№ 340
гр. Кърджали, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Марияна Суркова
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20225140100207 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл.240 от ЗЗД във вр.с 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Г. И. Т. срещу „Т. -К“ООД гр.Кърджали, в
която твърди, че на 04.07.2012 г. с ответното дружество е сключен писмен
договор за заем, по силата на който е предоставил на дружеството ответник
заемна сума в размер на 3400 лева, като сумата е предоставена в брой на
касата на дружеството и била договорена лихва в размер на 2.5% месечно.
Твърди, че на 08.12.2014г. между страните е сключен нов писмен договор за
заем, по силата на който ищецът превел по банков път заемна сума в размер
на 10 000 лева с месечна лихва в размер на 1,5% , с договорен падеж за
връщане на сумата 31.12.2015г. Твърди се, че след изтичане на падежа
заемните суми не били възстановени, поради което на 18.05.2017 г. ищецът
връчил на управителя на ответното дружество покана, с която дал на
ответника едномесечен срок да погаси задълженията си по двата договора.
Сочи се, че тъй като управителят на дружеството заявил, че дружеството има
финансови затруднения и предвид известните обстоятелства на ищеца за
наличие на такива, страните се съгласили и собственоръчно подписали анекси
към договорите, с които определили краен срок за изплащане на дадените в
заем суми по двата договора до 30.06.2020 г. , като намалили лихвения
процент по първия договор на 1.5 % месечна лихва. Сочи се, че в дадения
срок заемната сума не била възстановена. Моли, съдът да се произнесе с
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13400 лева -
главница по двата договора за заем, както и договорна лихва за периода
21.02.2019 г. - 21.02.2022 г. в размер на 3060 лева по първия договор за заем и
в размер на 5400 лева по втория договор за заем, ведно със законна лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
погасяване на дължимите суми. Претендира направените по делото разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва
сключването на двата договора за временна финансова помощ с дати
08.12.2014 г. и 04.07.2012 г. Оспорва получаването на покана за плащане,
като твърди, че такава не е получавана в ответното дружество, като в същото
се води входящ и изходящ дневник, от хронологията на който се установява,
че към 18.05.2017г.в дружеството не е постъпила и не е заведена такава
покана. Оспорва се верността на представената покана по отношение на
направената отметка, че същата е получена в дружеството на дата
18.05.2017г. Оспорва верността на представените договорите за временна
финансова помощ в частта относно добавения ръкописен текст в двата
договора, с който се удължава срока на действие на договора и се променя
договорения лихвен процент. Твърди, че на 23.09.2021 г. е проведено
извънредно Общо събрание на ответното дружество, на което е освободен от
длъжност като управител Р.Д.Б.и и е избран за управител В.Д.Йо.. Твърди се,
че след вписване на новия управител на дружеството през месец октомври
2021 г. ищецът е посетил офиса на дружеството в гр.Кърджали и е провел
разговор с управителя на дружеството в присъствието на съдружника Н. Ч.,
като е представил двата Договора за временна финансова помощ, на които
обаче не е съществувала отметка за продължаване на срока им. Сочи се, че
управителят на дружеството заявил, че няма да изплати сумите, тъй като
същите са погасени по давност. Твърди се, че след освобождаване на
управителя Р..Б. започнала проверка в ответното дружество и били
констатирани редица нарушения, за което е сигнализирана Районна
прокуратура-Кърджали. Твърди се още, че управителят Р.Д.Б. не е издал по
предвидения ред наличната документация на дружеството, електронния
подпис и другата документация, като му е отправено писмено
предупреждение да отстрани горепосочените нарушения и да изпълни
решението на Общото събрание на дружеството. Прави се възражение за
погасяване на вземанията по давност, както по отношение на вземането за
главница, така и за лихви. Релевирано е възражение за прекомерност на
договорената лихва по двата договора за временна финансова помощ, като се
твърди, че същата е прекомерна, договорена в разрез с разпоредбата на чл.9,
ал.1 от ЗЗД и клаузите на договора са нищожни, тъй като накърняват добрите
нрави. По изложените съображения моли, искът да се отхвърли като
неоснователен и недоказан. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото не се оспорват фактите относно сключването на двата
договора за временна финансова помощ от дата 04.07.2012 г. и 08.12.2014 г.,
както и предоставянето на сумите по всеки от тях /3400 лв. по първия
договор/ и 10 000 лв. /по втория договор/ на ответното дружество в заем.
Установява се от съдържанието на представения договор за временна
финансова помощ от дата 04.07.2012 г., че е договорена месечна лихва в
размер на 2.5%, като в договора не е посочен срок за връщане на
предоставените средства. Видно от съдържанието на втория договор за
2
временна финансова помощ от 08.12.2014 г., в същия е предвиден срок за
връщане на предоставената в заем сума до 08.12.2014 г., като е договорена
месечна лихва в размер на 1.5%. Тези обстоятелства не са спорни по делото,
поради което съдът ги приема за безспорно установени.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът при
условията на пълно и главно доказване, следва да установи следните
правопораждащи факти, а именно: основанието, от което произтича
претенцията му – наличието на валидни правоотношения по договори за заем,
наименовани като Договори за временна финансова помощ, сключени с
ответника, по които договори е изпълнил задълженията си да предаде
заемните суми на ответника. Следва да установи и наличието на валидно
постигната договореност между страните за връщане на заемната сума, че е
настъпил падежа за връщането му, както и да установи вземането си и по
размер.
Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари, срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от
момента на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
страните, за това независимо дали е налице писмен акт между тях или само
устна уговорка, само с предаването на съответната сума е завършен
фактическия състав на съглашението. По делото се установява предаване на
заемните средства на ответното дружество, както от представените писмени
доказателства /платежно нареждане за сумата от 10000 лв./ така и от
заключението на изслушаната ССЕ, която съда кредитира като обективно и
конпетентно изготвена.
Съгласно заключението на вещото лице по ССЕ сумите по двата
договора са заприходени в „Т. -К“ ООД и са осчетоводени по надлежния ред
като получени заеми от ищеца. Вещото лице дава заключение, че по договор
за временна финансова помощ от 08.12.2014г. е начислена лихва в размер на
7200 лв. за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2018г. /начислена в Мемориален
ордер № 17 от м. 12/2018г./, като няма извършени плащания по начислените
лихви и суми за погасяване на задълженията по Договор за временна
финансова помощ, сключен на 04.07.2012г. и по Договор за временна
финансова помощ, сключен на 08.12.2014г. Вещото лице дава заключение, че
в периода 2017-2020г. включ. паричните средства на „Т.-К“ ООД не са били
достатъчни за покриване на задълженията, като през 2021г. с наличните
парични средства дружеството е имало възможност да погаси голяма част от
съществуващите задължения. Вещото лице дава заключение, че по договор за
временна финансова помощ от 04.07.2012г. е извършено счетоводно
записване единствено при получаване на сумата в размер на 3400 лв. в касата
на дружеството, не са начислени лихви до 18.05.2017г., нито след тази дата,
както и не са осчетоводени промени във връзка с Договор за финансова
помощ от 04.07.2012г.
Спорен е въпроса относно продължаването на срока на договорите до
30.06.2020 г. предвид извършените допълнителните вписвания във всеки
договор, като във втория договор под това вписване са положени подписи за
заемополучател и доверител, неоспорени от ответника, досежно тяхната
автентичност.
3
Съгласно установената практика на Върховният касационен съд,
ограничението по чл. 164, ал.1, т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания
за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева не е
приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно
отношение, а за смисъла на постигнатите договорености. В този случай,
когато страните спорят за значението на отделни уговорки или когато
договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими
за установяване на обстоятелствата, при които е сключен; каква е била
действителната обща воля на страните, вкл. и досежно уговорките относно
изпълнението на договора; как са изпълнявани задълженията по него след
сключването му, а при наличие на документ за предаване на сумата, няма
забрана за установяване със свидетелски показания на останалите елементи на
договора /така решение № 546 от 23.07.2010 г. по гр.д. № 856/2009 г. на ІV
г.о. ВКС; решение № 524 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 167/2011 г. на ВКС,
IV г. о. ВКС; решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5122/2014 г.,
III г. о. ВКС; решение № 374 от 4.11.2014 г. по гр. д. № 2752/2014 г., IV г. о.
ВКС и решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2902/2014 г., III г.
о. ВКС/.
В този смисъл съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
от страна на ищеца св.Р..Б. /бивш управител на ответното дружество/ и
св.З. К. /бивш касиер в ответеното дружество/ като преки, лоГ. и взаимно
допълващи се. Съдът приема, че между страните е налице валидно уговорена
промяна касаеща срока на действие на договорите, като срокът и по двата
договора е продължен до 30.06.2020 г. До този извод съдът стигна след
съвкупен анализ на събраните по делото гласни доказателства, подкрпени и
от писмените такива. От показанията на св. Б. се установява, че Г. Т. е идвал
при него в качеството му на управител в офиса на дружеството и няколко
пъти е напомнял за договорите за временна финансова помощ. Свидетелят
заявява, че периодът за дружеството е бил много тежък, като са липсвали
необходимите средства за да се удовлетвори искането на Г. И.. Свидетелят
заявява, че в едни от последните разговори обещал твърдо, че рано или късно
тези пари ще ги върнат. Свидетелства, че получил и негова такава покана да
му се изплатят сумите, като съответно му отговорил по същия начин какви са
причините, които не им позволяват да му се изплатят тези суми , като
предложил вариант да се удължи срока за изплащане на тези суми по
договорите за временна финансова помощ. Свидетелят заявява, че Г. И. се
съгласил на този вариант и след няколко дни от последния им разговор той
донесъл договорите, като свидетелят извикал касиер-счетоводителката и
нанесли на първия договор на екземпляра на Г. И., текст, че удължават срока
на връщане на сумите на Г. И.. Свидетелят заявява, че след няколко дни Г.
дошъл и с втория договор, като предложил лихвата от 2,5 % да му се намали.
Свидетелят заявява, че Г. И. е дошъл с готов текст отразен в договора със
срок за изплащане около 2020г.Свидетелства, че договорите за временна
финансова помощ не се входирали във входящата поща. Свидетелят заявява,
че ръкописният текст по първия договор за временна финансова помощ се
добавил в негово присъствие от З. Д.-касиер-счетоводителя, а по втория
договор Г. И. дошъл с готово отпечатан текст върху договора. Свидетелят
заявява, че разпоредил да се снимат тези договори и да се приложат в папка
„договори“, съхранявана в дружеството.
4
От показанията на св. З. К., се установява, че е периода, в който тя е
била касиер, имало сключени два договора за заем предоставени от Г. Т. на
дружеството, от които единият бил от 2011-2012г. за 3400 лева, които пари са
внесени в брой в касата, за която отговаряла свидетелката. Сочи, че имало
пуснат приходен касов ордер за получената сума, заведен в касовата книга
под номер и дата и съответно осчетоводен, а по втория договор за 10 000 лева
парите са преведени от Г. Т. на „ Т. К“ по банков път. Свидетелката заявява,
че не е имало регистър за водене на договорите, като същите се съхранявали
в канцеларията на управителя – в стъклено "барче", където съхранявали
документите- свободната документация и договорите. Свидетелства, че един
ден управителят Р.Д.Б. я извикал в канцеларията и там заварила Г. Т.. Заявява,
че управителят я помолил по договора за 3400 лева, тъй като основните
реквизити били написани ръчно от нея, със същия почерк да допълни
постигнатото между тях споразумение за удължаване на срока за връщане на
сумата и намаление на лихвения процент от 2,5 % на 1,5 %. Заявява, че
дописала текста в договора, който носил Г.. Заявва, че направила копие на
целия договор с допълнението и на втория договор, като ги приложила към
папката с договори.
Тези изводи на съда не се разколебават от показанията на св. Н. Ч.,
който свидетелства за среща между ищеца Г. Т. и новоизбрания управител на
ответното дружество В.Йо., като заявява, че ищецът дошъл на среща с
управителя с двата договора за временна финансова помощ, в които обаче
липсвала отмека за удължаване на срока на действие на договорите. От
показанията на свидетеля не се установява това да са оригинали на
договорите, за да се направи категоричен извод за липсата на такова
вписване. Дори и да не беше извършено такова вписване, по делото от
събраните гласни доказателствени средства, посредстом разпита на св. Б. се
установява валидно предоговораряне на срока на действие на договора.
Предвид изложеното, съдът приема, че искът за заплащане на главници
по договорите за заем не е погасен по давност, тъй като е предявен преди
изтичане на общата 5-годишна давност, считано от датата на изискуемост на
вземанията по всеки от договорите 30.06.2020 г.
Дори да липсваше валидно предоговяряне на срока на действие на
договорите, съдът приема, че исковете за главница отново нямаше да са
погасени по давност, тъй като с признанието на дълговете по двата договора в
изготвения отговор на покана от дата 19.05.2017 г., давността е прекъсната.
От показанията на св. Б. се установи, че същия е получил покана за добролно
изпълнение, както и че е отговорил на тази покана, като е изложил причините
за невъзможността за заплащане на задълженията. Непротиворечиво
трайната съдебна практика приема, че признаване на вземането, годно да
прекъсне давността, е налице когато се признае съществуването на
задължението от страна на длъжника, към момента на признанието,
независимо дали съдържа изложение на фактическия състав, от който
произтича това задължение, както е и в разглеждания случай. Ответникът е
оспорил верността на поканата, в частта относно направената отметка на
датата на получаването й.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина, че за
разлика от официалния документ показаната в частния автентичен документ
5
дата, според изричната разпоредба на чл.181, ал.1 ГПК, има доказателствена
сила само между страните, но не и спрямо трети лица, по отношение на които
същата придобива достоверност само в изрично изброените от законодателя
хипотези: от деня, в който е заверен, от деня на смъртта на лицето или
настъпила фактическа невъзможност за подписване, от деня, в който е
възпроизведен в някой официален документ, или изобщо от деня, в който
настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото съставяне на
документа. С постановеното по реда на чл.290 ГПК, в редакцията преди
изменението с ДВ бр.86/2017 г., решение № 235 от 04.06.2010 г., по гр.д.№
176/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за точния смисъл на
понятието „трети лица” по отношение достоверността на отразената в частен
документ дата . Прието е, че „ трето лице” по смисъла на чл.145, ал.1 ГПК/
отм./ и чл.181, ал.1 ГПК е това, което черпи права от лицето, подписало
документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при условие, че
датата на възникването им предшества датата на документа. Следователно
касае се до тези неучаствали в съставянето на документа лица, които
независимо дали са страни в процеса, черпят права от някой от издателите на
документа и биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Други
неучастващи в съставянето на документа лица, не са трети лица в посочения
по - горе см. и спрямо тях посочената в документа дата е важима. В случая
отвтеникът не е оспорил автентичността на подписа на получилото го лице за
"Т. К" ООД, поради което и доколкото отвтеникът не е трето лице по см. на
чл.181 от ГПК, то посочената дата 18.05.2017 г. е важима спрямо него.
Отделно от това, съгласно Решение № 49/04.04.2017 г. на ВКС по търг.
дело № 50236/2016 г., ГК, 4-о отд. "изявлението на главния счетоводител на
дружество търговец, както и вписването на дълга в счетоводството на
търговеца, вписването на дълга в справките-декларации по ЗДДС и
ползването на данъчен кредит, съставляват писмено, еднозначно
волеизявление за признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ ЗЗД.",
като в случая от заключението на ССЕ се установи, че задълженията са
надлежно осчетоводени.
По изложените съображения, съдът приема, че искът за главница е
доказан по основание и размер, при което следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва от деня на постъпване на исковата молба в
съда до окончателното погасяване на вземането.
По иска за договорна лихва:
Уговорената в процесните договори за временна финансова
помощ месечна възнаградителна лихва в размер на 1,5% не е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Накърняването на добрите нрави по смисъла
на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен принцип,
който може да не е законодателно изрично формулиран, но спазването е
проведено чрез създаването на други разпоредби, част от действащото право.
Като такива в трайната съдебна практика се посочват принципите на
справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяване на несправедливото
облагодетелстване. Законодателят е придал правна значимост на нарушението
на добрите нрави с оглед защитата на обществените отношения като цяло, а
не само поради индивидуалния интерес на конкретния правен
6
субект. Договорната клауза за лихва би могла да е нищожна, като
нарушаваща принципа на справедливост и създаваща условия за
неоснователно обогатяване, когато вследствие на заплащането й, ще е налице
неравностойност на насрещните задължения по договора, или лихвата ще
излезе извън обичайната й възнаградителна функция, която е предвидена от
страните и закона. В случая високия размер на претендираната договорна
лихва се дължи на виновното неизпълнение от страна на ответника за
връщане на сумите по двата договора за временна финансова помощ в
продължителен период от време, а не на уговорена в разрез с добрите нрави
нищожна клауза.
Съдът намира релевираното в писмения отговор възражение за
погасяване по давност на претендираната договорна лихва за неоснователно.
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на
тригодишна давност. Ищецът претендира заплащането на договорни лихви в
размер на 1.5% за периода от 21.02.2019 г. до 21.02.2022 г., от които 3060 лв.
по първия договор за временна финансова помощ и 5400 лв. по втория
договор, които вземания не са погасени по давност, поради което иска следва
да се уважи в пълен размер.
Относно разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. Ищецът претендира за присъждане
и е представил доказателства за направени разноски в настоящото исково
производство в общ размер от 1870,40 лева, от които 874.40 лева – платена
държавна такса за настоящото производство, 200 лева – депозит за експертиза
и 800 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се
присъдят изцяло, като се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. К“ ООД , с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, ул. „И.В.“ Na 2, представлявано от управителя
В.Д.Йо. да заплати на Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Кърджали, *************, следните суми: 3400 лева /три хиляди и
четиристотин лева/ - главница, дължима по договор за временна финансова
помощ от 04.07.2012 г.; сумата от 10 000 лева /десет хиляди лева/-главница,
дължима по договор за временна финансова помощ от 08.12.2014 г., сумата от
3060 лв. /три хиляди и шестдесет лева/ договорна лихва за периода 21.02.2019
г. -21.02.2022 г. по договор за временна финансова помощ от 04.07.2012 г. и
сумата от 5400 лв. /пет хиляди и четиристотин лева/ договорна лихва за
7
периода 21.02.2019 г. -21.02.2022 г. по договор за временна финансова помощ
от 08.12.2014 г., ведно със законната лихва върху дължимите главници,
считано от деня на постъпване на исковата молба в съда – 21.02.2022 г. до
окончателното им погасяване.
ОСЪЖДА „Т. К“ ООД , с ЕИК ********** със седалище и адрес на
управление: гр. Кърджали, ул. „И.В.“ Na 2, представлявано от управителя
В.Д.Йо. да заплати на Г. И. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес в град
Кърджали, *************, сумата от 1870,40 лева лева /хиляда осемстотин и
седемдесет лева и четиридесет ст./ - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8