъпването на събитието,
както и да бъде допуснат един свидетел-водача на увреденото МПС за установяване
на това дали е имало вреди по предната част на МПС в резултат на ПТП и при
какъв механизъм са се получили.
Иска се от настоящата инстанция да отмени в
обжалваната част така постановеното решение и да се постанови друго, с което
претенцията да бъде изцяло уважена.
Разноски се претендират.
От ответника по въззивната жалба /ответник в
производството пред СРС/ е постъпил отговор,
в който е посочено, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение
– правилно. Не били допуснати сочените процесуални нарушения при допускането на
доказателствата. Затова не следвало да се допускат поисканите за събиране пред
въззивната инстанция доказателства. Сочи, че на поставения въпрос било
отговорено в заключението на САТЕ. Обстоятелствата за които се искал разпит на
свидетели били заявени след срока за това, поради което искането било
преклудирано. Претендира разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е бил уведомен
на 07.03.2019 г., обстоятелство, което се установява от съдържащата се пред СРС
призовка.
Въззивната
жалба, с която сме сезирани е подадена на18.03.2019 г. обстоятелство, което се
установява от щемпела на СРС върху същата.
Следователно, въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК, от
надлежна страна и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол. Налице е
правен интерес от обжалване.
Следователно, въззивната жалба е
допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са
посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната
инстанция приема, че първоинстанционният
съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.
По
доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е
приел, че стойността на вредите върху МПС- марка „Мерцедес Бенц“, причинени в
резултат на състоялото се на 30.03.2017 г. ПТП, възлиза на 2 909, 23 лв.,
както били оценени от вещото лице , изготвило заключението на
съдебно-автотехническата експертиза /САТЕ/. Спорно по делото бил размерът на
вредите, които ищецът заплатил на застрахования при него водач, в размер на
3 353,23 лв. , а ответникът му възстановил в размер на 2 911,45 лв.
СРС е приел, че доводите на ищеца за различен механизъм на ПТП от този посочен
в исковата молба, са неосвоевременно направени – едва след изслушване на
заключението на вещото лице. Затова и същите не са били разгледани.
По доказателствените
искания във въззивната жалба:
Настоящата инстанция като констатира спорните пред първата съдебна
инстанция обстоятелства въведени с исковата молба и отговора по същата,
събраните по делото доказателства и процесуалното поведение на съда и страните,
с нарочно определение, четено в закрито съдебно заседание на 28.10.2019 г. прие,
че доказателствените искания са неоснователни- пред СРС е била изслушана САТЕ и
в заключението на последната се съдържа отговор на поставените пред настоящата
инстанция, въпроси; заключението не е било оспорено, нито е поискана
допълнителна експертиза. От ответника не е бил оспорен механизма на ПТП. По
отношение искането за допускане на свидетелски показания, съдът прие, че не е
налице хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК.
Ето защо разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, защото:
Стойността необходима за възстановяване на лекия
автомобил на база пазарни цени, възлиза на 2909,23 лв. Видно от отразеното на
л.72 /пред СРС/ щетите по предната броня
не се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на 30.03.2017 г. ПТП.
На основание гореизложеното първоинстанционното решение в обжалваната част ще следва да бъде потвърдено./Същото е поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 133220 от 05.06.2019 г. в частта относно представителите на ответното дружество/.
Постъпила е частна жалба от ответника пред СРС- „Д.з.“ АД срещу постановеното на 05.06.2019 г. определение в производството по чл.248 ГПК, с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.
Излагат се доводи за неправилност на така постановеното определение с доводи за несъобразяване размера на юриск.възнаграждение с минималния такъв, установен в чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета на основание чл.37 от Закона за правната помощ. Последният бил установен в границите между 100 и 300 лв. А СРС бил определил такъв в размер на 50 лв. Счита, че следва да се присъди юриск.възнаграждение в размер на 300 лв., колкото бил минималния размер на адв.възнаграждение, тъй като страните били равнопоставени. Сочи, че размерът на определеното от СРС юриск.възнаграждение не отговарял на извършените от процесуалния им представител действия – подаден бил отговор по исковата молба, както и молби от 24.10.2019 г./в изпълнение указания на съда по чл.190 ГПК/, от 06.11.2018 г., с която било взето становище по хода на делото, по проекто-доклада и по съществото на спора. Освен това били правени и справки в съда.
