Мотиви
НОХ 57/2012г.
Против подсъдимата И.Т.В. *** е
повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр. Раднево по чл.194
ал. 3, вр. ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1,във вр. ал. 2 от НК.
Против подсъдимия С.И.К.
*** е
повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр. Раднево по чл.196
ал. 1 т. 1 от НК, във вр. чл.194 ал.1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1,във вр. ал. 2
от НК и чл.29 ал. 1 б.”а” от НК.
Прокурора
поддържа изцяло повдигнатото обвинение при фактическа обстановка, подробно
описана в обстоятелствената част на обвинителния акт, като пледира подсъдимите да бъдат признати за виновни за извършеното
престъпление и да им бъде наложено справедливо наказание.
Подсъдимите и техния защитник адв.Диков твърдят, че
фактическата обстановка е такава, каквато е изнесена в обвинителния акт.
Подсъдимите И.Т.В. и С.И.К. признават вината си, като производ-ството се води по
реда на съкратеното съдебно след-ствие – чл. 371 ал. 1 т. 2 –
подсъдимите признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като са съгласиха да не се събират
доказателства за тези факти.
Подсъдимата И.Т.В. е родена
на ***г***,
с постоянен адрес
с.Трояново общ.Раднево, ул.”Младост” № 10, българска гражданка, неомъжена, с начално образо-вание, безработна, ЕГН **********, осъждана е за престъпление от общ характер:
- по НОХ дело № 338/2010г. с присъда №
158/ 03.08.2011г. на РС гр.Раднево в
сила от 19.08.2011г. за престъпление по чл.195 ал. 1 т. 5 от НК, във вр. чл.194
ал. 1 от НК и чл.54 от НК е осъдена на
една година лишаване от свобода, което на осн.чл.66 е отложено с
изпитателен срок от три години.
Подсъдимият С.И.К. е роден
на ***г***,
с настоящ адрес
с.Трояново общ.Раднево, ул.”Мир” № 12, български
гражданин, с начално образование,
безработен, неже-нен, ЕГН **********.Осъждан е за
престъпления от общ характер, както следва:
- НОХ Дело № 39/2001г, с присъда № 221/13.06. 2001г
на Районен съд Раднево, в сила от 05.02.2002г
ПОТВЪРДЕНА С РЕШЕНИЕ №
189/28.11.2001г по ВНОХД № 403/2001г на Окръжен съд
гр.Стара Загора на основание чл.195 ал.2 от НК във вр. с чл.195 ал.1
т.4 и 5 от НК, чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА ПРИ ПЪРВОНАЧ. ОБЩ РЕЖИМ
На основание чл.195 ал.1
т.3, 4 и 5 от НК и чл.54 от НКъ е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК
ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ
На основание чл.195 ал.2 от НК във вр. с чл.195 ал.1 т.4 и 5 от НК, чл.55 ал.1 т.1 от НК е
осъден на ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ ПРИ
ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ
На основание чл.195 ал.1 т.4
и 5 от НК и чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ЕДНА ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ
На основание: Чл.23 ал.1 от НК
определя едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА ЗА СРОК ДВЕ ГОДИНИ ПРИ ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ
Зачита предварителното му
задържане от 23.08.2000г до влизане на присъдата в законна сила.
