РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. Айтос, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20212110100846 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, чрез адвокат
Н.Ш. против Д. Х. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***.
С исковата молба ищецът моли да бъде прието за установено спрямо
ответницата Д.И., съществуването на вземането му в общ размер от 485.75 лева
(четиристотин осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) - представляващи
дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,
лизингови вноски, неустойки и дължими суми за мобилни устройства, обективирани във
фактури № **********/18.03.2019 г., № **********/18.04.2019 г., № **********/18.05.2019
г. и № **********/18.07.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 19.07.2021 г. до окончателно изплащане на дължимото, за
което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 214 от 20.07.2021 г. по ч.гр.дело №
640/2021г. на РС-Айтос.
Твърди се, че вземането произтича от Договор за мобилни услуги с
предпочетен № +*** и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № +***; Договор за мобилни услуги с предпочетен № +***.
С исковата молба е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК и на осн. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на
вземането на ищеца против ответника, съобразно дадените от съда указания по заповедно
производство – ч.гр.дело № 640/2021 год. на РС-Айтос.
1
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, както и преписи за
връчване на ответника. Направени са доказателствени искания, включително за прилагане
на ч.гр.дело № 640/2021 г. на РС- Айтос. Ищецът претендира заплащане на направените
съдебно-деловодни разноски както в исковото, така и в заповедното производство. Прилага
списък по чл.80 от ГПК.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Д. Х. И. не представя
отговор и не излага становище по допустимостта и основателността на исковата претенция.
Назначеният особен представител адв.С.А. – БАК представя отговор, с който не оспорва
допустимостта на иска и редовността на исковата молба. Счита исковете за частично
основателни. Отделно от изложеното се позовава на тежкото към момента финансово
положение на ответницата, поради което моли при евентуално уважаване на исковите
претенции съдът да постанови разсрочено изпълнение на съдебното решение със съответен
брой месечни вноски в размер на не повече от 10.00 лева всяка. Не ангажира доказателства
и не заявява доказателствени искания.
Като принципна позиция, при липса на осъществена връзка с отв.Д.И., адв.А.
при явяването си в съдебно заседание поддържа депозирания отговор, но като окончателна
позиция моли за произнасяне по ищцовата претенция съобразно представените по делото
доказателства.
С оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК, вх. № 1897/19.07.2021 г. на РС-Айтос
ищцовото дружество «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД е поискало издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против ответника Д. Х. И. – в качеството на длъжник по
сключени между страните: Договор за мобилни услуги с предпочетен № +*** и Договор за
лизинг към него; Договор за мобилни услуги с предпочетен № +***; Договор за мобилни
услуги с предпочетен № +***, за които са издадени фактури № **********/18.03.2019 г., №
**********/18.04.2019 г., № **********/18.05.2019 г. и № **********/18.07.2019 г.
В хода на образуваното заповедно производство по ч.гр.дело № 640/2021 г. по
описа на РС-Айтос и след връчване на издадената Заповед при условията на чл.47, ал.5 от
ГПК, на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането.
По повод заявения спрямо ответника иск по чл.422 ГПК, при дадени от съда
указания, съдът намира, че същият е допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Предвид установената от писмените доказателства фактическа обстановка
2
съдът прави следните правни изводи:
Налице е валидно облигационно правоотношение пo сключени между
страните Договори, както следва: Договор за мобилни услуги с предпочетен № +***, по
който се твърди, че дължимото от ответницата е в размер на 64,84лв.; Договор за лизинг
(към предходния договор), двата от дата 12.06.2018г., втория за сумата - 76,50 лв.; Договор
за мобилни услуги с предпочетен № +***, сключен на 08.08.2018г. – с посочено задължение
7,78лв. и Договор за мобилни услуги с предпочетен № +*** от 09.10.2018г. – задължение
139,79лв.
Не се спори относно факта, че вземането произтича от неизпълнение парични
задължения на длъжника по горепосочените, сключени договори между отв.Д. Х. И. и
«Теленор България» ЕАД, като неудовлетворените вземания на ищеца са
индивидуализирани по размер и основание в издадени от него и неоспорени от ответната
страна фактура с № **********/18.03.2019 г., № **********/18.04.2019 г., №
**********/18.05.2019 г. и № **********/18.07.2019 г., за претендираната в общ размер
сума от 485,75лв., от която:
- по фактура № **********/18.03.2019 г. - 34,73 лв.;
- по фактура № **********/18.04.2019 г., - 46,65лв.;
- по фактура № **********/18.05.2019 г. – 43,95 лв.;
- по фактура № **********/18.07.2019 г. за отчетен период 18.06.2019г.-
17..07.2019г., със срок на плащане – 02.08.2019г. – за сумата 360,42 лв., представляваща
непратени неустойки, лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства –
ALCATEL U5 Black и TABLET PRESTIGIO 3157 7 4G Dual Mint.
B настоящия случай ищецът в качеството на кредитор е изпълнил
задължението си пo процесните договори, като досежно размерът на претендираната
неустойка се е позовал на общите условия на договора, съгласно които неустойката е в
размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане
на уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед изхода на делото и при пълно
уважаване на иска, ответникът Б. А.Х. следва да заплати от ищцовата страна съдебно-
деловодни разноски, съобразно приложен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 920,00
(деветстотин и двадесет) лева, от които: 535,00 лева в настоящото производство и
направените в хода на заповедното производство разноски (по ч.гр.дело № 640/2021г. на РС
–Айтос) -от 385,00 лева.
Мотивиран от гореиложеното, Айтоският районен съд
3
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на «ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ» ЕАД, ЕИК: ***, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по
вписванията, със седалище и управление: *** против Д. Х. И., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** по издадена по ч.гр.дело № 640/2021г. на РС-Айтос Заповед по чл.410
от ГПК за изпълнение на парично задължение в общ размер от 485.75 лева (четиристотин
осемдесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки) - представляващи дължими и
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, лизингови
вноски, неустойки и дължими суми за мобилни устройства, обективирани във фактури №
**********/18.03.2019 г., № **********/18.04.2019 г., № **********/18.05.2019 г. и №
**********/18.07.2019 г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК - 19.07.2021 г. до окончателно изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА Д. Х. И., ЕГН ********** да заплати на «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ»
ЕАД, ЕИК: *** направените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 920,00
(деветстотин и двадесет) лева, от които: 535,00 лева в настоящото производство и
направените в хода на заповедното производство разноски от 385,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4