Иска се да бъде отменено обжалваното определение и да се уважи молбата за изменение на решението в частта за разноските.
По допустимостта на частната жалба:
За обжалваното определение жалбоподателят е бил уведомен на 18.06.2018 г. Частната жалба е подадена на 26.06.2018 г./по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Налице е подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.
Частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
Действително, от ответника /пред
СРС/, жалбоподател пред настоящата инстанция, е бил подаден отговор в срока по
чл.131 ГПК/л.47-49/. Подадени са и
молби от 24.10.2019 г./в
изпълнение указания на съда по чл.190 ГПК/и от 06.11.2018 г., с която е било взето становище по хода на
делото, по проекто-доклада и по съществото на спора като в последната си
част молбата има характер на писмени бележки.
Претендираната от ищеца с исковата молба сума възлиза на 441,78 лв., а претенцията е била уважена в размер на 12,78 лв. В полза на ищеца/в тежест на ответника, са били присъдени разноски в размер на 17,64 лв. В полза на ответника/в тежест на ищеца, са присъдени разноски в размер на 242,77 лв., от които юрк.възнаграждение в размер на 50 лв.
При това положение въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е неправилно. Приетият от СРС размер на юриск.възнграждение не отговаря на минимума, определен по чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приета на основание чл.37 от Закона за правната помощ, както и на извършените от процесуалния му представител действия.
Затова приема, че на ответника /пред СРС/ се следва юриск.възнаграждение в размер на 100 лв. , за която сума ще бъде изменено решението в частта за разноските.
Следователно общият размер на разноските в полза на ответника ще възлезе на 292,77 лв. /242,77 лв.+ 50 лв./, но при съобразяване с диспозитивното начало, виж молбата за изменение на решението в частта за разноските, л.90, се присъждат такива в претендираният размер от 291,33 лв. или като разлика се явява сумата в размер на 48,56, за която сума ще бъде изменено решението в частта за разноските.
По разноските във въззивното обжалване:
На въззивника с оглед изхода на спора разноски не се следват.
На въззиваемата страна разноски се следват в размер на 100 лв.- юриск.възнаграждение за процесуално
представителство пред настоящата инстанция, както и държавна такса за
производството по чл.274 и следв. ГПК-15 лв.
Водим от гореизложеното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 48833 от 22.02.2019 г., постановено
по гр.д.№ 22528 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 119 с-в, поправено по
реда на чл.247 ГПК с решение № 133220 от 05.06.2019 г., в частта, в която е отхвърлен иска по чл.213, ал.1 КЗ, отм.,
предявен от ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Д.з.“ АД,
ЕИК*******, със седалище
и адрес на управление:***, за разликата над 12,78 лв. до пълния
предявен размер от 441,78 лв.
ОТМЕНЯ постановеното на 05.06.2019 г. определение № 133276 в производството по чл.248 ГПК
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
решение № 48833 от 22.02.2019 г., постановено по
гр.д.№ 22528 по описа за 2018 г. на СРС, Второ ГО, 119 с-в, поправено по реда на
чл.247 ГПК с решение № 133220 от 05.06.2019 г.,
в следния смисъл:
ОСЪЖДА ЗК „У.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление:***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.з.“ АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, сумата
в размер на 291,33 лв., представляваща разноски пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА ЗК „У.“
АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление:***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Д.з.“ АД, ЕИК*******,
седалище и адрес на управление:***, разноските пред въззивната инстанция в
размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение и сумата в размер на 15 лв.-държавна
такса за производството по чл.274 и следв. ГПК.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг.от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.