- НОХ Дело № 424/2001г,
с присъда №: 71/04.04.2002г на
Районен съд Раднево, в сила от 07.05.2002г на осн. чл.195 ал.1 т.4 и 5
от НК във вр. с чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1/ЕДНА/ ГОДИНА И
6/ШЕСТ/ МЕСЕЦА
На основание: чл.195 ал.1 т.4 и
5 от НК и чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1/ЕДНА/ ГОДИНА И
8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА
На основание: Чл.23 от НК определя
едно
общо наказание:
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 1/ЕДНА/ ГОДИНА И 8/ОСЕМ/ МЕСЕЦА ПРИ ПЪРВ.ОБЩ РЕЖИМ
С опр.176 от 04.07.2002г. на
РС Раднево, по ЧНД №183/2002г. влязло в законна сила на 12.07.2002г. - по НОХД
39/2001г. на РС Раднево и по пр.71 от 04.04.2002г. по НОХД 424/2001г. на РС
Раднево - едно общо наказание на осн. чл.25 във вр. с чл.23 от НК най-тежкото,
а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК 2/ДВЕ/ ГОДИНИ, като
на основание чл.24 от НК
увеличава с още 6/шест/ месеца
На основание чл.25 ал.2 от НК ЗАЧИТА
ИЗТЪРП. ЧАСТ ОТ НАК. В РАЗМЕР 1/ЕДНА/ ГОДИНА И 9/ДЕВЕТ/ МЕСЕЦА КЪМ 23.05.2002.
Определя първоначален
"общ" режим на изтърпяване на наказанието.
- НОХ Дело № 338/2010, с присъда №:
158/03.08.2011г на Районен съд Раднево, в сила от 19.08.2011г на
основание чл.195, ал.1, т.5 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК и чл.54 от НК го ОСЪЖДА на
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.
На основание чл.61, т.3 от ЗИНЗС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
На основание чл.25, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата присъда и по присъда по НОХД
№39/2001г. на РРС,с което му е определено едно общо наказание лишаване от
свобода за срок от две години, както и по присъда по НОХД №424/2001г. на РРС, с
което му е определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от една
година и осем месеца, НАЙ-ТЕЖКОТО, а именно: ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.61, т.3 от
ЗИЗНС наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпяно в затворническо
общежитие от открит тип при първоначален общ режим.
На основание чл.59 от НК
ЗАЧИТА предварителното задържане по НОХД № 39/2001г. на РРС,
считано от 23.08.2000г.
На основание чл.25, ал.2 от НК ЗАЧИТА изтърпяното до момента наказание по присъда по НОХД №39/2001г. на РРС
и НОХД №424/2001г. на РРС.
Съдът намира за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимите живеели на съпружески начала
от 8 години в с.Трояново общ.Раднево, и двамата били безработни, а отглеждали
три деца. Изкарвали си прехраната като събирали метални отпадъци от смети-щето
на с.Трояново и от къщи собственост на „Мини Марица Изток” ЕАД гр.Раднево. В
края на м.ноември 2011г. подсъдимите обикаляли из с.Трояново с каруца. Минали
покрай къщата на пострадалата свид.К.Д.. В двори и видели, че има итернитови платна
и решили да ги откраднат, платната били складирани под навес и подпрени до
стената. Подсъдимите смятали, че къщата е собственост на „Мини Марица Изток”
ЕАД гр.Раднево и никой не я обитава. Натовари платната на каруцата 12 на брой,
като решили да ги продадат и да си набавят пари.Отишли до дома на свид.Павлин
Русчев и подсъдимия К. му предложил да закупи платната, тъй като знаел, че си
строи навес. Русчев се заинтересовал откъде са платната и К. му обяснил от къде
ги е взел.Тогава Русчев му обяснил, че къщата все още не е продадена на „Мини
Марица Изток” ЕАД и отказал да ги купи.
След това подсъдимите отишли до дома на свид.
Антон Джамбазов и му предложили да закупи платната. След като видял
платната свид. Джамбазов се съгласил да закупи 8 бр. от тях за сумата от 40 лв.
Подсъдимите К. и В. веднага се съгласи и разтоварили платната.Останалите четири
платна подсъдимите не продали. Няколко дни по-късно свид.Д. отишла до къщата си
в с.Трояново и установила липса на 2 бр. итернитови платна и подала жалба до
РУ”П” гр.Раднево за извършената кражба.
С протокол от 22.12.2011г. свид.Джамбазов
предал доброволно 8-те броя итернитови платна, които с разписка от същата дата
били върнати на собственика свид.Д..
Видно от заключението на съдебно
оценителната експертиза стойността на
отнетите от подсъдимите 12 бр. итернитови платна е в размер на 78,84 лв.
С извършеното деяние подсъдимата
И.Т.В. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.194 ал. 3, във вр. ал. 1 от НК, вр.
чл.20 ал. 1, вр. ал. 2 от НК за това, че през м.ноември 2011г. в с.Трояново общ. Раднево,
в съучастие като съизвършител със С.И.К., отнела чужди движими вещи – 12 бр.
итернитови гофрирани платна 1х3 м на
обща стойност 78,84 лв. от владението на К.
Д. ***, без нейно съгласие с намерение противоза-конно да ги присвои,
деяние представляващо маловажен случай.
С извършеното деяние подсъдимия
С.И.К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.196 ал. 1 т. 1 от НК, чл.194 ал. 1 от НК,
вр. чл.20 ал. 1, вр. ал. 2 от НК, във вр. чл.29 ал. 1 б.”а” от НК за това,
че през м.ноември 2011г. в с.Трояново общ. Раднево, в съучастие като
съизвършител с отнел чужди движими вещи – 12 бр. итернитови гофрирани платна 1х3 м на обща стойност 78,84 лв. от
владението на К. Д. ***, без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, престъпление-кражба,
представляваща опасен рецидив.
Престъплението е довършено, тъй като е
настъпил вредоносният резултат. Причините за консумирането на престъплението се
коренят в незачитане на установения правов ред в страната, в неуважението към
обществото, в липсата на самосъзнание, ниската им правна култура и стремежа
към лесно облагодетелстване, като настъпилият общественоопасен резултат е във
пряка и причинна връзка с виновното му поведение.
Престъплението е извършено виновно, при пряк умисъл, т.е. подсъдимите
са съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са и са целяли
настъпването на общественоопасните му последи-ци.
Безспорно се установи в хода на
съдебното следствие, че престъплението кражба е извършено при квалифициращите
обстоятелства. При кражбата изпълнителното деяние е в отнемането на самата вещ,
с което се прекъсва досегашното владение от пострадалия без негово съгласие и
се установява фактическа власт върху нея от дееца. Подсъдимите В. и К. са знаели,
че въпросните 12 бр. итернитови
гофрирани платна 1х3м не им
принадлежат и не са в тяхно вла-дение, но са ги отнели без съгласието на
собственика и противозаконно са ги присвоили.
Предмет на деянието по чл.194 ал. 1 от НК може
да бъде всяка чужда движима вещ, която има определена стойност. Вещта е чужда,
когато не принадлежи изключително на дееца. Кражба обаче ще е налице и когато
част от нея му принадлежи.
Втората
особеност от обективната страна на кражбата е наличието на фактическата власт
върху вещта, която до момента на извършване на кражбата се упражнява от всеки
друг, но не и от дееца. Пострадал от престъплението по чл.194 от НК е всяко
лице, което владее отнетата движима вещ, в случая свид.К.Д.. Смисъла на НК под
„владеене” следва да се разбира не само владението, но и държането на вещта по
чл.68 от ЗС. Други особености характерни за престъплението по чл.194 от НК се
отнасят до изпълнителното деяние. При кражбата то се изразява в отнемане на
чуждата движима вещ от владението на другиго, т.е. деецът прекратява
фактическата власт, която другото лице упражнява върху вещта и установява
своята фактическа власт върху нея. В този смисъл е и установената съдебна
практика / Решение № 174 от 14.06.1996г. на І н.о. на ВС/.
Обвинението се подкрепя от останалите гласни и писмени
доказателства, а именно: докладна записка № 17055/28.12.2011г, заявление вх. №
ЗМ-518/24.11. 2011г, протокол за доброволно предаване от 22.12. 2011г,разписка
от 22.11.2011г., декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от 24.02. 2012г, справка за съдимост рег. № 79/01.02.2012г на РС гр.Раднево,
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 24.02.2012г,
справка за съдимост рег. № 78/01.02.2012г. на РС Раднево, съдебно-оценителна
експертиза от 20.02.2012г., справки за съдимост № 222/12.04.2012г и № 218/12. 04.2012г
на РС гр.Раднево.
Причината за извършване на престъплението е стремеж за лично
облагодетелстване по неправомерен начин и незачитане на установения законов
ред.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, следва да се
отчетат – направените самопризнания, разкаянието, а като
отегчаващи–невъзстановените изцяло щети.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО
Обществената
опасност на дееца се определя от характера на извършеното деяние, формата и
степента на вината му, причинения общественоопасен резултат, както и
характеристиката на неговото поведение в обществото. Отношението му към
извършеното престъпление и към вината му няма решаващо значение за
индивидуалната му степен на обществена опасност.
Законът изисква наказанието да е съответно на
престъплението (чл. 35, ал. 3 НК). Този принцип е закрепен и в чл. 54 НК и чл.
333, ал. 1 НПК. Престъпното деяние, с други думи, съставлява не само основание,
но и мярка за наказателната отговорност. Решаващият фактор при определяне на
наказанието е тежестта на извършеното престъпление, т.е. справед-ливостта.
Наказанието е не само справедливо (съответно
на тежестта на извършеното престъпление) възмездие за извършеното престъпление,
но и средство за постигане на посочените от закона цели. Според чл. 36 НК
целите на наказанието са две: индивидуалната и генералната (общата) превенция.
Това определя съотношението между изискванията за справедливост (чл. 35, ал. 3 НК) и за целесъобразност на наказанието (чл. 36 НК), а също така и
съотношението между двете цели на наказанието - генералната и индивидуалната
превенция. Според нашето право справедливото наказание е целесъобразно.
Посредством справедливо наказание (което съответствува на тежестта на
престъплението) се постига крайната цел на наказателно-правното
въздействие-общата превенция. А индивидуалната превенция е само средство за
реализиране на общата превенция. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК поставя на
първо място целта за индивидуална превенция. Но това не означава, че
общопревантивният ефект на наказанието може да се пренебрегне.
При индивидуализацията на
наказанието и неговото определяне по вид и размер на подсъдимата И.Т.В.
за
извършеното от нея престъпление по чл. 194 ал. 3,във вр. ал. 1
от НК, във вр. чл.20 ал. 1, вр. ал. 2 от НК съдът отчете като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства пълните и самопризнания и
чистосърдечното й разкаяние, ниската стойност на
откраднатото, а
отегчаващо вината и отговорността обстоятелство е високата степен на обществена
опасност на деянието. При зачитане разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК и
задължителното прилагане на разпоредбата на чл.58 а от НК /нов/ съдът й наложи наказание глоба в
размер на 300 лв.
При индивидуализацията на наказанието и
неговото определяне по вид и размер на подсъдимия С.И.К. за извършеното от него престъпление по чл.196
ал. 1 т. 1 от НК, във вр. чл. 194 ал. 1 от НК, във вр. чл.20 ал. 1, вр.
ал. 2 от НК, във вр. чл.29 ал. 1 б.”а” от НК съдът отчете като смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства пълните му самопризнания и
чистосърдечното му разкаяние, а отегчаващо вината и отговорността
обстоятелство е високата степен на обществена опасност на деянието. При зачитане
разпоредбата на чл.373 ал.ІІ от НК и задължителното прилагане на разпоредбата
на чл.58 а от НК /нов/ съдът редуцира наказанието и го осъди на десет
месеца лишаване от свобода, като на основание чл.61 ал. 1 т. 2 от ЗИНЗС
постанови наказанието лишаване от свобода да изтърпи в затворническо общежитие
от закрит тип при първоначален строг режим.
Съдът осъди подсъдимите И.Т.В. и С.И.К. със снета по-горе
самоличност да заплатят по сметка на Районен съд гр. Раднево направените по
делото разноски, представляващи възнаграждение за експерт в размер по
17,50 лв. за всеки един от тях.
Водим от гореизложеното, съдът постанови
присъдата си, за която намира, че в този си вид ще изиграе в най-пълна степен
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: