РЕШЕНИЕ
№ 544/12.3.2021г.
гр.
Пловдив, 12.03.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIV състав, в
открито заседание на шестнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като
разгледа докладваното от съдия Св.Методиева касационно административно
- наказателно дело № 82 по описа на съда за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ и глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател ТД на НАП – Пловдив обжалва, чрез процесуалния си представител
юриск. Д.П., Решение № 1445 от 09.11.2020 г., постановено по АНД № 5247/2020 г.
по описа на Районен съд Пловдив, 11 наказателен състав. С обжалваното решение е
отменено Наказателно постановление № 512728-F533620 от 18.05.2020 г. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Бенс -газ“
ООД с ЕИК ********* гр.Карлово е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с ал.1
от ЗДДС.
В
касационната жалба се твърди, че решението на ПРС е необосновано, тъй като
съдът е формирал погрешно вътрешно убеждение, понеже не е обсъдил в пълнота
писмените доказателства по делото. Твърди се, че съдът неправилно е приложил
закона, като е посочил, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
послужило за отмяна на наказателното постановление. Прави се искане за отмяна
на обжалваното съдебно решение и потвърждаване на наказателното постановление,
както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не е изпратил представител.
Ответникът
по касационната жалба „Бенс-газ“ ООД, не
е депозирал отговор по касационната жалба и не изпраща представител в съдебното
заседание.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура – Пловдив Чераджийски изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли за оставяне в сила на първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно.
Касационният
съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с
наведените в жалбата касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК, констатира
следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се
явява допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Районен
съд - Пловдив, след като е провел пълно и всестранно разследване по делото, е
възприел за установена, въз основа на коректен и пълен анализ на събраните
доказателства, описаната в мотивите към обжалваното съдебно решение фактическа
обстановка, която настоящият съд възприема, поради което смята за ненужно да я
повтаря.
Съдът,
постановил обжалваното решение, е счел за установено осъществяването от
обективна и субективна страна на състава на
вмененото на санкционираното дружество административно нарушение, но е
посочил, че макар да е налице установено нарушение, то при съставянето на АУАН
е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова съдът е
определил нарушението на чл.40, ал.2 от ЗАНН, като е счел, че актът, въз основа
на който е издадено наказателното постановление, е съставен в отсъствие на
представител на нарушителя, без да са налице доказателства поканата за
съставяне на АУАН да е получена от представител на дружеството в 7-дневен срок
преди датата на съставяне на акта.
Посоченият
извод на районния съд настоящата съдебна инстанция намира за неправилен.
Действително, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, условие за
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя, като изключение от общото правило
на чл.40, ал.1 от ЗАНН, е след покана нарушителят да не се е явил за съставяне
на акта. В конкретния случай от доказателствата по делото, както се каза,
коректно анализирани от първоинстанционния съд, е установено, че на санкционираното
дружество е надлежно връчена покана с изх. № от
30.10.2019 г. на 05.11.2019 г., която дата предхожда тази на съставяне
на АУАН /10.01.2020 г./. Това обстоятелство е било констатирано от районния съд
при излагане на установената от него фактическа обстановка. С решението си РС
Пловдив е приел, че понеже в поканата е указан 7-дневен срок за явяване на
представител на нарушителя при актосъставителя и тя е получена на 05.11.2019 г.,
то следователно явяването на такъв представител е следвало да стане до 12.11.2019
г., но по делото е налична и друга покана от 28.11.2019 г., за която нямало
данни да е изпратена и получена от представител на дружеството и следователно
към датата на съставяне на АУАН дружеството не било известено за правото му да
изпрати представител при съставянето на акта.
Според
настоящия съдебен състав, в случая са били налице законовите предпоставки за
съставяне на АУАН в отсъствие представител на нарушителя, защото, както е
посочил и първоинстанционният съд, покана за съставяне на акта е получена от
дружеството на 05.11.2019 г. По делото не са представени доказателства
дружеството в действителност да е изпратило представител в рамките на
определения му 7-дневен срок от получаване на поканата и въпреки това АУАН да
не е съставен в присъствие на представителя му. Посочването на срок за явяване
в поканата обвързва актосъставителя дотолкова, че същият не би могъл да състави
акта преди изтичане на предоставения срок, в рамките на който е предоставена
възможност на нарушителя да се яви. Срокът, визиран в поканата обаче, не
обвързва актосъставителя с изискване той да състави задължително АУАН на датата
на изтичането на срока, ако до този момент не се яви нарушителят, като такова
изрично изискване не се съдържа в нормата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Бездействието
на нарушителя, свързано с неявяване пред административния орган, въпреки
предоставената му за това възможност, води като последица законовото право за съставянето
на акта в отсъствие на нарушителя. Законът обаче не поставя ограничение кога,
след изтичане на определения в поканата срок, или дори изтичане на конкретно
определена дата за явяване на нарушителя, контролният орган следва да издаде
АУАН, щом като той е уведомил нарушителя, че акт ще му бъде издаден за
конкретно нарушение и му е предоставил възможност да присъства при съставянето
на акта, стига издаването на акта да е сторено и в рамките на предвидения в
чл.34 от ЗАНН срок за съставяне на АУАН. В случая е спазен тримесечният срок от
откриване на нарушителя. Обстоятелството, че към административната преписка е
приложена втора покана с изходящ номер от по-късна дата, в сравнение с тази,
получена от дружеството-нарушител, не променя установения факт, че нарушителят
е бил уведомен с надлежна покана за съставяне на акта и не е изпратил
представител при актосъставителя, въпреки предоставената му за това възможност.
Друго би било разрешението, ако втората по ред покана също бе връчена и
определяше нов срок за явяване. Тогава, ако актът бе съставен в отсъствието на
нарушителя, но без да се изчака изтичането на посочения срок, би било налице
нарушение. Както е установил и първоинстанционният съд обаче, няма данни тази
втора по ред покана да е била изобщо изпращана на нарушителя, а и това не е
било нужно, предвид данните за надлежното му уведомяване по реда на чл.40, ал.2
от ЗАНН за съставяне на акта с покана, връчена на 05.11.2019 г. В тази насока и
административният орган не е бил длъжен при неявяване на нарушителя в срока на
тази първа покана, да изпраща на нарушителя последваща такава, защото законът
предвижда еднократно уведомяване.
При
това положение и настоящият съдебен състав намира, че не е налице
констатираното от страна на районния съд съществено процесуално нарушение при
съставяне на АУАН. Ето защо и с оглед установеното и от първоинстанционния съд
извършване на нарушение от страна на
„Бенс –газ“ ООД, което е било и правилно квалифицирано от наказващия
орган по чл.125, ал.5, вр. с ал.1 от ЗДДС, правилно е била ангажирана и административната
отговорност на дружеството с определяне на имуществена санкция при приложение
на съответната нанарушението санкционна норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС. В тази
насока и възраженията, изложени пред първоинстанционния съд за маловажност на
нарушението според настоящия съд са неоснователни. Касае се до формално
осъществено нарушение по забавено /след срока/ подаване на справката-декларация
по ЗДДС, каквато е подадена повече от месец след законоустановения срок и то
едва след получаване от дружеството на покана за подаване на
справката-декларация и съставяне на акта. Поради това и конкретният случай на
административно нарушение не се отличава съществено по степента си на
обществена опасност от обикновените случаи на нарушения от посочения вид и
затова правилно наказващият орган не е пристъпил към предупреждаване на нарушителя,
а го е санкционирал, определяйки минималния размер на санкцията, съобразно с
периода на закъснението и обстоятелството, че нарушението е за първи път.
С оглед на изложените мотиви, касаещи
установена неправилна оценка по законосъобразността на наказателното
постановление от страна на първоинстанционния съд, съставът на административния
съд счита, че оспореното в настоящето производство съдебно
решение следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго такова
по същество, с което се потвърди наказателното постановление.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за жалбоподателя,
включително и при разглеждане на делото пред районния съд, то съобразно с
нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от
Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на от по 80 лева за всяка от инстанциите,
или общо 160 лева.
Поради
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1445 от 09.11.2020 г., постановено по АНД № 5247/2020
г. по описа на Районен съд Пловдив, 11 наказателен състав, вместо което
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 512728-F533620 от 18.05.2020 г.
на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на „Бенс -
газ“ ООД с ЕИК ********* гр. Карлово е наложена имуществена санкция в размер на
500 лева на основание чл.179, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125, ал.5, вр. с
ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „Бенс - газ“ ООД с ЕИК ********* гр. Карлово, ул.“Шипка“ №2
да заплати в полза на ТД на НАП - Пловдив юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство по делото пред районния съд и пред
административния съд в размер на 160 лв. /сто и шестдесет лева/.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.