Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 27.09.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на двадесет и
седми септември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря А.Х.
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 5418 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по молба с правно основание чл. 5 от
Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от П.И.Л. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на малолетното дете ***Л. с ЕГН **********, в която се твърди, че
молителката и ответника са съпрузи, а малолетното дете С. е техен син. Излага
се, че към настоящия момент са в процес на развод по дело образувано пред ПлРС,
като детето живее с майката в жилище, което е нейна собственост. Твърди се, че
на 12.08.2019г. през деня детето ***посетило семейното жилище в ***, което се
обитавало към момента от ответника. Целта на посещението била да си вземе лични
вещи, като детето притежавало ключ за жилището. Излага се, че при напускане на
жилищната сграда, на стълбищната площадка детето било срещнато от баща си,
който безпричинно започнал да се държи грубо с него, обиждал го, заплашвал го с
физическа саморазправа, употребил насилие, за да му отнеме мобилния телефон от
ръката, след което демонстративно му го счупил и отказал да го върне, а след това
с патерицата, която носел, нанесъл удар над лакътя на лявата ръка, с което му
причинил болка и страдание. Сочи се, че на виковете на детето се отзовала на
помощ съседката Ц.Х.Х., живуща на същия адрес в ап.5 и с присъствието си преустановила
саморазправата на ответника с детето, приютила последното и уведомила майката
за случилото се. Излага се още, че майката незабавно посетила адреса, на който
било детето и го намерила силно притеснено, изплашено от случилото се, с видима
травма по ръката от физическото насилие. Прибрала го в дома им и веднага
сигнализирала ***, както и пуснала сигнал за случилото се ***.
Като следствие от изложеното молителката отправя
искане за предприемане на мерки за защита на детето, както следва: 1.задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо детето; 2.забрана извършителя да
приближава детето и сочения адрес, на който то живее с майката.
Ответникът, лично и чрез
пълномощника си ангажира становище, според което молбата е неоснователна. Оспорва всички изложени в молбата
обстоятелства. Твърди, че детето е проявило агресивно поведение спрямо него,
като го ритнал и след това се развикало, за да привлече вниманието на съседите.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателствата, намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че ответника С.Л. е баща на
детето ***, а П.Л. е негова майка, като това е видно и от приложеното
удостоверение за раждане.
Не се спори, че родителите живеят във фактическа раздяла и
са в производство на развод по исков ред, като детето след раздялата е останало
при майката.
От приложения препис на медицинско удостоверение за пред
съда №***., изд. на 14.08.2019г. от ***– дежурен лекар в отделение по ***, се
установява, че на посочената дата бил осъществен преглед на детето ***, при
който се установили кръвонасядане с неправилно овална форма с диаметър 4,5 –
5см. в областта на двуглавия мускул на мишницата на лявата ръка с
моравокафеникав цвят; малка червеникава драскотина от 0,5см. с тънка коричка на
палеца на дясната ръка и подобна драскотина с дължина 2,5см. на гърба на
дланта. При тези констатации, съдебният лекар заключил, че уврежданията са
обективен показател за механично въздействие върху тялото в тези области и са
могли да бъдат получени по начина, срока и обстановката, за която се
съобщавало, а именно : при удар с патерица на 12.08.2019г. около 18часа.
Представено е и от ответника медицинско удостоверение за
пред съда, издадено от ***на 19.08.2019г., в което е удостоверено, че на
сочената дата бил извършен преглед на С.Л., при който същия заявил, че бил
ритнат от сина си на 12.08.2019г., като съдебния лекар не установил белези,
можещи да бъдат приети за обективен показател за механично въздействие върху
десния крак на съобщаваната дата.
От приложения препис на епикриза ***е видно, че на
08.05.2019г. ответника е бил опериран поради скъсано ахилесово сухожилие.
От представения препис на жалба, изходяща от ответника и
входяща в ***., с която е поискал съдействие за осъществяване като родител на
контакти с детето ***.
С представената по делото
Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, майката П.Л. е
декларирала изложените и в молбата обстоятелства за упражнено насилие спрямо
детето от страна на ответника, които не се твърди да са били възприети
непосредствено от дакларатора, а са били опосредени от разказа на детето.
От приложения препис на преписка №***по описа на РП-***се
установява, че същата е била образувана по повод сигнал на майката П.Л., че на
12.08.2019г. ответника бил упражнил физическо насилие спрямо детето ***и му
счупил телефона. Производството по преписката е в ход на събиране на
доказателства.
В съдебно заседание е изслушано детето ***, което обяснява,
че на 12.08.2019г. отишло в жилището, в което семейството е живяло преди
раздялата между съпрузите, като искал да вземе свои вещи и цвете, което било
подарък на майка му. Детето излага, че
баща му първоначално го нямало, но след това се прибрал в апартамента и му
казал, че не му разрешавал да взема нещата, които искал. Споделя също, че и то
самото казало на баща си иронично и
заядливо да го догони, ако може, т.к. бил с патерица. След това било излязло и
тръгнало надолу по стълбите, но когато видяло, че баща му влязъл обратно в
апартамента, то също се върнало и започнало да звъни на входния звънец. Твърди,
че след като отворил вратата, баща му го бил ударил над китката на лявата ръка
от вътрешната страна. Детето излага още,
че слязло по стълбите, но след това се върнало отново в апартамента, снимайки с
камерата на телефона какво се случва, за да покажело след това, че баща му не
му давал нищо. Твърди, че по този повод станал спор с баща му, който искал да
вземе телефона, при което имало и съприкосновение между тях, като баща му го
бил засегнал с патерицата в областта на мускула на лявата ръка над лакътя;
огъвал му пръстите на ръката, за да вземе телефона и го бил взел. Детето излага
също, че баща му счупил телефона в негово присъствие, като го бил удрял няколко
пъти в земята. Споделя, че това го било разстроило много, плакал, бил и
повърнал.
В хода на съдебното дирене са събрани гласни доказателства,
ангажирани от страните.
Свидетелката Ц.Х., сочена от молителката излага в
показанията си, че познава страните и живее в сградата, в която се намирал и апартамента, в който се е развила ситуацията
между бащата и детето. Излага, че на 12.08.2019г. прибирайки се от работа около
18.00 часа била видяла ответника и сина му пред входа. Твърди, че малко по-късно
съседка й се обадила, казвайки, че чувала ***да крещи и вика за помощ. Поради
това отишла до апартамента и го намерила с отворена входна врата, като детето било
в коридора. То й казало, че баща му го бил ударил с патерицата и показало
синина на ръката, както и рани от охлузвания по пръстите. Казало също, че баща
му му бил взел телефона. Излага, че видяла и ответника седнал в кухнята на стол
и му казала след разказа на детето, да върне телефона на сина си, за да можело
той да се успокои. Твърди, че ответника я помолил да напусне жилището, т.к.
била в чужда собственост и тя излязла, но останала отвън. Твърди също, че докато
била там детето многократно казвало, че искало телефона си, но баща му не го
дал и видяла как той го хвърлил, почнал да псува телефона и да го чупи. Сочи,
че детето било много разстроено и от сълзи и емоции дори повърнало. Сочи също,
че то й било разказало непосредствено след това за случилото се - че било отишло
в жилището, за да си вземе част от вещите, искало да вземе и някакво цвете,
което било от любимите на майка му, а баща му не разрешил, взел му телефона
насила, ударил го с патерицата и му извил пръстите на ръката. Излага, че се
обадила на майката и тя дошла да прибере сина си.
Свидетелят ***излага в показанията си, че на 12.08.2019г.
бил извикан от ответника по телефон с обяснението, че имал проблем. Твърди, че
когато отишъл до жилището му видял отвън пред вратата детето ***, а св.Х.
стояла на площадката между двата етажа. Сочи, че детето се държало обидно и
грубо, за което св.Х. му направила забележка, но то продължило да се държи по
този начин. Излага, че ответника му се оплакал, че синът му се бил държал
арогантно, вулгарно, ритнал бил патерицата и го блъснал. Сочи също, че не е видял телефон на земята,
нямало нещо, което да му било направило
впечатление във външния вид на детето.
Свидетелката ***излага в показанията си, че от сина си
разбрала, че на 12.08.2019г. бил видял пред входа на блока ответника и детето ***,
при което то се било държало грубо с баща си.
С оглед на установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, домашно насилие е всеки
акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена
връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище. А
съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗДН, молбата за издаване на заповед се
подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се търси защита за лице, попадащо
в законоустановения кръг по чл.3, т.4 от ЗЗДН и молбата е подадена в
преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
Съдът намира, че въз основа
на установеното от обсъдените медицинско удостоверение №501/12.08.2019г.,
касаещо констатациите от прегледа на детето и показанията на свидетелката Ц.Х.
може да се направи извод за поведение на ответника, което може да се
квалифицира като акт на физическо и психическо насилие. Физическото насилие се
е изразило в нанасяне на удар в областта на двуглавия мускул на мишницата на
лявата ръка, който е бил в състояние да причини кръвонасядане, както и извиване
на пръстите на дясната ръка при опита да бъде взет телефона на детето – следите
от причинените при това телесни увреди са били възприети от св. Ц.Х.
непосредствено след случилото се и констатирани от съдебния лекар при осъществения
на 14.08.2019г. преглед. Психическото насилие се е изразило в действията по
счупване на телефона на детето от страна на бащата, съпроводено с псувни, които
действия са били възприети непосредствено от св.Х.. Напълно кореспондиращи със
соченото писмено доказателство и свидетелски показания са и обясненията на
детето ***, в които излага за случилото се в момента, когато е бил сам в
жилището с баща си, както и декларираното от майката в подписаната декларация
по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, което се основава на споделеното от детето
непосредствено след случая. Съдът възприема и показанията на св.***и ***, в
които се излагат обстоятелства за агресивно поведение на детето спрямо бащата,
като малолетния ***при изслушването му също оценява своето поведение тогава
като провокативно и задядливо. Това обстоятелство обаче може да бъде отчетено
единствено като проблем в отношенията между този родител и детето, но не може
да оправдае поведение на ответника, съдържащо характеристиките на домашно
насилие. Способите за корекция на
неприемливо поведение от страна на малолетното дете следва да бъдат внимателно
преценявани и прилагани, но е недопустимо да съдържат физическа или вербална
агресия.
Предвид приетия за установен акт на домашно
насилие от ответника спрямо малолетното дете ***на 12.08.2019г., съдът счита,
че молбата се явява основателна и спрямо упражнилия това насилие следва да бъде
наложена мярка по ЗЗДН, като съдът
приема за адекватна в случая на първо място мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН,
а именно задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на малолетното дете ***.
Следва също така да бъде наложена на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
забрана ответника да приближава детето ***Л. ***, като за конкретизация на
забраната следва да се определи, че не може да го приближава на разстояние
по-малко от 20 метра. Срокът на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН според
нормата на чл.5, ал.2 от ЗЗДН е от три до 18 месеца. Съдът счита, че в случая
подходящ е минималния срок от три месеца, в който ще бъдат регламентирани
въпросите за упражняването на родителските права по отношение на детето и
начина, по който ще се осъществяват контактите между бащата и сина, и в същото
време ответника ще има възможността да оцени поведението, което е имал на
процесната дата и да прецени какъв следва да е подхода му при общуването с
детето.
Съдът намира, че предлаганата мярка за задължаване на ответника да посещава
специализирана програма по ЗЗДН е неподходяща в случая.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва
да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС,
както и глоба в размер на 200лв. На основание чл.78, ал.1 от ЗЗДН ответника
следва да заплати на молителката направените деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн.
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН С.Ц.Л. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо детето ***Л. с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на С.Ц.Л. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на по-малко от
20 метра детето ***Л. с ЕГН **********, както и адреса на който живее в ***, ЗА
СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от датата на постановяване на решението.
ДА СЕ
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да
се изпълни от полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на основание чл.16,
ал.2 от ЗЗДН С.Ц.Л. с ЕГН **********, че при
неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН
и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН
С.Ц.Л. с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на
ПлРС, както и глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.Л.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.И.Л.
с ЕГН ********** деловодни разноски в размер на 400лв.
Решението може да се обжалва пред
Плевенски окръжен съд в 7-мо срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: