№ 44
гр. Варна, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20243001000486 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по приети за общо разглеждане въззивна жалба, предявена от
адвокат В., действаща като назначен особен представител на ответник М. Е. З.
и насрещна въззвина жалба на ищеца „БАНКА ДСК“ АД срещу решение
№221/13.05.2024г. постановено по електронно дело 20223100900629 (ТД
629/2022г. на ОС- Варна), в части, с които предявен от кредитора иск за
присъждане на консолидирана главница (формирана от сбор от усвоена
главница и капитализирана възнаградителна лихва), начислена за гратисен
период на обучението, дължима по Договор от 12.11.2013г. за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД,, ведно със законна лихва от предявяване на претенцията е бил уважен
до размер от само 68344.70лв, но е отхвърлен за горница до 70 847.89лв.,
както и са присъдени до размери от 4858.38лв. и 530.12лв. части от
претендирани възнаградителна лихва, начислена от 01.05.2021г. и
неустойка за забава, считано от 01.06.2021г, и двете претендирани до
предявяване на иска.
Предварителните въпроси по допустимостта на производството и
редовното сезиране на въззивния съд са разгледани в определение
№ 663/21.10.2024 г. като на страните е обявен доклад по оплакванията,
свързани с преценка на факти и правни изводи.
Особеният представител, назначен на въззивника М. Е. З. (чужденец,
останал неоткрит на адреса по постоянното му местоприбиваване в България),
сочи допуснати нарушения при прилагането на императивни правила,
1
ограничаващи както общата свобода на договаряне, така и по-специално
обвързването на потребител от доставчик със задължения по потребителски
кредит. Счита за необоснован извода за постигнато съгласие на чужденеца по
съдържание на български език при неубедително доказан превод на текста на
разбираем за студента език, евентуално за липса на по-подробно разясняване
на специфични за финансова грамотност понятия. Позовава се и на
игнорирането от първата инстанция на изискването за ясно и разбираемо за
потребителя формулиране на клаузите относно съществените уговорки на
кредитирането, каквито са размера на лихвата и уговорките за начина на
връщане с погасителен план след гратисен период. Оплаква се и за
неправилно приложение на специалните правила на ЗКСД, предписващи
задължението за главница след края на гратисния период по такива кредити да
се формира като сбор от изплатени за сметка на студента такси за обучение.
Сочи, че е възразил изрично за недействителност на клаузи (чл. 10.2 и чл. 17.2
от ОУ), предвиждащи годишно капитализиране и на начисляваната лихва,
както и допълнителна лихва като наказателна надбавка, която не е била ясно
оповестена в договора, не е разяснена на потребителя и надхвърля
ограничението по чл. 21 ЗКСД. Позовава се и на нарушаване на общото
изискване на ясно посочване на ГПР в потребителски кредит, което според
тълкуване на общностното право е съществен елемент на договора (С-714/22
на СЕС). Счита, че тези несъответствия с нормативните правила изключват
действителността на сделката като цяло, а това поражда реституционна
извъндоговорна претенция до чистата стойност на кредита, която, обаче,
изключва съществуване на вземането, претендирано по валиден договор.
Моли за отмяна на неправилното решение и отхвърляне на претенцията в
цялост.
Въззиваемият ищец оспорва жалбата с доводи за правилно установени
факти по сключване на договора от лице, положило подпис след запознаване,
чрез преводач, със съдържанието на български текст и потвърдило с
поведението си по изпълнение на поетите задължения волята си да се обвърже
с тази сделка. Позовава се на законоустановено съдържание на клаузата за
връщане на кредита, възпроизведено в типов договор, включително и
капитализирането на лихвата по чл. 24 ал.1 ЗКСД. Счита за правилно
изтълкувани от първата инстанция, въз основа на поведението на страните,
уговорките за лимитиране на фиксирана лихва и неустоечната клауза, с която
обезщетението за забава е уговорено до само 10 % върху просрочена
главница.
Като насрещен въззивник „БАНКА ДСК“ АД сочи своите оплаквания
за неправилно установени факти по остатъчните размери на задълженията за
лихва. Сочи, че съдът неправилно е отчел потвърдените от вещото лице
плащания, без да ги приспадне от изискуем дълг, формиран в края на
гратисния период както от главница и новоначислени текущи лихви, така и от
лихви за предходен период. Позовава се на варианта на изчислени от експерта
помесечно задължения (без капитализиране на лихви) по приложение № 3 към
заключението, според който следва да се определи разликата, между сборния
размер на лихва към предявяване на иска, включваща и частта, натрупана след
01.05.2021г. и присъдената като част от консолидиран дълг лихва за гратисния
период. Моли за допълнително присъждане на разлика, която погрешно не е
2
била включена в размера на основателната претенция.
Оплакванията са оспорени от особения представител на въззиваемия
длъжник с доводи за точно възприемане на заключението на експерта, което
не е било своевременно оспорено и съответно възраженията по евентуалните
математически неточности в него вече са преклудирани.
В пледоариите си по същество насрещните страни поддържат бланкетно
със същите доводи искания за отмяна на решението в атакуваните му части.
Особеният представител на длъжника настоява настоящата инстанция да
отхвърли неоснователните искове на кредитора в цялост, а процесуалният
представител на „БАНКА ДСК“ АД отправя искане за присъждане на
разликата над сумата от 68 344.70 лева до претендираната такава в размер от
70 847.89 лева като дължима непогасена лихва от гратисния период.
