№ 1476
гр. Варна, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Станислав М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело №
20243110115212 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото пред РС-Варна е образувано по предявен от
И. П. Д. срещу В.ф.-34400 в гр. Варна, иск с правно основание чл.229, ал.1 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, вр. чл. 5, изр.
2 и чл. 10, ал.1 от Наредба 18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда
на изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго
населено място на военнослужещите и членовете на техните семейства
/Наредбата/, с който се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 5962,00 лв., която главница включва 2981,00 лв.,
представляваща обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение
за месец юли 2024 г. на И. Д., на осн. чл.5, изр. 2 от Наредбата и 2981 лв. –
обезщетение представляващо по 1/3 от брутното й месечно възнаграждение за
всяко от двете малолетни деца на ищцата и на съпруга й, на осн. чл.10, ал.1 от
Наредбата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 28.11.2024г. до окончателното погасяване
на главницата.
В исковата молба И. Д. заявява, че е била служител в Министерството на
Отбраната, като е полагала труд на длъжност „старши експерт II-рa степен"
във В.ф. - 34400, находящо се в гр.Варна, като със заповед на Министъра на
Отбраната №ОХ- 591/12.07.2023г. е била освободена от заеманата от нея
длъжност и е била приета за обучение във Военна Академия „Г.С. Раковски"-
гр.София, като слушател редовна форма по специализации от специалността
„Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво"
/ОУВФОН/, за придобиване на образователно-квалификационна степен
„Магистър" в професионално направление „Военно дело" през учебната
1
2023/2024г., считано от 01.09.2023г. Във връзка с бъдещото обучение през
2023- 2024г. И. Д., заедно със семейство си, се е преместила в гр.София за
целия срок на обучение. След успешно завършване на образованието, със
заповед на Министъра на Отбраната №КВ- 458/30.07.2024г., считано от
01.08.2024г. И. Д. е била назначена на длъжност и повишена във военно
звание „Капитан трети ранг за старши експерт първа степен“ в сектор
„Развитие на силите“ във В.ф. 34400 - гр.Варна. Намира, че видно от
посочената заповед местоработата на И. Д. е била преместена от гр.София в
гр.Варна, съобразно заеманата от нея нова длъжност. Счита, че след
преминаване успешно на обучението, във връзка с което е преместена от гр.
София в гр. Варна й се полага обезщетение съгласно чл. 5 изр. 2 от Наредбата,
както и доколкото членовете на нейното семейство са се преместили с нея й се
полага обезщетение по чл.10 ал.1 от Наредбата - по една трета от размера на
дължимото обезщетение по чл. 1 за всеки член от семейството и, а именно по
1/3 от месечното й брутно трудово възнаграждение за всяко от двете й деца и
супруга й. Излага, че трудово възнаграждение, което е получила за месец юли
2024г. е в размер на общо 2981лв., с оглед и на което е формирала претенциите
си по размер. Сочи, че е поискала заплащане на сочените обезщетения, но й
било отказано. Знае, че на нейни колеги от страната в същата фактическа
обстановка е заплатено обезщетение, като намира, че третирането на други
лица, които са в равнопоставено служебно положение по-благоприятно в
сравнение с нея противоречи на чл.6 от Конституцията на Република България
и на чл.4 от Закона за защита от дискриминация. С оглед горното, моли
предявеният от нея иск да бъде уважен.
В срока по чл. 131 от ГПК, от ответника е подаден писмен отговор, с
който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Счита,
че обезщетение не следва да се изплаща с оглед разпоредбата на чл.8, т.7 от
Наредбата, доколкото обучението на ищеца в гр. София е продължило 11
месеца и е налице последващо преместване в рамките на една календарна
година. Намира, че е налице колизия между две правни норми- чл.5 и чл.8, т.7
от Наредбата след изменение на последната от 2018г. След редакция от 2018 г.
в чл.8, т.7 от Наредбата е заличена думата „календарна“, а е добавено условие
„освен в случаите на преместване, поради преназначаване при
организационно-щатни промени“. Това изменение, както и промяната в
продължителността на обучението от 14 месеца на една година и липсата на
корекция в чл.8, т.7 във вр. чл.5 от Наредбата позволя тълкуване и води до
различното й прилагане при изплащане на обезщетения при преместване след
обучение на военнослужещи. При липса на категорично правно основание,
намира че не може да се изведе извод за дължимост на обезщетението и иска
отхвърляне на претенцията.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът, чрез
процесуалния си представител адв. С. Т. поддържа иска. Претендират се
разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез
процесуалния сиюрк. Радка Славова, оспорва иска. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът
2
приема за установено от фактическа страна следното:
С определение рег. № 3663/19.03.2025 г. е прието за безспорно между
страните и ненуждаещо се от доказване, че със заповед на Министъра на
Отбраната №ОХ- 591/12.07.2023г. ищецът е освободен от заеманата до него
момент длъжност при ответника и е приет за обучение във Военна Академия
„Г.С. Раковски"-гр.София, считано от 01.09.2023г.; преминал е успешно
обучение и е придобил образователно-квалификационна степен „магистър“;
считано от 01.08.2024г., като е назначен на длъжност във В.ф. 34400 -
гр.Варна; ищецът е родител на две малолетни деца, както и има сключен
граждански брак; децата и съпруга на ищеца са се преместили с него в гр.
София по време на обучението му, след което са се преместили с него в гр.
Варна във връзка с назначаването му, считано от 01.08.2024г.; брутното
възнаграждение на ищцата за месец юли 2024 г. е в размер на 2981лв.
От приложените по делото удостоверения за настоящ адрес става видно,
че ищцата и членовете на семейството й – съпруг и две деца, към 2023 г. са
били с регистриран настоящ адрес на територията на град София.
От доклад на комисия от Инспеткората на Министерство на отбраната,
относно извършена проверка по сигнали, става видно, че в изводите от
доклада е посочено, че са налице обстоятелства, които позволяват различно
тълкуване и прилагане на чл. 8, т. 7, във връзка с разпоредбата на чл. 5 от
Наредба Н-18, от командирите и началниците на структурите от въоръжените
сили на Р. България, които би следвало да я изпълняват при изплащането на
обезщетения при преместване. В посочената разпоредба текстът „последващо
преместване на военнослужещ“ не е обвързан с уточняващ такъв, от който да е
ясно дали се има предвид физическото преместване на военнослужещия или
същото се счита за извършено, съгласно заповедта му за преназначение.
Извършената промяна в Наредба Н-18 през 2018 г. по отношение на текста от
„една календарна година“ в „една година“ и промяната на периода на
обучение през 2021 г. от 14 месеца на 1 година, създаващи възможност за
тълкуване и липса на корекция в разпоредбата на чл. 8, т. 7 във връзка с чл. 5
от същата Наредба, е довела до различното й прилагане при изплащане на
обезщетенията за преместване и води фактически и до намаляване на
социалните придобивки на обучаемите военнослужещи.
Спорно по делото е дали от ответника се дължи обезщетение, тъй като
обучението на ищеца в гр. София, след което е последвало преместване в гр.
Варна е продължило 11 месеца /или по-малко от една календарна година/,
доколкото ищецът е освободен от заеманата от него длъжност при ответника и
е приет за обучение във Военна Академия „Г.С. Раковски"-гр.София считано
от 01.09.2023г. и считано от 01.08.2024г. е назначен на длъжност в сектор
„Развитие на силите“ във В.ф. 34400 – Варна. Ответникът счита, че не се
дължи обезщетение, когато е налице двукратно преместване в рамките на 12
месеца.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.229, ал.1 от
3
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България вр. чл.5, изр.
2 и чл. 10, ал.1 от Наредба 18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда
на изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго
населено място на военнослужещите и членовете на техните семейства.
В тежест на ищеца е да установи, че е приет за редовно обучение във
военна академия в страната съпроводено с освобождаване от длъжност; след
завършване на обучението е назначен на длъжност в населено место извън
мястото на обучение; размера на обезщетението, за определянето на който
следва да установи разС.ието между мястото на обучението /града/ и мястото /
града/, в който е назначен да служи след завършване на обучението, както и
брутното месечно възнаграждение / сума от основното месечно
възнаграждение, допълнителното месечно възнаграждение за прослужено
време, допълнителното месечно възнаграждение за научнообразователна или
научна степен и допълнителните месечни възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба с поС.ен характер към датата на
преместването/ изчислено като за пълен работен месец. Във връзка с
обезщетението по чл.10 от Наредбата допълнително ищецът следва да
установи, че има съпруг и е родител на две малолетни деца, които фактически
са се преместили с него в град София по време на обучението му, а след това
са се преместили обратно в гр. Варна, след назначаване считано от
01.08.2024г.
В тежест на ответника е да докаже наведените възражения, че ищецът е
преместен на длъжност при ответника на 01.08.2024г. в рамките на една
година от предишно преместване, което преместване / на 01.08.2024г./ се
дължи на причини различни от преназначаване при организационно-щатни
промени.
Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България/ ЗОВСРБ/ при преместване на
служба в друго населено място на военнослужещия и на всеки член от
семейството му се изплаща еднократно обезщетение при условия и по ред,
определени с акт на министъра на отбраната.
В чл. 1 от Наредба № Н-18 от 20.07.2009 г. за определяне на условията и
реда за изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в
друго населено място на военнослужещите и на членовете на техните
семейства е посочено, че при преместване на служба в друго населено място
на военнослужещите се изплаща еднократно обезщетение в процент от
брутното месечно възнаграждение, определено по реда на чл. 234 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България към датата на
преместването. Размерът на брутното месечно възнаграждение се определя
като сума от основното месечно възнаграждение, допълнителното месечно
възнаграждение за прослужено време, допълнителното месечно
възнаграждение за научнообразователна или научна степен и допълнителните
месечни възнаграждения за специфични условия при изпълнение на военната
служба с поС.ен характер към датата на преместването, изчислени като за
пълен работен месец. В размера на брутното месечно възнаграждение не се
включват допълнителните възнаграждения за специфични условия при
4
изпълнение на военната служба с поС.ен характер, дължими за предходни
месеци. Размерът на обезщетението се определя в зависимост от разС.ието
между населеното място, в което военнослужещият е служил, и населеното
място, в което военнослужещият е преместен да служи, както следва: 1. при
преместване на разС.ие над 25 км до 100 км включително - 50 %; 2. при
преместване на разС.ие над 100 км - 100 %. За определяне разС.ието при
преместване на военнослужещите се взема предвид най-късото разС.ие между
двете населени места.
В настоящия случай разС.ието от град Варна до град София, попада в
хипотезата на преместване на разС.ие над 100 километра.
В чл. 5 от същата наредба е посочено, че на военнослужещите, приети
за редовно обучение във военни академии у нас с освобождаване от длъжност,
обезщетението при преместване се изплаща в размерите, определени при
условията и по реда на чл. 1. След завършване на обучението на
военнослужещите се изплаща обезщетение при преместване по реда и в
размерите на чл. 1 при назначаване на длъжности в населено место извън
мястото на обучение.
В чл. 10 от наредбата е посочено, че при преместване на
военнослужещия на служба в друго населено място се изплаща по една трета
от размера на дължимото обезщетение по чл. 1 за всеки член от семейството
му.
В чл. 8 от Наредбата са посочени случаите, при които обезщетение при
преместване не се изплаща: при преместване на разС.ие до 25 км
включително; при приемане на граждани на военна служба; на
военнослужещи, изпратени на обучение (курсове за усъвършенстване и
повишаване на квалификацията) без освобождаване от длъжност в страната
или в чужбина със срок до една година; на военнослужещи с връчени
предизвестия за прекратяване на служебното правоотношение, взети в
разпореждане по щатове на министъра на отбраната и зачислени за изплащане
на месечното възнаграждение във В.ф. в населено място, различно от
последното им местослужене; на българските военнослужещи, назначени на
длъжности в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение
на министъра на отбраната и Българската армия, в състава на
многонационални формирования или на длъжности в международни
организации или в други международни инициативи на територията на
страната в населено място, различно от последното им местослужене, които не
променят адресната си регистрация, или новата им адресна регистрация е на
разС.ие до 25 км; при последващо преместване на военнослужещ в рамките на
една година от предходното преместване, освен в случаите на преместване
поради преназначаване при организационно-щатни промени.
Настоящият случай съдът счита, че не попада в нито една от
хипотезите на чл. 8 от Наредбата, в която са посочени случаите, при които
обезщетение при преместване не се изплаща.
Съдът счита, че в настоящия случай от материалите по делото се
установи, че ищцата е приета за редовно обучение във военна академия „Г.С.
5
Раковски“ в град София; същата е била освободена от предходно заеманата от
нея длъжност. След завършване на обучението си същата е назначена на
длъжности в населено място извън мястото на обучение – в град Варна, на
повече от 100 километра от мястото на обучение, което е било в град София.
Също така, освен нея, при преместването й на служба в град Варна, след
проведеното обучение, са се преместили и членовете на нейното семейство –
съпруг и две малолетни деца.
От служебна бележка издадена от В.ф. 22970 на капитан трети ранг И.
П. Д., става видно, че брутното й възнаграждение за месец юли 2024 г., през
който е отработила 23 работни дни е в размер на 2981 лева.
С оглед горното крайният извод на съда е, че предявеният иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде уважен в пълен размер.
По разноските:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът – И. П. Д.. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, и представени
доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на И. П. Д.
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 1000 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ГПК, такси и разноски по
производството на делата не се внасят от ищците - работници, служители и
членове на кооперации, по искове, произтичащи от трудови правоотношения,
какъвто е и настоящият случай.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
В настоящия случай дължимата държавна такса, определена по реда на
чл. 1 от ТДТССГПК е в размер на 238,48 лева. Следователно, В.ф. 34400-
Варна, следва да бъде осъдено да заплати по сметка на Районен съд- Варна
сумата в размер на 238,48 лв., представляваща разноски за държавна такса в
производството
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, във вр. чл.1, вр. чл. 5, изр. 2 и чл.
10, ал.1 от Наредба 18/20.07.2009 г. за определяне на условията и реда на
изплащане на еднократно обезщетение при преместване на служба в друго
населено място на военнослужещите и членовете на техните семейства, В.ф.
34400 - Варна, адрес: ***, да заплати на И. П. Д., ЕГН: **********, с адрес:
гр. Варна, ***, сумата в размер на 5962,00 лева /пет хиляди деветстотин
шестдесет и два лева/, включваща сумата в размер на 2981,00 лв.,
6
представляваща обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение
на И. П. Д. за месец юли 2024 г. и 2981 лв. представляваща обезщетение, по
1/3 от брутното месечно възнаграждение на И. П. Д. за месец юли 2024 г., за
всяко от двете малолетни деца на ищцата и на съпруга й, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 28.11.2024г. до окончателното погасяване на главницата.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, В.ф. 34400 - Варна, адрес: ***
да заплати на И. П. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, ***, сумата в
размер на 1000 лева /хиляда лева/, представляваща сторени съдебно –
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред РС-
Варна, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, В.ф. 34400- Варна, като част
от структурата на Министерство на обраната, адрес: ***, да заплати по сметка
на Районен съд- Варна сумата от 238,48 лв. / двеста тридесет и осем лева и
четиридесет и осем стотинки/ - разноски за държавна такса в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните. Препис от решението да се
връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7