РЕШЕНИЕ
№ 1623
гр. Пловдив, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330100610 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК вр. с член 26,
ал.1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от М. АТ. В., ЕГН
********** против ВИВА КРЕДИТ ООД, ЕИК ***** за прогласяване
нищожността на предвидената в договор за паричен заем №********. клауза
за заплащане на такса еспресно разглеждане на договора като противоречаща
на добрите нрави.
Ищцата твърди, че на 30.12.2020 г. с ответното дружество е сключила
договор за кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни
средства в размер на 700, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 40,
32% и ГПР - 49,48% .
Съгласно член 1, ал. 2 и 3 от договора ищцата се е задължила да
заплати на кредита такса за допълнителната услуга за експресно разглеждане
на документи за одобрение на заема в размер на 496,56 лева, която следва да
се заплати при експресно разглеждане на заявката за отпускане на паричен
заем до 20 мин. Клаузата за таксата заобикаляла закона и противоречала на
добрите нрави, понеже била уговорена във фиксиран размер и в размер на
половината от размера на получения заем, като липсвала еквивалентност
между таксата и извършената услуга от кредитора. Освен това в попълненото
от заемателя предложение за сключване на договора не бил посочен нейният
размер, с оглед на което заемополучателката не била запозната с нейния
размер преди сключването на договора за заем.
1
Също така се излага съображението, че таксата за експресно
разглеждане не била включена в размера на ГПР, а последният не
съответствал на действително прилагания от кредитора.
В писмения отговор ответникът признава сключването на договора за
паричен заем, с параметрите – предоставена заемна сума от 700 лева, която е
следвало да върне на 12 месечни погасителни вноски, в размер на 113,22 лв.
всяка една, в която вноска били включени дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане, начислена във връзка с изявеното от ищцата
желание да ползва допълнителна доброволна услуга по експресно
разглеждане на заявката.
Счита оспорената клауза за действителна и непротиворечаща на
добрите нрави и на материалния закон, доколкото се касае за допълнителна
услуга, избрана от ищцата на доброволен принцип.
Относно твърдението за прилагане на по-висок лихвен процент от
договорения се твърди, че фиксираният годишен лихвен процент е в размер
на 40,32 %, а ГПР е 49,48 % , който е в рамките на допустимите стойности,
предвидени в ЗПК, като единственото ограничение предвидено в чл. 19, ал. 4
от ЗПК, е ГПР да не е по-висок от петкратния размер на законната лихва.
Излагат се също така, че при изчисляване на ГПР в същия е включен
само размера на фиксирания лихвен процент.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по член 26, ал. 1 ЗЗД.
За да бъдат уважен така предявеният иск ищецът следва да установи,
твърдението си за нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане.
Ответникът следва да установи валидно възникнало облигационно
правоотношение по 30.12.2020 г, и валидно възникнала клауза за такса за
експресно разглеждане.
С определение от 09.05.2022 г. като безспорно между страните е
отделено, че са сключили договор за паричен заем от 30.12.2020 г. с
посоченото от ищеца съдържание, в който е уговорена клауза за такса за
експресно разглеждане. Не се спори, че вземането за такса експресно
разглеждане не е включена в посочения в договора ГПР.
Безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът е потребител
по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК. Предвид изложеното сключеният между
страните договор за заем по своята същност е договор за потребителски
кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, спрямо който са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
По доводите за недействителност на такса за експресно разглеждане на
документи:
В чл.1, ал.3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 496,56 лв. Посочената клауза съдът счита за нищожна
2
поради противоречието й с добрите нрави, доколкото нейният размер е
необосновано висок и нееквивалентен на насрещната престация на кредитора.
Опциите при сключване на договора за паричен заем са или избиране
приоритетно разглеждане и плащане такса за това при разглеждане на
заявката и получаване на становище до 20 минути след подаване на
предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без
такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок
от 10 дни. Следователно при необходимост от разглеждане на заявката в по-
кратък срок заемателят е принуден да избере опция приоритетно разглеждане.
Тази такса е уговорена в договора, едва след като е направена заявката, като
потребителят преди подписване на договора се задължава да плати такса, за
която не му е известно в какъв размер ще бъде и как ще бъде платена. Таксата
е във фиксиран размер – 496,56 лева или в случая повече от 1/2 от размера на
получения заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и
извършената услуга от заемодателя.
С оглед изложеното съдът намира, че така предвидената клауза
противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена
конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за
кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и
усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на
чл.19, ал.4 ЗПК, поради което е нищожна. Наред с това е сключена и в пряко
противоречие с чл.10а ЗК, доколкото по своята същност представлява такса
по усвояване на кредита.
По отговорността за разноските: С оглед изхода на спора право на
разноски се пораждат за ищеца. Ищецът е направил своевременно искане за
присъждане на разноски, като доказа такива в размер на 50 лева – платена
държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и
съдействие /л.16 /, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна
помощ по реда на чл.38 ЗА от адв. Елена Иванова. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА на
адвоката се определя размер не по-малък от предвидения в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.7,
ал.2, т.1, вр.с пар.2 от ДР от Наредбата, съдът определя адвокатско
възнаграждение за Адв. Елена Иванова в размер на 300 лева.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖНА уговорената в договор за паричен заем
№ *********. клауза за заплащане на такса експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, сключен между М. АТ. В., ЕГН
********** и „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *******, поради противоречието й с
добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
3
на управление: гр.***********, представлявано от Д. С. Д. – ******* ДА
ЗАПЛАТИ НА М. АТ. В., ЕГН ********** разноски за държавна такса в
размер на 50 лева.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ********, със седалище и адрес на
управление: гр. ************, представлявано от Д. С. Д.– ****** ДА
ЗАПЛАТИ НА адв. Е. И.на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4