Само пълномощникът на банката е поискал и определяне на разноски,
като изрично е поискал и юрисконсултско възнаграждение за защита пред
настояща инстанция, а при представянето на списъка (л. 63) е обявил и свое
компенсационно изявление, в случай че възникнат вземания за разноски и за
двете страни.
За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и В
ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ съответства на предявени от кредитор (упражнил
право на предсрочна изискуемост по целеви потребителски кредит),
съединени искове за връщане на усвоената за заплащане на такси за обучение
на студент главница и други задължения, породени от същия договор,
сключен по реда на ЗКСД.
Задължението за консолидирана главница е било обосновано (след
уточнение на първоначално заявен сборен дълг) с договорен размер на
фиксирана възнаградителна лихва, дължима от кредитополучателя за целия
срок на ползването и с уговорка в чл. 10.2 от общите условия на банката за
този вид кредити за капитализиране на договорна лихва (начислена през
гратисния период), добавена към олихвявана главница в съставен от кредитора
погасителен план. Съответно на това разграничение са индивидуализирани
претенции за „капитализирана“ (първоначално заявена като част от сборна
лихвоносна главница) лихва в размер на 24 717.34 лв., натрупана до
септември 2020г. и претендирана ведно със законна лихва от предявяване на
иска, и типична възнаградителна лихва в размер на 7 414.90 лв., начислена
върху разсрочената след гратисния период сборна главница до
упражняването на право на предсрочна изискуемост поради допусната забава
от длъжника. Към тези суми кредиторът е добавил и неустоечна претенция за
лихвена надбавка в размер на 530.12 лв., уговорена в общите условия като
обезщетение за забава, допусната при пропускане на падежи по погасителен
план, изготвен след изтичане на една година от приключване на обучението
(първа дата на последен държавен изпит) до предявяване на исковата молба, с
която ищецът е обявил, че упражнява право да иска предсрочно изпълнение
на дълга в цялост. Така заявените осъдителни претенции са били оспорени от
особеният представител на ответника с доводи: 1) за липса на съгласие,
поради невъзможността на кредитополучателя да разбира български език,
3
съответно, че превод на разбираем за него език на договора в действителност
не е бил извършен; 2) за неяснота досежно формиране на ГПР, явяващ се
съществен елемент на договора за целеви кредит; 3) за неопределеност на
размера на възнаградителната лихва за предоставяне на кредита; 4) за
нищожност, поради противоречие с императивната норма на чл. 20, ал. 2 от
ЗЗД на уговорката за капитализиране на възнаградителните лихви; 5) за
неравноправност на клаузата, съдържаща се в т. 10.2 от общите условия по
смисъла на чл. 143, т. 10, т. 13 и т. 19 от ЗЗП; 6) за неизправност на ищеца; 7)
за ненастъпила изискуемост. Постановените осъдителни и отхвърлителни
части от първоинстанционния акт изцяло съответства на предмета на делото,
очертан от ищеца по тези съединени притезания (първото от които съставено
от два консолидирани елемента). Обжалваният акт е допустим.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните в производството намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
От писмените доказателства представени пред първостепенният съд,
настоящият състав приема за установено, че на 12.11.2013 г. в гр. Варна между
„БАНКА ДСК“ ЕАД, от една страна като кредитодател и М. Е. З., от друга
страна като кредитополучател, е сключен Договор за целеви потребителски
кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за
кредитиране на студенти и докторанти с приложими Общи условия на банката
към този специален кредитен продукт между ищцовата банка и студент в МУ
– Варна, обучаван до 2016 г. Не е спорно и усвояването на общо 54 763.24 лв.
(преведени като седем транша от по 7823.32лв.) за покриване на семестриални
такси от 2013 г. до 2016 г., като учебното заведение е удостоверило, че срокът
за полагане на последен държавен изпит е септември 2019г.
Видно от изрично удостоверено върху документите (гръб на л. 7 от т. д.
№ 629/22 г., ВОС) лично изявление на С М, като лицензиран преводач,
владеещ немски и английски език (л. 189 от делото на ВОС), чужденецът с
немско гражданство, пребиваващ трайно в България за срока на обучението
си, е бил запознат чрез устен превод с пълното съдържание на съставения от
банката писмен договор за кредит и общите условия към него на разбираем за
него език. Съответно с полагането на подписите си върху всеки от
документите, студента-кредитополучател е демонстрирал явното си съгласие
за обвързване именно с кредитната сделка по целево финансиране на таксите
за обучение в учебното заведение, където вече е бил приет да следва висше
образование. Назначената в първа инстанция графологическа експертиза
потвърждава автентичността на писменото изявление на въззивника.
Представените от студента удостоверения за продължаващото му обучение,
както при кандидатстването за кредита, така и ежегодно, в хода на
продължаващото обучение за първите три години по специалността
„медицина“ също недвусмислено индикират, че като кредитополучател той не
само съзнателно е потърсил услугата от банката специализирана в студентско
кредитиране, но се е и ползвал след договарянето именно от особен кредит,
предвиден в специалния Закон за кредитиране на студенти и докторанти, а не
някакво друго кредитиране за свои текущи нужди.
Конкретното съдържание на поетите от студента задължения е
4
установено в писменото съглашение, като ясно е посочена целта на
кредитирането и общата сума, съответна на сбора от 10 семестриални такси,
начина на усвояването на частите от главницата (възстановяване на първа,
заплатена от самия студент такса и пряко заплащане на учебното заведение на
останалите суми за всеки семестър), ползване на кредита за гратисен период, в
рамките на който не са дължими плащания (от сключването на договора за
кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на
последния държавен изпит), начина на връщане на кредита след този гратисен
период с погасителен план (за 120 месеца на равни месечни вноски с падеж 1-
во число) и единствения разход за ползването на този кредит, посочен в чл. 7
като фиксирана лихва на годишна база в размер, който не надхвърля 7%.
Допълнително, но вече не в текста на този документ, а в общи условия (чл.
10.1 и 10.2) на банката за този специален вид потребителско кредитиране, е
пояснено олихвяването, като е предвидено фиксираната годишна лихва върху
усвоената за съответния период главница да се капитализира ежегодно по
време на гратисния период. Установено е изрично задължение на банката да
състави погасителен план за предстоящите плащания до 10 дни след края на
гратисния период, който да е на разположение на клиента при поискване от
офиса на кредитора, като първата месечна вноска не може да се изисква преди
изтичане на месец от края на гратисния период (чл. 11.1. и 16.2).
Допълнително, също в общите условия са обявени и санкции при
неизправност на клиента: дължимо от кредитополучателя допълнително
лихвено плащане като надбавка от 10% над текущата договорна лихва
(чл.17.1), което да компенсира допусната забава в плащания на главница,
включена в просрочена месечна вноска по вече действащ погасителен план и
предсрочна изискуемост при забава повече от 90 дни (чл.17.2) или неплащане
на 3 последователни вноски (чл. 18.1), със съответно олихвяване с
наказателната надбавка на целия остатък до предявяване на искане за
принудително събиране и законната лихва след този момент.
В настоящия случай съдът намира, че гратисният период е изтекъл през
септември 2020г. Кредиторът съставил на 03.09.2020 г. погасителен план, с
който не е запознал кредитополучателя, поради липса на съдействие от негова
страна. Видно от писмото на ТД на НАП – Варна (л. 35 от т. д. № 629/22 г.,
ВОС) за М. Е. З. към 15.12.2022 г. в информационните масиви на НАП е
регистриран трудов договор с работодател на кредитополучателя – „Сайтел
България“ ЕООД, ЕИК: ********* (понастоящем търговско дружество с
фирма „Фаундевър България“ ЕООД). От справката предоставена от ОД на
МВР – Варна (л. 44 от т. д. № 629/22 г., ВОС) съдът установява, че ответникът
З. е преминал държавната граница през периода от 13.02.2020 г. до 04.01.2022
г. общо 22 пъти, като последното преминаване е с цел влизане в пределите на
Република България. Отсъствията му от страната са били за относителни
кратки периоди от време, ненадхвърлящи един месец, с изключение на този от
14.09.2021 г. до 03.12.2021 г. Ответникът чужденец е със статут на
продължително пребиваващ в Република България гражданин на ЕС до
29.04.2026 г. с деклариран адрес в гр. Варна, ул. „И В“ № 34, ет. 4, ап. 6. От
писмото изпратено от „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (л. 86 от т. д. № 629/22
г., ВОС) се установява, че ответникът М. З. е сключил на 23.05.2016 г. договор
с дружеството за доставка на СИМ карта с телефонен номер ********** и
5
абонамент за телекомуникационни услуги, който се е изпълнявал и към
12.05.2023 г. От писмото на МУ-Варна „Проф. д-р Параскев Стоянов“ (л. 173
от т. д. № 629/22 г., ВОС) се установява, че ответникът е прекъснал
обучението си през 2016 г., а през 2019 г. е възстановил студентските си права
и е завършил специалността „Медицина“ през 2022 г. От посочените
обстоятелства, сочещи на признаци на трайно пребиваване в рамките на
Република България (установен адрес, разрешително за продължително
пребиваване, договор за абонаментна услуга от доставчик на
телекомуникационни услуги, завършване на специалност в български
университет в редовна форма на обучение през изследваният период)
настоящият състав на съда намира, че са налице достатъчно индиции, за да
бъде направен извод, че този кредитополучател е имал възможност да посети
клон на банката кредитодател, за да получи погасителен план след м.
септември 2020 г., но не е направил това, въпреки че е започнал макар и със
закъснение от началото на 2021г. да прави вноски в различен размер и до
01.06.2021г е заплатил общо 7458.66лв. за погасяване на задължения по заема
си.
Видно от депозираните заключение и допълнително заключение на
назначения по делото експерт, общата сума от 54 763.24 лв., е била усвоена
като дължими такси за само седем семестъра, съответно на представените
уверения за права на обучаемия, записан до четвърти курс с първи семестър
2017 г. Първата такса, съответно на уговорките е била възстановена по
разплащателната сметка на клиента, а всички останала са изплатени на
учебното заведение, в съотвествие с представените от студента уверения за
продължаване на образованието му. Извън така изплатените суми, горницата
до разсроченото в погасителния план общо задължение за главница е
формирано като резултат от ежегодно добавяне на лихвите, начислявани върху
„ползвана“ главница, нарастваща всяка година с капитализиране на начислена
годишна лихва за предходна година. Проверката на вещото лице сочи, че в
погасителния план, съставен от банката на 3.09.2020 (л. 15 от делото на ВОС),
частите от вече консолидиран като общ дълг от 79480.58лв (ползвана
главница и капитализирани ежегодно към нея лихви до 24 717.34лв) са
разсрочени на вноски с месечни падежи от 01.10.2020 до 1.09.2030, като също
са олихвени с текуща 7 % лихва до 120 равни анюитети от по 922,83лв.
Самостоятелно извършените изчисления от експерта в допълнителното
заключение ( л. 232 от делото на ВОС) на размерите на задълженията, при
прилагане на 7% олихвяване, но без първоначално капитализиране на лихвите
(запазване като олихвявана главница с натрупване до 54 763.24лв само на
усвоените за обучението на студента такси до края на гратисния период),
обаче водят до по-нисък размер от само 20 943.90лв. на лихвата за целия
гратисен период до 30.09.2020г. (т.е. за почти седем години ползване без
каквото и да е погасяване). Съответно вещото лице е съставило алтернативен
погасителен план, в който обаче анюитетите с олихвяемите части от
главницата са вече в размер 635.85лв, като към тях продължават да се отчитат,
но без да се олихвяват, вече натрупаните от гратисния период сборни лихви.
Действително, както сочи и насрещният въззивник, към всяка от падежните
дати, текущият размер на сборното задължение за лихви изисква натрупване и
вещото лице е сборувало както „старите“ лихви (считани от кредитора като
6
част от олихвяема консолидарана след капитализация главница), така и
нововъзникнали (включени в новите анюитети) текущи лихви. Точните
размери на падежиралите задължения вещото лице е посочило в Приложение
към допълнителното заключение, като същевременно от тях са приспаднати
плащанията на длъжника. Вещото лице е отчело, че вноските са след падежни
дати и не са достатъчни да покриват изискуемите към съответния момент
задължения и затова е приспаднало първо начислена към текущия момент
неустойка за забава от 10% само върху просрочените части от главницата, а с
остатъка са намалявани сборуваните „стари“ неолихвявани повече лихви и
частта за лихви от текущия анюитет. Общо заплатените 7458.66лв. са погасили
96.22 лв неустойки и 7362.44лв. лихви, като общият размер на останалите
непогасени към момента на предявяване на иска 26.09.21г. с натрупване за
целия период договорни лихви е 20 943.03лв (както сочи и насрещния
въззвиник). От тях вещото лице изрично е разграничило сумата 4858.38лв.,
формирана от лихви, включени в анюитетите от 01.05.2021г- 25.09.2022г(
периода за който ищецът е ограничил сезирането на съда за това основание),
които не са били погасени с извършвани до 01.06.2021г плащания.
Същевременно в самата таблица е отразен неплатен остатък 16 389,03лв. с
натрупване към последното плащане, което означава, че ако в този сбор са
били включени само сборни лихви 13 581.46лв (посочени в заключителни
извод като остатък от сбора от гратисния период), горница от 2 807,57лв,
следва да е натрупана от неплатени нови лихви в анюитети до този момент. За
целия период от 01.10.2020г. до 01.06.2021г. когато е приспаднато последно
плащане именно сумата на всички новоначислени лихви(колона 5 от
приложението на л. 232) възлиза на точно 2807.57лв. и ако те не са платени(за
да формират разликата в дължима с натрупване лихва) то тогава всички
заплатени до този момент суми за лихви 7362,44лв. ще следва да са отчетени
от експерта като погасяване само на задължението от гратисния период, като
най-старо (падежирало в началото на разсрочването с плана). При това
положение именно остатък от 13 581.46лв от „старите“ лихви ще бъде
дължим към момента на предявяване на иска. „Липсващата“ според
насрещният въззивник сума от 2503.18лв. съответства точно на неплатените
според вещото лице части за лихви начислявани във вноски по погасителния
план с падежи от 1.10.2020г. до 01.05.2021г., за които липсва и сезиране на
съда. В заключение, след като прилага само обикновени аритметични
действия въззивният съд не намира никакво противоречие или непълнота в
изчисленията на експерта и затова оплакването на насрещният въззвиник за
сумиране на размери в резултат на неправилно получени математически
изчисления се оказва неоснователно.
Както и първата инстанция, настоящият състав възприема като точно
изчислени размерите на конкретно индивидуализираните задължения по
алтернативния погасителен план, обобщени в допълнителното заключение до
54763.24лв непогасена ползвана главница и 13 581.46лв остатък от
неплатените с вноски на длъжника лихви за гратисния период до
30.09.20г(претендирани като два елемента на консолидирана „капитализирана
главница“). Няма спор по изчисляването на допълнително начислена и
незаплатена възнаградителната лихва(включена в анюитетни вноски за
периода от 01.05.2021 г. до 25.09.2022 г.) до размер 4 858.38 лева, и
7
неустойката за забава от 10 % върху олихвявани изискуеми и просрочени
части от главница (включена в анюитетни вноски за периода от 01.06.2021 г.
до 25.09.2022 г.) достигаща до 720.03 лева.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира и оплакванията на въззивника за неоснователни по следните
съображения:
На първо място въззивният съд преценява, че специалната цел на
кредита несъмнено налага отчитане на нормативната уредба за студентско
кредитиране, чието приложно поле е различно от общото потребителско
кредитиране, уреждано в ЗПК. Затова и преценката на съответствие с
императивни правила, ограничаващи договорна свобода за валидно
обвързване следва да се извърши по правилата на ЗКСД. Съдържанието на
уговорките за ползване и олихвяване на студентския кредит за такси за
обучение изцяло съответстват на необходимите реквизити на индивидуална
сделка по чл. 16 -17 от ЗКСД. Макар и част от уточненията и условията да са
включени в общите условия (доколкото няма съмнение, че кандидатстващия за
кредит студент е подписал комплекта книжа и преводачът го е запознал и с
общите условия предвид заключението по назначената от
първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза), въззивният съд
преценява, че писмените уговорки в съвкупност уреждат изцяло всички
изискуеми елементи, които са изброени и в типовия договор, овластяващ
банката да предоставя гарантирани от държавата кредити. Конкретно,
размерът на лихвата, приложима през целия срок на договора е посочен като
не повече от 7%, но това не е неяснота, която да поражда затруднения във
възприемането на разхода, който поема кредитополучателя. Същата
формулировка на размера на иначе ясно обозначена като фиксирана годишна
лихва е установена в чл. 20 ал.1 от ЗКСД и е възпроизведена в чл. 9 от типовия
договор на банката с МОМН. Целта на тази нормативна рамка е да изключи
типичната за дългосрочно потребителско кредитиране банкова практика на
предлагане на продукти с фиксирани погасителни анюитети, но с
предоставено право на банката да ги променя въз основа на референтни
променливи, формиращи лихвените проценти. Водещо за интереса на
кредитополучателя е фиксирането на размер на разхода, който при никакви
обстоятелства не може да нараства не само докато трае обучението, но и в
следващи 10 години. Този резултат е изцяло постигнат с лимитиране до 7%
годишно, така както е посочено и в процесната сделка. Няма основание да се
отрече способността на разумен потребител, потърсил специализирано целево
кредитиране за платено висше образование, при полагане поне на минимална
грижа за личните си финанси да се ориентира в така формулираните условия и
да разбере, че макар да не дължи плащания докато тече периода на обучение,
услугата, която банката му предоставя, не е безвъзмездна и след като получи
професионалната си квалификация ще трябва да върне както платените от
негово име такси, така и възнаграждение в размер на не-повече от 7%
годишно. Именно съгласието с такова лимитирано оскъпяване е потвърдил
кандидатът за финансиране на обучението и дори и да не е разбирал
достатъчно български език, доказаното съдействие на преводач, владеещ езика
на страната по произход на чужденеца и избрания от него език на високо
специализирана обучителна програма е осигурило възприемането от
8
подписващия документа на точния смисъл поне на основното съдържание на
договора. Затова за въззивният съд няма основание да счита, че като
потребител студентът, избрал да се обучава в държава, различна от тази на
досегашното си местожителство и националност, е обвързан от доставчика с
условия, които са останали за него неясни по отношение на размер на лихвата
като единствен разход по този кредит и отложения до приключване на
обучението срок, след който ще е длъжен да започне да плаща задълженията
си. Затова и оплакването на въззвника за изцяло неразбираемо основно
съдържание или липса на валидно съгласие за обвързване с възмезден кредит
със срок, уговорен в полза на ползващия кредитирането студент е
неоснователно.
Допълнително съдът съобразява, че в чл. 7 от общите условия, приети
изрично като неразделна част от съдържанието на сделката, са предвидени
хипотезите на преустановяване на ползването, включително и възобновяване,
чрез ново усвояване на етапите от принципно разрешения до края на
обучението кредит, като една от тях е изрично посочено писмено заявление на
студента в този смисъл, депозирано преди датата на плащане на съответната
такса. Това условие е било изпълнено, като текущо именно
кредитополучателят е представял уверения за продължаване на обучението си
до момента в който то е било прекъснато, като кредиторът изцяло се е
съобразил както с тези данни, така и с допълнителния срок след
продължаването на обучението до завършването му. Други непълноти на
съдържанието на кредитния договор не са констатирани от първата инстанция,
нито въззивният съд ги констатира при служебната си проверка. Затова остава
необосновано и оплакването за цялостна недействителност, както поради
несъответствие на съдържанието на сделката със специалните правила на
ЗКСД (чл. 17 ал.6 ЗКСД), така и поради неразяснено в достатъчна степен
задължаване на студента, останало неразбираемо за него като обвързване със
съществените условия на сключения договор. В тази връзка позоваването от
страна на въззивника на тълкуването на общностната политика по закрила на
потребители, установена в директиви на ЕС(дело С 26/13) макар принципно
да разглежда изискванията за яснота и разбираемост и на основния предмет
на договора, всъщност се отнася до специфичен финансов продукт на валутно
кредитиране с прехвърляне на валутен риск и е неотносимо към настоящия
договор, чиято специфика е свързана с ясно обозначена цел на кредита и
значимия за студента гратисен период на ползване без текущи задължения.
Извън специалната уредба на студентското финансиране, към
съдържанието на сделката не могат да се прилагат изискванията и за
реквизити на кредити за текущо потребление, въведени със ЗПК. Характерна
отлика на студентското финансиране е определяемостта както на гратисния
период, така и на размера на кредита (според фактически ползвана от
кредитополучателя услуга, предоставена при специфични условия от
образователна институция и обусловена от постигане на определен
академичен успех на обучаемия), както и заместването на преценката на
бъдеща платежоспособност на клиента (студент, очакващ сигурна реализация
по новопридобита професията поне за първите 10 години) с гарантирано от
държавата обезпечение. Обратно, специфика на потребителско кредитиране за
текущо потребление е съпоставка на разполагаем актуален остатъчен доход
9
като разлика между сигурни очаквани доходи и типични битови разходи на
клиента за фиксиран период на ползване на кредита, с поносими за клиента
размери на разсрочени анюитетни вноски за връщане на нужна за еднократен
извънреден разход главница. Затова при студентското, за разлика от общото
потребителско кредитиране, постигането на предварително съгласие между
страните за конкретен размер на равните месечни анюитети(комбинирани
части от разсрочена главница и фиксирана лихва за 10-те години след
приключване на образованието на студента) не може да се изисква. Не може
да се посочат предварително и получана главница и размер на общото
задължение, като сборуван разход по кредита. И в тази част оплакванията по
изводите на първата инстанция се оказват неоснователни.
Преценката за опорочаване на отделните уговорки за формиране на
общия дълг след изтичане на гратисния период обаче се споделя от настоящия
състав на съда. Уговореното в общите условия (а не в индивидуалната сделка)
ежегодно капитализиране на лихвите към главницата в гратисния период не
съответства на специална нормативна уредба на чл. 23 ал. 3 и чл. 24 ал. 1
ЗКСД, предвиждаща само олихвяване на ползвани за плащане на таксите суми
с фиксирания лихвен процент и отложена изискуемост на така формираното
възнаграждение на кредитора към края на едногодишния срок след
приключване на обучението. Никъде в съдържанието на закона не се
предвижда изрично допълнителното олихвяване на така отсрочените изтекли
годишни лихви. „Капитализиране“, т.е. натрупване на непадежирали лихви
към отново олихвяема главница е предвидено в съдържание на Типовия
договор, утвърден от ведомствата, натоварени с държавната политика в
областта на финансиране на образованието (обн. ДВ, бр. 33 от 30.04.2010 г.),
сключен с банката – кредитор по реда на чл. 7 от ЗКСД. Оспорените от
въззивника уговорки възпроизвеждат именно параметри, заложени в чл. 10
ал.2 (годишно капитализиране на лихвите по време на гратисния период) и чл.
27 ал.1 от типовия договор (формиране на общия размер на задължението на
кредитополучателя от главница, равна на сумата на реално отпуснатите
средства за такси и лихва, дължима за срока на договора за кредит, в това
число и капитализираните годишно лихви през гратисния период). Нито в
закона, нито в договора обаче има изрично правило, което да урежда
уговарянето на погасителния план и олихвяването на лихви чрез разсрочване
във вноските не само на главницата, но и на лихвения елемент от сборния
дълг. В тази насока специална уредба няма и следва да се приложат общите
правила за договаряне, допускащи свободно формиране на волята на страните,
доколкото не се накърняват законови императивни забрани. Договорената
„капитализация“ не е нещо различно от сложна лихва, тъй като несъмнено
предмет на спорната клауза и изготвения по нея погасителен план са вече
начислени за предходен период, т.е.“изтекли“ лихви, в размер, преценен от
законодателя като напълно достатъчно възнаграждение за това гарантирано от
държавата потребителско кредитиране (чл. 20 ЗКСД).
Както е установено в последователната практика на ВКС (решение № 66
от 29.07.2019 г. по т. д. № 1504/2018 г., ІІ т. о., решение № 30 от 20.05.2020 г.
по т. д. № 739/2019 г., І т. о., решение № 118 от 11.12.2020 г. по т. д. №
2278/2019 г., І т. о., решение № 132 от 13.01.2021 г. по т. д. № 2195/2019 г., I т.
о. и решение № 60091 от 27.09.2021 г. на ВКС по т. д. № 1345/2019 г., ІІ т. о.)
10
уговарянето на прибавяне към размера на редовната главница на задължения
за натрупана вече възнаградителна лихва представлява анатоцизъм по см. на
чл. 10, ал. 3 ЗЗД, който е допустим само между търговци на основание чл. 294,
ал. 1 ТЗ. Ясното разграничение на двата компонента както в чл. 24 ал.1 ЗКСД,
така и в чл. 27 ал.1 от типовия договор изисква от банката да състави
погасителния план при отчитане на разликата в естеството на двете
задължения и да съобрази ограничението на договорната свобода по
отношение на олихвяването на лихви. Затова в пряко противоречие със
закона(чл. 26 ал.1 вр. чл. 10 ал.3 ЗЗД) са както общите условия на банката,
така и типовото договаряне с държавата на покритието на задължения на
кредитополучателя по студентския кредит. Само по себе си това
незаконосъобразно съдържание на сделката обаче не засяга съществените
реквизити на самото кредитиране (срокове на ползване, размер на лихва и
начин на разсрочено изплащане), поради което и така установената частична
недействителност не може да изключи изцяло действието на договора(чл. 26
ал.4 ЗЗД), но засяга само размера на определяемите задълженията след
изтичане на гратисния период. Съставеният въз основа на уговорката от чл.
10.2 от общите условия погасителен план за сборна сума неправомерно
осчетоводена след анатоцизъм като консолидирана и лихвоносна занапред
главница, не може да породи обвързващо за потребителя действие, но цялото
останало съдържание на сделката може да се съхрани без да се загубят
съществените за интереса на кредитополучателя уговорки (гратисен период,
фиксирана лихва и разсрочване на изискуема главница за 120 месеца), като се
състави алтернативен погасителен план по реда, изрично указан в ЗСКД:
цялата ползвана до края на гратисния период главница (без увеличаването й с
текущо капитализирани лихви) се разсрочва на равни 120 месечни анюитета,
формирани от вече изискуеми части за главница и текуща лихва от 7 %), като
към тези ежемесечно падежиращи вноски допълнително се прибавят, но не се
олихвяват и вече изискуеми за предходните години лихви. Именно такива
изчисления е извършило вещото лице, което допълнително потвърждава, че
договорът може да бъде изпълняван с конкретно определени задължения,
съответни на законоустановените реквизити, но без прилагане на
недействителните уговорки.
Уговореното между страните обезщетение за забава също налага
преценка за законосъобразност, доколкото е въведено в общите условия
(чл.17.1) като надбавка над разхода, посочен като фиксирано възнаграждение
на кредитора. Такова, уговорено отнапред по размер плащане като
компенсация за вредите от забавеното изпълнение на изискуеми парични
суми, има характер на мораторна неустойка и може да постави потребителя в
неравноправно положение. От средно подготвен за стопанския живот
обучаващ се студент, не може да се очаква да познава финансовия пазар, за да
прецени доколко предложеното от професионалиста обезщетение (договорна
лихва, увеличена с надбавка 10 % върху просрочена част от главница) е
адекватно на предвидимите вреди, които ще покрива. Затова и този вид
неустоечни съглашения изискват конкретно индивидуално разяснение при
договаряне, в което банката обявява на своя клиент какви загуби би понесла
ако не получи точно на падежа очаквани периодични приходи по тази сделка.
Простото запознаване с общи условия не е достатъчно да преодолее разликите
11
във възможностите на насрещните страни да предвидят последиците за
кредитора от забавата на кредитополучателя и затова валидността на тази
неустойка се преценява по общите правила за обвързване на потребители,
които специалния закон не само не изключва, но и изрично посочва като
приложими (чл. 17 ал.5 ЗКСД). Уговаряне на неустойка в необосновано висок
размер чрез предварително изготвена от кредитора клауза, без предварително
проведени по нея индивидуални преговори, е типичен пример за
неравноправна клауза (чл.143 ал.2 т. 5 ЗЗП), чието действие съдът служебно
следва да отрича.
В случая съдът преценява, че законодателят е посочил в чл. 86 ЗЗД
стандартен размер на вредите от забава при парични задължения като
мораторно обезщетение предвидимо за всеки добър стопанин, а конкретен
размер на тази законна лихва за забава е нормативно определен в ПМС № 426
на МС от 18.12.2014 г като 10 пункта над основен лихвен процент на БНБ,
който не достига дори и един пункт в процесния период. Затова сборът от
общо 17 % (фиксираната 7% лихва и надбавката от 10%), значително
надхвърля стандарта и следва да се приеме за наложен на потребителя в
нарушение на изискванията за добросъвестност. Още повече, че кредиторът
фактически е прилагал тази клауза като е начислявал не отделна неустойка, а
именно надбавка, като е увеличавал текуща лихва по непогасените части от
анюитетните вноски за главница с основната лихва и това категорично е
установено от вещото лице в първото заключение и е мотивирало експерта да
преизчислява счетоводните записи. При това положение, прилагането на
императивните правила за защита на потребители от наложеното им
необосновано високо обезщетение за забава, налага „отделянето“ само на
надбавката, съответна на обществено приемливите и съответно предвидими от
всеки потребител-кредитополучател размери на мораторни обезщетения,
лимитирани до законната лихва (чл. 33 ал.2 ЗПК). В този смисъл
съхраняването само на неустоечната клауза би отразило и европейските
стандарти за защита на потребителите, изискваща премахването само на
прекомерното обезщетение (чл. 146 ал. 5 вр. чл. 143 ал.2 т. 5 ЗЗП). Затова и
настоящият съд споделя преценката на първата инстанция, че неустойката
може да се съхрани до приемлив размер от 10 %, съответно на тълкуването й в
полза на потребителя не като „надбавка“, а като пълен размер на обезщетение
за забавено плащане на части от главницата с настъпили по погасителен план
падежи. В този размер са изчислени „санкциониращи“ лихви и от вещото лице
в допълнителния вариант на заключението, който и въззивния съд възприема.
Кредиторът се е позовал на упражнено право на предсрочна
изискуемост, което е било предвидено в общите условия при допусната забава
над 90 дни. По делото няма спор, че получателят на кредита е бил в забава по
отношение на задълженията, а опитите за уведомяване на клиента без да
обяви промяна на регистрирания си адрес не са били успешни. Като отчита
императивния характер на общата норма на чл. 60 ал.2 ЗКИ, гарантираща на
банката потестативно право да лиши клиента си от договорен (а в случая и
предвиден изрично в специалния закон) срок за погасяване на ползван кредит
с разсрочени вноски, съдът приема че уговорката за автоматично отпадане на
сроковете в полза на длъжника може да се интерпретира само като
предварително оповестена обективна предпоставка. Пълният фактически
12
състав за пораждане на последицата спрямо длъжника изисква и достигане на
изявлението на кредитора до неизправния длъжник. Самият кредитор посочва
като такова изявление самата искова молба, а друго по-ранно уведомяване не
се установява. По съображенията в задължителното тълкуване (т.18 от
ТРОСГТК 4/2013 на ВКС), обявяването на предсрочната изискуемост може да
се признае за довършено едва след като исковата молба е достигнала до
ответника. Тъй като към този момент са били изпълнени и двете предпоставки
с обективен (достатъчно продължителна забава) и субективен (фикционно
връчено уведомление като част от съдебните книжа) характер, съдът приема,
че действията на кредитора по преустановяване на прилагането на уговорени
месечни падежи в полза на длъжника са правомерно обосновани.
Така, до предявяването на иска с изявлението за предсрочна
изискуемост, падежите по погасителния план ползват длъжника и до
прекратяване на действието му кредитополучателят дължи възнаграждението
за продължаващото ползване на кредита (т.2 от ТРОСГТК 3/2017 ВКС). Затова
вземанията на кредитора включват онези части от консолидираната главница,
предявена от кредитора като сборно вземане, които като размери са
потвърдени от експерта, извършил изчисленията по алтернативния
погасителен план. До посочените размери вещото лице е стигнало, като е
приспаднало плащанията на длъжника в съответствие с размер на дължимото
обезщетение за забава от само 10 % (ненадхвърлящо законна лихва) и най-
рано възникнало и падежирало задължение за възнаградителна лихва, така
както се изисква от правилото на чл. 76 ал. 2 вр. ал.1 ЗЗД. Тъй като такива са
задълженията, натрупани през гратисния период, които не са разсрочени,
платените средства от 7362.44лв.(извън тези ползвани за покритие на текуща
забава), следва да погасят именно „старите“ лихви до правилно посочен от
вещото лице остатък от 13581.46лв. В този размер задълженията са
определени и от първата инстанция и затова въззивният съд споделя извода за
основателност на иска на кредитора само до сбора от 68344.70лв, включващ и
двата елемента на главницата ( ползван лихвоносен кредит от 54 763.24лв. и
остатъчни нелихвоносни капитализирани към него стари лихви). Съответно
неоснователна е същата претенция за горница до търсения сбор от 75 765.16
лева и постановените в този смисъл две обжалвани части на решението на
първата инстанция следва да се потвърдят.
До довършването на фактическия състав на предсрочната изискуемост
(с достигане на изявлението на кредитора до представителя на длъжника) са
възникнали и изискуеми вземания за новите възнаградителни лихви,
включени в анюитетите, които не са били изобщо погасени поради
недостатъчно внесени суми. Както вече се посочи обаче, самият кредитор е
ограничил период, за който претендира присъждането им и затова тази
претенция се оказва основателна до посочения от вещото лице изчислен
сборен размер от 4858.38 лв. само за периода от 01.05.2021г до 25.09.2022г.
Същевременно след последната вноска липсват и средства, които да се отнесат
към покритие на натрупващата се неустойка за забава, също претендирана
само до 25.09.2022г., установена от експерта като дължима в размер на
720.03лв, но поискана от ищеца до само 530.12лв. До същите изводи е
достигнал и първоинстанционния съд и затова присъждането на тези суми
следва да се потвърди.
13
По разноските:
При този резултат разноски за първа инстанция не се коригират. Право
на разноски за настоящата инстанция се поражда само за въззиваемия
кредитор, упражнил защита срещу неоснователната жалба на длъжника. От
посочените в списъка на тази страна разходи, следва да се изключи таксата за
разглеждане на неоснователната насрещна жалба и изготвяне на преписа от
нея. Така свързани само с обжалването на ищеца остават само разхода за
изплатения хонорар на особения представител на въззивника в размер на
3600лв. и поисканото юрисконсултско възнаграждение за защита на кредитора
като въззиваем. На осн. чл. 78 ал.8 ГПК вр. чл. 25 ал. 2 от НЗПП съдът
определя 200 лв. като възнаграждение на юрисконсулта за това производство.
Така общият размер на разноски, които се възлагат на въззивника М. З.
достига до 3800лв.
Макар насрещната жалба да е отхвърлена, отговорност за насрещният
жалбоподател не се поражда, както поради липса на доказателства за
направени разноски, така и поради провокиране на тази защита от
първоначално подадената неоснователна жалба.
Допълнително съдът констатира, че в производството, образувано по
сезиране от особен представител не е събирана авансово държавна такса за
обжалването (така т. 7 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК, на ВКС). Доколкото обаче
липсва основание за освобождаване от това задължение на самата
представлявана страна, съобразно изхода на делото в настоящата инстанция,
държавната такса в размер на 1489,05лв., също следва да се определи в тежест
на въззивника.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ГПК, съставът на
Варненски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №221/13.05.2024г. постановено по
електронно дело 20223100900629 (ТД 629/2022г.) по описа на ОС- Варна, в
части, с които са присъдени дължими по договор от 12.11.2013г. за целеви
потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на
ЗКСД от М. Е. З. на „Банка ДСК“ АД суми, както следва: 68344.70лв.
консолидирана главница (формирана от сбор от усвоен лихвоносен кредит и
капитализирана нелихвоносна възнаградителна лихва, начислена за гратисен
период на обучението), ведно със законна лихва от предявяване на
претенцията до окончателно плащане; 4858.38лв. възнаградителна лихва,
начислена от 01.05.2021г. до 25.09.2022г. и 530.12лв. неустойка за забава,
считано от 01.06.2021г. до 25.09.2022г. и претенцията за консолидирана
главница е отхвърлена за горница над 68344.70лв. до 70 847.89лв.,
формирана от претендиран като дължим остатък от 2503.19лв. от
капитализираната лихва за гратисния период.
В останалите отхвърлителни части решението не е обжалвано.
ОСЪЖДА М. Е. З., роден на ХХлХХ,ХХ г., гражданин на Федерална
република Германия, с постоянен адрес: ERLENSEE, ХХХХХХХХХХ, ЛНЧ:
14
**********, с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република
България до 29.04.2026 г. и последен административен адрес: гр. Варна, ул. „И
В“ 34 ет.4 ап.6 ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19 сумата от
3800 (три хиляди и осемстотин) лева, представляваща сторени във въззивното
производство съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА М. Е. З., роден на ХХлХХ,ХХ г., гражданин на Федерална
република Германия, с постоянен адрес: ERLENSEE, ХХХХХХХХХХ, ЛНЧ:
**********, с разрешен срок на продължително пребиваващ в Република
България до 29.04.2026 г. и последен административен адрес: гр. Варна, ул. „И
В“ 34 ет.4 ап.6 ДА ЗАПЛАТИ да заплати по сметка на Апелативен съд – Варна
сумата от 1489,05лв.(хиляда четиристотин осемдесет и девет лева и пет
стотинки) представляваща дължимата държавна такса за производството пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
пълномощници на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15