МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N71/2014год. по описа на
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен
състав
Русенска районна прокуратура
е обвинила:
Подс.Р.В.Г., в това че
за
времето от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, след предварителен сговор с Г.Р.И., Р.И.Р., Р.Г.В., В.А.Г., А.Б.Н.,
Р.М.М. и Ц.П.Д. в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, и
чрез използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с
рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка
ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Подс.В.А.Г., в това че
за времето от
20.03.2013 г. - 21.03.2013 г. в землището на с. Табачка и с. Кошов, обл.
Русенска, в условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен
сговор с Г.Р.И., Р.И.Р., Р.Г.В., А.Б.Н., Р.В.Г., Р.М.М. и Ц.П.Д. в немаловажен
случай, чрез използване на техническо средство, и чрез
използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с рег.
номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с
рег. номер ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381,04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс.Ц.П.Д. в това, че
за
времето от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, в условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с Г.Р.И.,
Р.И.Р., Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М. и А.Б.Н. в немаловажен случай, чрез
използване на техническо средство, и чрез използване на моторно превозно
средство л. а. марка Ситроен Берлинго с рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди
80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер
ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл.196 ал.1 т.2 във вр. с чл.195, ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 от НК.
Подс.А.Б.Н. в това, че
за
времето от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, след предварителен сговор с Г.Р.И., Р.И.Р., Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г.,
Р.М.М. и Ц.П.Д. в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, и
чрез използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с
рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка
ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс.Г.Р.И. в това, че
за
време от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, след предварителен сговор с Р.И.Р., Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М., Ц.П.Д. и А.Б.Н., в немаловажен случай, чрез
използване на техническо средство, и чрез използване на моторно превозно
средство л. а. марка Ситроен Берлинго с рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди
80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер
ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс.Р.Г.В. в това, че
За
време от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, след предварителен сговор с Г.Р.И., Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г.,
Р.М.М. и Ц.П.Д. в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, и
чрез използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с
рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка
ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс.Р.М.М. в това, че
за
времето от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в землището на с. Табачка и с. Кошов,
обл. Русенска, след предварителен сговор с Г.Р.И., Р.И.Р., Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г.,
А.Б.Н. и Ц.П.Д. в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство, и
чрез използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с
рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка
ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ - отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4,
пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подс.Р.И.Р. в това, че
за времето от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в
землището на с. Табачка и с. Кошов, обл. Русенска, след предварителен сговор с Г.Р.И.,
А.Б.Н., Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М. и Ц.П.Д. в немаловажен случай, чрез
използване на техническо средство, и чрез използване на моторно превозно
средство л. а. марка Ситроен Берлинго с рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди
80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ -
отнел чужди движими вещи - 3850
м. алуминиев проводник тип АС 95 мм. кв., на
стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***,
без тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимите отказват да дават
обяснения в съдебно
заседание. Тези, първоначално дадени от подсъдимите Р.Г., Р.М., В.Г., на досъдебното производство в присъствието на защитник са приобщени по
ред, предвиден в НПК. С
тях те признават
вината си и сочат съучастниците си. Защитниците на подсъдимите пледират за
оправдателна присъда, поради недоказаност на деянието.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Подс.Р.В.Г.
е роден на ***г***, обл.Плевен, български гражданин, с основно
образование, неженен, неработи, осъждан с определение №
45/07.03.2013г., по НОХД № 21/2013г. по описа на Районен съд гр.Кнежа, за
престъпление по чл.235 ал.6 от НК на наказание глоба, ЕГН: **********.
Подс.В.А.Г.
е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование,
неженен, неработи, осъждан, но реабилитиран, ЕГН: **********. От
значение за квалихикацията на процесното престъпление е влязло в сила на
03.05.2006г определение № 37/03.05.2006г., по НОХД № 1554/2006г. по описа на
Районен съд гр.Плевен, с което било одобрено споразумение, с което подс.Г. бил
осъден за престъпление по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК, на наказание три месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК, било
отложено за изпитателен срок от три години.
Подс.Ц.П.Д. е роден на ***г. в гр.Плевен, живущ ***, български гражданин, със средно
образование, неженен, неработи, многократно осъждан, ЕГН: **********. От значение
за квалификацията на процесното деяние са:
определение
№ 164/14.09.2007г., по НОХД № 2789/2007г. по описа на Районен съд гр.Плевен, с
което, подс.Д. бил признат за виновен за извършино престъпление по чл.354 ал.3
т.1 от НК, като му било наложено наказание 11 месеца лишаване от свобода, при
общ режим. Определението влязло в сила на 14.09.2007г., като било изтърпяно на
27.03.2008г.
определение
№ 106/06.06.2012г. по НОХД № 752/2012г. по описа на Районен съд гр.Ловеч, с
което, подс.Д., бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.195
ал.1 т.4 пр.2 и т.7 от НК, като му било
определено наказание 10 месеца лишаване от свобода, което следвало да изтърпи в
затворническо общежитие от закрит тип. Определението влязло в сила на
06.06.2012г. и било изтърпяно на 28.12.2012г.
Подс.А.Б.Н.
е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен,
неработи, осъждан, ЕГН: **********.
Подс.Г.Р.И.
е роден на ***г***, български гражданин, с начално образование, неженен,
неработи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс.Р.Г.В.
е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен,
неработи, осъждан - реабилитиран, ЕГН: **********.
Подс.Р.М.М.
е роден на ***г***, обл.Плевен, български гражданин, със средно
образование, неженен, неработи, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс.Р.И.Р. е роден на ***г***, български гражданин, със средно
образование, женен, неработи, осъждан - реабилитиран, ЕГН: **********.
Подс.Р.Р.
***. Същият знаел, че в землището на с.Табачка и с.Кошов, обл.Русе имало
далекопровод, състоящ се от алуминиев електрически проводник, който не бил под
напрежение. Той свързвал помпената станция в с.Табачка и други такива с
далекопреносната мрежа и тъй като станциите не функционирали, далекопроводът
бил изключен. Нещо повече, св.М. М., към 2013год. - управител на „Напоителни
системи” АД, клон „Долен Дунав”, подал заявление за неговия демонтаж, поради
неизползваемост, както и защото от него неколкократно били извъшвани кражби на
проводници от междустълбието на далекопровода.
За
да си осигури средства за издръжка, подс.Р. решил да организира група от лица,
с които да откраднат част от проводника на посочения далекопровод. Те били
необходими, тъй като проводникът бил окачен на високи стълбове и отнемането
налагало усилията на повече хора. За
целта, на 20.03.2013г., подс.Р. се срещнал с подс.Ц.Д. и подс.А.Н., на които разказал
за съществуващия ел.проводник в землището на с.Табачка и с.Кошов. Предложил им,
да създадат организация за да откраднат части от него, впоследствие да ги
предадат на вторични суровини, а получените средства да разделят. Двамата се
съгласили, като решили да приобщят и други лица към групата, тъй като
количеството кабел било голямо и имало нужда от по-вече хора.
В
изпълнение на уговорката, още същия ден подс.Ц.Д. се свързал по телефона с подс.В.Г.,
на когото разказал за намислената кражба. Предложил му да се присъедини към
тях, както и да намери още лица, които да участват в престъплението. Подс.В.Г.
се съгласил и предложил да вземе сина си - подс. Р.Г., както и братовчед си – подс.Р.М..
Подс.Р.
обяснил, че щял да включи в групата и своя приятел и съгражданин – подс.Р.В.,
на когото щял да разкаже за намисленото.
След
като набрали необходимите участници за извършване на престъплението, подс.Р Р.,
подс.Ц.Д. и подс.А.Н. се уговорили, същия ден - 20.03.2013г., подс.Ц. Д., ведно
с ползвания от него л.а.” Ситроен Берлинго», с рег. номер ЕН
4380 ВС, собственост на св.П.Н., да посети с.Староселци, от където да вземе подс.В.Г., подс.Р.Г. и подс.Р.М..
Подс.А.Н., заявил, че щял да пътува със собствения си автомобил – «Ауди 80» с рег. номер ЕН 4326 АХ,
като ще вземе подс.Р.В..
Подс.Р. Р. обяснил, че за да натовярат откраднатия проводник
се нуждаят от товарен автомобил и предложил да ползват такъв – «ДАФ», с ДК№ ВР
80 64 АХ, който бил на негов приятел – св.Д.А.. Същият към него момент му бил
предоставен за ползване от последния.
Разбрали се, вечерта на 20.03.2013г., подс.Д., придружаван
от подс.В.Г., подс.Р.Г. и подс.Р.М., да се
придвижат до бензиностанция на «Лукойл», находяща се на главния път гр.Бяла –
гр.Русе, където да се срещнат с подс.Р., а подс.Н., тъй като знаел
местонахождението на далекопровода, щял да ги изчака до набелязаното място за
посегателство, придружаван от подс.Р.В.. След като създали организация по
извършване на кражбата тримата - подс.Р Р., подс.Ц.Д. и
подс.А.Н. се
разделили и всеки от тях се насочил към изпълнение на ангажимента си, като част
от престъплението.
Още същия ден –
20.03.2013г., в с.Староселци, обл.Плевен, подс.В.Г. се срещнал с подс.Р.Г. и подс.Р.М.,
на които разказал за намислената кражба. Предложил им да участват и тъй като
подсъдимите Р.Г. и Р. М. били безработни и без средства, склонили. Междувременно, подс.Ц.Д., с автомобила си –
«Ситроен Берлинго», с рег. номер ЕН 4380 ВС, отпътувал към дома на подс.В.Г.,***,
където пристигнал привечер. В автомобила се качили подс.В.Г., подс.Р.Г. и подс.Р.
М. и управляван от подс.Ц. Д. се отправили към бензиностанцията на «Лукойл» в
гр.Бяла, каквато била уговнорката.
Надвечер на 20.03.2013г., в гр.Искър, подс.Р.Р. се срещнал
с подс.Р.В., на когото разказал за намисленото престъпление и му предложил да
участва и той склонил на предложението. Така, същият ден подс.А.Н. и подс.Р.В., с
автомобила си «Ауди 80», с рег. номер ЕН 4326 АХ, отпътували за мястото
на срещата, като взел със себе си арматурна ножица за рязане на тел, необходима
при отнемането на проводника.
На 20.03.2013г., вечерта, съобразно
уговорката, на бензиностанцията „Лукойл”,
находяща се на главен път гр.Бяла – гр.Русе, в гр.Бяла, се срещнали подс.Ц.Д., с
управлявания от него л.а. „ Ситроен Берлинго» с рег. номер ЕН 4380 ВС, в който
пътували подс.В.Г., подс.Р.Г., подс.М. и подс.Р.Р., с управлявания от него т.а.
«ДАФ» с ДК№ ВР 80 64 АХ. Подс.Р. тръгнал първи с управлявания от него т.а.
«ДАФ» с ДК№ ВР 80 64 АХ, като се движел по пътя гр.Бяла – гр.Русе, посока с.Иваново,
а след него се движил л.а. „ Ситроен Берлинго», с рег. номер ЕН 4380 ВС, с останвалите
подсъдими. Когато стигнали разклона за с.Иваново, подсъдимите се насочили към
него, преминали през селото и стигнали до ЖП прелеза на с.Кошов. Преминали през
прелеза и поели по черен път, вървящ успоредно на жп линията. Двата автомобила
стигнали до нива, през която преминавал набелязания от тях далекопровод,
собственост на "Напоителни системи" ЕАД, клон Долен Дунав.
След
преминаването на ЖП прелеза на с.Кошов, към подсъдимите от двата автомобила: т.а. «ДАФ» с ДК№ ВР 80 64 АХ и л.а. „Ситроен
Берлинго», с рег. номер ЕН 4380 ВС, се присъединил чакащият ги съучастник
- подс.Н., управляващ л.а.”Ауди 80” с ДК№ ЕН 43
26 АХ, в който пътувал подс.Р.В.. Подс.Н. и подс.Д. паркирали в близост до
първия стълб на далекопровода, от който щели да започнат да режат проводник и слезли
от автомобилите. Пътуващите с тях подсъдими, с изключения на подс.Р. Р., също слезли
и се насочили към стълба. Подс.Д., с дадената му от подс.Н. арматурна ножица,
се изкачил по него и прекъснал проводника от алуминий, тип
АС 95 мм. кв. През
това време подсъдимите Н., В.Г., Р.Г., М. и В., се движили под проводника и
след падането му на земята го навивали, натоварвали го на товарния автомобил,
управляван от подс.Р.Р., който се движил до тях, следвайки далекопровода.
След като прерязвал кабела от единия стълб, подс.Цв. Д.
слизал от него, качвал се на следващия съседен, прерязвал проводника, който
падал на земята. Тогава подсъдимите Н., В.Г., Р.Г., М. и В. го навивали и
натоварвали в автомобила, управляван от подс.Р.. По описания начин, подс.Д.
прерязал и свалил на земята алуминиев проводник тип АС 95 мм. кв. от общо
дванадесет междустълбия, разположени в землището на с.Кошов и с.Табачка,
обл.Русе, чиято дължина възлизала в размер на 3850м., който бил навит и
натоварен от посочините подсъдими в автомобила управляван от подс.Р..
Около 03.00 часа на 21.03.2013г., подсъдимите извършили кражба
на 3 850м. алуминиев проводник тип АС 95 мм. кв., който
бил натоварен в товарния автомобил, управляван от подс.Р.. След като подс.Д.
върнал арматурната ножица на подс.Н., всички подсъдими се качили се по
автомобилите, с които дошли и поели по обратния път, с изгасени светлини.
Насочили се към ЖП прелеза на с.Кошов, откъдето през с.Иваново, обл.Русе имали
намерение да излезнат на главен път гр.Русе – гр.Бяла, и да поемат към домовете
си. Колоната водел автомобилът, управляван от подс.Цв.Д., следван от този на
подс.Р., а последен бил управлявания от подс.Н. л.а.«Ауди 80» с рег. номер ЕН
4326 АХ
По същото време и място, в районна на ЖП прелеза на
с.Кошов, се намирали свидетелите М.М. и Й.Д., полицейски служители при РУП
гр.Две могили, заедно със служебен автоммобил, обозначен с отличителни знаци
като такъв на ОД»МВР». Двамата забелязали придвижването на двата леки и един
товарен автомобил от черния път, към ЖП прелеза. Направило им впечатление, че светлините
на автомобилите били загасени, необичайно за водачи, управляващи през нощта. Полицейските
служители решили да извършат проверка на водачите и товара в автомобилите. За
целта те зачакали, също със загасени светлини и след като автомобилът, управляван
от подс.Д. минал прелеза, полицейските служители влючили светлините на
служебния автомобил, осветили го и разпоредили на водача и пътниците да слязат
от него. Докато от автомобила слизали намиращите се в него лица: Ц.Д., В. Г., Р. Г.
и Р. М., подс.Р. с товарния автомобил и подс.Н., с управлявания от него
автомобил, направили обратен завой в нивата и
избягали. Четиримата подсъдими, слезли от л.а. «Ситроен Берлинго», с
рег. номер ЕН 4380 ВС, били задържани и ведно с автомобила и отведени в РУП
гр.Две могили за установяване на самоличността им.
В районното управляние, задържаните лица, били предадени на
св.К.К. – полицейски служител при РУП гр.Две могили и св.М.М. – ВНД Началник на РУП гр.Две могили. Полицейските
служители установили самоличността на задържаните лица – подс.Ц.Д., подс.В.Г., подс.Р.Г.
и подс.Р.М.. Били им снети писмени обяснения, в които последните разказали за
извършената от тях кражба, като разкрили самоличността и на останалите
участници – подс.Р.Р., подс.А.Н. и подс.Р.В..
При предприетите на 21.03.2013г. полицейски мороприятия,
останалите участници в престъпленето, избягали с л.а. «Ауди 80» с рег. номер ЕН
4326 АХ и товарен автомобил «ДАФ» с ДК№ ВР 80 64 АХ не били задържани.
Последните, с предмета на престъпление, натоварен в товарния автомобил се
прибрали, а в последствие се разпоредили с него по неустановен в хода на
разследването начин.
На 21.03.2013год. въз основа на обясненията на задържаните:
подс.Ц.Д., подс.В.Г., подс.Р.Г. и подс.Р.М., бил извършен оглед на
местопроизшествие, сложил началото на наказателното производство. В хода на последното
била назначена СЦИЕ, която установила стойността на
предмета на престъпление - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв, в два
варианта: като нов - в размер на 8 381.04лв. и като
отпадъчен метал – в размер на 1795,66лв.
Била
назначената и трасологична експертиза, чието заключение сочи, че е налице
групово сходство на конфигурацията и формата на релефните елементи и канали на
ходилото на обувката оставила следите на местопроизшествието, фиксирани с
протокол за оглед на местопроизшествие от 21.03.2013г., и конфигурацията и
формата на релефните елементи и канали на ходилото на грайферите на предната
част на ходилото на дясната обувка от чифта туристически обувки „кубинки”,
предадени с протокол за доброволно предаване от 21.03.2013г. от подс.Р.Г..
Заключението
на назначената в хода на разследването СПЕ на подс.Г.Р.И. сочи, че последният не
страда от психично заболяване, способен е правилно да възприема фактите, имащи
значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях. Същият, към
момента на деянието и към настоящия момент, разбирал свойството и значението на
извършеното и могъл да ръководи постъпките си.
Съдът намира, че се събраха безспорни
доказателства уличаващи подсъдимите: Ц.П.Д., Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М.
и Р.Г.В. като автори на извършеното престъпление.
На първо място това са първоначалните обяснения
на подсъдимите Р.Г., Р.М. и В.Г., дадени на досъдебното производство и
приобщени по ред, предвиден в НПК, които имат характер на самопризнания. С тях
се обосновава извършеното престъпление по време и начин на осъществяване, както
и се сочат участиците в него. В тези обяснения подс.Р.Г. твърди, че разбрал от
баща си – подс.В.Г., че вечерта на 20.03.13год. ще „ходят за жици” и той се
съгласил да отиде. Разказва, че пътували с л. а. марка
Ситроен Берлинко, управляван от подс.Ц.Д.. Сочи като участници в кражбата баща си /подс.В.Г./,
„Р.” и „другия Р.” /подс. Р.И.Р. и подс.Р.Г.В./, „Ц.” / подс.Ц.П.Д./, „Р.”/ подс.Р.М.М./, „А.”/подс. А.Б.Н./ и „Г.”/ подс.Г.Р.И./. Разказва, че на бензиностанция
на «Лукойл» се срещнали с подс.Р.Р., който управлявал т.а.»ДАФ», а по-късно към
тях се присъедитил и л.а. «Ауди 80». Описва механизма, по който сваляли
проводника /изложен във фактическата обстановка/, като признава, че навръщане
били задържани всички лица, пътували в л. а. марка Ситроен Берлинко, управляван
от подс.Ц.Д., а другите два автомобила успели да избягат. Идентични на
предходните са обясненията на подс.Р.М. и подс.В.Г., които излагат същите
обстоятелства досежно участниците в кражбата и начина на осъществяването й, с
единствената разлика, че в обясненията си подс.В.Г., не сочи като участник в
кражбата да е бил подс. Г.Р.И.. Впоследствие, тримата подсъдими Р.Г., Р.М. и В.Г.
са разпитвани отново на досъдебното производство, при вече друг защитник –
упълномощен, при което заели друга позиция: и тримата отказали да дават
обяснения и не признали вината си. В съдебно заседание също отказват да дават
обяснения, с изключение на подс.Р.М.. В тях той признава, че бил задържан до ЖП
прелеза на с.Кошов, но твърди, че първоначалните самопризнания, които направил
били изтръгнати с насилие – бил бит от св.Кр. К. и св.М.М.. Съдът не дава вяра
на тези му обяснения, тъй като те се опровергават от показанията на посочените
двама свидетели, както и защото уличаващите му самопризнания са извършени в
присъствие на защитник – адв.М. П., който е гаранция за физическата му
неприкосновеност. Освен това подсъдимият декларирал след разпита си, че
«записаното в протокола» е вярно. В допълнение съдът отбелязва, че неприема и
твърденията му, с които обяснява липсата на сигнал за физическо насилие, като
несериозни и нелогични. Подс.Р.М. обяснява, че не подал такъв, защото искал
бързо да се прибере в дома си, не знаел до кого може да го пусне, а
впоследствие при следващите разпити, когато бил придружаван от упълномощен
защитник не пуснал такъв «защото не знаел, че може да го стори». Съдът приема
обясненията му за физическо насилие като средство, чрез което подс.Р. М. се
опитва да дисквалифицира уличаващите самопризнания, направени при първия му
разпит, поради което не ги счита за достоверни. Приложените 4 броя Заповеди за
задържане на лице, представени от от РПУ Две могили, касаещи подс.Ц. Д., подс.В.
Г., подс.Р.Г. и подс.Р.М., съдържат изискуемите от закона реквизити и сочат, че
на лицата са им разяснени правата и възможността на адвокатска защита,
доказателства за което се явяват и техните подписи. Кореспондиращи на
уличаващите доказателства в обясненията на тримата подсъдими са показанията на
св.М. М.. В показанията си той твърди, че сутринта, след задържането на л.а „Ситроен
Берлинго», с рег. номер ЕН 4380 ВС, провел беседи с трима от пътуващите в него:
подсъдимите Ц.Д. и В. и Р. Г.. И тримата признали за извършената кражба пред него,
като посочили механизма на извършването й, както и нейните организатори – подс.Р.Р.
и подс.А.Н.. Кореспондиращи на предходните са показанията на св.К.К., провел
беседа с последния пътуващ в л.а „Ситроен Берлинго» - подс.Р.М., който направил
пред него пълни самопризнания, досежно
участниците и начина на осъществяване на деянието. Съдът кредитира показанията
на двамата свидетели като кореспондиращи помежду си, както и идентични със
самопризнанията на подсъдимите Р.Г., Р.М. и В.Г..
Съдът кредитира горепосочените
уличаващи преки и производни доказателства, тъй като същите се допълват с
останалите гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, но
същите касаят конкретни подсъдими, поради което съдът ще ги коментира отнасяйки
ги към всеки от дейците:
Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс. Р.В.Г. са освен неговите обясненията, имащи характер на
самопризнания и кореспондиращите им показания на св.М. М., които съдът коментира
по-горе и посочи защо ги кредитира, но и уличаващите доказателства, съдържащи
се в обясненията на неговите съучастници: подс.Р.М. и подс.В.Г.. И двамата го сочат
като съавтор на престъплението. Косвени уличаващи доказателства се съдържат в
показанията на св.М.М. и св.Й.Д., полицейски служители при РУП
гр.Две могили, които задържали в деня на инкриминираното деяние лекия автомобил
«Ситроен Берлинго», в близост до местопроизшествието и установили пътуващите в
него четирима подсъдими, единият от който бил подс.Р. Г.. Уличаващи подс.Р.Г. доказателства се съдържат в приложената на
додъдебното производство и приета в съдебно заседание трасологична експертиза.
Експертът установява,
че е налице групово сходство на конфигурацията и формата на релефните елементи
и канали на ходилото на обувката оставила следите на местопроизшествието,
фиксирани с протокола
за оглед на местопроизшествие от 21.03.2013г., и конфигурацията и формата на
релефните елементи и канали на ходилото на грайферите на предната част на
ходилото на дясната обувка от чифта туристически обувки „кубинки”, предадени с протокол за
доброволно предаване от 21.03.2013г. от подс.Р.Г., протокол в който последният собсвеноръчно
признал, че кубинките са негови и бил с тях „когато рязахме жиците”. Тук е
мястото съдът да отговори на направените от адв.М. възражения, с които изразява
изумление от това, че никъде в протокола за оглед не били фиксирани и описани
следите от подметки, станали обект на трасологичната експертиза. Съдът обръща внимание, че
следите са веществени доказателства и като такива съгласно разпоредбата на чл.110 НПК трябва да бъдат
внимателно огледани,
описани в съответния
протокол и фотографирани, което несъмнено в случая е сторено, видно от
фотоснимките към протокола за оглед, които представляват неразделна част от
него. Следите са иззети от
специалист-технически помощник по съответния технически начин, видно от същия.
Протоколът е подписан от поемни лица. Съдът отбелязва, че веществените док.
средства се изготвят в случаите когато вещественото доказателство не може да се
отдели от мястото където е намерено, а също и в други посочени в НПК. В
конкретния случай вещественото доказателство са откритите следи, а веществените
доказателствени средства са изготвените техни снимки, които са отразени в
протокола на съответното следствено действие – протокола за оглед, който е различен от протокола за претърсване
и изземване, за който съгласно разпоредбата на чл.161 от НПК е необходима
санкция на съдия. Протоколът за оглед, към който са приложени веществените доказателствени средства –
снимките, не следва да бъде санкциониран с подпиис на съдия в светлината на
разпоредбата на чл.161 от НПК, тъй като кодексът не предвижда такова изискване.
Огледът съгл. чл. 155 НПК е способ за събиране и проверка на доказателствата.
