№ 1019
гр. София, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100505151 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Г. М., чрез адв. Д., срещу решение
№ 20024220/23.03.2022г., постановено по гр. дело № 16806/2021г. по описа на СРС,
145-и състав, с което са отхвърлени предявените срещу ответника Ц. за с.м.п.-София
искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарното уволнение, извършено
със Заповед от 08.02.2021г. на директора на Ц. за с.м.п.-София и по чл. 344, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 10 500 лева – обезщетение за оставане без работа в
резултат от незаконното уволнение за периода от 09.02.2021г. до 09.08.2021г. и на
ответника са присъдени разноски.
Жалбоподателят намира, че атакуваното съдебно решение било
незаконосъобразно и постановено в нарушение на съществени съдоустройствени
правила. Не излага конкретни съображения за това. Сочи, че по-късно ще изложи
доводи, което не е сторено.
Ответникът Ц. за с.м.п.-София в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено от въззивния съд като правилно и законосъобразно.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
1
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Ответникът С. Г. М., чрез адв. Д., не излага в сезиралата съда въззивна жалба
никакви конкретни доводи и оплаквания досежно твърдяната неправилност на
обжалвания съдебен акт. Простото сочене на основания за неправилност на един
съдебен акт не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да
извърши проверка правилността на обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и
константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д.
587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о.
на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение
№ 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д.
1047/2010г. на ВКС.
Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при
подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен
довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на
императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото
изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя
от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на
родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и
ползването на семейното жилище.
В конкретния случай на оспорвано дисциплинарно уволнение приложими
императивни норми от значение за изхода на делото са разпоредбите на чл. 193 КТ, чл.
194 КТ и чл. 195 КТ.
Първоинстанционният съд правилно е приложил последните законови норми по
следните мотиви:
В изпълнение на чл. 195, ал.1 КТ в процесната заповед за уволнение
53/08.02.2021г. на директора на Ц. за с.м.п.-София ясно са посочени имената на
наказваното лице, наказанието, законовите норми и подробно са описани нарушенията
на трудовата дисциплина. Последните са индивидуализирани по време и място.
Наказанието е наложено в срока по чл. 194 КТ, доколкото датата на
нарушението е 03.02.2021г., а заповедта, видно от удостоверяването, е връчена на
ищеца на 09.02.2021г.
Дисциплинарното наказание съдът намира да е наложено и при спазване
установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираните
2
нарушения обяснения и обсъждане на същите с процесната заповед за
дисциплинарното наказание. Обстоятелството, че обясненията не са кредитирани от
наказващия орган не представлява нарушение на процедурата, още повече, че с тях не
са изложени нови факти и не са посочени доказателства, изключващи отговорността на
служителя, които да бъдат изследвани и събрани от наказващия орган.
По горните мотиви първоинстанционното решение следва на основание чл. 272
ГПК да бъде потвърдено като правилно.
По разноските:
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемата страна - Ц. за с.м.п.-София. Последният е представляван от юрисконсулт
и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите съдът определя в
минимален размер от 100 лева, които на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъдат
присъдени на ответника.
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
остават за сметка на съда.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 20024220/23.03.2022г., постановено по гр.
дело № 16806/2021г. по описа на СРС, 145-и състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал. 3 ГПК, С. Г. М., ЕГН **********,
да заплати на Ц. за с.м.п.-София, с адрес гр. София, бул. „****, сумата 100 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията на
чл. 280 ГПК в едномесечен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, тече за
страните считано от 02.03.2023г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3