Р Е Ш Е Н И
Е
№ …………..
Гр. София, 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в
публичното съдебно заседание на осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
при секретаря Нина Светославова, като разгледа т. д. № 3095/2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 147892 от 06.11.2017 г. на „Е.М.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез
пълномощника му – адв. В.Х., срещу „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда,
ет. 6, и назначен синдик – Т.Н.Н..
Заявени за разглеждане при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 1 ТЗ вр.
с чл. 694, ал. 6 ТЗ са искове за установяване дължимостта на предявени от „Е.М.“
АД, ЕИК ********* вземания, включени в списъка на неприетите вземания на
кредиторите на „Е.М.Т.“ АД /непл./, одобрен с определение по смисъла на чл.
692, ал. 4 ТЗ на съда по несъстоятелността, постановено на 19.10.2017 г. по т.
д. № 3057/2016 г. по описа на СГС, ТО, VI – 9 състав, а възражението на „Е.М.“
АД оставено без уважение, възлизащи в общ размер на сумата от 720 182,40 лв. и
съставляващи както следва: 1) вземане за сума в размер на 468 597,79 лв.,
представляваща подлежаща на връщане главница по договор за целеви заем, датиращ
от 14.10.2015 г., 2) вземане за сума в размер на 11 553,21 лв., представляваща
възнаградителна лихва върху главницата по заема, дължима за периода от всяко
отделно предоставяне на съответната сума по заема до 31.12.2015 г., 3) вземане
за сума в размер на 211 337,60 лв., представляваща неустойка за забава върху
главницата, дължима за периода от 01.01.2016 г. до 28.04.2017 г., 4) вземане за
сума в размер на 28 693,80 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г.
В исковата молба се сочи, че спрямо ответното дружество е образувано
търговско дело по молба за откриване на производство по несъстоятелност, като
сезирания съд приел молбата да е основателна и в рамките на т. д. № 3057/2016
г. постановил откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Е.М.Т.“
АД, като счел същото да се намира в състояние на неплатежоспособност. Решението
за това било надлежно обявено на 29.03.2017 г. по електронната партида на
дружеството, водена в ТР при АВ. Подържа се, че на 28.04.2017 г.
дружеството-ищец се възползвало от правото си да предяви в откритото
производство по несъстоятелност вземанията, с които разполага спрямо
неплатежоспособния търговец, като се изтъква, че същите възлизат в общ размер
на сумата от 695 270,97 лв. и произтичат от сключен между двете страни договор
за целеви заем датиращ от 14.10.2015 г. При преценката си, дали да включи това
вземане на „Е.М.“ АД в изготвяния списък на приетите вземания синдикът намерил
да не са налице основания за това, понеже същото не било подкрепено с
необходимите доказателства, доколкото нямало данни във връзка с твърдения заем
да са извършени счетоводни записвания в счетоводствата на двете дружества
страни по договора. Несъгласно от този извод на синдика, дружеството-ищец
пристъпило към законоуредената възможност да възрази по реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ пред съда по несъстоятелността. В развилото се производство по чл. 692, ал.
4 ТЗ съдът по несъстоятелността със свое определение от 19.10.2017 г. оставил
упражненото от „Е.М.“ АД възражение без уважение, като определението било
оповестено по партидата на „Е.М.Т.“ АД /непл./
в ТР при АВ на датата – 20.10.2017 г.
Ищецът се позовава на това, че е придобил качеството на кредитор спрямо
ответника, доколкото между двете страни се подписал договор за целеви заем от
2015 г., като по силата на същия ищецът предоставил в заем на ответника сума
възлизаща в размер от 468 597,79 лв. Пояснява се, че волята на страните по
сделката била заемът да се отпусне в рамките на пет отделни транша с цел
погасяването на съществуващи парични задължения на дружеството-заемател спрямо
трети кредитори създадени в рамките на договорни отношения развити с тях, а
именно : с дружеството – I.M. C. L.LTD при натрупано задължение от 90 522 евро
/с левова равностойност от 177 104,31 лв./; с дружеството – H.! L. при
натрупано задължение от 58 000,03 евро /с левова равностойност от 113 438,19
лв./; с дружеството – A.M. P. INC при
натрупано задължение от 12 000 евро /с левова равностойност от 23 469,96 лв./;
с дружеството – THE E. N. LTD при натрупано задължение от 17 208,33 британски
лири /с левова равностойност от 45 430,01 лв./; и с дружеството – „Р.“ ЕАД при
натрупано задължение от 109 155,32 лв. Според уговореното между страните по
повод учреденото заемно правоотношение споменатите суми, съставляващи натрупани
задължения от ответника към трети лица се изплащат от ищеца чрез директни
преводи по банковите сметки на дружествата-кредитори. От ищеца се поддържа, че
е изпълнил задължението си по заемната сделка да осъществи уговорените пет
парични транша, като нареди отпусканите в заем на ответника парични суми по
сметките на всяко от споменатите търговски дружества. Това станало на
16.10.2015 г., 21.10.2015 г., 22.10.2015 г., 30.11.2015 г., и 02.12.2015 г.
