№ 175
гр. Нова Загора, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на пети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20232220100200 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 11.04.2022 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 15.02.2022 г., на основание чл.99 от ЗЗД, между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, по силата на което вземането, произтичащо от договор за кредит
за покупка на стоки или услуги № CREX-18111407 от дата 18.09.2020 г. било
прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви. Договора за кредит съдържал изрична клауза,
която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на
трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България с Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-
БНП/СКЕХ-18111407 от дата 26.04.2022 г. изпратено до длъжника с известие
за доставяне, от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в
качеството й на пълномощник на цедента.
С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
1
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се
предоставял със заличени лични данни на физическите лица, които не
участвали в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в
чл.5, пap.1, б.„г“ и „е“ от ОРЗД, администраторът бил длъжен да ограничи
обработването на личните данни на физическите лица до минимум и да
прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на субектите
няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин.
Ето защо в извлечението на приложение № 1 били включени само и
единствено личните данни на участващите в настоящия правен спор субекти.
Личните данни на другите физически лица били заличени. Обратното би
означавало превишаване на целите, за които се обработвали личните данни, и
нарушаване на горепосочените принципи.
В приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската
информация, която също била ирелевантна за процесния случай.
Моли, в случай, че съдът прецени нуждата от представяне на
приложение № 1 в цялост, да бъде уведомен за това с нарочен акт на съда.
И към настоящата искова молба представя и моли съдът да връчи на
ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея, копие от
уведомлението за извършената цесия от страна на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл.290 и 291 от ГПК Решение № 3/ 16.04.14 г. по т.д.№ 1711/2013 г.
на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 год. на II т.о., съгласно
които, ако към исковата молба по иск на цесионера, било приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3,
пр.1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД и същото следвало да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
2
в настоящото производство безспорно се установяло, че задължението на
ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено,
моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия
лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл.99, ал.4 от ЗЗД било предвидено в полза на
длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също
задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само, ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил
на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого било връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установяло, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока
били Определение № 987/18.07.2011 г. на ВКС по гр.дело 867/2011 г., IVг.о. и
Решение № 173/15.04.2004 г. на ВКС по гр.дело 788/2013 г., ТК.
В случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото
адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
съдът назначи на основание чл.47, ал.6 от ГПК на ответника особен
представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за
извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моли съда да
има предвид следното: установената фикция в чл.47, ал.1 и ал.5 от ГПК е
приложима, когато ответникът не можело да бъде намерен на посочения по
делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В
този случай законът приемал връчването за редовно и с изтичане на срока за
получаване на книжата, съдът приемал, че длъжникът е получил изходящото
от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на
особен представител на ответника по реда на чл.47, ал.6 от ГПК възниквало
представителство по закон, не договорно представителство за назначения
адвокат и до назначаването му се стигало, след като съдът приеме, че
връчването на книжата е станало редовно. Т.е., връчването на исковата молба
и книжата към нея предхождали назначаването на особения представител и
последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения
представител не засягали редовността на връчването на ответника. В
подкрепа на гореизложеното били Решение № 2887 от 30.10.2018 г. по гр.д.№
1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018 г. по гр.д.№
3
5274/2018 на PC Варна.
С оглед гореизложеното съдът приемал, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи
и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия,
изходящо от цедента чрез неговия пълномощник, на основание чл.47, ал.5 от
ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е
получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление.
Получаването на уведомлението бил факт, настъпил в хода на процеса, който
бил от значение за спорното право и поради това следвало да бъде съобразен
при решаването на делото на основание чл.235, ал.3 от ГПК. Проверката за
редовност на връчването по реда на чл.47, ал.5 от ГПК се правела с оглед
залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника -
физическо лице при неоткрИ.ето му на адреса и изтичането на срока по ал. 2 и
тя предхождала назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал.6 на чл.47, поради което и получаването на книжата от особения
представител било ирелевантно към редовността на връчването на исковата
молба и доказателствата към нея.
На 18.09.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и З. А. Й. като Кредитополучател бил сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-18111407, при
спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Редът и
условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се
уреждали от договор за кредит за покупка на стоки или услуги. Размерът на
предоставения с този договор кредит бил равен на сумата, посочена в поле
„Размер на кредита“: 928.93 лв.
Сочи се, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят
се съгласявал предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде
изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Така,
извършването на плащането по посочения начин съставлявало изпълнението
на задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита,
предмет на договора, съставляващ плащане, извършено от името на
Кредитора и за сметка на Кредитополучателя, и създавало задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни
4
вноски“. Погасителните вноски по предходното изречение съставлявали
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските
на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и определена добавка,
съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент бил фиксиран
за срока на Договора и бил посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1212.12 лв. Така,
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 283.19
лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят
се бил задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2022 г., на 18
броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 67.34 лв., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа
на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
01.04.2022 г. (дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит), предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявявана предсрочна изискуемост.
Разяснява се, че съгласно условията към договор за кредит за покупка
на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по
договора за кредит.
На длъжника била начислена лихва за забава за периода от 02.11.2021 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, която била в общ размер на 35.32
лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била начислявана лихва
за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл.6
ЗМДВИПОРНС.
Предвид изложеното за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД бил
възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред, с оглед на
което било входирано Заявление за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по реда на чл.410 от ГПК срещу З. А. Й., с ЕГН
********** в деловодството на Районен съд - Нова Загора. Съдът е уважил
претенцията им и по образуваното ч.гр.д.№ 1306/2022 г., била издадена
заповед за изпълнение. Длъжникът подал възражение срещу издадения
5
съдебен акт, което от своя страна обуславяло правния им интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Ищецът моли съда, да постанови съдебен акт, по силата на който, да
признае за установено по отношение на З. А. Й., че същата дължи на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********, следните суми,
присъдени в издадената срещу нея Заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 1306/2022 г. на Районен съд – Нова Загора, а именно:
363.02 лв. - главница;
37.10 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2021 г. (падеж на
първа неплатена погасителна вноска) до 01.04.2022 г. (падеж на последна
погасителна вноска);
35.32 лв. - обезщетение за забава считано от 02.1.2021 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не
била начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл.6 ЗМДВИПОРНС, както и законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателното погасяване на дълга,
както и да му присъди сторените и предявени разноски по ч.гр.д.№ 1306/2022
г. на Районен съд - Нова Загора.
Моли също така да им бъдат присъдени и направените съдебно-
деловодни разноски и в настоящото производство.
Ответницата изразява становище в срока по чл.131 от ГПК, че не дължи
паричното задължение, тъй като доброволно е заплатила сумата.
В отговора се посочва, че след получаване на Заповед № 751/ 01.12.2022
г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 1306/2022 г. на РС - Нова
Загора, ответницата заплатила доброволно сумата от 363.02 лв., съставляваща
претендираната от кредитора главница за периода от 01.11.2021 г. до
01.04.2022 г., за което представя доказателства.
Твърди, че макар и след завеждане на настоящото дело, също
доброволно заплатила, по сметка на ищеца, сума в общ размер на 272.27 лв.,
включваща следното:
- 37.10 лв. - представляваща договорна лихва за период 01.11.2021 г. -
01.04.2022 г.;
- 35.32 лв. - представляваща друго допълнително вземане за период
02.11.2021 г. - 30.11.2022 г.;
6
- 25.00 лв. - държавна такса в размер на завеждане на заповедното
производство;
- 150.00 лв. - юрисконсулско възнаграждение в заповедното
производство;
- 25.00 лв. д.т. за завеждане на настоящото производство;
Посочва, че по настоящото гражданско дело нямало доказателства за
реално направени разноски, извън заплатената държавна такса в размер на
25.00 лв., поради което счита, че със заплащане на горните суми изцяло и
окончателно е заплатила всичко дължимо на ищеца.
Предвид изложеното, моли съда да отхвърлите изцяло исковата
претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана.
В о.с.з. страните или техни представители не се явяват.
Постъпила е молба от юрк.И. Н. Н., процесуален представител на
ищеца, в която моли да се даде ход на делото в случай, че не са налице
процесуални пречки за това и оспорва подадения отговор на исковата молба в
частта, в която ответникът счита, че не дължи юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство. Заявява, че поддържа исковата
молба по съображенията, изложени в нея и потвърждава, че по сметка на
представляваното от него дружество е постъпила на 11.01.2023 г. сума в
размер на 363.02 лв., представляваща главница. Също така, потвърждава
постъпване по банковата сметка на ищцовото дружество и сума в размер на
272.42 лв. на 28.03.2023 г., с която са погасени останалите компоненти от
издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. 1306/2022 г., на Районен съд Нова
Загора, както и 25.00 лв. д.т. за исковото производство.
Постъпила е молба и от ответницата З. А. Й., в която заявява, че поради
здравословни проблеми, не може да се яви в съдебно заседание по делото.
Моли да се отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, като
неоснователна и недоказана.
Сочи, че макар и след образуване на делото - на 27.03.2023 г. заплатила
и всички претендирани от ищеца лихви, вземания, юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса в заповедното производство и е
представила платежно нареждане за тези суми, в общ размер на 276.27 лв. По
настоящото гражданско дело нямало доказателства за реално направени
разноски, извън заплатената държавна такса в размер на 25.00 лв., поради
което счита, че със заплащане на горните суми изцяло и окончателно е
заплатила всичко дължимо на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
7
В настоящото производство страните са представили следните писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит CREX-18111407 от
18.09.2020 г., ведно с общи условия и погасителен план, Сертификат за
застраховка № CREX-18111407, Фактура № ********** от 18.09.2020 г.,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 15.02.2022 г.,
Извлечение от Приложение № 1 от 11.04.2022 г. към договора за цесия, от
което се удостоверява, че вземането на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България спрямо ответника е предмет на договора за цесия,
Потвърждение за извършена цесия, Пълномощно от БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България, Уведомително писмо за извършената цесия,
юрисконсултско пълномощно, както и ч.гр.д.№ 1306 по описа на Районен съд
- Нова Загора за 2022 г.
На 18.09.2020 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, като Кредитор и З. А. Й., като Кредитополучател е сключен
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-18111407,
съгласно който Кредиторът й отпуснал и предоставил в размер на 928.93 лв.
Общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1212.12 лв.,
като договорната лихва по кредита е в размер на 283.19 лв.
На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят
се задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.04.2022 г., на 18 броя
равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 67.34 лв., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа
на всяка отделна погасителна вноска.
Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита бил
01.04.2022 г. - датата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен
план, неразделна част от договора за кредит, предвид което по отношение на
вземанията по договора за кредит не била обявена предсрочна изискуемост.
Тъй като настъпила забава в плащането на една или повече месечни
погасителни вноски, Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по
договора за кредит и на длъжника е начислена лихва за забава за периода от
02.11.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която е в общ
размер на 35.32 лева, като за периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не била
8
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл.6 ЗМДВИПОРНС.
Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността на
неизплатени суми по Договор за стоков кредит между БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България и ответницата, вземанията по който са били
прехвърлени с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД,
като правното основание на исковете е по чл.99 от ЗЗД.
На основание чл.410 от ГПК, неудовлетвореният кредитор сезирал
Районен съд – Нова Загора, като видно от материалите по приетото ч.гр.д. №
1306/2022 г. по описа на съда, ищцовото дружество в качеството му на
заявител подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на 30.11.2022
г. против З. А. Й. за дължимите суми, предмет и на настоящото дело, а
заповедният съд е уважил така депозираното заявление, като издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 751 от 01.12.2022 г.,
с която е разпоредил З. А. Й. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД горепосочените суми. Длъжникът подал възражение срещу
издадения съдебен акт, което от своя страна обуславя правния интерес на
ищеца от подаването на настоящата искова молба.
В молба с вх.№ 2705 от 16.06.2023 г. от ищцовото дружество е заявено,
че в хода на процеса е извършено плащане от страна на ответницата, които им
е заплатила изцяло претендираните суми, с изключение на 200.00 лв.,
представляващи юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство.
От така приетото за установено съдът прави следните правни
изводи:
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са
налице договорни отношения между страните, основаващи се на Договор за
кредит и цесия.
Ищецът изпълнил задълженията си по договор за кредит, превеждайки
договорната сума на търговеца в полза на ответника, като последният не бил
коректен в отношенията си и не върнал дължимите по договора суми изцяло.
9
Затова той станал изцяло изискуем.
За вземането си ищцовото дружество е подало заявление по чл.410 от
ГПК за издаване на заповед за изпълнение. В образуваното заповедно
производство е била издадена заповед за изпълнение, но срещу заповедта е
било подадено писмено възражение, заради което са му били дадени указания
в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си.
Следователно е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, т.1 от ЗЗД, поради неизпълнение на
поети договорни задължения.
Ответникът представя писмен отговор по предявения срещу него иск в
горния смисъл.
Безспорно е за съда, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата страна
следваше да докаже наличие на договорни отношения между страните, както
и размера на задълженията на ответника към него.
В тежест на ответницата бе да докаже изпълнила ли е част или изцяло
задължението си към ищеца.
Безспорно се доказа по делото, че между страните има облигационни
отношения, във връзка със договора за кредит и цесия, както и че ответницата
дължи претендираните с исковата молба суми, като същата ги е заплатила, но
едва след депозиране на исковата молба в съда.
Последното се потвърди, както от молбата на ответницата, така и от
Молба с вх.№ 2705 от 16.06.2023 г. от ищцовото дружество, с която се
заявява, че в хода на процеса е извършено плащане от страна на ответницата,
които им е заплатила изцяло претендираните суми, с изключение на 200.00
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение по настоящото
производство.
Ответницата обаче счита, че по настоящото гражданско дело нямало
доказателства за реално направени разноски, извън заплатената държавна
такса в размер на 25.00 лв., поради което със заплащане на горните суми
изцяло и окончателно била заплатила всичко дължимо на ищеца.
Направеното от ищеца, в посочената молба признание на неизгоден
факт, че е извършено плащане от страна на ответницата към него, с което
изцяло са погасени задълженията за главницата и обезщетението за забава,
като ново обстоятелство, настъпило в хода на процеса, следва да се съобрази
от съда по реда на чл.235, ал.3 от ГПК, като се приеме, че след депозиране на
исковата молба, ответникът е погасил задълженията си към ищеца, предмет
на ищцовата претенция в настоящото производство - обстоятелство,
обуславящо отхвърляне на предявените установителни искове, като погасени
10
чрез плащане в хода на процеса.
Съдът в исковото производство е длъжен да се произнесе по
разноските, както в заповедното, така и в настоящото производство (ТР №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12).
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, ответникът има право на
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в
които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че
претендираните суми са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не
обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за
отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни
последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като
погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба, от който момент
се счита предявен и установителния иск по чл.422 от ГПК.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК, ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. В случая поведението на ответницата и
по-конкретно незаплащането на задълженията й в срок са повода за
завеждане на делото, макар и платени в хода на процеса, но след
депозирането на исковата молба в съда.
Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от
кумулативното наличие на установените в чл.78, ал.2 от ГПК две изисквания
- с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на
разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на
ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги
конкретна - с оглед фактите по делото. Във връзка с понасяне отговорността
за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този
смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от
поведението на ответника. От материалите по исковото производство се
установи, че длъжникът е платил задължението си в хода на настоящото
производство.
Съдът счита, че отговорността за разноските следва да бъде възложена
на ответницата по делото, тъй като с поведението си е предизвикала
11
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл.78, ал.2 от
ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца разноски,
поради което следва да бъде осъдена да плати на ищеца сума в общ размер
200.00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения, от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р
Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, против З. А. Й. с
ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.*** ИСК за установяване
съществуването на вземане във връзка с Договор за кредит за покупка на
стоки или услуги № CREX-18111407 от дата 18.09.2020 г. за СУМАТА
435.44 лв. /четиристотин тридесет и пет лева и четиридесет и четири
стотинки/, от които: 363.02 лв. /триста шестдесет и три лева и две стотинки/ -
главница, 37.10 лв. /тридесет и седем лева и десет стотинки/ -
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2021 г. до 01.04.2022 г., 35.32 лв.
/тридесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ - обезщетение за забава,
считано от 02.01.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, КАТО
ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОСЪЖДА З. А. Й. с ЕГН ********** и постоянен адрес: гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър Дертлиев“ №
25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, направените по делото разноски в
размер на 200.00 лв. /двеста лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването на страните, пред Окръжен съд - Сливен.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
12