№ 114
гр. Пловдив, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20235000500235 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК, образувано по въззивни жалби на двете
страни срещу Решение №46/28.02.2023 г., по гр.д.№615/2022 г. на ОС – Х., I-ви състав,
постановено по предявен от А. Д. А. срещу Община Х. иск с правно основание чл.49 от ЗЗД,
за присъждане на обезщетение в размер на 26 000 лв., за претърпени от ищцата
неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания – луксация на
дясната раменна става, както и фрактури на зъби 34 и 35 на долната челюст, получени в
резултат на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., на тротоарна площ на ул.“Ц.О.“
пред №7, при който ищцата се спънала в разместени плочки на тротоара и паднала, ведно
със законната лихва от датата на увреждането 10.06.2022 г. до окончателното плащане. С
обжалваното решение съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 8000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за
периода от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над
сумата от 8000 лв. до пълния предявен размер, като е осъдил страните да заплатят разноски
по съразмерност. Недоволни от решението са останали и двете страни.
С Въззивна жалба вх.№2509/20.03.2023 г. ищцата А. Д. А., чрез адв. К. Г., обжалва
решението ЧАСТИЧНО в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен иска за обезщетение
за разликата над 8000 лв. до размера от 20 000 лв. Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в тази част, поради нарушаване на принципа на
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, чрез определяне на занижен размер на
присъденото обезщетение, което не съответства на степента на търпените от ищцата болки,
1
страдания и дискомфорт, възрастта на ищцата, пожизнения характер на част от
неблагоприятните последици от уврежданията, икономическите условия в страната и
съдебната практика по сходни случаи. Настоява за отмяна на решението в обжалваната
отхвърлителна част, и присъждане на допълнително обезщетение в размер на още 12 000 лв.
/до размера от общо 20 000 лв./, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на АД“Г. и М.“.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен
процесуален представител, ищцата е била освободена на осн. Чл.83, ал.2 от ГПК от
задължението за внасяне на държавни такси, поради което въззивната жалба е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ищцата е връчен на ответника, и в срока по чл.263, ал.1 от
ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№3371/13.04.2023 г., подаден от Община Х.
чрез юрк. Б. П.-В., с който се поддържа становище за допустимост, но неоснователност на
въззивната жалба на ищеца. Неправилно е приложен принципа на справедливостта, но в
обратна посока – чрез завишаване на размера на обезщетението. Настоява се за оставяне на
въззивната жалба на ищеца без уважение. Релевирано е евентуално възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се настоява за определянето му в
минимален размер.
С Въззивна жалба вх.№2531/21.03.2023г. ответникът Община Х., представлявана от
Кмета на общината С.Д., обжалва решението ИЗЦЯЛО в осъдителната му част. Релевирани
са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, както и поради допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила – в решението не са обсъдени всички доказателства в
тяхната взаимна връзка; правните изводи са декларативни и необосновани непълно е
обсъждането на събраните писмени и гласни доказателства и СТЕ; неправилно са
кредитирани показанията на св. М., като не е отчетена родствената й връзка с ищцата и
обстоятелството, че тя не е била очевидец на инцидента; съдът е обсъждал дадени извън
процеса, пред вещото лице в хода на изготвяне на заключението, свидетелски показания на
свидетел-очевидец; механизмът на увреждането не е доказан по несъмнен начин. При
условията на евентуалност се поддържа нарушение на чл.52 от ЗЗД чрез определяне на
завишен размер на присъденото обезщетение, като определянето му е необосновано от съда.
Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и отхвърляне изцяло на
предявения иск. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни
инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез законния представител на
Община Х., отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
2
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищцата, и в срок е постъпил Отговор
на въззивна жалба вх.№3405/18.04.2023 г., подаден от А. Д. А., чрез адв. К. Г.. Поддържа се
становище за допустимост, но неоснователност на въззивната жалба на ответника. Съдът
задълбочено е обсъдил всички доказателства и правилно е приел за установено, че
отговорност за настъпилата злополука носи именно ответната община. Ищцата е доказала по
несъмнен начин релевантните факти, от които произтича претенцията й за обезвреда, докато
възраженията на ответника са бланкетни и неподкрепени с доказателства. Установено е
мястото на настъпване на злополуката и механизма на настъпването й. Неоснователно е
оплакването, че вещото лице е използвало показания на свидетел-очевидец, който е
присъствал при огледа. Съдът не е допуснал нарушение, като е обсъдил показанията на
жената, станала очевидец на инцидента. Неоснователни са и оплакванията за кредитиране на
показанията на св. М., поради заинтересованост – тези показания са били събрани за
установяване на вида и характера на вредите, и продължителността на възстановителния
период. Експертизата установява, че в процесния участък тротоарните плочки са повдигнати
от 5 до 20 см. над нивото на основната тротоарна настилка, които дефекти представляват
реална опасност за преминаващите пешеходци, поради което се поддържа доказаност по
основание на предявения иск. Налице е съществено занижаване на размера на
обезщетението, като се поддържа становището за справедлив размер от 20 000 лв., изразено
с въззивната жалба на ищеца. Настоява се за оставяне на въззивната жалба на ответника без
уважение и потвърждаване на решението в неговата осъдителна част. Заявява се претенция
за направените разноски пред двете съдебни инстанции, в това число и за присъждане на
адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно за ищцата процесуално
представителство пред двете съдебни инстанции.
С въззивните жалби и отговорите страните не са представили нови доказателства и не са
направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови
доказателства не са събрани.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от
компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан,
поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу
процесуално легитимирани и правосубектни страни, поради което е допустим. По
правилността на обжалвания съдебен акт съдът се произнася по релевираните с въззивните
жалби оплаквания, като прилага служебно императивни правни норми.
На основание чл.235, ал.2 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
намира следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, че на 10.06.2022 г., при падане от собствен ръст, ищцата А. А.
е получила травматично увреждане, изразяващо се в луксация на дясна раменна става.
Оспорва се мястото на настъпване на увреждането и механизма на увреждането, твърдян от
ищцата. Оспорва се наличието на причинна връзка между състоянието на тротоарните
плочки на ул.“Ц.О.“ пред №7 и претърпяното от ищцата травматично увреждане. Спори се
3
по тежестта на настъпилото увреждане, обема, интензивността и продължителността на
търпените от ищцата болки и страдания, както и за размера на справедливото обезщетение
за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
От приетото по делото заключение на назначената съдебно-техническа експертиза /на л.72-
73/ се установява, че при извършен оглед на 29.12.2022 г. на мястото на произшествието,
посочено от ищцата – в гр.Х., на ул.“Ц.О.“№7, пред магазин за матраци, находящ се на
партерния етаж на Вход А от жилищен блок на посочения адрес, експертизата е установила,
че тротоарната площ в посочения участък /пред магазина за матраци/ е с широчина около
4,00 метра, като по цялата широчина е налице неизправност на тротоарната настилка,
изразяваща се в повдигнати, разместени и счупени плочки. Констатирана е височина на
повдигане на разместените плочки до 5 см. над нивото на основния тротоар, а в участъка
около растящо декоративно дърво в границите на тротоарната площ, в близост до бордюра
към улицата, повдигането на плочките е около 20 см. над нивото на основния тротоар.
Експертизата установява, че в периода от датата на инцидента 10.06.2022 г., до датата на
огледа за нуждите на експертизата на 29.12.2022 г. няма данни да е правен ремонт на този
участък от тротоарната площ. Състоянието на тротоарната площ в посочения участък е
визуализирано с приложен към заключението снимков материал.
Съдът кредитира заключението в частта му, в която е даден отговор на въпроса какво е
състоянието на тротоарната настилка в участъка на улица „Ц.О.“ пред магазин за матраци,
находящ се в партерния етаж на вход А от жилищен блок, находящ се на №7, към датата на
извършване на огледа за нуждите на експертизата 29.12.2022 г.
От приетата по делото Съдебномедицинска експертиза по писмени данни №7/23 вх.
№513/18.01.2023 г. се установява, че на 10.06.2022 г. ищцата, тогава на 77 години, е
претърпяла травматично увреждане, изразяващо се в изкълчване на дясната раменна става,
което е причинило трайно затруднение в движението на дясната ръка за повече от 30 дни.
Посоченото увреждане е в пряка причинна връзка с падане от собствен ръст. За лечение на
увреждането е било извършено наместване на раменната става и е била поставена
имобилизация с ортеза. Два месеца по-късно ищцата е посетила стоматолог по повод
дестабилизация на зъбна протеза на долната челюст. Поставена е диагноза „счупване на
зъби 34 и 35 /четвърпи и пети долни леви зъби/“ Не е направена предписаната
ортопантомография. При извършения за нуждите на експертизата личен преглед на ищцата
на 09.01.2023 г. експертизата установява, че от зъби 34 и 35 са налице остатъци от
гангренозни корени. Счупването на зъби 34 и 35, според експертизата, не отговаря на
механизма на травмата, и не може да се свърже с претърпяното падане на 10.06.2022 г., тъй
като счупването на зъбите е установено два месеца след падането, а състоянието на
остатъците от зъбите /гангренозни корени/ не показва травматично въздействие. При
изслушването на експертизата в о.с.з. вещото лице пояснява, че на тези зъби се държи
долната протеза на ищцата, и ако те са счупени при травмата, долната протеза би паднала
веднага, а не два месеца по-късно. Поради неизготвянето на предписаното образно
изследване – ортопантомография, не може да бъде установено състоянието на зъбната
4
редица веднага след травмата, поради което не може да бъде обоснован извод за
травматична причина за отпадането на тези зъби. Оздравителният процес при ищцата за
възстановяване от луксацията на дясната раменна става е продължил около два месеца, като
в този срок се включва срока на имобилизацията и срока на проведената рехабилитация.
През периода на имобилизацията ищцата се е нуждаела от чужда помощ и лични грижи, тъй
като не е можела да се самообслужва. Възстановителният процес продължава и към момента
на изготвяне на експертизата, като пълно възстановяване на обема на движенията на
раменната става не е настъпило и ищцата продължава да търпи болки при промяна на
времето – налице са трайни последици за здравословното състояние на ищцата.
Възможността за преодоляването на остатъчните неблагоприятни последици чрез
последващо оперативно лечение може да се обсъжда след изготвяне на образно изследване –
ЯМР, с което да се установи състоянието на тъканите на ставата, каквото към момента на
експертизата не е изготвено. При извършения за нуждите на експертизата личен преглед на
ищцата вещото лице е констатирало, че ищцата е с нормално телосложение, запазена
двигателна култура и координация, нормално зрение, и не е налице хабитуелна луксация на
дясната раменна става, като няма данни преди злополуката ищцата да е използвала помощни
средства. Ограничението на движенията на дясната раменна става е възникнало след
изкълчването, като с извършено изследване - ъглометрия е установен обемът на ограничение
преди провеждане на рехабилитацията. Към настоящия момент разгъването на ставата е в
норма, сгъването е ограничено на 90 градуса, а отвеждането е ограничено на 70 градуса, при
норма 180 градуса. Ограниченията на обема на движенията на раменната става обуславят
затруднение на ищцата да извърши някои действия от ежедневието – да мие прозорци, да
закачи дреха на закачалка, не може да вдигне тежки предмети с дясната ръка, затруднено е
управлението на автомобил. С оглед възрастта на ищцата, тъканите са ригидни, не се очаква
да настъпи пълно възстановяване, и до края на живота си ищцата ще търпи болки.
Съдът кредитира заключението на СМЕ, като го намира за компетентно изготвено,
мотивирано и логично, и изцяло кореспондиращо на представените по делото писмени
доказателства – медицинска документация – Лист за преглед на пациент в СО
№8749/10.06.2022 г. /на л.16/ и Допълнителен лист към него /на л.17/, Искане за образно
изследване от 10.06.2022 и рентгенови изследвания към него /на л.18-21/, Медицинско
направление за рехабилитация и физиотерапия от 08.07.2022 г. /на л.22/, Епикриза от ИЗ
№11947/2022 г. за хоспитализация на ищцата в периода от 04.08.2022 г. до 11.08.2022 г. в
отделение за Физикална и рехабилитационна медицина /на л.23-24/, Амбулаторен лист
№249/16.08.2022 г. от стоматологичен преглед /на л.25/, Амбулаторен лист от 05.09.2022 г.
/на л.26/, Съдебномедицинско удостоверение №358/22 г. от 08.09.2022 г. /на л.28/.
За търпените от ищцата неимуществени вреди са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката М. М. /братовчедка на ищцата/, която изрично заявява, че не е била
очевидец на злополуката, но узнала вписледствие от ищцата, че тя е паднала до мебелния
магазин на ул.“Ц.О.“ №7, при което й била оказана помощ от жена, която работела в
мебелния магазин. Свидетелката видяла ищцата около 20 дни след инцидента, когато
5
отишла да й помага, тъй като ищцата живеела сама, и не можела да се обслужва. Изпитвала
силни болки, била отпаднала, не можела да си сготви и да си изпере, не можела да спи на
дясната си страна. Свидетелката се грижила за ищцата, докато тя искала това – правела
всичко необходимо, давала болкоуспокояващи. Понастоящем ищцата не е напълно
възстановена, не може да вдига тежки предмети, все още изпитва болки. Ищцата преди
злополуката не е имала заболявания, работела преди като медицинска сестра в онкологично
отделение, но към момента на злополуката вече била пенсионерка и не ходела на работа.
Умее да шофира, но след злополуката не можела да шофира, тъй като не можела да
извършва усукващите движения на ръката.
Съдът намира показанията на свидетелката в частта им, в която касаят изпитваните от
ищцата болки и страдания след злополуката, за основани на непосредствените впечатления
на свидетелката, и кореспондиращи на приетата по делото СМЕ, поради което в тази част ги
кредитира. В частта, в която свидетелката сочи механизма и мястото на настъпване на
злополуката, показанията на свидетелката са основани на твърденията на самата ищца,
поради което в тази част показанията на свидетелката нямат доказателствена стойност.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че на 10.06.2022 г.
ищцата е претърпяла травматично увреждане, настъпило при падане от собствен ръст,
изразяващо се в изкълчване на дясната раменна става, в резултат на което ищцата е
претърпяла болки и страдания – трайно затруднение в движението на дясната ръка за повече
от 30 дни, наместване на раменната става и имобилизация с ортеза за около 30 дни и около
месец след това рехабилитация, като общия оздравителен период е продължил около два
месеца, през които ищцата се е нуждаела от чужда помощ при самообслужването.
Настъпили са трайни неблагоприятни промени в здравослоното състояние на ищцата –
налице е непълно възстановяване на обема на движенията на раменната става и
продължаващи периодично болки при промяна на времето. Ограниченията на обема на
движенията на раменната става обуславят затруднение на ищцата да извърши някои
действия от ежедневието – да мие прозорци, да закачи дреха на закачалка, да вдигне тежки
предмети с дясната ръка, затруднено е управлението на автомобил. С оглед възрастта на
ищцата, не се очаква да настъпи пълно възстановяване, и до края на живота си ищцата ще
търпи болки.
Съдът намира за установено също, че състоянието на тротоарната настилка в гр. Х., на
ул.“Ц.О.“, пред мебелен магазин в партерния етаж на жилищна сграда, находяща се на №7,
към датата на огледа, извършен за нуждите на експертизата – 29.12.2022 г., е в увредено
състояние - по цялата широчина на тротоарната площ с широчина около 4 метра, е налице
неизправност на тротоарната настилка, изразяваща се в повдигнати, разместени и счупени
плочки, като разликата във височината на тротоарните плочки е от 5 см. до 20 см. над
нивото на основния тротоар.
Съдът намира обаче да не се установява по несъмнен начин мястото и механизма на
увреждането на ищцата, както и обстоятелствата, при които е претърпяла травматичното
увреждане на 10.06.2022 г. Ищцата сочи в исковата молба точно място на настъпване на
6
увреждането /уточнено впоследствие с уточняваща молба от 30.12.2022 г. /на л.67/ –
тротоарна площ пред магазин за матраци на адрес: гр. Х., ул.“Ц.О.“ №7. С отговора на
исковата молба ответникът своевременно е релевирал оспорване на мястото на настъпване
на увреждането, както и на твърдения от ищцата механизъм на увреждането – при падане
след спъване в разместени плочки на тротоарната настилка. Това възражение се поддържа и
пред въззивната инстанция. При така релевираното възражение, при лежаща върху ищцата
доказателствена тежест да установи чрез пълно главно доказване предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл.49 от ЗЗД в качеството му на възложител,
не се установява по несъмнен начин увреждането да е настъпило по сочения от ищцата
механизъм – поради спъване в разместен плочки на тротоарната настилка. Не се установява
по несъмнен начин състоянието на тротоарната площ към датата на настъпване на
инцидента да е било идентично със състоянието, установено от експертизата. Приложените
към исковата молба веществени доказателствени средства /3 броя снимки/ не са изготвени
по надлежния процесуален ред /по реда на обезпечаване на доказателства, чрез оглед или
техническа експетиза/, поради което не могат да бъдат ценени като доказателства от съда.
Също така, в тази връзка не могат да бъдат ценени от съда свидетелските показания на
свидетел – очевидец с непосочена самоличност, дадени пред експерта, на 29.12.2022 г. по
време на извършения оглед на място за нуждите на експертизата – същите не са депозирани
пред съда по съответния ред – чрез разпит в открито съдебно заседание, за което и двете
страни да са били редовно призовани и да са имали възможност да поставят въпроси към
свидетеля, след снемане на самоличността на свидетеля, и предупреждаването му за
наказателната отговорност, която носи. Така дадените опосредени от експертизата
свидетелства са недопустими доказтелствени средства, на които и експертизата не може да
основава своите изводи. Ето защо, и заключението на експертизата не следва да бъде
кредитирано в частта му, основана на дадените от присъствалия на огледа неидентифициран
свидетел-очевидец на злополуката, къде е точното място на настъпване на травматичното
увреждане на ищцата, по какъв механизъм, и в какво състояние е била тротоарната настилка
към датата на настъпване на злополуката – 10.06.2022 г.
При неустановяване по несъмнен начин на механизма на настъпване на увреждането,
недоказана се явява причинната връзка между настъпилото травматично увреждане на
ищцата на 10.06.2022 г., и състоянието на тротоарната настилка. Не се установява по
несъмнен начин също, че към датата на настъпване на увреждането – 10.06.2022 г.,
тротоарната настилка е била в състоянието, констатирано от вещото лице на 29.12.2022 г.
Следователно, не е установен по несъмнен начин и факта, че към датата на увреждането е
било налице бездействие на ответната Община Х. да поддържа тротоарната настилка на
ул.“Ц.О.“, в участъка пред №7, в състояние, съответстващо на строителните правила и
норми за изпълнение на тротоарната настилка, годно и безопасно за ползване по
предназначение от пешеходците.
При липса на проведено пълно главно доказване на част от елементите от фактическия
състав на отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД, предявеният иск се явява изцяло
7
неоснователен, и следва да се отхвърли изцяло.
Като е достигнал до различни правни и фактически изводи, първостепенният съд е
постановил неправилно решение в неговата осъдителна част, което в тази част следва да се
отмени, и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което предявеният иск
да се отхвърли до размера от 8000 лв. В обжалваната отхвърлителна част
първоинстанционното решение се явява правилно и законосъобразно, и следва да се
потвърди. Решението следва да се отмени частично и в частта му за разноските, с която
ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 184,62 лв. за разноски за експертизи, на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ....., сумата от 1008,00 в. с ДДС за адвокатско
възнаграждение, и сумата от 320 лв. за държавна такса.
При този изход от спора във въззивното производство, в полза на жалбоподателя ответник
следва да се присъдят изцяло направените от него разноски за въззивното производство. Със
списък по чл.80 от ГПК са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер за двете съдебни инстанции, заплатени разноски за СМЕ в размер на 200
лв., и заплатена държавна такса за въззивното производство в размер на 160 лв. Съдът
констатира, че с потвърдената част от първоинстанционното решение в полза на ответника е
присъден пълният размер на определеното от съда юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното производство, което е било поискано в минимален размер /като
съдът е определил възнаграждение в размер на 360 лв., който надхвърля минималния такъв,
и е равен на максималния размер по чл.25, ал.1 от НЗПП/ както и част от претендираните
общо 200 лв. за депозит за СМЕ до размера от 138,46 лв. Следователно, с въззивното
решение следва на ответника да се присъдят още 61,54 лв. разноски за първоинстанционното
производство. За въззивното производство съдът определя юрисконсултско възнаграждение
в размер на 300 лв., предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото пред
въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №46 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д.№615 по описа за 2022 г.
на Окръжен съд – Х., I-ви състав, В ЧАСТТА МУ, с която Община Х., с БУЛСТАТ: ..., със
седалище и адрес на управление: гр. Х., л.“О.“ №1, е осъдена да заплати на А. Д. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Х., бул.“Б.“№116, ет.7, ап.27, сумата от 8000 лв. /осем
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на
инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр. Х., ведно със законната лихва за забава върху тази
сума, считана за периода от 10.06.2022 г. до окончателното плащане, КАКТО И В ЧАСТТА,
с която ответникът Община Х., с БУЛСТАТ: ..., е осъден да заплати на А. Д. А., с ЕГН
**********, сумата от 184,62 лв. /сто осемдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща част от направените разноски за депозит на вещи лица, КАКТО И В
8
ЧАСТТА, в която ответникът Община Х., с БУЛСТАТ: ..., е осъден да заплати на
Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ....., сумата от 1008,00 лв. с ДДС,
представляваща възнаграждение за осъществено процесуално представителство, защита и
съдействие по делото на А. Д. А., с ЕГН **********, КАКТО И В ЧАСТТА, с която Община
Х., с БУЛСТАТ: ..., е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на
Хасковския окръжен съд сумата от 320 лв., представляваща държавна такса, И ВМЕСТО
ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х.,
бул.“Б.“№116, ет.7, ап.27, против Община Х., с БУЛСТАТ: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Х., л.“О.“ №1, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от
травматично увреждане, получено в резултат на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр.
Х., на тротоарна площ на ул.“Ц.О.“ пред №7, до размера на сумата от 8000 лв. /осем хиляди
лева/.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №46 от 28.02.2023 г., постановено по гр.д.№615 по описа
за 2022 г. на Окръжен съд – Х., I-ви състав, В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е
отхвърлен предявеният от А. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х.,
бул.“Б.“№116, ет.7, ап.27, против Община Х., с БУЛСТАТ: ..., със седалище и адрес на
управление: гр. Х., л.“О.“ №1, иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, за присъждане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от
травматично увреждане, получено в резултат на инцидент, настъпил на 10.06.2022 г. в гр.
Х., на тротоарна площ на ул.“Ц.О.“ пред №7, за размера над сумата от 8000 лв. /осем
хиляди лева/ до размера от 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, КАКТО И в частта му, с която
А. Д. А., с ЕГН **********, е осъдена да заплати на Община Х., с БУЛСТАТ: ..., сумата от
498,46 лв. за разноски по делото за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА А. Д. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Х., бул.“Б.“№116, ет.7, ап.27,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на Община Х., с БУЛСТАТ: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. Х., л.“О.“ №1, сумата от 300 лв. /триста лева/, представяваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство, КАКТО И сумата от 61,54 лв.
/шестдесет и един лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща допълнителни
разноски за експертизи за първоинстанционното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
9
1._______________________
2._______________________
10