Допълва се, че страните по заемната сделка постигнали съгласие относно това, че
срокът за връщане на отпуснатия заем е до 31.12,.2015 г. при уговорена лихва за
ползването на паричния ресурс в размер на 1,2 % месечно. Освен това страните са
предвидили, че при неизпълнение на задължението
да се върне дадения заем в рамките на утвърдения краен срок, то считано от
01.01.2016 г. върху непогасената част от главницата се дължи неустойка за
забава в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден. Ищецът изтъква, че към
06.11.2017 г. ответното дружество не е осъществило плащане нито на главницата,
нито на лихвите по дадения заем. Конкретизирано е, че към момента на изтичане
на договорения срок за връщане на заема – 31.12.2015 г. акумулираната договорна
лихва възлизала на сумата от 11 553,21 лв., като подробно е илюстриран начина
на нейното формиране, чрез начисляването й върху отделните суми платени от
ищеца съобразно уговорените траншове. От друга страна с оглед на допуснатата
забава в тежест на ответника се породило и задължението да заплаща неустойка за
забава, считано от 01.01.2016 г. до 28.03.2017 г., като размера на това парично
задължение се сочи да възлиза на сумата от 211 337,60 лв. Извън това ищецът
настоява в негова ползва да се е породило и вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху необслужената и забавена главница, като
размерът на това вземане се поддържа да е сумата от 28 693,80 лв. и да се дължи
за периода от 29.03.2016 г. до 03.11.2017 г.
Ответното дружество - „Е.М.Т.“ АД
/непл./ не се възползва от правото си да подаде писмен отговор по упражнените
спрямо него искове по чл. 694 ТЗ.
Конституираният като страна в производството синдик на „Е.М.Т.“ АД
/н./ в лицето на Т.Н. се възползва от
правото си да подаде отговор, чрез ангажирания от негова страна процесуален
представител – адв. Г.. С него предявените искове се оспорват при възражения те
да са неоснователни. Поддържа се, че мотивите изложени в Определение
№6143/19.10.2017г. са правилни и обосновани. Акцентира се върху това, че
договора за заем е реален договор и се счита за сключен, не в момента на
постигане на простото съгласие между
страните, а в момента на предаване на заеманите пари. Не се спори по това, че
на 14.10.2015г. страните са подписали
договор за паричен заем в размер на сумата от 468 597,79 лв., като
волята им е била заемната сума да се разпредели и предостави на пет транша,
чрез погасяване на задължения на ответника формирани по пет договора между него
и дружествата : . M.. L. LTD, H.! L., A. M. P. INC, THE E.N. LTD, и „Р.“ ЕАД,
като твърди, че първите четири договора са за лицензионни такси, а последния за
печат на списания. Потвърждава това, че дължимите към тези дружества суми е
следвало да бъдат превеждани директно по сметките им. Визира се, че в чл. 2 от
заемното съглашение са предвидени редица допълнителни действия от страна на
кредиторите, изискващи траншовите суми да бъдат преведени като едно от тях,
съгласно чл. 4 от Договора е в случай на изплащане на сумите от първа страна по
Договора за заем, кредиторите да прекратят незабавно действащия си договор с
втората страна, в случая „Е.М.Т.“ АД и сключат нов такъв за срок от пет години
с първата страна, в случая „Е.М.“АД. Допълва се това, че дружеството-ищец
изобщо не би следвало да превежда суми на визираните дружества ако не са
изпълнени поставените условия. Опонира се, че договорът от 14.10.2015 г. не
може да бъде квалифициран, като заемен. Сочи за такива без правно значение
преводните нареждания с дати от 16.10.2015г., 2 бр. и 4 броя електронни
преводни нареждания с дати : 21.10.2015г., 22.10.2015г. и 30.11.2015г., поради
липса на вписано в тях основание за извършените нареждания на суми. Спира се на
липсата на доказателства за настъпване на условията възприети от страните в чл.
