№ 353 от 30.12.2019 г., гр. Кюстендил
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар И. С.и с участието на прокурор
Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 322 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от „А. Т.Г.” ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Б. Б. – управител, чрез процесуалния представител по пълномощие адвокат Л.В.,***, срещу Решение № 321/07.10.2019 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 600/2019 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 30-0000076/12.02.2019 г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил в Главна дирекция „Автомобилна инспекция” при Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация” към Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Релевирани са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
В съдебното заседание по дело адвокат Л.В. поддържа жалбата и изразява
становище за отмяна
на решението и на наказателното постановление.
Областен
отдел „Автомобилна администрация” – Кюстендил не изпраща
процесуален представител в съдебното заседание по делото и не изразява становище
по жалбата.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 30-0000076/12.02.2019
г., издадено от началника на областен отдел „Автомобилна администрация” –
Кюстендил, с което на „А. Т. Г.”
ЕООД, с ЕИК ***, на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр)
е наложена имуществена санкция в размер на 3000,00
(три хиляди) лева за нарушение по чл. 7а, ал.
4 от ЗАвтПр,
а именно – за това, че като превозвач, притежващ лиценз за международен
автомобилен превоз на товари, е извършвало международен превоз на товари, включително на 07.10.2018 г., с моторно
превозно средство (МПС) от кат. № 3 – влекач марка „Д”, с рег. №***, без
водачът Б. А., гражданин
на Република Сърбия, да има сертификат за водач на МПС, издаден от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Нарушението
е установено при извършена на 23.01.2019 г. тематична проверка на дружеството
във връзка с получено известие за нарушение, констатирано при крайпътна
проверка на 07.10.2018 г. в К. Ш..
Изложените фактически обстоятелства, констатирани при проверката, са отразени в
съставения Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 256403
от 23.01.2019 г. Към административнонаказателната преписка, във връзка с
доказването на извършения превоз, от
административнонаказващия орган е приложен документ без превод на български
език, който съдът е приел като годно доказателство по делото. В производството
пред районния съд са разпитани актосъставителят и свидетелят по акта, които с
показанията си потвърждават констатациите в същия относно
обстоятелствата на релевираното нарушение. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за законосъобразност.
Приел е, че в административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбата касационни
основания съдът намира, че решението на районния
съд е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон– неправилно.
Правните
изводи, формирани по съществото на спора, са необосновани от събраните по
делото доказателства. Независимо че санкционираното дружество не е оспорило приложения към административнонаказателната преписка документ
за нарушение, констатирано при крайпътна проверка на 07.10.2018 г. в Кралство
Швеция (такова оспорване за първи път се прави с касационната жалба), съдът е
бил задължен да установи служебно съществените за спора обстоятелства чрез
събиране на необходимите и допустими доказателства. Неизпълнението на
визираните задължения, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 107, ал. 2 от НПК,
съставлява съществено процесуално нарушение. На
първо място, за да приеме, че е извършен международен превоз на товари с МПС на
дружеството касатор, съдът е обсъждал представен от административнонаказващия
орган документ на чужд език, квалифициран като протокол за крайпътна проверка,
съставен в Кралство Швеция, който е описан в процесния АУАН, т. е. районният съд е основал изводите си във връзка с факти
от състава на релевираното административно нарушение на документ, който е без превод
на български език, заверен по надлежния ред, с
оглед изискването на чл. 134 от НПК във
вр. с чл. 84 от ЗАНН. Следвало е
да се дадат изрични указания на административнонаказващия
орган
за представяне на документа с превод на български език, заверен по надлежния
ред. На второ място, съдът е пропуснал да
укаже на административнонаказващия орган да посочи
и представи доказателства за включване на процесното МПС в списъка към
издадения на превозвача лиценз за извършване на международни автомобилни
превози и за сключен с водача на същото трудов
или граждански договор за възлагане на управлението му (ако
има такъв). Визираните писмени доказателства следва
да бъдат събрани при новото разглеждане на делото и след представянето им съдът
следва да формира извод дали е извършено релевираното нарушение.
Констатираните
пропуски на районния съд да прояви дължимата служебна активност за изясняване
на спора, като допусне и събере посочените по-горе доказателства, представляват
съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК – касационно
основание, водещо до отмяна на оспореното решение и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 2 във
вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 321/07.10.2019
г., постановено по АНД № 600/2019
г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.