Решение по дело №2336/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 688
Дата: 21 юни 2018 г. (в сила от 21 юни 2018 г.)
Съдия: Андрей Ангелов Ангелов
Дело: 20181100602336
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 май 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.София , …………….2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД , НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XIV въззивен наказателен състав, в  публично заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав :

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ  АНГЕЛОВ                                                         ЧЛЕНОВЕ : ЕМИЛ ДЕЧЕВ

                                                         ПЕТЪР МИНЧЕВ

 

при секретаря Даниела Генчева и в присъствието на прокурора Красимир Кирилов като изслуша докладваното от с-я Ангелов  в.н.о.х.д.№ 2 336 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното :    

           

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 18.09.2017 г. по НОХД № 753 по описа за 2017 г., СРС, НО, 129 състав е признал подсъдимите А.И.К., М.В.А. и Х.В.К. за виновни за следното:

1.А.И.К. - в това, че на 31.05.2008г., около 05,30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост 2”, бл. *****, в съучастие като съизвършител с лицата Х.В.К. и М.В.А. - извършители, държал Д.Д., докато К. и А. последователно еднократно се съвкупили с лице от женски пол - Д.Т.Д. род. на ***г., като я принудил за това със сила- А.К. държал ръцете и раменете на Д., А. насила разтворил краката на пострадалата Д., като деянието е извършено от повече от две лица, явяващо се престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години, на основание чл.66, ал.1 от НК;

2.М.В.А. - в това, че на 31.05.2008г., около 05,30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост 2”, *****, в съучастие, като съизвършител, с лицата А.И.К. - извършител и Х.В.К. - извършител, се съвкупил с лице от женски пол- Д.Т.Д. род. на ***г., като я принудил за това със сила - А.К. държал ръцете и раменете на Д., А. насила разтворил краката на пострадалата Д., докато К. и А. последователно еднократно осъществили полов контакт с нея, като деянието е извършено от повече от две лица, явяващо се престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК му е наложил наказание “лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което отлага с изпитателен срок от 3 /три/ години, на основание чл.66, ал.1 от НК;

3. Х.В.К. - в това, че на 31.05.2008г., около 05,30 часа, в гр. София, ж.к. „Младост 2”, бл. *****, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие, като съизвършител с лицата А.И.К. - извършител и М.В.А. - извършител, се съвкупил с лице от женски пол - Д.Т.Д., род. на ***г., като я принудил за това със сила- А.К. държал ръцете и раменете на Д., А. насила разтворил краката на пострадалата Д., докато К. и А. последователно еднократно осъществили полов контакт с нея, като деянието е извършено от повече от две лица,явяващо се престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1, вр. ал.1, т. 2, вр. чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, чл. 63, ал. 1, т. 2 от НК, като при  условията на чл.55, ал.1, т.2, б”б” от НК му е наложил наказание “пробация”, при следните пробационни мерки:

- по чл.42а, ал.2, т.1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес, за срок от 1 /една/ година, като подсъдимият се явява и подписва пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

- по чл.42а,ал.2,т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 /една/ година,

като на осн. чл. 59, ал.1 от НК е приспаднал от така наложеното му наказание “пробация” времето, през което подсъдимият Х.В.К. е бил задържан по настоящето дело по ЗМВР със Заповед за задържане за срок от 24 часа, с постановление на прокурор от СРП със срок до 72 часа и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 01.06.2008г. до 13.06.2008г.

Съгласно правилото на чл. 189, ал.3 от НПК в тежест на тримата подсъдими са възложени направените в производството разноски – по сметка на СДВР сумата от по 279.22 /двеста седемдесет и девет лева и 22 ст./ лева  и  сумата от по 180.00 /сто и осемдесет/ лева по сметка на СРС.

СРС е постановил веществените доказателства по делото, намиращи се на съхранение в 07 РУ-СДВР - да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила, като вещи без стойност.

 

От така постановената присъда са останали недоволни и тримата подсъдими, които чрез съответните процесуални способи са инициирали въззивен контрол върху първоинстанционния акт.

В депозираната от  защитника на подс.  К. – адв.Х.Б. жалба се изтъкват съображения за неправилност на присъдата, постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и наложено с нея явно несправедливо наказание. В тази насока се оспорват фактическите и доказателствените изводи на първоинстанционния съд, като се изтъква тенденциозното ценене на показанията на св. Х.и липсата на обективни данни и категоричност в изводите на СМЕ; твърди се, че самоволно СРС е приложил разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НК, а наложеното наказание е несправедливо и несъответно на живеенето на подзащитния му в Р. Австрия. Прави се искане за отмяна на присъдата и  оправдаването на подс. К., респ. връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС.

В депозираната от  защитника на подс. А. – адв.Х.Х. жалба се твърди неправилност на първоинстанционната присъда, като СРС тенденциозно е ценил събраните по делото доказателства, правилният прочит на които води до извод за недоказаност на обвинението; изтъкват се и доводи за явна несправедливост на наказанието. Прави се искане за отмяна на присъдата и  оправдаването на подс. А., алтернативно – за намаляване на наложеното му наказание.

В депозираната от  защитника на подс. К. – адв.Р.Ц.  жалба също се изтъкват доводи за неправилност на присъдата и недоказаност на обвинението. Прави се искане за отмяна на присъдата и  оправдаването на подс. К. от въззивната инстанция.

            В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, прокурорът от СГП оспорва въззивните жалби, като счита, че присъдата е правилна и законосъобразна.

            Упълномощеният повереник на частния обвинител Д.Д. – адв. И.А. оспорва въззивните жалби, намирайки обвинението за доказано, като изтъква качествените характеристики и подкрепеността на показанията на пострадалата от останалия събран по делото доказателствен материал. Моли за потвърждаване на присъдата.

            Упълномощеният защитник на подс. К. – адв.Х.Б. поддържа въззивната жалба по изтъкнатите в нея аргументи, като намира обвинението за недоказано и разколебано, включително и позовавайки се на особеното мнение на един от съдебните заседатели. Алтернативно поддържа искането си за връщане на делото за нова разглеждане на първоинстанционния съд по изложените в жалбата съображения. На последно място и отново в условията на алтернативност прави искане за изменение на наказанието на подзащитния му в „обществено порицание“, като се позовава на трайното му местоживеене и месторабота в чужбина, поради което наказанието „пробация“ би се явило явно несправедливо.

Упълномощеният защитник на подс. А. – адв.Х.Х. поддържа жалбата си и намира, че са допуснати съществени процесуални нарушения; прави искане за оправдаване на подзащитния му, а алтернативно – за намаляване на наложеното му наказание.

            Упълномощеният защитник на подс. К. – адв.Р.Ц.  също поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения, като намира обвинението за недоказано и прави искане за оправдаването на подзащитния си.

            В хода на съдебните прения тримата подсъдими поддържат доводите на защитниците без да изтъкват собствени такива.

            В предоставената му последна дума подс. А. прави искане за уважаване на жалбата на защитника си.

            В предоставената му последна дума подс. К. прави искане за уважаване на жалбата на защитника си.

            В предоставената му последна дума подс. К. прави искане за уважаване на жалбата на защитника си.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие бяха събрани писмени  доказателства - документи, удостоверяващи актуалните месторабота и местоживеене на подсъдимия К. , както и неговия семеен статус..

Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата, намира за установено следното:

На първо място следва да бъде обсъден доводът на защитата ( адв. Хр. Б.) за допуснато от първостепенния съд  съществено нарушение на процесуалните правила,  доколкото основателността на това възражение предпоставя по – нататъшните разсъждения на въззивната инстанция по съществото на делото.

            Въззивният състав намира, че доводът за допуснато съществено нарушение, накърняващо правото на защита на подс. К. и свързано с привръзката с чл.63, ал.1 от НК не е основателен. Действително в последното постановление за  привличане в качеството на обвиняем и с обвинителния акт на подс. К. е вменено деяние, извършено от него като непълнолетен, наказуемостта на което е определена с посочването на чл. 63, ал.1, т.3 от НК, като конкретният състав на чл. 152, ал. 3 от НК ( предвиждащ наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 15 години) обективно е налагал редукцията, предвидена в чл. 63, ал.1, т.2 от НК, приложена от състава на СРС в обжалваната присъда. Въпросът е дали без съответно изменение на обвинението СРС е могъл да приложи правилно материалния закон и отговорът му е положителен. ВКС е приел ( решение № 75 от 10.04.1996 г. по н. д. № 670/1995 г., I Н. О. на ВС, решение № 279 от 30.07.1997 г. по н. д. № 161/1997 г., III н. о. на ВКС), че „…разпоредбите на чл. 63 от НК са правила за определяне на наказанието. Те не са свързани с конкретно престъпление, а уреждат начина, по който се смекчава наказателната отговорност на непълнолетните лица. С други думи, разпоредбите на чл. 63 от НК са специфични правила за определяне наказанието на непълнолетни, които регламентират заменяването на наказанието от съда. Тези правила не оказват никакво влияние върху правната квалификация на деянието. Обратна е логическата връзка - квалификацията на деянието определя коя разпоредба на чл. 63 от НК ще се приложи в конкретния случай. Затова разпоредбите на чл. 63 от НК не са част от обвинението….“, от което следва, че правата на подс. К. не са нарушени, а СРС правилно е приложил материалния закон при определянето на наказанието с оглед направения от него извод за наличието на основания за ангажиране на наказателната му отговорност.

            Същевременно при извършената служебна проверка за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, въззивният съд констатира, че обжалваната присъда е постановена при допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила, свързано с формиране на волята на съда по въпросите, визирани в чл. 301, ал.1,т.т.1-12 от НПК и обективирането й по предвидения в НПК ред, което налага нейната отмяна и връщането на делото на друг състав при СРС за ново разглеждане от фазата на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание ( разпоредително заседание).

            Видно от диспозитива на постановената присъда от 18.09.2017 г. по НОХД № 753 по описа за 2017 г. на СРС, НО, 129 с-в същата е подписана от съдебния заседател Ани Т.с особено мнение. Съгласно отразеното в самата присъда и обективираното в писмен вид особено мнение на съдебния заседател Т., същото не е ограничено до част от формирана воля на съдебния състав относно обвиненията срещу тримата подсъдими, с които съдът е бил сезиран. Впоследствие председателят на състава е изготвил и само той е  подписал мотивите към присъдата. Подобно процедиране е в разрез с процесуалните правила, предвидени в НПК и по същество води до липса на мотиви към обжалваната присъда. Това е така, тъй като мотивите към присъдата не съдържат подпис на съдебните заседатели, а единствено на председателя на съдебния състав, т.е. липсва волеизявление на мнозинството от съдебния състав, взело решение по въпросите, визирани в чл. 301, ал.1,т.т.1-12 от НПК. Съгласно правилото на чл. 310, ал.2, изр.2 от НПК подписването на мотивите от съдебните заседатели е задължително, когато присъдата е подписана при особено мнение, какъвто  е настоящия случай. От тук следва, че липсата на подпис на съдебните заседатели  на мотивите към присъдата   по същество се приравнява на липса на мотиви . В този смисъл констатираното съществено процесуално се явява абсолютно формално основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В такава насока е напълно константната съдебна практика на ВКС – р.№ 431 от 26.01.2015г. по н. д. № 1396/2014 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС, р. № 604 от 18.04.2011г. по н. д. № 594/2010 г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС, р. № 197 от 08.03.2017г.. по н. д. № 573/2016 Г., Н. К., ІІІ Н. О. на ВКС – „ ….Мотивите са изключително важен процесуален документ и, за да бъдат правновалидни, следва да съдържат общото волеизявление на няколко лица (съгласно съответните изисквания за състава на съда) и да удостоверяват авторството на това волеизявление, т.е. трябва да бъдат подписани от всички членове на състава. В случаите, когато присъдата е подписана при особено мнение, мотивите следва да бъдат подписани от целия съдебен състав, вкл. и от съдебните заседатели и члена на състава, който е останал на особено мнение. Това правило произтича от необходимостта от допълнителни гаранции за убедителността на съдебния акт, когато при постановяването му са възникнали разногласия, несъвместими с единодушието на състава. При наличието на особено мнение подписването на мотивите от всички членове на съдебния състав гарантира както съответствие на присъдата с вътрешното убеждение на мнозинството ( чл.33, ал.4 НПК), така и зачитане на правото на вътрешно убеждение на малцинството ( чл.33, ал.5 НПК) ….Всички отклонения от правилата на чл. 310, ал.1, ал.2 и ал.3 от НПК имат еднакви тежки последици всякога съставляват абсолютен повод за отмяна на съдебния акт. Установеният в НПК задължителен ред за формирането на действителната воля на решаващия орган е гаранция за законността на решенията на съда и за осигуряване разкриването на обективната истина. След като процесуалният закон предвижда специални изисквания при обективирането на окончателното съдийско решение, нарушаването им неизбежно резултира в незаконност на присъдата….“

Предвид изложеното се явява безпредметно обсъждането на доводите относно правилността на присъдата.

            По изложените съображения СГС счита, че делото следва да бъде върнато СРС за ново разглеждане от друг състав от фазата на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание.

       Вод от горното, Софийски градски съд на основание чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2 вр. чл. 348, ал.3,  т.2 от НПК

Р  Е  Ш  И :

           

            ОТМЕНЯ изцяло присъда  от 18.09.2017г., постановена по н.о.х.д. № 753/2017 г. по описа  на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 129 състав.

            ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Наказателно отделение за ново разглеждане  от друг състав от фазата на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание .

 

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       ЧЛЕНОВЕ:1.                  2.