Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 2088 / 29.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на пети ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар С.А.
, като разгледа докладваното от съдията адм.д. №2372 по описа за 2019 година и
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр.
чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят
С.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** е оспорил заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0769-001984/11.09.2019г. на полицейски
инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която й е наложена
ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, изразяваща се прекратяване на
регистрацията на ППС с рег. № А 2617 КТ за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
твърди, че оспореният административен акт е незаконосъобразен, поради това, че
не са посочени фактическите и правни основания за издаването му и така е
нарушено правото му на защита. Счита, че лицето управлявало автомобила не е
неправоспособен водач, тъй като не изтърпява наказание лишаване от правоуправление.
Отделно от това сочи, че в обстоятелствената част на издадената ПАМ не е
посочено наказателното постановление, с което е отнето СУМПС, за какъв срок и
дали е изтекъл срока на наказанието. Изложено е и възражение относно
предварителното изпълнение на ПАМ, като се твърди нарушение на чл.60, ал.1 и
ал.4 от АПК, водещо до съществено нарушаване на правата и засягане на законните
интереси на жалбоподателя.
Жалбоподателят
иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна.
В
съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по пълномощие, поддържа
жалбата, не сочи доказателства и пледира за отмяна на обжалваната заповед.
Ответникът
по жалбата – полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР
Бургас, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Представя
административната преписка и излага доводи по съществото на спора в писмено
становище, като иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на възнаграждение за процесуално представителство.
ФАКТИ:
На
10.09.2019г. около 23:45 часа в гр.Бургас по ул.“Спортна“ товарен автомобил марка
„Пежо“, модел „Партнер” с рег. № А 26 17 КТ, собственост на С.А.Д. управляван
от А.С.С. бил спрян за проверка, при която било установено, че водачът е с
отнето свидетелство за управление на МПС въз основа на наказателно
постановление № 16-0769-002306/17.08.2016г. на сектор „ПП“ - Бургас, влязло в
сила от 21.08.2018г. На А.С.С. е съставен АУАН серия АА № 449671/11.09.2019г.
Въз
основа на установеното нарушение от водача на моторното превозно средство,
собственост на жалбоподателя, е издадена процесната заповед за ПАМ, с която на
основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП е прекратена регистрацията на ППС с
рег. № А 2617 КТ. Със заповедта е наложена принудителна административна мярка
на собственика на автомобила С.А.Д..
Обжалваният
акт е съобщен на 12.09.2019г. Жалбата, сезирала съда, е подадена чрез органа на
13.09.2019г.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Жалбата
е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт,
поради което е допустима за разглеждане.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. В.С. е полицейски инспектор сектор „ПП“ при ОД на МВР - Бургас и със
заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директор на ОД на МВР Бургас е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Обжалваната заповед съдържа
фактически и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният ред,
регламентиран в специалния закон и в АПК. При издаване на заповедта не е
нарушен материалният закон.
Съгласно
чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилага принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред или свидетелството
му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда
на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.
В
процесния случай е налице последната хипотеза, при която е предвидено
прекратяването на регистрацията на ППС, на собственик, чието МПС е управлявано
от друго лице, за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а”
на т.2а. Страните не спорят, че физическото лице А.С.С. е управлявало МПС с
рег. № А 2617 КТ, което е собственост на жалбоподателя. В обжалваната ПАМ е
посочено, че Стоев е лишен от право да управлява МПС по административен ред с наказателно
постановление № 16-0769-002306/17.08.2016г. (л.14), с което на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца. Същото наказателното постановление
е връчено на 13.08.2018г. и е влязло в сила на 21.08.2018г., от който момент лицето
Ангел Стоев е започнал да изтърпява наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. Фактите сочат, че са налице всички елементи от
фактическия състав на приложената от органа разпоредба на чл. 171, т.2а, буква
„а” от ЗДвП. Правилно е определен и периодът, през който е постановено
прекратяването на регистрацията – шест месеца, който е минималният предвиден в
приложената законова норма.
Неоснователни
са възраженията, изложени в жалбата.
Обратно
на твърдението на жалбоподателя, в заповедта са посочени всички фактически
основания, послужили за нейното издаване, както и правното основание, въз
основа на което заповедта е постановена.
Неоснователно
е твърдението на жалбоподателя, че към момента на издаване на обжалваната ПАМ,
Стоев не е изтърпявал наказание лишаване от право да управлява МПС. В
обжалваната заповед за ПАМ е посочено, че Стоев е лишен от право да управлява
МПС по административен ред с наказателно постановление №
16-0769-002306/17.08.2016г. (л.14). Наказателното постановление е влязло в сила
на 21.08.2018г. и от този момент е започнало изтърпяването на наложеното с него
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, т.е. към
момента на налагане на процесната ПАМ Стоев е изтърпявал наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок 24 месеца. От наказателно постановление №
16-0769-002306/17.08.2016г. се установява още, че Стоев и тогава е управлявал
МПС с отнето СУМПС по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП за друго предходно нарушение.
Това е и причината поради която с АУАН серия Г 066723 от 30.07.2016г., послужил
за издаване на наказателно постановление № 16-0769-002306/17.08.2016г. СУМПС не
е отнет – бил е вече отнет и не се е намирал у Стоев.
Неоснователно
е и възражението за съществено нарушаване правата и засягане на законите
интереси на жалбоподателя с предварителното изпълнение на ПАМ. В конкретния
случай предварителното изпълнение на оспорената заповед е допуснато по силата
на закона – чл.172, ал.6 от ЗДвП, следователно законодателят е преценил, че в
тези случаи е налице особено важен държавен или обществен интерес, чиято защита
ще се осигури с незабавното изпълнение на акта. Въпреки възражението относно
допуснатото предварително изпълнение, искане за неговото спиране не е направено,
поради което съдът не дължи произнасяне за това.
По
изложените съображения жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход от спора разноски следва
да се присъдят в полза на ответника. Такива са претендирани с представеното
становище изготвено от Р.П. началник отдел „АНД, ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в
сектор ПП при ОДМВР Бургас. Към становището е приложено удостоверение за
юридическа правоспособност и пълномощно, с което г-жа П. е упълномощена от
процесният административен орган да го представлява по делото. Извън
изготвянето на краткото становище, представено на л.7 от делото, пълномощникът
не е осъществявал никакви други процесуални действия. При тези факти жалбоподателят дължи възнаграждение в размер на
50 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.) във
вр. с чл.25а, ал.3 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според
последната разпоредба от наредбата за
изготвяне на жалби или възражения по дела
възнаграждението е от 50 до 120 лв.
Представеното становище представлява възражение на ответника по изложените в
жалбата оплаквания. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК (изм. - ДВ, бр.8 от 2017г.)
конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая
представителството осъществено от Р.П. началник отдел „АНД,
ОПТП, Профилактика и ПОВ“ в сектор ПП при ОДМВР Бургас е на главна страна и включва само изготвяне на
кратко становище без участие в съдебно заседание, освен това спорът не е
фактически и правно сложен. По тази причина съдът счита, че са налице основания
да бъде присъдено минимално предвиденото възнаграждение в чл.25а, ал.3 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на С.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** против
заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-0769-001984/11.09.2019г. на полицейски инспектор в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Бургас, с която
на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП,
изразяваща се прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № А 2617 КТ за срок
от шест месеца.
ОСЪЖДА С.А.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ОД
на МВР Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: