РЕШЕНИЕ
№260162/30.7.2021г. 30.07.2021 г. гр. Ямбол
в името на
народа
Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав,
на първи юли, две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание, в
състав:
Председател:
Георги Василев
Членове:1………………......
2…………………..
секретар
М. М.
прокурор
……………...,като разгледа докладваното от съдия-докладчик Г.Василев АНД № 171/2021
г. по описа на ЯРС, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на „***” ЕООД, с. ****** обл. Я*, с
управител *, против Наказателно постановление/НП/ № *** г. издадено от Директор
на Дирекция „Инспекция по труда“/„ИТ”/, гр. Я*, с което за нарушаване на чл.270,
ал.3 от Кодекса на труда/КТ/, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ
и чл.53 от ЗАНН на търговеца е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1600 лв.
Жалбоподателят, редовно призован, се представлява в с.з. от упълномощен адвокат,
който в писмени бележки подържа жалбата като счита, че НП като
незаконосъобразно следва да бъде отменено. Навеждат се доводи за
материалноправна незаконосъобразност на АУАН и НП, както и за това, че не е
извършено административното нарушение. Алтернативно се прави искане, ако съдът
приеме, че има извършено нарушение да приложи разпоредбата на чл.415в от КТ.
Претендират се и разноските по делото.
Вьззиваемата страна, редовно призована, в писмени бележки чрез представителя
си пледира НП като законосъобразно и обосновано да бъде потвърдено. Иска се
присъждане и на разноските по делото.
Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
При извършена на 09.12.2020 г.
проверка по спазване изискванията на трудовото законодателство на „***“ ЕООД,
ЕИК:***по документи, представени в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Я*,
при преглед на трудовото досие на А*с ЕГН: ********** на длъжност „***- 12 и
повече тона“, съгласно сключен трудов договор № ***г. и платежни документи за
изплащане на трудови възнаграждения за месец януари 2020 г. (платежен фиш за
месец януари 2020 г. и банково извлечение от „*** ***“ АД от 14.02.2020 г. за
превод на работна заплата), както и от взето обяснение от управителя на „****“
ЕООД е констатирано, че „****“ ЕООД в качеството си на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е платил на 14.02.2020
г. на лицето А*трудовото му възнаграждение за месец януари 2020 г. в размер на
900 лв. по банкова сметка *** „*** ***“ АД без да има писмено искане от
работника за превод на трудовото му възнаграждение в „*** ***“ АД.
Нарушението
е извършено на 14.02.2020 г. в обекта на контрол: „****“, находящ се в обл. Я***,
а е установено на 09.12.2020 г. в офиса на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Я*,
находящ се в обл. Я*, общ. Ямбол, гр. Я*За извършената проверка бил изготвен
Протокол изх. № *** г.
АУАН е съставен
от свид. Д.Н. – гл.инспектор в Дирекция “ИТ“, гр. Ямбол, който извършил
проверката на ЮЛ, в присъствието на представител на нарушителя за извършено
административно нарушение по чл.270, ал.3 от КТ.
Срещу АУАН № **** г. е постъпило
възражение с вх. № **** г., което наказващият орган/НО/ е приел за
неоснователно и неподкрепено с доказателства, които да удостоверяват,
обстоятелството, че така констатираното нарушение не е извършено.
Към
АУАН били приложени следните писмените
доказателства: Протокол за извършена проверка с изх. № *** г.; Писмено
обяснение от Б*, в качеството му на управител на дружеството „****“ ЕООД; Заверено копие
на трудов договор на лицето А*; Заверено копие на фиш за работна заплата
за мес. 01.2020 г. на лицето А*; Заверено копие на банково извлечение от „*** ***“
АД от 14.02.2020 г.; Постановление на РП – Я* с Изх. № *** г.; Възражение с Вх.
№ *** г. срещу АУАН № *** от 16.12.2020 г.
На
18.01.2021 г. Директорът на Дирекция ”ИТ”, гр. Я* издал НП, с което наложил на
жалбоподателя в качеството му на работодател по КТ наказание „имуществена
санкция“ в р-р на 1600 лв.
Горната фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на
свидетеля-инспектор, т.к. същите са логични, последователни и безпротиворечиви.
Сьдьт кредитира показанията на
свидетеля, т.к. същите кореспондират с прочетените от съда на основание чл.283
от НПК писмени доказателства - АУАН, НП, Протокол за извършена
проверка с изх. № *** г., Писмено обяснение от Б*, в качеството му на управител
на дружеството „К****“ ЕООД, Заверено
копие на трудов договор на лицето А*, Заверено копие на фиш за работна заплата
за мес. 01.2020 г. на лицето А***, Заверено копие на банково извлечение от „***
***“ АД от 14.02.2020 г., Постановление на РП – Я*с Изх. № ***. с приложена
преписка № ***г., Възражение с Вх. № *** г.
От представените писмени доказателства и показанията на свид. Д.Н. се
установи, че към момента на извършване на проверката и след нейното приключване
жалбоподателят не е изплатил дължимото трудово възнаграждение за мес. януари
2020 г. по-старата банкова сметка ***.
От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима и подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
АУАН и НП са законосъобразно издадени,
съгласно императивните разпоредби на ЗАНН и КТ. Проверката е извършена при
спазване на нормативните изисквания на закона, а в АУАН точно и ясно е посочено
кога, къде, как и кой е извършил административното нарушение. В тази връзка, са
и приетите от съда писмени доказателства, от които е видно, че процесното
нарушение не е било отстранено веднага след неговото констатиране от контролния
орган.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се
установи, че жалбоподателят – търговец е нарушил чрез своите служители
разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ:“… Трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника
или служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя
трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка….“, т.к. без да има
писмено искане от работника А.С. работодателят му е открил банкова сметка, ***ение
за мес.01.2020 г. По
делото не се събраха доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е
обжалвал по реда на АПК направените му предписания и констатации в протокола,
който е връчен на представителя на търговеца на 16.12.2020г. към момента на
издаване на АУАН. От представения протокол, АУАН, НП и банкови документи може
да се приеме, че управителят на търговското дружество е знаел още преди
издаването на АУАН, че процесния работник не е бил съгласен да му бъде
откривана банкова сметка ***плата по тази сметка, поради което не може да се
приеме становището на процесуалния представител, че няма извършено нарушение по
чл.270, ал.3 от КТ. В тази насока, съдът изцяло споделя доводите на
представителя на НО, че има извършено нарушение по КТ, а отхвърля
аргументацията на управителя на ЮЛ и процесуалния му представител, че няма
извършено административно нарушение, защото цитираната по-горе разпоредба е
императивна за заплащането на трудовото възнаграждение, като е дадена
възможност плащането да стане по четири различни начина. В тази разпоредба не е
предвидено без искането, т.е. съгласието на работника да му се открива нова
банкова сметка ***, по-които да се превежда трудовото му възнаграждение, нещо,
което работодателят е сторил неправомерно. За това работодател,
който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко
наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв. – чл.414, ал.1 от КТ. Правилно е бил санкциониран
работодателя, но не е установено от доказателствените материали по делото
процесният работодател да е бил санкциониран преди проверката за други
нарушения на трудовото законодателство, поради което неправилно е бил
санкциониран над минимума, посочен в санкционната норма, а е следвало да му
бъде наложено наказание на минимума от 1500 лв. В случая, не може да се приеме,
според спецификата на процесния казус, че е налице разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, защото работникът не е получил работната си заплата по старата си банкова
сметка, ***нти за новата сметка, нещо което не е длъжен да прави, и
работодателят не му е изплатил повторно работната заплата, не може да се
приеме, че случая е маловажен или може да се приложи и разпоредбата на чл.415в,
ал.1 от КТ. Визираната разпоредба щеше да бъде приложена от съда, ако
работодателят беше изплатил на работника по старата му сметка или на ръка
дължимата работна заплата след установяване на административното нарушение,
поради което съдът приема изцяло аргументацията на представителя на НО относно
обективната и субективна страна на деянието. Правилно е отчетено, че се касае
за т.нар.”безвиновна отговорност” на работодател ЮЛ, но неправилно е определен
размера на наказанието на над минимума от 1500 лв. Според съда наказанието по
размер е не само незаконосъобразно, но и несправедливо и следва да бъде
намалено от 1600 лв. на минимума от 1500 лв.
При този изход на делото на страните се дължат разноски, съобразно
разпоредбите на чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.1 и
ал.3 от ГПК. ЮЛ жалбоподател трябва да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“,
гр. Я* при Изпълнителна агенция“ Главна инспекция по труда“ направените по
делото разноски за юрисконсулт в размер на 93,75 лв., а Дирекция „Инспекция по
труда“, гр. Я* при Изпълнителна агенция“ Главна инспекция по труда“ следва да
заплати на жалбоподателя ЮЛ разноските по делото за възнаграждение за адвокат в
размер на 21,88 лв.
По посочените съображения, сьдьт прие, че обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената част и на основание чл.63, ал.1, ал.3
и ал.5 от ЗАНН вр. чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, сьдьт
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ НП № ***., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Я* при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „*****, с управител Б*, за нарушаване на чл.270, ал.3 от КТ, на основание чл.416, ал.5 вр. чл.414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 1600/хиляда и шестстотин/лв., като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „имуществена санкция“ от 1600/хиляда и шестстотин/лв. на 1500/хиляда и петстотин/лв.
ОСЪЖДА „*** да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Я* при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ направените по делото разноски в размер на 93,75 лв.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Я* при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „****направените по делото разноски в размер на 21,88 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Я* в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: