Решение по дело №750/2017 на Районен съд - Велико Търново

                                   Р Е Ш Е Н И Е №

             гр. Велико Търново , 31.05.2017 г.

 

Великотърновски районен съд, гражданска колегия, осми  състав, в  публично заседание на 19.05.2017  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА РАДЕВА

                                                     

при участието на секретаря Д. Бабекова, като разгледа докладваното от съдията  Гр.д. № 750  по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производство за прекратяване на брака с развод  по реда на  чл. 49 от СК

         Ищцата М.С.Ц. твърди,  че с ответника са сключили граждански брак на 18.08.2002 г. , от който има родени две деца- непълнолетно на 14 години и малолетно  на 8 години. Твърди,  че  ответникът не се грижел за семейството им още от началото на техния брак, злоупотребявал с алкохол, отнасял се грубо с нея и не полагал грижи за децата, поддържал извънбрачни връзки.  От три години и девет месеца живеели при условията на фактическа раздяла. Твърди, че ответникът не и дава пари за издръжката на децата,  а нейните доходи били крайно недостатъчни за задоволяване на жизнените им потребности. Двете деца са ученици, а по- голямото дете посещава  танцов клуб, за което се  изискват допълнителни средства. Моли съда да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника.  По отношение на обективно съединените не брачни искове, желае да и бъдат предоставени за упражняване родителските права върху двете деца и местоживеенето им да бъде определено по нейното местоживеене; на ответника да се определи режим на лични контакти с децата, описан в исковата молба; ответникът да заплаща ежемесечна издръжка за децата в общ размер от 270 лева, по 120 лева за детето С.и по 150 лева за детето В., от предявяване на иска до окончателното изплащане. Претендира и издръжка за минало време за период една година преди завеждане на иска, в посочения по-горе размер. Желае да възстанови предбрачното си фамилно име. Претендира разноски. В съдебно заседание редовно призована се явява лично Поддържа исковата молба.  

           Ответникът В.Ц.Ц.  редовно призован се явява лично.  Не оспорва иска за развод. Оспорва небрачните обективно съединени искове  за издръжка, като по отношение иска за издръжка  за минало време  моли съда да го отхвърли изцяло, а по отношение иска за издръжка по чл.143 от СК оспорва същия по размер.   

            

             Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приетото като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Велико Търново,  страните   са  сключили граждански брак на 18.08.2002 г., за което е съставен акт за граждански брак № 2/ 18.08.2002 г.   От брака страните имат родени две деца- В.В. Ц.,  роден на *** г. и С.В. Ц., роден на *** г. Двете деца учат в ОУ              "Д-р Петър Берон"  в гр. Д. съответно в осми и втори клас, за което са приложени служебни бележки от учебното заведение. В.посещава спортен клуб "З.", видно от приетите  дипломи и грамоти от негови участия в състезания. Ищцата работи на длъжност "продавач-консултант" , а доходите и за периода м.  февруари 2016 г.- м.януари 2017 г. възлизат на 4905 лева брутно трудово възнаграждение. Ответникът е представил удостоверение за доходи от "Феникс ВТ" ЕООД, видно от което през м.март, м. април и м. май 2016 г. е получавал по 425 лева брутно трудово възнаграждение, а през м. юни 2016 г. е получил 135,24 лева. От представеното  разпореждане на ТП на НОИ Велико Търново от 24.06.2016 г. е видно, че от 10.06.2016 г. до 9.10.2016 г. ответникът е  бил регистриран като безработен с право на обезщетение по 7,20 лева на ден. От                   м. октомври до м. януари 2017 г. е бил безработен, без право на обезщетение. За периода 13.02.- 31.03.2017 г. от работодателя "Антонов БГ" ЕООД е получил общо 261,36 лева брутно трудово възнаграждение.  От изготвеният по делото социален доклад от Отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" Велико Търново се установява, че след фактическата раздяла на страните двете деца се отглеждат от майката. Децата не са прекъсвали емоционалната си връзка с бащата, редовно го посещават, а той им предоставя парични суми от порядъка на по 5 лв.,  10 лв. , 20 лв.  Майката е споделила, че при необходимост от закупуване на вещи за децата,  бащата предоставя половината сума. В съдебно заседание бяха събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел сестрата на ищцата С. заяви, че съпрузите не живеят заедно от около четири години. Децата живеят заедно с майка си в дома на техните родители. Според свидетелката, ответникът злоупотребявал с алкохол, след което проявявал агресия спрямо съпругата си. Не знае за негови извънбрачни връзки, но счита, че бракът между страните не може да продължи. Св.С. заяви още, че майката издържа двете деца. При срещите си с децата бащата е давал на децата някакви парични суми, но свидетелката не знае конкретните им размери.  Св. И. е приятелка на ищцата. Според нея, ответникът пиел и не полагал достатъчно грижи за семейството си. Свидетелката твърди, че е виждала ответника да бие тъст си. Не знае дали ответникът е имал извънбрачни връзки, но е чувала за такива от ищцата.  Знаела, че бащата контактува с децата и им дава някакви минимални парични суми, но основно ищцата издържа двете деца.

      При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

      Безспорно се доказа по делото, че страните са законни съпрузи от 18.08.2002 г.  От около 4 години страните живеят при условията на фактическа раздяла. Ответникът заяви, че той е напуснал семейното им жилище, собственост на родителите на ищцата. В исковата си молба ищцата твърди, че дълбокото и непоправимо разстройство на брака се дължи на поведението на ответника, който злоупотребявал с алкохол, не се грижел за семейството си, проявявал лошо отношение, включая агресия спрямо нея, имал извънбрачни връзки. В съдебно заседание ищцата поддържа претенцията си за развод с произнасяне на съда по въпроса за вината. От събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелките С. и И. съдът счита, че изложените от ищцата фактически твърдения  се доказаха с изключение на  извънбрачни връзки на ответника, за което не се събраха доказателства. И двете свидетелки потвърдиха, че ответникът е имал лошо отношение към ищцата, което вероятно до голяма степен е било повлияно от злоупотребата с алкохол, както и това, че ищцата не го е провокирала по никакъв начин. Свидетелките заявиха, че ответникът не е полагал достатъчно грижи за семейството си, а едната твърди, че е видяла осъществено от него  физическо насилие над тъст му. Макар, че едната е сестра, а другата е приятелка на ищцата, съдът кредитира свидетелските  показания като непротиворечиви и логични, кореспондиращи с изложеното в исковата молба. От друга страна ответникът не посочи и не представи никакви доказателства, които да опровергаят ищцовите фактически твърдения напротив, заяви, че е съгласен бракът да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Ответникът не оспори  и е съгласен родителските права върху двете им деца да бъдат възложени за упражняване на майката  и те да живеят заедно с нея по нейното местоживеене. По отношение на  личните им контакти, от приетия като доказателство социален доклад се установи, че ответникът не е прекъсвал връзката си със синовете си, те го посещават редовно, заедно ходят на стадиона, участва с малки суми в тяхната издръжка, не отказва да подели необходимите средства при необходимост от закупуване на някакви вещи за децата. Ответникът не се противопоставя на предложения в исковата молба режим на лични контакти с децата- всяка първа и трета събота и неделя от 10 часа в събота до 16 часа в неделя, по 30 дни през лятото, когато майката не е платен годишен отпуск, както и всеки друг път, при който страните постигнат предварително съгласие за това. Ответникът заяви, че доходите му не са високи, поради което може да изплаща  издръжка за двете деца  по  120 лева ежемесечно. Категорично оспорва претенцията за издръжка за период една година преди завеждане на иска, предявена от майката в общ размер от  270 лева- по 120 лева за С.и по 150 лева за В.. При определяне на размера на дължимата издръжка съдът следва да съобрази нуждите на децата и възможностите на родителя дължащ издръжка. От приетите  писмени доказателства се установява, че доходите и на двамата родители гравитират около минималните за страната.  Малкото дете е ученик във втори клас, по-голямото е в осми. Двете деца безспорно имат нужда от учени помагала, пособия, дрехи, обувки, тъй като са във възраст, която предполага  усилен растеж. Не се спори още, че за издръжката на детето В.са необходими повече средства, тъй като освен, че е по-голям, той е един от активните състезатели на спортен клуб "З.", участва в турнири, печели награди от състезания. Съгласно  чл. 142, ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от МРЗ, приета за страната. Считано от 1.01.2017 година МРЗ е 460 лева тоест, минимално дължимата издръжка е 115 лева. С оглед горното и като съобрази поотделно нуждата на двете деца и доходите на бащата съдът счита, че следва да определи размер на дължима от бащата издръжка по 130 лева ежемесечно за детето В., считано от завеждане на иска, до настъпване на законоустановени причини за изменяването или прекратяването и, като за разликата от 20 лева до пълния предявен размер от 150 лева да отхвърли иска, като неоснователен. За по малкото дете С.съдът счита, че следва да определи ежемесечна издръжка дължима от бащата в размер на 120 лева, до настъпване на законоустановени причини за изменяването, или прекратяването и. Дължи се и законна лихва върху всяка просрочена вноска от просрочието до окончателното изплащане.  По отношение иска  за издръжка за  период от една година преди завеждане на иска : макар по делото да са събрани данни, че след фактическата раздяла на страните преди около четири години  бащата е предоставял на децата парични суми, няма доказателства относно техния точен размер и периодичността на плащанията. Свидетелските показания потвърждават, че майката е полагала грижи за децата и не е получавала конкретна ежемесечна сума от съпруга си за издръжката им. Ответникът, освен че оспорва иска не ангажира никакви доказателства, които да опровергаят твърденията на ищцата досежно тази претенция. От горното съдът счита, че иска по чл.149 от СК е доказан по основание. По отношение размера съдът счита, че същият следва да бъде определен на база разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК имайки предвид, че МРЗ за страната за 2016 година съгласно ПМС №375/28.12.2015 г. е 420 лева, а съгласно ПМС №372/22.12.2016 г. МРЗ за 2017 г. е 460 лева. При претенция от общо 270 лева / по 150 лева за В.и по 120 лева за Светозар/ съдът счита, че с оглед ниските доходи на бащата за този период / бил е безработен с право на обезщетение за четири месеца, впоследствие до започване на работа през м. февруари 2017 г. е бил безработен без право на обезщетение/, следва да присъди минимален размер на издръжката за минало време за двете деца - за периода от м. март 2016 г. до м. декември 2016 г. по 105 лева за всяко дете или общо 2100 лева и по 115 лева за дете за  м. януари и м. февруари 2017 година или общо 460 лева. Общо дължимата сума за издръжка за  период една година преди завеждане на иска следва да уважи в размер на 2560 лева, като   за разликата от 680 лева до пълния предявен размер от 3240 лева, иска следва да се отхвърли като неоснователен. Семейното жилище, собственост на родителите на ищцата  следва да  бъде предоставено за ползване на нея, в качеството и на майка и законен представител на двете деца. По отношение фамилното име на ищцата същата след прекратяване на брака следва да възстанови предбрачното си фамилно име- С. . Тъй като бракът се прекратява по вина на ответника, на основание чл.329,ал.1 от ГПК разноските следва да бъдат възложени на него. Ответникът следва да бъде осъден да заплати допълнителна държавна такса по допускане на развода в размер на 30 лева, на основание чл. 6,т.2 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК. На основание чл. 69,ал.1,т.7 от ГПК , вр. с чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК ,  ответникът следва да заплати и ДТ върху  присъдената ежемесечна издръжка в размер на 360 лева / 4% върху сбора от тригодишните платежи/ , както и ДТ върху присъдената издръжка за минало време в размер на 102,40 лева / 4% върху 2560 лева/ , или общо дължимият размер на ДТ в полза на бюджета на съдебната власт , които ответникът следва да заплати по сметка на ВТРС е 492,40 /четиристотин деветдесет и два лева и 40 ст./  лева, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист. Във връзка с претенцията на ищцата за разноски, ответникът на основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да и заплати сумата от  25 лева, представляваща  заплатена ДТ при депозиране на иска. 

   Водим от горното и на основание  чл. 49 ,ал.1 от СК  съдът 

 

  Р Е Ш И:   

                                                          

   ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен с Акт № 2/ 18.08.2002 г. на Община Велико Търново   между  В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** *** и М.С.Ц.  с ЕГН ********** *** , като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на мъжа.

 

             РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА  върху родените от брака деца В.В. Ц. с ЕГН ********** и С.В. Ц. с ЕГН **********  се предоставят за упражняване на  М.С.Ц. с ЕГН ********** , в качеството и на майка и законен представител на децата.

           ОПРЕДЕЛЯ  местоживеенето на децата В.В. Ц. и С.В. Ц.  по местоживеенето на майката в  гр.Д. ул.Х.Б. № 66 .

 

             БАЩАТА  В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** ще осъществява лични контакти с  непълнолетното дете В.В. Ц. с ЕГН ********** и малолетното дете С.В. Ц. с ЕГН **********  всяка първа и трета събота и неделя  от месеца от 10 часа сутринта в събота до  16 часа в неделя , като ги взема при себе си;   по 30 календарни дни  през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, както и по всяко друго време извън определения от съда режим на лични контакти, при постигане на предварително съгласие между двамата родители.

 

           ОСЪЖДА В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** като баща да заплаща на непълнолетното дете В.В. Ц. с ЕГН ********** със съгласието на неговата майка и законен представител М.С.Ц. с ЕГН **********  ежемесечна издръжка  в размер на по 130 лв./сто и тридесет лева/ , считано от депозиране на иска- 8.03.2017 година,  до настъпването на законоустановени  причини за изменяването или отменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочието до окончателното изплащане, като за разликата от 20 /двадесет/ лева  до пълния претендиран размер от 150 /сто и петдесет/ лева ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.  

 

            ОСЪЖДА В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** като баща да заплаща на М.С.Ц. с ЕГН **********  , в качеството и на майка и законен представител на малолетното дете С.В. Ц. с ЕГН **********  ежемесечна издръжка  в размер на по 120 лв./сто и двадесет лева/ , считано от депозиране на иска- 8.03.2017 година,  до настъпването на законоустановени  причини за изменяването или отменяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на просрочието до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** да заплати на  М.С.Ц. с ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на децата  В.В. Ц. с ЕГН ********** и С.В. Ц. с ЕГН ********** издръжка за минал период, за  една година преди завеждане на иска,  в размер на  2560 / две хиляди петстотин и шестдесет/ лева, като   за разликата от 680 /шестстотин и осемдесет / лева,  до пълния предявен размер от 3240 /три хиляди двеста и четиридесет/ лева ,  ОТХВЪРЛЯ  иска  като неоснователен.

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище находящо се в гр.Д. ул.Х.Б. № 66 на М.С.Ц. с ЕГН **********.

 

ЖЕНАТА след прекратяването на брака ще носи предбрачното си фамилно име- С.        

  

          ОСЪЖДА В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** *** да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВТРС държавни такси в общ размер от  492,40 /четиристотин деветдесет и два лева и 40 ст./  лева, ведно с 5 лева такса при служебно издаване на изп.лист .

 

 ОСЪЖДА В.Ц.Ц.  с ЕГН ********** *** да заплати на М.С.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 25 /двадесет и пет/ лева направени по делото разноски.

 

                

   Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено, пред Окръжен съд Велико Търново, чрез Районен съд Велико Търново.

 

 

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ ……………