М О Т И В И
към Присъда № 12 от 19.03.2019 г., постановена
по ВНЧХД № 700 по описа за 2018 г. на Окръжен
съд – Хасково
С Присъда № 90/08.11.2018г.,
постановена по НЧХД № 542/2018г., Районен съд – Хасково е признал подсъдимия
А.С.М., роден на ***г., ******* гражданин, с ЕГН ********** за
невиновен в това, че на 22.12.2017г., в гр. Хасково причинил на К.С.Ч. лека
телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания, без разстройство на
здравето, а именно: контузия на гръдния кош с болка и контузия на левия крак с
охлузване на подбедрицата, поради което и на основание чл. 304 от НПК го
оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
С присъдата районният съд отхвърлил и предявения от частния тъжител Ч.
граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата в размер на
4 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от описаното в тъжбата
деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 22.12.2017г. до окончателното й изплащане.
Недоволен от така постановената
присъда е останал частният тъжител и граждански ищец К.С.Ч., която я обжалва в
срок чрез повереника си адв. З.. Излагат се доводи за нейната
незаконосъобразност и необоснованост, като същата била постановено при грубо
нарушаване на процесуалните правила. От събраните по делото доказателства
категорично и несъмнено се установявала вината на подсъдимия. В писмените
допълнения към въззивната жалба се излагат доводи, че като централно
доказателство районният съд третирал показанията на самия подсъдим, както и
тези на св. Д.П., но същевременнo не ги бил кредитирал в цялост.
Категорично било доказано, че пострадалият е бил съборен на земята. На следващо
място, частното обвинение намира за уличаващи показанията на св. С. М. – ****** на подсъдимия, която изразявала
предположение, че при спречкването между подсъдимия и тъжителя, последният е
бил съборен на земята. Следвало още да бъде обърнато внимание и на
съдебно-медицинската експертиза, в която били описани контузиите в гръдния и
лявата подбедрица на пострадалия тъжител. Претендира въззивния съд да отмени
атакуваната присъда, като признае подсъдимия за виновен, както и да уважи
предявения граждански иск.
Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени
искания. Въззивната инстанция служебно допусна преразпит на свидетелите А.И.К.
и Д.С.П., както и на вещото лице д-р Е., предвид нуждата от изясняване на
фактическата обстановка в пълнота.
Пред въззивната инстанция
повереникът на частния тъжител поддържа жалбата по изложените в нея доводи,
като намира за доказано обвинението, респ. престъплението било извършено от
подсъдимия. Безспорно от свидетелските показания на разпитаните по делото
свидетели се установявало, че тъжителят е съборен на земята. Тъжителят Ч.
поддържа становището на повереника си.
Защитникът на подсъдимия намира,
че изложеното в тъжбата не било подкрепено с доказателства по делото. Твърдения
в тъжбата за нанесени на тъжителя удари с юмруци и ритници по тялото
предполагали и видими белези при прегледа. Вещото лице обаче било посочило, че
оплакването за болка било субективно и той не можел да го отрази обективно,
дали където сочел тъжителят имало нанесен удар или не. За първи път пред
въззивната инстанция се установявало, че липсвали такива ритници. Моли съда да
потвърди присъдата.
Подсъдимият се присъединява към
изложеното от неговия защитник и в последната си дума моли съда да го признае
за невиновен.
Хасковският
окръжен съд, като взе предвид депозираната жалба, съобрази доводите на страните
в съдебно заседание и служебно провери изцяло на основание чл. 313 и чл. 314,
ал. 1 от НПК правилността на обжалвания акт, намира следното:
Първоинстанционното производство е образувано
по депозирана от К.С.Ч. тъжба за нанесена му подсъдимия М. лека телесна повреда
по смисъла на чл. 130, ал. 2 НК, изразяваща се в контузия на гръдния кош с
болка и контузия на левия крак, с охлузване на подбедрицата.
Разгледана
по същество, депозирана от тъжителя жалба се явява основателна.
От
събрания по делото доказателствен материал е установено, че частният тъжител и
граждански ищец К.С.Ч.,*** и А.Д.М., от гр. ******– ****** на подсъдимия А.С.М., имали интимна връзка до месец януари 2017 година. В
следствие на раздялата им отношенията между тях се влошили силно, често
възниквали конфликти, съпътствани с обидни реплики, както и опити за физическо
съприкосновение. По повод тези конфликти, сигнали били подавани и до органите
на МВР. След раздяла и до инкриминирания момент, М. работела като ******* на ********, откъдето често
минавал тъжителят и с провокативното си
поведение смущавал клиентелата в обекта.
На
инкриминираната дата – 12.12.2017г., подсъдимият М., след поредното пререкание
между ******* му й Ч., решил да му потърси
обяснение. Искал да разговаря с него и да го предупреди да преустанови тормоза,
който Ч. осъществявал спрямо ***** му. Така около 18:00 часа,
заедно с приятеля си – св. Д.С.П., отишъл с управляван от него л.а. марка и
модел „Форд Т макс“ до търговски обект, находящ се на ул. „Г. ***,
представляващ гараж, в който тъжителят продавал бяла техника, втора употреба.
Подс. М. паркирал на улицата, излязъл от автомобила и се насочил към обекта.
Св. П. първоначално останал в автомобила. В този момент тъжителят възприел
приближаващия се М. и излязъл от помещението, в което се намирал. Подс. М. се
насочил към тъжителя Ч. и го блъснал в областта на гърдите, при което Ч. паднал
на земята. След като видял как М. бута в гърдите тъжителя, свидетелят П.
излязъл от автомобила и казал на подсъдимия да не се занимава с тъжителя. Ч.,
след като паднал на земята, започнал да „се дере“ и да вика по име св. А.И.К.,
който бил в съседен обект – отново стопанисван от тъжителя, разположен на ъгъл
с другия. К. се забавил малко, тъй като поправял развалена пералня, но когато
излязъл видял падналия на земята Ч., а около него се намира две лица, от които
разпознал подс М.. Когато подсъдимият и П. видели притеклия се на помощ К., се
качили в колата и потеглили. П. видял и разраненият крак на Ч..
След
връщането си в гр. Пловдив, същата вечер подсъдимият споделил на своята *******
********* –
св. Я. Г. М. за случилото се, а пред ******** си
– св. С. С.М., споделил, че e блъснал тъжителя, който бил
паднал на земята.
От
заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при прегледа на тъжителят Ч.
са били установени контузия на гръдния кош с болка и контузия на левия крак с
охлузване на подбедрицата. Срокът за пълно възстановяване е 20 дни, а
възможният механизъм за получаване на посочени увреждания е на действие на тъп
предмет и е възможно да се получат вследствие на инцидент, по начина и
обстоятелствата, описани от прегледания, включително падане на терен. Съдът
кредитира и разясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание пред
настоящата инстанция, където вещото лице споделя, че нараняването по левия крак
на тъжителя Ч. е вследствие на падане на земята.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събрания в хода на съдебното следствие
доказателствен материал, а именно чрез събраните гласни доказателства
посредством разпита на свидетелите А.И.К., Я. Г. М., Д.С.П., С. С.М. и А. Д.
М., заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза,
преразпита на свидетелите К. и П. и на вещото лице д-р Е. пред въззивната
инстанция, както и обясненията на подсъдимия, дадени пред районния съд.
Въззивната инстанция също намира за обективно, компетентно и безпристрастно
даденото от вещото лице заключение.
При така установена фактическа
обстановка, настоящият състав на въззивната инстанция не споделя извода на
първоинстанционния съд, че събраните доказателства не водят до несъмнен и
категоричен извод за авторството на деянието. Направеният от въззивната
инстанция анализ на съвкупния по делото доказателствен материал налага извода,
че съставът на първостепенния съд е тълкувал превратно доказателствата по
делото.
Безспорно е, че единственият
очевидец на разигралите се на инкриминираната дата между подсъдимия и тъжителя
събития, е св. П.. Неговите показания обаче се твърде оскъдни относно
обстоятелствата касаещи нанесения „удар“ в областта на гърдите на тъжителя, в
следствие на който същият паднал на земята. Въпреки тяхната лаконичност и
непоследователност, показанията на св. П. следва да бъдат кредитирани в частта,
в която същият е възприел как подс. М. е „подпрял“ с ръце Ч. в областта на
гърдите. Както самият той твърди, е излязъл от колата с намерението да
предотврати евентуален физически сблъсък и се е намирал в достатъчна близост за
да възприеме инкриминираното „подпиране“ с ръка /на разстояние от около два
метра, според св. К./. Свидетелят е подканил подсъдимия да си тръгват от
инкриминираното място и „да не се занимава“ с тъжителя. Съдът не дава вяра на неговите показания относно агресивно
поведение на Ч.. Св. П. в показанията си не споделя възприятията си дали
тъжителят е паднал на земята в следствие на изблъскването от подсъдимия.
Оттук нататък, се оформят,
условно казано, две групи свидетели. В първата от тях е единствено св. К.,
който се е притекъл на помощ на тъжителя на инкриминирната дата. Съдът
кредитира показанията му като еднопосочни, последователни и непротиворечиви.
Същият при пристигането си е възприел падналия на земята Ч. и двете лица около
него, като подсъдимият е бил на по-малко от половин метър, а св. П. се е
намирал на по-далечно разстояние. К. е помогнал на Ч. да се изправи и видял
разранения му до кръв крак.
Втората група включва показанията
на свидетелите С. М. /******* на подсъдимия/, Я. М. /*******
******* на
подсъдимия/ и А. М. /****** на подсъдимия/. Същите не следва
да бъдат кредитирани от съда, доколкото същите възпроизвеждат споделеното им
самия подсъдим досежно инкриминирания ицидент. Макар и бегло подсъдимият да е
споделил пред своята *****, че тъжителят е паднал при
физическото им съприкосновение, то това представлява извънсъдебно признание и
не може да послужи в настоящото производство. Съдът кредитира показанията на
тези свидетелки относно задълбочилия се конфликт между Ч. и семейството на М.
На последно място, но не и по
важност, съдът следва да обсъди обясненията на самия подсъдим, тъй като същите
освен негова защитна теза, представляват и годно доказателствено средство.
Същите съдът намира за достоверни относно обстоятелства, поради които подс. М.
е посетил Ч., както и изблъскването в областта на гърдите на Ч.. Изложеното от
подсъдимия в неговите обяснения пред районния съд, че тъжителят е бил агресивен
спрямо него и спътника му, както и че тъжителят не е падал на земята, съдът
намира за негова защитна теза и не кредитира изложеното от него в тази насока,
тъй като са налице обективни находки, изразяващи се в контузия в гръдния кош и
контузия на левия крак с охлузване на подбедрицата.
Анализът на събраните по делото
доказателства обуславя извода на състава на въззивната инстанция, че същите
установяват времето, мястото и авторството на деянието на подсъдимия,
осъществяващо състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК.
Съдът приема, че
гореописаната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен и категоричен начин,
и без никакви противоречия и съмнения въз основа на събраните по делото
доказателства.
По правната
квалификация на деянието:
При така установената фактическа обстановка съдът
намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин. На първо място,
от обективна страна по делото е установено, че на инкриминираната дата
12.12.2017г. подсъдимият М. е причинил на Ч. лека телесна повреда, изразяваща
се в болки и страдания, без разстройство на здравето, а именно контузия на
гръдния кош с болка и контузия на левия крак с охлузване на подбедрицата. Няма
спор, че в случая контузията на гръдния кош е причинена от бутането с две ръце
от страна на А.М. в областта на гърдите на Ч.. Житейски логично е такова бутане
от млад, здрав и добре сложен мъж да причини падане на тъжителя. Предвид
доказателствата по делото, съдът намира, че пряка и непосредствена последица е
и контузията на левия крак с охлузване на подбедрицата, тъй като същите са
причинени при контакта на тялото на тъжителя със земната повърхности и могат да
бъдат определени като т.нар. „теренна травма“. Установи се от заключението на
вещото лице и изслушването му в съдебно заседание пред двете инстанции, че в
настоящият случай травмата в гръдния кош е без външно видимо установено
увреждане, но е съпътствана с болка.
Недоказани останаха твърденията,
изложени в тъжбата, че на Ч. са нанесени удари с юмруци и ритници.
От субективна страна деянието е извършено при
условията на евентуален умисъл – подсъдимият е съзнавал, че с действията си
може да причини увреждания на тъжителя, но въпреки това, в желанието си да
прекрати евентуална физическа конфронтация, е предприел избутването с ръце в
областта на гърдите на тъжителя.
Поради изложеното и
на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК, настоящият състав на въззивната
инстанция отмени атакуваната от тъжителя присъда и вместо нея постанови нова, с
която призна подсъдимия М. за виновен в това, че на 22.12.2017г., в гр. Хасково
е причинил на К.С.Ч. лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания,
без разстройство на здравето, а именно: контузия на гръдния кош с болка и
контузия на левия крак с охлузване на подбедрицата.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението
по чл. 130, ал. 2 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до 6
месеца или „пробация“ или „глоба“ от 100 до 300 лв.
Подсъдимият не е осъждан или освобождаван по реда на
чл.78а от НК. От деянието няма настъпили съставомерни имуществени вреди, за
същото е предвидено наказание по-малко от 3 години „лишаване от свобода“. Ето
защо съдът намери, че са налице предпоставките на чл. 78а, ал.1 от НК, поради
което и на основание чл.78а, ал.1 от НК го освободи от наказателна отговорност
и му наложи административно наказание „глоба“ в минимален размер от 1 000 лв.,
което определи при превес на смекчаващите вината му обстоятелства, за каквито
отчете липсата на негативни характеристични данни и ниската обществена опасност
на подсъдимия.
По отношение на гражданската претенция, с
правно основание чл. 45 от ЗЗД, за обезщетение на причинените от деянието неимуществени вреди,
предявена от тъжителя против подсъдимия пред първоинстанционният съд, съдът
прие следното:
Предвид постановената нова присъда, настоящата инстанция намери, че
гражданският иск е основателен. С деянието си подсъдимият причинил на тъжителя,
установените телесни увреждания, които по същността си представляват няколко
леки телесни повреди. От тях, тъжителят е претърпял неимуществени вреди,
изразени в болки и страдания и следва да бъде обезщетена по справедливост.
Съдът намира, че в случая сумата от 100 лв. е достатъчна да го овъзмезди за
претърпените неимуществените вреди, поради което отмени присъдата и в
гражданската й част, с която искът е отхвърлен и осъди подсъдимият да му
заплати посочената сума и направените пред първата и въззивната инстанция
разноски, в размер на 988 лв., а в полза на бюджета на Съдебната власт на Р
България, по сметка на ОС – Хасково, 50 лв. държавна такса върху уваженият
размер на гражданският иск и потвърди първоинстанционната присъда в частта, в
която гражданският иск за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв., е
отхвърлен.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
Председател: Членове:
1.
2.