Характер на доказателствено средство има само протоколът за оглед и приложените
към него фотоснимки, отпечатъци и др., чрез които се възпроизвеждат и
приобщават към делото резултатите от извършения оглед. Протоколът за оглед е изготвен на място от компетентен орган в
съответствие с разп. на чл.137 НПК,
подписан е от същия, от специалист, иззел и фотографирал веществените следи,
както и от двете поемни лица веднага при съставянето му, поради което
възражението на защита не намира опора в теорията и нормите на НПК.
Поради изложеното съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Р.Г. е доказано по несъмнен начин, така както изисква
разпоредбата на чл.303 от НПК.
Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс. А.Б.Н. се съдържат в първоначалните обясненията на подсъдимите Р.Г.,
Р.М. и В.Г.. Съдът няма да преповтаря съображенията си изложени по-горе, въз
основа на които кредитира именно първоначалните обяснения на посочените лица. И
тримата го сочат като техен съучастник и водач на л. а. марка
Ауди 80, с рег. номер ЕН 4326 АХ. Косвени доказателства се съдържат в
показанията на св.М. М., който от проведените беседи с тримата подсъдими
разбрал за участието на подс.Н., както и за обстоятелството, че последният
заедно с подс.Р. Р. били организатори на престъплението. Косвени, уличаващи
доказателства се съдържат и в приложените справки от мобилни оператори «Космо
България Мобайл» ЕАД и «Вивател», установяващи че подс.Н. на инкриминираната
дата, непосредствено преди извършване на деянието, преди 03.20часа на
21.03.2013год., когато е задържан л.а. марка «Ситроен Берлинко» е провел 13 разговора с подс.Р.Р., засечени
от клетки Две Могили и Иваново, територия обхващаща местопрестъплението, като
разговорите са в часовия пояс на осъществяване на деянието. Връзката между
двамата, часовият пояс на проведените разговори, разгледани в съвкупност с
посочените горе гласни доказателства сочат,
че
обвинението спрямо подс.А.Н. е доказано по несъмнен начин, така както изисква
разпоредбата на чл.303 от НПК. Обясненията на подс.Н., дадени на досъдебното
производство и приобщени по ред предвиден в НПК, съдържащи оправдателни
доказателства съдът не кредитира, счита ги за упражнено право на защита, тъй
като същите противоречат на уличаващите обяснения на неговите съучастници,
както и защото твърденията му, че през инкриминирания период не е преминавал „през
селата в Русенска област” се опровергават от справките от
мобилни оператори «Космо България Мобайл» ЕАД и «Вивател», доказващи точно
обратното.
Съдът намира, че не се събраха достатъчно доказателства уличаващи
подс.Г.Р.И. като участник в престъплението, в което е обвинен. Тази констатация
съдът прави, предвид следните съображения: Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс.И. се съдържат в обясненията на подс.Р.М., дадени на досъдебното производство
и приобщени към доказателствения материал по делото по ред предвиден по НПК. В
тях той твърди, че когато стигнали „нивата, след тях дошъл л.а. „Ауди”, с който
бил А. /подс.А.Н./ и още две момчета, които не познавал, като после разбрал, че
се казват Р. /подс.Р.Р.? или подс.Р.В.? / и Г. /подс.Г.И./”. Посочените обяснения обаче, не съдържат факти, сочещи какви
действия е извършвал подс.Г.И. и въобще дали е извършвал такива, с оглед преценка
на съда за съставомерност на деянието му. В последващите разпити на досъдебното
производство и на съдебното заседание подс.Р. М. застъпва противоположна позиция
– отказва се от самопризнанията и не дава обяснения. Обясненията
на подс.Р.Г., дадени на досъдебното производство и приобщени по ред предвиден в
НПК също не съдържат безспорни уличаващи подс.Г. И. доказателства: същият
твърди, че разбрал от баща си /подс.В.Г./, че в кражбата ще участват и други
лица, между които и такова с малко име „Г.”, което подсъдимият не познавал.
Твърди още, че към тях се присъединил л.а. Ауди 80, но никъде не споменава дали
лице, с име „Г.” действително е участвало в кражбата, така както предварително
заявил баща му и какви действия осъществило. Други доказателства уличаващи
подс. Г. И. в извършване на престъплението, за което е обвинен, по делото не са
събрани. Самият той не дава обяснения на досъдебното производство и не признава
вината си. В съдебно заседание също отказва да дава такива. Липсват обективни находки,
свързващи го с процесната кражба. Показанията на нито един свидетел не съдържат
факти, уличаващи последния като автор на кражбата. Поради изложеното съдът
констатира, че обвинението срещу подс.Г.И. почива единствено и само на обясненията
на другия подсъдим – Р.М., при това отречени в последващия му разпит, липсват други
доказателства в негова подкрепа, поради което дори и да кредитира уличаващите подс.И.
обяснения на подс.М. като достоверни, единствено, само те, не могат да обосноват
осъдителна присъда, тъй като същата би почивала на “оговор” /в този смисъл е и
трайната с.п. Решение № 254 от 15.11.2002
г. на ВКС по н. д. № 745/2001 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов./
Поради изложеното, обвинението в тази си част не
е доказано по несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 ал.2 от НПК, предвид на което подс.Г.И. следва да бъде ОПРАВДАН по обвинението по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК . Това от своя
страна налага всички останали подсъдими: Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М.,
Р.Г.В. и Ц.П.Д., на основание чл.304 от НПК да бъдат ПРИЗНАТИ за НЕВИННИ
престъплението да са осъществили при предварителен сговор, в немаловажен случай
с подс. Г.Р.И., и ОПРАВДАНИ по това обвинение.
Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс. Р.Г.В. се съдържат в първоначалните обясненията на подсъдимите Р.Г.,
Р.М. и В.Г.. Съдът няма да преповтаря съображенията си изложени по-горе, въз
основа на които кредитира именно първоначалните обяснения на посочените лица. И
тримата го сочат като техен съучастник, като по-подробни са тези на подс.Р.М..
Последният твърди, че подс.Р.В. дошъл с л.а „Ауди”, управляван от подс.А.Н.. Обясненеята
му са логични и от гледна точка на това, че подс.В. и подс.Н. ***, а не както
прокурорът твърди в обвинителния акт, че подс.В. пътувал в т.а. „Даф”, заедно с
подс.Р. Р., каквито доказателства по делото няма. Заявява, че подс.Ц.Д. режел
алуминиевите проводници качвайки се по стълбовете, а „всички” /т.е. и подс.Р. В./,
с изключение на подс.Р., който се придвижвал с товарния автомобил, „събирали и
навивали жиците и ги товарили в последния”. Същите факти сочи и другият
подсъдим. Тези преки доказателства съдът кредитира, тъй като същите
кореспондират и се допълват с косвените доказателства съдържащи се в
показанията на св.М.М. и св.Й.Д., полицейски служители при РУП
гр.Две могили, които задържали в деня на инкриминираното деяние лекия автомобил
«Ситроен Берлинго», на ЖП прелеза на с.Кошов. И двамата свидетели разказват, че
преди да спрат посочения автомобил забелязали, че зад него се движат още два –
един товарен, бус, светъл на цвят и втори – лек, с тъмен цвят, според
показанията на св.М.. Последният свидетелства, че автомобилите се движили един
след друг, по черен път, като само първият от тях бил с включени къси светлини.
И двамата заявяват, че след като осветили с фаровете на полицейския автомобил
колоната от МПС и подали сигнал за спиране, спрял единствено първият – л.а. «Ситроен
Берлинго», а другите два, след кратко колебание, направили маневра и избягали. Наличието
на още два автомобила, единият от който лек, поведението на същите – пътуващи
през тъмната част на деня, с загасени фарове и бягството им, навеждат на
извода, че пътуващите с тях се страхували от срещата с полицейските органи, предвид на което и
избягали. В обясненията си горепосочените подсъдими твърдят, че освен техният
автомобил, в престъплението участвали още два, единият от които л.а. «Ауди 80»,
в който пътувал подс.Р. В.. Така техните
обяснения се допълват и кореспондират с показанията на полицейските служители,
които констатирали този автомобил, пътуващ зад задържания, в близост до
местопроизшествието, в деня на осъществяването му, а бягството му, насочва че
пътуващите в него се опитват да се скрият от органите на полицията, тъй като са
извършили неправомерно деяние. За наличието на последното доказателства се
съдържат в показанията на св.М.М., която заявява че веднага извършили обход на
местопроизшествието, показано им от две от лицата, пътуващи в л.а. «Ситроен Берлинго», при
който установили отрязаните кабели от междустълбието на далекопровода.
На досъдебното производство подс.В.
отказал да дава обяснения, а съдебното се провежда в негово отсъствие, при ред
предвиден в НПК.
Поради изложеното съдът намира, че
обвинението спрямо подс.Р.В. е доказано по несъмнен начин, така както изисква
разпоредбата на чл.303 от НПК.
Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс. Р.М.М. са освен неговите обясненията, имащи характер на
самопризнания и кореспондиращите им показания на св.М. М., които съдът
коментира по-горе и посочи защо ги кредитира, но и уличаващите доказателства,
съдържащи се в обясненията на неговите съучастници: подс.Р.Г. и подс.В.Г.. Последните
го сочат като съучастник в престъплението. Косвени уличаващи доказателства се
съдържат в показанията на св.М.М. и св.Й.Д., полицейски служители при
РУП гр.Две могили, които задържали в деня на инкриминираното деяние лекия
автомобил «Ситроен Берлинго», в близост до местопроизшествието и установили
пътуващите в него четирима подсъдими, единият от който бил подс.Р. М.. Св.К. К.
разказва, че провел беседа с последния, при която той с подробности разказал
механизма на извършване на престъплението, посочил участниците в него и начина
по който се придвижили до обекта – с два леки и един товарен автомобил. Косвени,
уличаващи доказателства се съдържат и в приложените справки от мобилни
оператори «Космо България Мобайл» ЕАД и «Вивател», установяващи че подс.Р. М.
на инкриминираната дата, непосредствено преди извършване на деянието, преди
03.20часа на 21.03.2013год., когато е задържан л.а. марка «Ситроен Берлинко» е провел 2 разговора /на 20.03.2013год., в
22.17ч и в 22.44ч/ с неустановен абонат,
засечени от клетки в Иваново, територия обхващаща местопрестъплението, като
разговорите са в часовия пояс на осъществяване на деянието, обстоятелство което
сочи, че бил на местопрестъплението и пряко го свързва с него. Часовият пояс на
проведените разговори, разгледани в съвкупност с посочените горе гласни
доказателства сочат, че обвинението
спрямо подс.Р.М. е доказано по несъмнен начин, така както изисква разпоредбата
на чл.303 от НПК.
В съдебно заседание подс.Р.М. дава
обяснения и признава, че бил задържан до ЖП прелеза на с.Кошов, но твърди, че
първоначалните самопризнания, които направил били изтръгнати с насилие – бил
бит от св.Кр. К. и св.М.М.. Както съдът посочи в началото на анализа на
доказателствата, не дава вяра на тези му обяснения, тъй като те се опровергават
от показанията на посочените полицейски служители, както и защото уличаващите
му самопризнания са извършени в присъствие на защитник – адв.М. П., гарант за
физическата му неприкосновеност. Несериозно и нелогично звучат обясненията му,
с които обяснява липсата на подаден от него сигнал за твърдяното физическо
насилие – бързал да се прибере в дома си, не знаел до кого може да го пусне, а
впоследствие при следващите разпити, когато бил придружаван от упълномощен
защитник не пуснал такъв «защото не знаел, че може да го стори». Обясненията му
за физическо насилие са средство, с което подс.Р. М. се опитва да
дисквалифицира уличаващите самопризнания, направени при първия му разпит,
поради което не ги счита за достоверни.
Доказателства в подкрепа на обвинението срещу подс. В.А.Г. са неговите първоначални
обяснения на досъдебното производство, имащи характер на
самопризнания, които кореспондират с показания на св.М. М., които съдът
коментира по-горе и посочи защо ги кредитира, както с уличаващите
доказателства, съдържащи се в обясненията на неговите съучастници: подс.Р.М. и
подс.Р.Г.. И двамата го сочат като техен съучастник, като последният, негов
син, разказва че бил привлечен към групата от баща си, от когото разбрал
участниците и организацията на престъплението. Косвени уличаващи доказателства
се съдържат в показанията на св.М.М. и св.Й.Д.,
полицейски служители при РУП гр.Две могили, които задържали в деня на
инкриминираното деяние лекия автомобил «Ситроен Берлинго», в близост до
местопроизшествието и установили пътуващите в него четирима подсъдими, единият
от който бил подс.В. Г.. Косвени, уличаващи доказателства се съдържат и в
приложените справки от мобилни оператори «Космо България Мобайл» ЕАД и
«Вивател», установяващи че подс.В. Г. на инкриминираната дата, непосредствено
преди извършване на деянието, преди 03.20часа на 21.03.2013год., когато бил
задържан л.а. марка «Ситроен Берлинко» е
провел 2 разговора /на 20.03.2013год., в 19.39ч и в 20.41ч/ с неустановен абонат, засечени от клетки в
Борово и Иваново, територия обхващаща местопрестъплението, като разговорите са
в часовия пояс на осъществяване на деянието, обстоятелство което сочи, че бил
на местопрестъплението и пряко го свързва с него. Часовият пояс на проведените
разговори, разгледани в съвкупност с посочените горе гласни доказателства сочат, че обвинението спрямо подс.В. Г. е
доказано по несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК.
Доказателства в подкрепа на обвинението
срещу подс. Р.И.Р. са първоначалните обяснения, дадени на досъдебното
производство от неговите съучастници, подсъдимите Р. и В. Г. и Р.М.. И двамата
го сочат като техен съучастник, управлявал т. а. марка
ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ, в който натоварили откраднатия
проводник. Съдът кредитира обясненията им, като съображенията за това изложи в
началото на анализа на доказателствата, поради което не счита за нужно да
преповтаря. Косвени уличаващи доказателства се съдържат в показанията на св.М.М. и св.Й.Д.,
полицейски служители при РУП гр.Две могили, които задържали в деня на
инкриминираното деяние лекия автомобил «Ситроен Берлинго», на ЖП прелеза на
с.Кошов. Свидетелите разказват, че преди да спрат посочения автомобил
забелязали, че зад него се движат още два – един товарен, бус, светъл на цвят и
втори – лек. Св.М. твърди, че автомобилите се движили един след друг, по черен
път, като само първият от тях бил с включени къси светлини. И двамата заявяват,
че след като осветили с фаровете на полицейския автомобил колоната от МПС и
подали сигнал за спиране, спрял единствено първият – л.а. «Ситроен Берлинго», а
другите два, след кратко колебание, направили маневра и избягали. Наличието на
още два автомобила, единият от който товарен, поведението на същите – пътуващи
през тъмната част на деня, с загасени фарове и бягството им, навеждат на
извода, че пътуващите с тях се страхували от срещата с полицейските органи В обясненията си
горепосочените подсъдими твърдят, че освен техният автомобил, в престъплението
участвали още два, единият от които т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР
8064 АХ, управляван от подс.Р.Р.. Така техните обяснения се допълват и
кореспондират с показанията на полицейските служители, които констатирали този
автомобил, пътуващ зад задържания, в близост до местопроизшествието, в деня на
осъществяването му, а бягството му, насочва че пътуващите в него се опитват да
се скрият от органите на полицията, тъй като са извършили неправомерно деяние.
Косвени уличаващи доказателства се съдържат и в показанията на св.Д.А., който
заява, че предоставил собствения си т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР
8064 АХ на подс.Р. Р., когото познавал, да го ползва за около 10 дни. Този
период именно съвпада с времето, когато било извършено инкриминираното деяние и
свързва подс.Р. с него. В допълнение съдът отбелязва, че в приложената
техническа експертиза с обект видеозапис от камера на бензиностанция „Лукойл”,
находяща се на главен път гр.Бяла – гр.Русе, в гр.Бяла, експертът
фиксирал кадри на хартиен носител, установяващи срещата на двата автомобила:
товарен с рег. номер ВР 8064 АХ,
управляван от подс.Р. и л.а. „ Ситроен Берлинго» с рег. номер ЕН 4380 ВС, среща
за която подсъдимите Р. и В. Георгиеви и Р.М. разказват,
обстоятелство което кара съдът да кредитира първоначалните им обясненията с
доверие, а от друга страна косвено доказва участието на подс.Р. в
престъплението. В подкрепа на обвинението са и приложените справки
от мобилни оператори «Космо България Мобайл» ЕАД и «Вивател», установяващи че
подс.Р. и подс.Н. на инкриминираната дата, непосредствено преди извършване на
деянието, преди 03.20часа на 21.03.2013год., когато бил задържан л.а. марка «Ситроен
Берлинко» са провели 13 разговора /започващи
от 15.21ч на 20.03.2013год. до 04.21.часа на 21.03.2013год./, засечени от
клетки от Борово, Иваново и Бяла, територия обхващаща местопрестъплението, като
разговорите са в часовия пояс на осъществяване на деянието, обстоятелство което
сочи, че бил на местопрестъплението и пряко го свързва с него. Идентични факти
се съдържат и в другата справка от мобилен оператор, сочеща проведени разговори
между подс.Р. и подс.Н.. Часовият пояс на проведените разговори, разгледани в
съвкупност с посочените горе гласни доказателства сочат, че обвинението спрямо подс.Р.Р. е
доказано по несъмнен начин, така както изисква разпоредбата на чл.303 от НПК.
Доказателства
в подкрепа на обвинението срещу подс. Ц.П.Д. са първоначалните обяснения, дадени на
досъдебното производство от неговите съучастници, подсъдимите Р. и В. Георгиеви
и Р.М.. И тримата го сочат като техен съучастник, управлявал л. а.
марка Ситроен Берлинго, с рег. номер ЕН 4380 ВС, в който пътували всички. Съдът
кредитира обясненията им по съображенията изложени в началото на анализа на
доказателствата, както и защото се подкрепят от косвените уличаващи
доказателства съдържщи се в показанията на св.М.М. и св.Й.Д.,
полицейски служители при РУП гр.Две могили. Последните задържали в деня на
инкриминираното деяние и в близост до местопроизшествието лекия автомобил
«Ситроен Берлинго», на ЖП прелеза на с.Кошов и установили лицата от него - подсъдимите Р.
и В. Георгиеви, Р.М. и Цв. Д.. Това обстоятелство, разгледано в
съвкупност с уличаващите обяснения на посочените подсъдими недвусмислено сочи
подс.Ц. Д. за техен съучастник. Производни доказателства се съдържат в
показанията на св.М., който след задържането на подсъдимите, провел
предварителна беседа с подс.Ц. Д.. При нея, последният признал вината си и
разказал с подробности за организацията на кражбата и участниците в нея. Този
разказ, пресъздаден от св.М. кореспондира в детайли с обясненията на подсъдимите Р.
и В. Г. и Р.М., поради което съдът приема с доверие показанията му, както и
тези на подсъдимите. Уличаващи доказателства се съдаржат и в
заключението на приложената техническа експертиза с обект видеозапис от камера
на бензиностанция „Лукойл”, находяща се
на главен път гр.Бяла – гр.Русе, в гр.Бяла. Експертът фиксирал кадри на хартиен
носител, установяващи срещата на двата автомобила: товарен с рег. номер ВР 8064 АХ,
управляван от подс.Р. и л.а. „Ситроен Берлинго» с рег. номер ЕН 4380 ВС,
управляван от подс.Ц. Д., среща, която подсъдимите Р. и В. Г. и Р.М.
не отричат, обстоятелство което кара съдът да кредитира първоначалните им
обясненията с доверие, а от друга страна косвено доказва участието на подс.Ц. Д.
в престъплението. С показанията на св.П. Н., собственик на и л.а. „Ситроен
Берлинго» с рег. номер ЕН 4380 ВС, се установява връзката между него и
подс.Д.. Свидетелят не отрича, че познавал последния, както и обстоятелството
че му предоставял автомобила за ползване, с неохота признава, че „….през месец
март 2013год” може и да съм давал автомобила на Цв. Д.”, но няма как да избегне
от отговора, че през същия период прибрал автомобила си от полицията. От полицията
именно защото, там бил придвижен след като св.М.М. и св.Й.Д.,
полицейски служители при РУП гр.Две могили, които го задържали на
21.03.2013год., ведно с неговия водач – подс.Цв.Д.. Косвени доказателства се
съдържат в протоколра за доброволно предаване, чрез който подс.Д. Д. предал
доброволно празна кутия от цигари „Кинг 100”, празна кутия
от цигари „Дънхил 100”, кафяви мъжки
обувки от изкуствена кожа, за коио собственоръчно вписал, че бил с тях „…когато
рязали жиците….”.
Съдебното производство спрямо подс.Цв.
Д. е проведено в негово отсъствие, по ред предвиден в НПК. На досъдебното
производство същият дал на два пъти обяснения, при които признал вината си, но
същите съдът не може да приобщи и ползва, предвид липсата на съгласие на
останалите подсъдими, необходимо съгласно чл.279 ал.3, вр.ал.1, т.2 от НПК.
Въпреки последното съдът намира, че са събрани категорични доказателства: преки
и косвени, които разгледани в съвкупност сочат недвусмислено, че подс.Ц. Д. е
извършил престъплението, в което е обвинен.
Експертът изготвил СЦИЕ – в.л. П., установил стойността на
предмета на престъпление - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв, в два
варианта: като нов - в размер на 8 381.04лв. и като
отпадъчен метал – в размер на 1795,66лв. От хпоказанията на св.М. М., освен
факта на извършената кражба, се установява и обстоятелството, че далекопровода,
който били откраднати алучиниевите проводници, бил собственост на "Напоителни
системи" ЕАД, клон Долен Дунав, представлявано от него. / Писмени
доказателства за собственост, каквито адв.М. претендира да бъдат налични не са
необходими и причините за това съдът разясни на защитника в съдебното заседание
от 16.06.2014год, при твърденията й че с това било допуснатао съществено
процесуално нарушение/ Свидетелят признава, че далекопровода не бил под
напрежение, тъй като свързвал помпени станции, които отдавна не работели, от
1993год., поради което бил изготвил предложение за демонтаж, а кабелите да
бъдат предадени на стокова борса за скраб. При така установеното съдът намира,
че стойността на предмета на престъплението не следва да бъде в размер на 8 381.04лв,
ценен като нов, а като отпадъчен метал – в размер на 1795,66лв. По изложените
съображения и на основание чл.304 от НПК всички подъдимите следва да бъдат
признати за НЕВИННИ досежно стойността на предмета на престъплението над 1795,66лв. до предявения размер от
8381,04лв. и ОПРАВДАНИ по това обвинение.
В съдебно заседание бяха представени доказателства – удостоверение
от "Напоителни системи" ЕАД, придружено от квитанция съм приходен
касов ордер №527/11.12.2014год., установяващи че подс.Ц.П.Д. възстановил по
сметка на пострадалото дружество сумата от 4480.00лв., като причинена вреда на
същото, сума която надвишава действителната такава. При тези доказателства
съдът приема, че вредата на пострадалото дружество е възстановена в пълен
размер, дори и с лихвите.
Възраженията
на защитата, че точният размер на предмета на престъплението не бил установен
съдът не приема. Протоколът за оглед съдържа подробни данни за броя стълбове,
от които са свалени алуминиевите проводници, разстоянието между тях, поради
което няма пречка да бъде пресметната общата дължина на откраднатия проводник,
което е сторено и оценено от експерта. В допълнение съдът отбелязва, че се
събраха безспорни доказателства за това, че именно това е отсечката от
далекопровода, от която са свалени кабелите, предвид събраните данни и за други
кражби от последния, тъй като показанията на св.М.М. и св.Й.Д.,
полицейски служители при РУП гр.Две могили, сочат че веднага след задържане на л.
а. марка Ситроен Берлинго, с рег. номер ЕН 4380 ВС с подсъдимите, с двама от
тях направили обход на далекопровода, където те показали мястото на
посегателство. В допълнение за безспорното установяване на това са и
показанията на св.М., който твърди, че точно от тази част на далекопровода, в
района на с.Табачка, друг път не била извършвана кражба.
Съдът
намира, че липсва твърдяното от адв.М. нарушение на чл.118 ал.2 от НПК. Съдът
отбелязва, че няма пречка да се възприемат с доверие показанията на
полицейските служители: М.М., К.К., М.М. и Й.Д., в качеството им на свидетели, тъй
като са извършил само предварителна проверка по случая, без да
имат качеството на разследващ орган. Съдебната практика е
категорична, че ангажираните преди или по време на наказателния процес с
оперативна дейност служители на МВР, не са преки участници в наказателния
процес и не попадат в рамките на забраната по чл.118 ал.2 от НПК. Тяхната
евентуална заинтересованост от разкриване на престъплението подлежи на отчитане
и внимателна преценка в рамките на осъществяваната от съда дейност по проверка
на доказателствените източници по делото, наред с всички останали такива.
Поради тези причини съдът ги е ценил съпоставяйки ги с останалите доказателства
и е преценил, че същите са надлежен източник на информация за съдържащите се в
тях факти и обстоятелства.
Неоснователно съдът намира и
възражението на адв.В. Й. досежно допуснато процесуално нарушение на
досъдебното производство. Вярно е, че пълномощното на адв.К. е попълнено
единствено в частта му, касаеща договор за правна помощ, но не и в частта
учредяваща представителна власт, но съдът намира че този недостатък е саниран с
изричното изявление на подс.В., отразено в разпита му от 11.04.2013год., където
изрично заявил, както и разписал, че желае да бъде представляван от адв.К., с
което делегирал представителна власт на последния.
Изготвената техническа експертиза е надлежен източник на
доказателства, тъй като същата стъпва на веществено доказателство – компактдиск
на видеозапис от камерите за видеонаблюдение на бензиностанция на Лукойл,
гр.Бяла, на което е направен оглед, съгласно протокол за оглед на веществени
доказателства /л.66 от д.п., т.2/, а впоследствие и експертиза. В протоколът за
оглед е отразено, че това веществено доказателство е предадено с протокол за
доброволно предаване от служител на бензиностанция на Лукойл. Вярно е, че този
протокол не е приложен по досъдебното производство, но е факт че той
съществува, обстоятелство отразено в протокола за оглед и няма спор че с него
било предадено именно компактдиск на видеозапис от камерите за видеонаблюдение
на бензиностанция на Лукойл, гр.Бяла. Липсата му не може да дисквалифицира
доказателствената стойност на извършения оглед и от там на изготвената
техническа експертиза. Съдът намира, че техническата годност и автентичност на
вещественото доказателство е безспорна, както и е
потвърдена от заключението на ТЕкс.
Така
с деянието си обвиняемите Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М., Р.Г.В.
осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 от НК, за подс.В.А.Г. и т.7 от НК, а подс.Ц.П.Д. състава на престъпление по
чл.196 ал.1 т.2 във вр с чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2 и т.5 от НК, тъй като за времето от време
20.03.2013 г. - 21.03.2013 г. в землището на с. Табачка и с. Кошов, обл.
Русенска, за подс.Д. в условията на опасен рецидив, за подс.В.Г. в условията на
повторнотст, за всички посочени подсъдими след предварителен сговор помежду си,
в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и чрез
използване на моторно превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинко с рег.
номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с
рег. номер ВР 8064 АХ - отнели чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 1795,66лв от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав с представител М. ***, без
тяхно съгласие с намериние противозаконно да ги присвои.
От обективна страна елементите на състава са налице и всички
подсъдими, както
следва: Подсъдимите Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М., Р.Г.В. и Ц.П.Д. предприели обективно действия по осъществяване на отнемането на инкриминираните
вещи – придвижили се
до местопрестъплението, подс.Ц.Д. се качвал по стълбовете на далекопровода,
режел кабелите, останалите ги събирали и товарели в автомобила на подс.Р.,
движещ се до тях, след което напуснали местопрестъплението и така било прекъснато владението на собственика им върху
тях и установена
трайна фактическа власт от подсъдимите, израз на която се явява последващото разпореждане с
предмета на престъплението. Подс. Р. участвал във втората фаза на
изпълнителното деяние – установяването на трайна фактическа власт, след като управлявал автомобила, в
който товарели кабела,
поради което следва да носи отговорност за извършеното изпълнително деяние. Решението за кражбата взели в спокойна обстановка, предварително набелязвайки целта /далекопровод
без напрежение, предварително осигурили начин за
транспортирането им и
средство за отнемането/,
като предвид стойността на инкриминираните вещи и начина на извършване, деянието е немаловажно, с което е осъществен признака на чл.195 ал.1 т.5 НК. Деянието извършили чрез
използване на моторни превозни средства - л. а.
марка Ситроен Берлинго с рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а. марка Ауди 80 с рег.
номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с рег. номер ВР 8064 АХ, както и с техническо такова - арматурна
ножица, инструмент на
техниката, чрез които се отдалечили от местопрестъплението и осигурили достъп до
кабелите, с оглед на което бил осъществен състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.1 и пр.2 от НК. Посредством автомобилът подсъдимите превозили отнетите вещи, отдалечили се от
местопрестъплението, като по този начин прекъснали фактическата власт на
пострадалото лице над предметите на престъплението и установили своя, с което
престъплението било
довършено.
Подсъдимият В.Г. извършил
престъплението в условията на “повторност” по смисъла на чл.28 от НК, довело
до наличието на квалификацията по т.7 от чл.195 ал.1 от НК, тъй като с определение №
37/03.05.2006г. по НОХД № 1554/2006г. по описа на Районен съд гр.Плевен, бил
признат за виновен еднако по вид престъпление – по чл.195 ал.1 т.4 и т.5 от НК.
Било му наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изпълнението на
което на основание чл.66 ал.1 от НК, било отложено за изпитателен срок от три
години. Определението влязло в сила на 03.05.2006г., присъдата изтърпяна на
03.05.2009г., от което следва, че подс.В.Г. извършил престъплението по настоящото
дело, след като бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, от изтърпяването на наказанието за което, не е изтекъл
петгодишния срок предвиден в чл.30 ал.1 от НК.
Налице е и другата предпоставка на чл.195 ал.1 т.7 НК –
случаят е немаловажен, по гореизложените съображения.
Подс. Ц.Д. извършил деянието в условията на
“опасен рецидив” по смисъла на чл.29, ал.1, б. “б” от НК, тъй като бил осъждан
на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, по НОХД № 2789/2007г. по описа на
Районен съд гр.Плевен, по НОХД № 752/2012г. по описа на Районен съд гр.Ловеч, с наказания, които не са отложени по чл.66
от НК и срока по чл.30 НК не е изтекъл.
Действали при пряк умисъл: съзнавали общественоопасният характер на извършеното и неговите общественоопасни последици и целяли настъпването на вредоносния резултат, което е обективирано в поведението им: съзнавали, че вещите са чужда собственост, че нямат
разрешение от собственика да ги своят, но въпреки това, преследвайки това си
намерение, ги отнели,
като целта им била да се обогатят.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Р.В.Г. за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал.
1 и му налага наказание, при индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: обясненията, които дал на досъдебното производство пред полицейския
служител и пред разследващия орган, чрез които спомага за разкриване обективната истина; възстановяване на щетите; тежко материално положение; отегчаващи: наличие на друго
осъждане за извършено престъпление по чл.235 ал.6 от НК на глоба, за което не
представя доказателства за плащане. Предвид
изложеното съдът налага наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
към минимума, като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. За поправянето и превъзпитанието на
подсъдимият, който съдебното
минало не определя за личност с висока степен на обществена опасност, съдът преценява, че определеното наказание не следва да изтърпи
ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на чл.66
от НК, така
определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Последният е достатъчен, подс.Г. да преусмисли постъпката си и ще бъде проверка за бъдещото му
поведение. Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо
на целите на чл.36 НК.
Предвид изложеното, съдът признава подс. В.А.Г. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр.
2, т. 5, т.7, вр. чл. 194,
ал. 1 и му налага наказание, при индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: обясненията, които дал на досъдебното производство пред полицейския
служител и пред разследващия орган, чрез които спомага за разкриване обективната истина; възстановяване на щетите; чисто съдебно минало
/реабилитиран/; тежко
материално положение; отегчаващи: наличие на неизплатена глоба, наложена по
чл.78А от НК, за извършено престъпление по чл.343б от НК, факт който се
установява от приложеното писмо от ТД на НАП – В. Търново, приложен на досъдебното производство. Предвид изложеното съдът налага наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, към минимума,
като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият съдът преценява, че определеното наказание не следва да изтърпи
ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на чл.66
от НК, така
определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. Последният е достатъчен, подс.Г. да преусмисли постъпката си и ще бъде проверка за бъдещото му
поведение. Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо
на целите на чл.36 НК.
Предвид
изложеното, съдът признава подс. Ц.П.Д. за ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл.196 ал.1
т.2, във вр. с чл.195, ал.1 т.4 пр.1 и пр.2
и т.5 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: обясненията, които дал на досъдебното
производство пред полицейския служител и пред разследващия орган, чрез които спомага за разкриване обективната
истина; възстановяване на щетите, при това лично от него; тежко материално положение; отегчаващи: наличие на други осъждания, извън
тези които определят деянието като „опасен рецедив”; Предвид изложеното съдът налага
наказание при
условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума, като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
За поправянето и
превъзпитанието на подсъдимият, който съдебното минало определя за личност с по-висока степен на обществена опасност, съдът преценява, че определеното наказание следва да изтърпи
ефективно. Налице са условията на чл.57 и чл.61 ал.1, т.2 от ЗИНЗС, поради което
следва да се ОПРЕДЕЛИ първоначален режим на изтърпяване наказанието лишаване от
свобода – СТРОГ, което за изтърпи в затворническо заведение от закрит тип. Определеното наказание съдът намира
справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 НК.
Предвид изложеното, съдът признава подс. А.Б.Н.
за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му налага наказание, при индивидуализацията, на
което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: възстановяване на щетите; тежко материално състояние; отегчаващи: наличие на друго осъждане за
извършено престъпление по чл.197 ал.1 на
глоба, за което не представя доказателства за плащане; / по НОХД 3/81год, по описа на
Плевенски РС е амнистиран, а по НОХД 210/85 по описа на същия съд е реабилитиран
по право, видно от представената в съдебно заседание справка от РП –Плевен/;
организатор на деянието.
Предвид изложеното съдът налага наказание при условията на чл.54 НК, при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума, като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, съдът
преценява, че определеното наказание не
следва да изтърпи ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на
чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Последният е достатъчен, подс.Н. да преусмисли постъпката си и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо на целите
на чл.36 НК.
Предвид
изложеното в мотивите съдът намира,
че подс. Г.Р.И. следва да бъде признат НЕВИНЕН в това, че за времето
от 20.03.2013 г. - 21.03.2013 г., в
землището на с. Табачка и с. Кошов, обл. Русенска, след предварителен сговор с Р.И.Р.,
Р.Г.В., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М., Ц.П.Д. и
А.Б.Н., в немаловажен случай, чрез използване на техническо средство и моторно
превозно средство л. а. марка Ситроен Берлинго с рег. номер ЕН 4380 ВС, л. а.
марка Ауди 80 с рег. номер ЕН 4326 АХ, т. а. марка ДАФ Ф 45.160, с
рег. номер ВР 8064 АХ, да е отнел чужди движими вещи - 3850 м. алуминиев
проводник тип АС 95 мм. кв.,
на стойност 8381.04 лв. от владението на "Напоителни системи" ЕАД, клон
Долен Дунав, представлявано от М. ***, без
тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои и на основание чл.304
от НПК ОПРАВДАН по обвинението по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Предвид
изложеното, съдът признава подс. Р.Г.В., ВИНОВЕН в извършване на престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му налага наказание, при
индивидуализацията, на което съобрази: смекчаващи
отговорността обстоятелства: чисто
съдебно минало /реабилитиран по чл.88а от НК/ възстановяване
на щетите; тежко
материално състояние отегчаващи: лоши характеристични данни, извлечени
от осъжданията, за които е реабилитиран, но факта на осъждането не е заличен. Предвид изложеното съдът налага
наказание при
условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, над минимума, като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ДВЕ
ГОДИНИ. За поправянето
и превъзпитанието на подсъдимият, съдът
преценява, че определеното наказание не
следва да изтърпи ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок
от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Последният е достатъчен, подс.В. да преусмисли постъпката си и ще бъде проверка за бъдещото му поведение. Съдът намира така
определеното наказание за справедливо и отговарящо на целите на чл.36 НК.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Р.М.М.
за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и му налага наказание, при индивидуализацията, на което
съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства: обясненията, които дал на досъдебното
производство пред полицейския служител и пред разследващия орган, чрез които спомага за разкриване обективната
истина; възстановяване
на щетите; чисто
съдебно минало; отегчаващи: не се
установиха. Предвид
изложеното съдът налага наказание при условията на чл.54 НК, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, към минимума, като отмери наказание лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, чистото съдебното минало, на който не го определя за личност с висока степен на обществена опасност и сочи, че процесното престъпление
е инцидентно, съдът
преценява, че определеното наказание не
следва да изтърпи ефективно. Поради изложеното и при наличието на условията на
чл.66 от НК, така определеното наказание следва да се отложи за изпитателен
срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Последният е достатъчен, подс.М. да
преусмисли постъпката си и ще бъде
проверка за бъдещото му поведение. Съдът намира така определеното наказание за
справедливо и отговарящо на целите на чл.36 НК.
Предвид изложеното, съдът признава подс. Р.И.Р.
за ВИНОВЕН в
извършване на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2,
т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 и му налага наказание, при индивидуализацията, на което
съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства:
възстановяване на
щетите; чисто съдебно минало /реабилитиран по чл.88А от НК/; тежко материално
положение; отегчаващи: инициатор и
организатор на престъплението, лоши характеристични данни, извлечени от
осъжданията, за които е реабилитиран, но факта на осъждането не е заличен. Предвид изложеното съдът налага
наказание при условията на чл.54 НК, при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, над минимума, като отмери наказание лишаване от свобода
за срок от лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. За поправянето и превъзпитанието на подсъдимият, отчитайки и водещата му роля в
престъплението от една страна и чистото съдебното минало
от друга, съдът преценява, че
определеното наказание не следва да изтърпи ефективно и при наличието на условията на чл.66 от НК, така
определеното наказание следва да се отложи за максималния изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ. Последният съдът
намира за съответен на деянието и дееца, през който последния да преусмисли постъпката си и ще бъде проверка за бъдещото му поведение.
Съдът намира така определеното наказание за справедливо и отговарящо на целите
на чл.36 НК.
Предвид изложеното в мотивите,
свързано с признаването на подс.Г.И. за
невинен в извършване на престъплението и
ОПРАВДАН по
обвинението по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 от НК , всички
останали подсъдими: Р.И.Р., А.Б.Н., В.А.Г., Р.В.Г., Р.М.М., Р.Г.В. и Ц.П.Д., на основание
чл.304 от НПК следва да бъдат ПРИЗНАТИ за НЕВИННИ престъплението да са
осъществили при предварителен сговор, в немаловажен случай с подс. Г.Р.И., и ОПРАВДАНИ по това обвинение.
Изложеното в
мотивите досежно стойността на предмета на престъплението, съгласно които не
следва да бъде в
размер на 8 381.04лв и ценен като нов, а като отпадъчен метал – в
размер на 1795,66лв, налага и на основание чл.304 от НПК всички подъдимите да бъдат
признати за НЕВИННИ досежно стойността на предмета на престъплението над 1795,66лв. до предявения размер от
8381,04лв. и ОПРАВДАНИ по това обвинение.
На основание
чл.53 ал.1, бук.”а” от НК съдът отне в полза на държавата лек автомобил, марка ”Ауди
80” с ДК№ ЕН 4326
АХ, собственост на подс.А.Б.Н.. За да приложи разпоредбата на чл.53 ал.1,
бук.”а” от НК, съдът прие, че в случая са налице кумулативно предвидените в
същата предпоставки: 1/ вещите да принадлежат на виновния и 2/ и са послужили
за извършване на умишленото престъпление. За приложението на тази мярка е без
значение какво е съотношението между стойността на предмета на престъплението и
стойността на използваната вещ за неговото извършване, без значение е вида на
престъплението и дали извършването му ще е невъзможно без използването на
съответната вещ. Достатъчно е вещта обективно да е послужила за извършване на
умишленото престъпление / в този смисъл р. № 35/19.07.1990 г. по н.д. № 45/90
г., р. № 371/15.09.1989 г. по н.д. № 386/89 г., р.№ 263 по н.д. № 190/70 г. на
ВС на РБ/. В случая, съдът прие, че процесния лек автомобил „Ауди 80” с ДК№ ЕН 4326 АХ, собственост на подс.А.Б.Н., е
послужил за извършване на престъплението, тъй като чрез същият лицата, пътуващи
в него са се отдалечили от местопрестъплението и така са установили трайна
фактическа власт върху неговия предмет.
На основание
чл.301, ал.11 от НПК, приложените веществени доказателства: чифт обувки
кубинки, плетена черна шапка, 1бр.пластмасова бутилка 0.5мл. с течност, празна
кутия от цигари „Кинг 100”, празна кутия
от цигари „Дънхил 100”, кафяви мъжки
обувки от изкуствена кожа, 4бр.парчета алуминиев проводник се отнемат в полза
на държавата, като след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност на
основание чл.128 от ПАС следва да бъдат УНИЩОЖЕНИ.
Подсъдимите Ц.П.Д.,
Р. Величов Г., Р.М.М., В.А.Г., Р.И.Р., Р.Г.В. и А.Б.Н. дължат направените по делото разноски: по 32.33ст. по сметка на ОД на МВР и по 6лв.
по сметка на РРС
Причини
за извършване на престъплението: желание за облагодетелстване по неправомерен начин, неуважение правото на чужда
собственост.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................