4 от договора. Обръща се внимание и на това, че съгласно клаузата чл. 5 от
договора след изплащане на задълженията на ответника към третите лица –
кредитори, ищецът встъпва в правата на тези кредитори, което довеждало до
пораждане на права на ищеца спрямо ответника, което показвало воля за различна
от договор за заем сделка.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнена допълнителна искова молба, с
която изцяло се оспорват въведените от синдика възражения и доказателствени
искания. Нямало съмнение, че по правната си природа договора за заем е реален
договор, както и че предоставените в заем суми от ищеца са били надлежно
преведени от него на визираните с договора кредитори, с което се е породило договорното
задължение на ответника да върне тези суми в пределите на уговорения с договора
срок. За неоснователно се квалифицира възражението, че сочените платежни
нареждания нямат доказателствена връзка със спорното право, като се поддържа
точно обратното, че те еднозначно доказват изпълнението от страна на ищеца на
задължението му по заемната сделка и следва да се ценят в процеса. Относно
изпълнението на условията по чл. 4 от договора и връзката им със задължението
на ответника да върне предоставените му в заем суми се поддържа, че такава
отсъства и изпълнението на условията не е предпоставка за възникване на
задължението да се върнат отпуснатите в заем средства.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от синдика- Н.,
чрез пълномощника му – адвокат Л.Г., с който се оспорват аргументите изложени в
допълнителната искова молба като неоснователни и несъстоятелни. Възразява се по
твърдението на ищеца, че са налице съвпадения между суми и получатели по
платежни нареждания. Повтаря се тезата, че съглашението от което ищеца се
опитва да черпи права няма правната характеристика на договор за заем. Напротив
касаело се до възмездна сделка, с която е извършено разпореждане с лицензионни
права по пет договора с чуждестранни дружества, която уврежда кредиторите на
несъстоятелността. Сочи, че синдикът на ответното дружество е завел иск за
недействителност на сделката.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и след като ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните
възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени за разглеждане са искове за съдебно установяване на вземания на
ищеца – „Е.М.“ АД, срещу ответното дружество – „Е.М.Т.“ АД /непл./, по
отношение на което е открито производство по несъстоятелност, както следва: 1)
вземане за сума в размер на 468 597,79 лв., представляваща подлежаща на
връщане главница по договор за целеви заем, датиращ от 14.10.2015 г., 2) вземане
за сума в размер на 11 553,21 лв., представляваща възнаградителна лихва
върху главницата по заема, дължима за периода от всяко отделно предоставяне на
съответната сума по заема до 31.12.2015 г., 3) вземане за сума в размер на
211 337,60 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата,
дължима за периода от 01.01.2016 г. до 28.03.2017 г., 4) вземане за сума в
размер на 28 693,80 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г.
Искът е предявен в установения преклузивен по смисъла на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението
на съда по несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика
вземания, постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ, и в тази връзка
настоящия състав го намира за допустим и подлежащ на разглеждане по същество.
За да се постигне уважаване на претенциите на ищеца в негова тежест е да докаже предявяването в
производството по несъстоятелност на парични вземания за заплащане на главница,
възнаградителна лихва, неустойка и обезщетение за забава във връзка със сключен
между страните договор за заем, датиращ от 14.10.2015 г., наличието на
изискуеми към момента на откриване на производството по несъстоятелност на
ответното дружество вземания, депозирането на възражение срещу невключването на
предявените вземанията в списъка на приетите от синдика вземания, съответно
постановено определение на съда по несъстоятелността, с което възражението е
било оставено без уважение.
Видно от приобщената по делото молба с вх. № 56847 от 28.04.2017 г. се
установява това, че „Е.М.“ АД е предявило в производството по несъстоятелност,
открито по отношение на ответното дружество, свои вземания, идентични по
основания и размер с вземанията, предмет на предявените в настоящото
производство положителни установителни искове. При извършена служебна справка
по електронната партида на ответното дружество в ТР при АВ се установява, че синдикът на „Е.М.Т.“ АД
(непл.) се е произнесъл по молбата на „Е.М.“ АД, в резултат на което
предявените от това дружество вземания са включени в изготвения по реда на чл.
686, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 685 ТЗ списък на неприетите от синдика вземания,
обявен по партидата на ответното дружеството на 06.06.2017 г. Установява се
също така, че в срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ срещу списъка в тази му част е постъпило
възражение от кредитора „Е.М.“ АД, с което е оспорено като неправилно произнасянето
на синдика, респ. включването на предявените вземания в списъка на неприетите такива.
В рамките на производството, развило се по реда на чл. 692 ТЗ пред съда по несъстоятелността
е постановено определение от 19.10.2017 г., с което възражението на кредитора е
оставено без уважение, като списъка на приетите от синдика вземания е одобрен
от съда без внасяне на изменения в съответната възразена част.
При съобразяване на фактите, с които ищецът свързва възникването на
процесните вземания, по делото на първо място следва да бъде установено дали
между страните по спора е сключен договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание, по силата на който в тежест на „Е.М.Т.“ АД /непл./ да е възникнало
задължение да върне отпуснатата му в заем парична сума.
От представения по делото договор от 14.10.2015 г. се установява, че
страните по делото са се съгласили „Е.М.“ АД да предостави на „Е.М.Т.“ АД
паричен заем, възлизащ в общ размер на сумата от 468 597,79 лв., с цел
погасяване на задължения на заемателя, възникнали в резултат на развиваната от
него търговска дейност. В съответствие с предназначението на договора страните
са се съгласили заемът да бъде предоставен посредством няколко плащания,
извършени по отношение на пет отделни търговски дружества, кредитори на „Е.М.Т.“
АД, всяко от които възлизащо в размер на задължението на заемателя към
съответния кредитор, произтичащо от сключени между тях договори, както следва: 1)
Договор между „Е.М.Т.” АД и I. M. C. L. LTD/BBC относно лицензионни такси за
списания „Good Food“, „Top Gear“ и „Knowledge“, по който договор задължението
на “Е.М.Т.” АД към насрещнта страна е възлизало в размер на сумата от 90 522
euro или 177 104,31 лв., 2) Договор между „Е.М.Т.” АД и H.! L. относно
лицензионни такси за списание „Hello!“, по който договор задължението на “Е.М.Т.”
АД към насрещната страна е възлизало в размер на 58 000,03 euro или 113 438,19
лв., 3) Договор между „Е.М.Т.” АД и А. М. Р. INC. относно лицензионни такси за
списание „Glamour“, по който договор задължението на „Е.М.Т.” АД към насрещната
страна е възлизало в размер на 12 000 euro или 23 469,96 лв., 4) Договор между
„Е.М.Т.” АД и THE Е. N. LTD относно лицензионни такси за списание „Life“, по
който договор задължението на „Е.М.Т.” АД към насрещната страна е възлизало в
размер на 17 208,33 GBP или 45 430,01 лв. и 5) Договор между „Е.М.Т.” АД и „Р.“
ЕАД, ЕИК ********, относно печат на списания, по който договор задължението на „Е.М.Т.”
АД към насрещната страна е възлизало в размер на 109 155,32 лв. Предвидено е
заемът да бъде предоставен посредством плащания, извършени директно по банкови
сметки на кредиторите на „Е.М.Т.“ АД, посочени в чл. 2 от договора, като в чл.
3 е предвидено по отношение на заемателя да не бъдат извършвани директни
плащания. В чл. 4 от договора е предвидено банковите преводи по сметките на
чуждестранните търговски дружества, посредством чието осъществяване е следвало
да бъде предоставен заемът, да бъдат наредени след като съответния кредитор, в
чиято полза е уговорено да бъде извършено плащането, представи на заемодателя
писмено потвърждение, че в случай, че заемодателят удовлетвори вземанията на
съответния кредитор към заемателя, договорът между последните ще бъде прекратен
и на негово място ще бъде сключен договор със заемодателя са срок от 5 години,
със същия предмет и при същите или при по-добри условия, както и съответстващ
на потвърждението писмен договор, подписан от съответния кредитор. Доколкото се
отнася до частта от заема, за която е предвидено да бъде отпусната чрез банков
превод, извършен по сметка на „Р.“ ЕАД, в договора е предвидено, че това
плащане следва да бъде извършено по преценка на заемодателя и след като са
налице условията за поне едно от останалите плащания по заема. В чл. 5, т. 2 от
договора е предвидено, че заемът се отпуска за срок до 31.12.2015 г., когато
заемателят следва да върне пълния размер на заетата сума. Уговорено е, че за
срока на ползване на заемната сума заемателят се задължава да плаща на
заемодателя месечна лихва в размер на 1,2 %. При допусната от страна на
заемателя забава по отношение на задължението му да върне заетата сума в
рамките на уговорения срок, е предвидено, че в негова тежест се начислява
неустойка за забава в размер на 0,1 % за всеки просрочен ден.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че между „Е.М.“ АД, от една
страна, и АД „Е.М.Т.” АД, от друга, е постигнато съгласие по отношение на всички
елементи от заемната сделка – определен е размерът на паричната сума, която да
бъде отпусната на заемателя, начинът и условията, при които да бъде предоставен
заема, срокът, в рамките на който заемателят следва да върне заетата сума, като
е определен и размерът на възнаградителната лихва, дължима за срока на ползване
на заема.
Заемът за потребление, какъвто представлява договорът за паричен заем, има
характера на реален договор, поради което, наред с постигнатото между страните
съгласие за предоставяне в собственост на заемателя на определена парична сума
за временно ползване, за да се счита той сключен е необходимо още реалното
предостявяне на заемната сума съобразно постигнатата между страните
договореност. Договорът за заем е едностранен като задължението на заемателят да
върне предоставената му за временно ползване парична сума възниква със самото
получаване на заема, като в общия случай евентуално уговорените между страните
модалитети биха могли да имат значение единствено досежно изискуемостта на това
задължение. Особеност на процесния договор за заем, наред с това, че страните
са предвидили предоставянето на заема да бъде извършено посредством няколко
банкови превода, извършени по сметки на трети, посочени от заемателя лица,
кредитори на последния, е че страните са обвързали действието му от настъпването
на определени предпоставки, имащи характера на условие за възникване на
задълженията на заемателя по договора. Подобна уговорка при възникване на
заемното правоотношение не е невъзможна и не рефлектира върху характеристиката
на съглашението, като заемно такова. Изискването за реалното предоставяне на
уговорената заемна сума за да се сключи договор за заем не може да бъде
преодоляно от волята на страните, но в израз на тяхната договорна автономия е
напълно допустимо да се уговори, че отпускането на уговорената заемна сума няма
да се реализира пряко в правната сфера на заемополучателя, а ще се осъществи
чрез погасяването на един или няколко негови парични задължения към трети за
заемната сделка лица. В тази хипотеза за да се смята, че е налице успешно
завършване на фактическия състав по сключването на договора за заем е
необходимо заемодателя да установи, че е осъществил плащания, с които е погасил
индивидуализираните в договора за заем парични задължения, които получателя на заема има спрямо свои
кредитори. Макар и индиректно реалното предоставяне на паричната сума е налице,
което обвързва заемателя да я върне на
уговорения за това падеж.
Съдът намира за установено от заключението на изготвената тричленна съдебно-счетоводна
експертиза, което кредитира изцяло като компетентно дадено, както и от
представените по делото писмени доказателства, в това число пет на брой платежни
нареждания, че сумата в общ размер на 468 597,79 лв. е реално предоставена
от „Е.М.“ АД съобразно уговореното в чл. 2 от договора за заем, посредством шест
отделни парични превода по банковите сметки, посочени цитираната договорна
разпоредба, както следва: 1) на 15.10.2015 г. е наредена сумата от 90 552
евро по банкова сметка ***/BBC с IBAN: ***, при банка
В.В.PLC, 2) на 01.12.2015 г. е наредена сумата от 58 000,03 евро по банкова
сметка ***! LIMITED с IBAN: ***, при банка B. B. V. A. S.A., One Canada Square, London, GB, 3) на 02.12.2015 г. е наредена сумата от 12 000 евро по банкова
сметка ***. с номер 323-017266 при банка JP M. C.,
ONE C.M.,
PLAZA NEW YORK NY10081, ABA *********, 4) на
23.10.2015 г. е наредена сумата от 17 208,33 британски паунда по банкова
сметка ***: ***AYS BANK PLC, 5) на 15.10.2015 г. е наредена сумата от 59 155,32 лв.
по банкова сметка *** „Р.“ ЕАД с IBAN: *** „П.И.Б.“ АД и 6) на
21.10.2015 г. е наредена сумата от 50 000 лв. по същата банкова сметка ***
„Р.“ ЕАД при „П.И.Б.“ АД. Първите три превода, осъществени съответно на
15.10.2015 г., на 01.12.2015 г. и на 02.12.2015 г., са извършени от банкова
сметка ***, открита на името на „Е.М.“ АД в „Банка П.Б.“ АД, а останалите,
осъществени съответно на 23.10.2015 г., на 15.10.2105 г. и на 21.10.2015 г, са
извършени от левова сметка на „Е.М.“ АД в същата банка. Посочените в преводните
нареждания и в банковите извлечения от сметките на наредителя основания за
извършване на посочените банкови преводи и пълното съвпадане на съдържащите се
в банковите документи данни досежно валутата и размера на наредените парични
суми, търговските дружествата, в чиято полза са извършени плащанията, и номерата
на банковите им сметки с тези, съдържащи се в чл. 1 и 2 от договора за заем от
14.10.2015 г., дават основание на съда да приеме, че с извършване на описаните
по-горе плащания, възлизащи в общ размер на сумата от 468 597,79 лв., от „Е.М.“
АД е осъществено реално предоставяне на заемната сума по начина, уговорен между
страните в чл. 2 от договора.
От представеното като писмено доказателство по делото Договор от 14.10.2015 г.,
сключен между „Е.М.“ АД, от една страна, и I.M.C.B. LTD, от друга, е видно, че
между страните е постигнато споразумение, по силата на което чуждестранното
дружество, в качеството му на лицензодател, е разрешило на „Е.М.“ АД, в
качеството му на лицензополучател, използването на марката „Science World“ посредством
отпечатването, издаването и разпространяването на английската версия на сп. „Science World“ или част
от нея в издаваната от лицензополучателя местна версия на списанието със
заглавие „Светът на науката“ на територията на Република България, Република
Сърбия, Република Македония, Република Албания и Косово. Представен е също така
Договор от 15.10.2015 г., сключен между „Е.М.“ АД, от една
страна, и BBC Worldwide Ltd. и I. M. C.L. LTD, от друга, по силата на който
чуждестранните дружества, в качеството им на лицензодатели, са разрешили на
ищеца, в качеството му на лицензополучател, използването за срок от 5 години на
притежаваната от тях марка „Good Food“ посредством отпечатването,
издаването и разпространяването на английската версия на сп. „Good Food“ или част
от нея в издаваната от лицензополучателя местна версия на списанието със
заглавие „Светът на науката“ на територията на Република България. Tака
постигнатите между станите лицензионни споразумения отговарят на изискванията
на чл. 4 във вр. с чл. 1, т. 1 от договора за заем, с оглед на което настоящият
състав намира предвиденото в посочената разпоредба от договора условие за
настъпило. С настъпването на условието сумата от 90 552 евро, платена по
банкова сметка ***/BBC, се счита за платена с оглед постигнатото между „Е.М.“
АД и „Е.М.Т.“ АД съгласие за предоставяне на заем, обективирано в договора от
14.10.2015 г. С оглед на изложеното, считано от датата на предоставянето на тази
част от заема – 15.10.2015 г. – в тежест на „Е.М.Т.“ АД е възникнало
задължението да върне на „Е.М.Т.“ АД предоставената му в заем сума в срок до
31.12.2015 г.
Съгласно чл. 4 от договора за заем от 14.10.2015 г. с настъпване на което
и да е условие за предоставяне на поне един от описаните в чл. 2 от договора
траншове по заема, се счита настъпило условието за предоставяне на частта от
заема по чл. 1.5 от договора, по отношение на която е предвидено да бъде
предоствена посредством извършването на превод по банкова сметка *** „Р.“ ЕАД.
Тази част от заема е предоставена на два пъти, съответно на 15.10.2015 г. и на 21.10.2015
г., когато по посочената в чл. 2.5 от договора банкова сметка *** „Р.“ ЕАД са
наредени сумите от 59 155,32 лв. и от 50 000 лв. Считано от тези дати в
тежест на „Е.М.Т.“ АД е възникнало задължението да върне на „Е.М.Т.“ АД тази
част от предоставената му в заем сума в срок до 31.12.2015 г.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Лицензионно
споразумение, сключено на 28.11.2016 г. между „Е.М.“ АД, от една страна, и А. М.
Р. INC., от друга, страните са се съгласили чуждестранното дружество, в
качеството му на лицензодател, да предостави на „Е.М.“ АД лиценз върху
притежаваната от него търговска марка „Glamour“ за
използването ѝ като част от или за цялото заглавие на списание, което да
се публикува в печатна форма, като част на URL адреса
във връзка с поддръжката на уебсайта на списанието, както и като част от
заглавието на съответно провежданите събития. На лицензополучателя се
предоставя също така правото на еднократно публикуване и използване в
списанието на някои печатни материали, които са публикувани в някои от
предишните издания на списанието, съгласно условията, уговорени в лицензионното
споразумение. Tака постигнатото между
станите лицензионно споразумение отговаря на изискванията на чл. 4 във вр. с
чл. 1, т. 3 от договора за заем, с оглед на което настоящият състав намира
предвиденото в посочената разпоредба от договора условие за настъпило. С
настъпването на условието сумата от 12 000 евро, платена по банкова сметка
***, се счита за платена с оглед постигнатото между „Е.М.“ АД и „Е.М.Т.“ АД
съгласие за предоставяне на заем, обективирано в договора от 14.10.2015 г. С
оглед на изложеното, считано от датата на предоставянето на тази част от заема
– 02.12.2015 г. – в тежест на „Е.М.Т.“ АД е възникнало задължението да върне на
„Е.М.Т.“ АД предоставената му в заем сума в срок до 31.12.2015 г.
От представения като писмено доказателство по делото Синдикално
лицензионно споразумение от 01.10.2015 г., сключено между „Е.М.“ АД, от една
страна, и THE Е. N. LTD, от друга, е видно, че между страните е постигнато
съгласие, по силата на което чуждестранното дружество, в качеството му на
лицензодател, е разрешило на „Е.М.“ АД, в качеството му на лицензополучател,
използването на притежаваните от него търговските марки „The Econimist“, „Е..com“, „Viewswire.com“ и „Е. Intelligence Unit” за публикуване съдържанието на в-к „The Е.“ съгласно
условията, съдържащи се в споразумението. Tака постигнатото между станите лицензионно споразумение отговаря на
изискванията на чл. 4 във вр. с чл. 1, т. 4 от договора за заем, с оглед на
което настоящият състав намира предвиденото в посочената разпоредба от договора
условие за настъпило. С настъпването на условието сумата от 17 208,33 британски
паунда, платена по банкова сметка ***, се счита за платена с оглед постигнатото
между „Е.М.“ АД и „Е.М.Т.“ АД съгласие за предоставяне на заем, обективирано в
договора от 14.10.2015 г. С оглед на изложеното, считано от датата на
предоставянето на тази част от заема – 23.10.2015 г. – в тежест на „Е.М.Т.“ АД
е възникнало задължението да върне на „Е.М.Т.“ АД предоставената му в заем сума
в срок до 31.12.2015 г.
Видно от представеното като писмено доказателство по делото Лицензионно
споразумение, сключено на 08.04.2016 г. между „Е.М.“ АД, от една страна, и H.!
L., от друга, страните са се съгласили чуждестранното дружество, в качеството
му на лицензодател, да предостави на „Е.М.“ АД за срок до 31.012.2020 г. изключителен
лиценз за използване на оформлението, характеристиките на бранда, съдържанието
и ноу-хауто за да публикува, популяризира и разпространява сп. „H.!“, изключително на
територията на Република България. С настъпването на условието сумата от 58 000,03
евро, платена по банкова сметка ***! L., се счита за платена с оглед
постигнатото между „Е.М.“ АД и „Е.М.Т.“ АД съгласие за предоставяне на заем,
обективирано в договора от 14.10.2015 г. С оглед на изложеното, считано от
датата на предоставянето на тази част от заема – 01.12.2015 г. – в тежест на „Е.М.Т.“
АД е възникнало задължението да върне на „Е.М.Т.“ АД предоставената му в заем
сума в срок до 31.12.2015 г.
Предвид изложените съображения досежно предоставянето на заемната сума, съдът
намира, че „Е.М.“ АД е предоставило на „Е.М.Т.“ АД пълния размер на уговорения
между страните по договора от 14.10.2015 г. заем по начина, посочен в чл. 2 от
договора, както и че условията по чл. 4 от договора, с чието настъпване страните
са обвързали възникването на заемното правоотношение, за се осъществили, с
оглед на което в тежест на „Е.М.Т.“ АД е възникнало задължението да върне
предоставения му заем, възлизащ в общ размер на сумата от 468 597,79 лв.,
в срок до 31.12.2015 г. По делото не се твърди, съответно не се и установява от
заемателя да са извършвани каквито и да е погашения, отнасящи се до това негово
задължение, с оглед на което съдът намира, че вземането на „Е.М.“ АД за
главница в размер на сумата от 468 597,79 лв. по договора за заем от 14.10.2015
г., сключен с „Е.М.Т.“ АД“. Ето защо предявеният от „Е.М.“ АД иск за сумата в
размер на 468 597,79 лв., представляваща главница по договор за целеви
заем, датиращ от 14.10.2015 г., следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно чл. 5, т. 3 от договора за заем между страните, датиращ от
14.10.2015 г., за срока на ползване на заема – от датата на предоставянето на
всяка част от заемната сума по начина, посочен в чл. 2 от договора – заемателят
се задължава да заплаща на заемодателя месечна лихва в размер на 1,2 %. От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на тройната
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че възнаградителната лихва,
начислявана върху левовата равностойност на всеки транш, считано от датата,
следваща деня на извършване на съответния паричен превод, до 31.12.2015 г.,
възлиза в размер на сумата от 11 161,22 лв. Предвид изложеното предявения
от „Е.М.“ АД иск за сумата в размер на 11 553,21 лв., представляваща
възнаградителна лихва върху главницата по заема, дължима за периода, считано от
датата, следваща деня на извършване на всеки от шестте парични превода,
посредством които е предоставен заема, до 31.12.2015 г., следва да бъде уважен
за сумата от 11 161,22 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен
размер от 11 553,21 лв., искът следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 5, т. 6 от договора за заем между страните от 14.10.2015 г.
в случай, че изпадне в забава по отношение на задължението си да върне
главницата на получения заем в уговорения срок, заемателят дължи неустойка,
възлизаща в размер на 0,1 % от неиздължената главница за всеки просрочен ден.
От приетото по делото заключение на тройната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че размерът на неустойката по чл. 5, т. 6 от договора, дължима
върху неиздължената главница по заема, възлизаща в размер на сумата от 468 597,79
лв., за периода, считано от първия ден на забавата – 01.01.2016 г. – до датата
на решението за откриване на производството по несъстоятелност – 28.03.2017 г.
– възлиза на сумата от 226 772,94 лв. Предвид изложеното и доколкото
установеният от заключението размер на неустойката надвишава този на предявения
в производството по несъстоятелност, съответно претендираният в настоящото
производство, предявения от „Е.М.“ АД иск за сумата в размер на 211 337,60
лв., представляваща неустойка за забава върху главница по договор за заем от
14.10.2015 г. в размер на 468 597,79 лв., дължима за периода от 01.01.2016
г. до 28.03.2017 г. следва да бъде уважен изцяло.
От приетото по делото заключение на тройната съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че размерът на законната лихва за забава, дължима
върху главницата в размер на сумата от 468 597,79 лв. за периода, считано от
датата, следваща деня на постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност – 29.03.2017 г. до датата на предявяване на исковата молба в
съда – 03.11.2017 г. възлиза на сумата от 27 982,20 лв. Предвид изложеното
предявеният от „Е.М.“ АД иск за сумата от 28 693,80 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата в размер на сумата от 468,597,79 лв.,
начислена за периода от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г., следва да бъде уважен
за сумата от 27 982,20 лв., като за разликата над тази сума до пълния
предявен размер от 28 693,80 лв. искът трябва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
Изхода на делото създава за ищеца право да получи направените от негова
страна разноски за водене на производството, съразмерно на уважената част от
предявените искове. Ищецът доказва извършването на разноски в общ размер на
сумата от 500,00 лв., представляващи заплатени депозити за вещи лица. Придържайки
се към този подход и съобразявайки уважената част от предявените искове,
настоящия състав счита, че в полза на ищеца трябва да се присъдят разноски в
размер на сумата от 499,23 лв.
Синдикът доказва извършването на разноски в общ размер на сумата от 11 526,00
лв., от които 2 400 лв. – депозити за вещи лица, и 9 126 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид така установения размер на
направените от синдика разноски следва да му бъде присъдена сумата от 17,66
лв., съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
Предвид на това, че при исковете с правно основание чл. 694 ТЗ
законодателят е предвидил, че разноските се събират едва при етапа на
приключване на делото – в случая с постаовяване на съдебното решение и с оглед
на това, като съобрази изхода на спора между страните, настоящият състав
намира, че следващата се държавна такса по смисъла на чл. 694, ал. 7 ТЗ следва
да се възложи за плащане на страните съразмерно на уважената, респ. на
отхвърлената част от предявените искове. Размерът на държавната такса възлиза
на сумата от 7 201,82 лв., като същата следва да се присъди в полза на
бюджета на СГС. С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на СГС разноски за държавна такса в
размер на сумата от 7 190,78 лв., съразмерно на уважената част от предявените
искове, съответно ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски за държавна
такса в размер на сумата от 11,04 лв., съразмерно на отхвърлената част от
предявените искове.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Е.М.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** срещу „Е.М.Т.“ АД – в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********,
НДК – основна сграда, ет. 6, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 във вр.
с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, че „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност дължи в полза на „Е.М.“
АД сума в размер на 468 597,79 лв., представляваща изискуемо парично вземане за
връщане на предоставен заем, произтичащо от сключен договор за целеви паричен заем,
датиращ от 14.10.2015 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предяения от „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда,
ет. 6, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД,
че „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност дължи в полза на „Е.М.“ АД сума в размер на
11 161,22 лв., представляваща начислена и незаплатена възнаградителна лихва
върху главното вземане /468 597,79 лв./, която е уговорена по смисъла на т.
5.3. от сключения договор за целеви паричен заем от 14.10.2015 г., която е дължима
за периода от 16.10.2015 г. до 31.12.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 11 161,22 лв. до пълния му предявен размер от 11
553,21 лв.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предяения от „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда,
ет. 6, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД,
че „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност дължи в полза на „Е.М.“ АД сума в размер на
211 337,60 лв., представляваща начислена и изискуема неустойка за забава върху
главното вземане /468 597,79 лв./ по смисъла на т. 5.6. от сключения договор за
целеви паричен заем от 14.10.2015 г., която е дължима за периода от 01.01.2016
г. до 28.03.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предяения от „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***, срещу „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда,
ет. 6, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност дължи в полза на „Е.М.“ АД сума в размер на
27 982,20 лв., представляваща законна лихва за забава върху главното вземане
/468,597,79 лв./ по договор за целеви паричен заем, която е дължима за периода
от 29.03.2017 г. до 03.11.2017 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 27 982,20 лв. до пълния му предявен размер от 28 693,80 лв.
ОСЪЖДА „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда, ет. 6, да заплати в полза
на „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 499,23 лв., представляваща дължими
разноски за производството пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на Т.Н., с адрес: ***, в качеството му на синдик на „Е.М.Т.“ АД
– в несъстоятелност, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 17,66
лв., представляваща дължими разноски за производството пред настоящата
инстанция.
ОСЪЖДА „Е.М.Т.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, пл. „*********, НДК – основна сграда, ет. 6, да заплати в полза
на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в
размер на 7 190,78 лв., представляваща следващата се държавна такса за
разглеждане на предявените искове в настоящото производство, съразмерно на уважената
част.
ОСЪЖДА „Е.М.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ сумата в размер на 11,04 лв., представляваща следващата се държавна такса за
разглеждане на предявените искове в настоящото производство, съразмерно на
отхвърлената част.
Решението е постановено при участието на синдика на „„Е.М.Т.“ АД – в
неплатежоспособност, ЕИК *********, на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: