Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 117 23.11.2022
год. Град Разград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Разградският
административен съд, в публично заседание на осми ноември две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с
участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от
съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 110 по описа за 2022 год.
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „Обединена
българска банка” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, р-н Триадица, бул. „Витоша“ № 89Б, против Решение № 169 от
15.08.2022 год., постановено по АНД № 353 по описа за 2022 год. на Районен съд
– Разград. С него съдът е потвърдил НП № В-0051029 от 22.11.2021 год., издадено
от Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен,
Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП,
с което на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за кредитите за недвижими имоти на
потребителите (ЗКНИП) на банката е наложена имуществена санкция в размер на 20
000 лв. за нарушение на чл. 27, ал. 2 от същия закон. В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно, като постановено при съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон,
за което се излагат подробни писмени съображения. В подкрепа на сочените
отменителни основания се излагат доводи, че дейността по проверка на
кредитоспособността на кредитоискателя е свързана с одобрението на кредита, а
не с неговото предоставяне. Тя предхожда сключването на договора за кредит,
съответно процесната такса за кредитна оценка се събира за действия, които се
извършват преди усвояване на кредита и имат различна цел. Това, че таксата се
събира след сключване на договора за кредит не означава, че тя е свързана с
усвояването му. Твърди се, че кредиторът може да събира такси и за други
дейности, за които в закона отсъства изрична забрана за възмездното им
извършване, включително за кредитна оценка. Сочи се, че законът не съдържа
изискване таксата да е разходно мотивирана. Твърди се, че въззивният съд не е
обсъдил оплакванията на банката за допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в НП на времето и мястото на извършване на
нарушението. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и
наказателното постановление или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг
състав на въззивния съд. Претендират се разноски.
Ответникът – КЗП – РД за областите
Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“,
в писмено становище чрез своя процесуален представител, счита касационната
жалба за неоснователна, а оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и
предлага оспореното въззивно решение да бъде оставено в сила.
Административен съд – Разград, като
обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на
страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от
активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу
акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.
За да постанови решението си
районният съд e приел от фактическа страна следното: „Обединена българска
банка“ АД извършва търговско-банкова дейност като финансова институция, като
предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на ипотечни
кредити. Посочената дейност дружеството осъществява в клон на банката, находящ
се на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 4 в гр. Разград. На 18.03.2021 год. била
извършена планова проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.
Разград. При проверката били изискани три броя сключени и действащи договори за
кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот. На 23.03.2021 год. били
представени на случаен принцип три броя заверени копия на такива договори за
кредит. При проверка на същите и документи към тях било установено, че в
Договор за банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 20R – I486003
от 06.01.2021 год. /приложен на л. 53-59 по въззивното дело/, на стойност 110
000 лева и срок на договора 360 месеца, в т. 10. 1 от договора кредиторът
„Обединена българска банка“ АД изисква заплащане на такса за кредитна оценка в
размер на 200 лв., която съгласно т. 17.1.1. от договора е дължима след
одобрение на кредита и се събира от сметката, обслужваща кредита, преди
усвояването му. С Протокол за проверка на документи № К – 0121292 от 19.04.2021
год. контролните органи са приели представена от кредитната институция
допълнителна информация, че таксата за кредитна оценка по договора е събрана на
15.01.2021 год.
На 21.06.2021 год. на банката бил
съставен Акт № К – 0051029 за установяване на административно нарушение на чл.
27, ал. 2 от ЗКНИП за това, че в качеството си на кредитор е изискала такса за
кредитна оценка, която е свързана с усвояването и управлението на кредита.
Постъпилите в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН писмени възражения били разгледани
и аргументирано отхвърлени от административнонаказващия орган. Отразените в
акта констатации били изцяло възприети от наказващия орган, който с обжалваното
пред въззивния съд наказателно постановление на основание чл. 80, ал. 1 от
ЗКНИП наложил на „Обединена българска банка ” АД имуществена санкция в размер
на 20 000 лв.
От разпитаните по делото свидетели
се установило, че таксата се дължи единствено от потребители, на които е
отпуснат кредит, а не от всички кандидатствали за отпускане на кредит лица.
При така приетите факти, районният
съд е потвърдил наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Приел е, че АУАН и НП са издадени в предвидените за това срокове, от
компетентни органи и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма и
съдържание. Мотивирано е отхвърлил всички възражения на жалбоподателя, като е
приел, че изисканата такса за кредитна оценка е свързана с усвояването и
управлението на кредита, а не е такса за отделна, допълнителна услуга по
договора. Районният съд приел за безспорно установено, че санкционираното
дружество в качеството си на кредитор е осъществило вмененото му административно
нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП, поради което и правилно е била ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност на основание чл. 80, ал. 1 от
същия закон. Счел е, че не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
както и че размерът на наложената санкция е определен към минимума съобразно
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Разградският административен съд
намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно.
Решаващият съд е изяснил в пълнота
фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени
доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Всички
фактически обстоятелства по делото, включително това, че процесната такса е
изискана от кредитора за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, са установени от въззивния съд в съответствие със събраните по делото
доказателства. Съдът е взел решението си въз основа на вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. Изложил е непротиворечиви и ясни мотиви, като
при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната и правната логика. Не е нарушено
правото на защита на наказаното дружество и то го е осъществило в пълен обем
пред районния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348,
ал. 3 от НПК.
Неоснователно е оплакването на
касатора, че въззивния съд не е обсъдил възражението му за допуснато от
наказващия орган нарушение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,
изразяващо се в непосочване в НП на времето и мястото на извършване на
нарушението. То е било разгледано от съда, който е приел, че констатираното от
проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като
са посочени дата и място на извършване. Касационната инстанция изцяло споделя
този извод на решаващия състав на районния съд.
Районният съд е приложил правилно и
материалния закон.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП,
кредиторът не може да изисква от потребителя заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за тези действия по
усвояване и управление на кредита са за сметка на кредитора.
Дали процесната
такса попада в разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП се преценява въз основа на факта, дали
същата е за действие по усвояване и управление на кредита. В настоящия казус,
таксата е определена в договора като такса за кредитна оценка. Процесната такса е определена в чл.
10 от договора, озаглавен „Такси, приложими за кредита“, в т. 1. „Такса за
кредитна оценка“. В чл. 16.1.3. заплащането на дължимите такси и комисионни,
свързани с кредита са посочени като условие за усвояване на кредита. В чл. 17
„Лихви, такси, комисиони, ГПР“, т. 1.1. от договора е посочено, че същата се
дължи еднократно след одобрение на кредита, като се събира от сметката,
обслужваща кредита, преди неговото усвояване. Следователно усвояването на
кредита (получаването на паричните средства) е обусловено от нейното заплащане
от страна на потребителя, който преди това не може да ползва отпуснатия му по
сключения и вече действащ договор кредит. Таксата се изисква съобразно
договора, като се начислява и събира след отпускането на кредита. Това означава,
че кредитната институция задължава с плащане на таксата само потребители, на
които вече е отпуснат кредит, а не всички кандидатствали за получаване на
кредит лица. Този извод се подкрепя и от показанията на разпитаните служители
на КЗП.
Следва да се има предвид, че с оглед
разпоредбата на чл. 14 от ЗКНИП
кредиторът има право да предостави кредит само когато оценката на
кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията
си, произтичащи от договора за кредит. Т.е. оценката на кредитоспособността на
потребителя, съответно плащането на
такса за това действие предхожда одобряването и отпускането на кредита, което в
случая не може да се отнесе за процесната такса.
Ето защо съдът намира, че в
настоящия случай процесната такса за кредитна оценка е свързана с усвояването
на кредита, а не представлява такса за отделна допълнителна услуга, заявена от
потребителя.
Доказаните по делото факти сочат, че
на 06.01.2021 год. в клона на „Обединена българска банка” в гр. Разград
касатора по настоящото производство, в качеството му на кредитор по договор за
банков кредит, обезпечен с ипотека на недвижим имот № 20R – I486003 от същата
дата, е изискал от потребителя по договора такса за кредитна оценка в размер на
200 лв., която такса е свързана с усвояването на кредита. При тези данни,
направеният от въззивния съд, извод за безспорна установеност на извършеното от
банката нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗКНИП се споделя напълно и от
касационната инстанция. След като е изискала от кредитополучателя еднократна
такса за кредитна оценка в размер на 200 лева, свързана с усвояването на
кредита, банката безспорно е осъществила състава на нарушение по чл. 27, ал. 2
от ЗКНИП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната й
отговорност по чл. 80, ал. 1 от ЗКНИП. Не са налице основания за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
Наложеното наказание е определено в
минималния предвиден размер, поради което и съгласно чл. 27, ал. 4 и ал. 5 във
вр. с чл. 83, ал. 2 от ЗАНН не може да бъде заменено с по-леко по вид или
намалено.
С оглед изложеното, касационната
инстанция намира, че не са налице отменителните основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ответника следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция. Същите са
своевременно предявени и доказани в размер от 80 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното
и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Разградският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169 от 15.08.2022 год.,
постановено по АНД № 353 по описа за 2022 год. на Районен съд – Разград.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка” АД с ЕИК ********* да заплати на Комисията за защита на потребителите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/