№ 14330
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20231110106179 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от ЗД [ фирма ] АД ЕИК . против [ фирма]
АД ЕИК ., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за сумата от 284,78 лв., представляваща
остатък от застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица №BG. за
л.а. с рег. № СА . ВС, ведно със законна лихва за периода от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 03.02.2023 г. до изплащане на вземането, и с правно основание
чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата в размер на 87,14 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 01.02.2020 г. до 01.02.2023 г.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС” по полица
№BG. е заплатил на застрахования сума в размер на 674,13 лв., представляваща
застрахователно обезщетение, за вреди по л.а. с рег. №СА . ВС, настъпили вследствие
на ПТП от 26.01.2018 г., по вина на водача на л.а.. рег.№ СВ . АН, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество. Ищецът изпратил регресна
покана до ответника за възстановяване на сумата в размер на общо 689,13 лв. за
платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, но последният
заплатил сумата в размер на 404,35 лв. Моли съда да уважи исковата претенция.
Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Не оспорва съществуването на валидно
1
застрахователно правоотношение към датата на ПТП по договор за имуществена
застраховка, в изпълнение на задълженията си по което ищецът е заплатил на
собственика на МПС посоченото обезщетение. Оспорва уврежданията по челно стъкло
по застрахования при ищеца лек автомобил да са в причинно-следствена връзка с ПТП.
При условията на евентуалност оспорва размерът на претенцията като завишен. Моли
съда да отхвърли исковите претенции и да му присъди разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:
Основателността на претенцията, предявена на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: сключването на ищеца
на описания в исковата молба застрахователен договор за имуществена застраховка със
съответните клаузи за покриване на реализирания риск; настъпване на процесното
ПТП и неговия механизъм, причинените при ПТП-то щети на застрахования при ищеца
лек автомобил и наличие на причинно-следствена връзка с пътно-транспортното
произшествие, вина за процесното ПТП на застрахования при ответника лек
автомобил, размера на причинените щети, плащане на застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличие на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК с доклада си по
делото, приет като окончателен без възражения на страните, съдът е обявил за
безспорно обстоятелството, че водачът на л.а.. рег.№ СВ . АН, е имал валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, със срок на
действие, обхващащ датата на настъпване на ПТП, както и че по отношение л.а. с рег.
№ СА . ВС е била налице имуществена застраховка по полица №BG. към датата на
ПТП, по която ищецът е изплатил на собственика застрахователно обезщетение в
размер на 689,13 лв. с включени ликвидационни разноски, както и сумата в размер на
175,92 лв. за пътна помощ, като ответникът е заплатил извънсъдебно на ищеца сумата
в размер на 404,35 лв. застрахователно обезщетение и изцяло сумата в размер на 175,92
лв. за пътна помощ.
По делото е приета регресна покана, с която [ фирма ] АД претендира от ЗАД [ фирма ]
сумата от 689,13 лв.
За установяване на механизма на ПТП по делото е представен констативен протокол за
ПТП и е изслушано заключението на съдебно-автотехническа експертиза.
Въз основа на представения констативен протокол за ПТП №./26.01.2018 г. и
кредитираното от съда заключение на съдебно-автотехническата експертиза,
2
неоспорено от страните, се установява, че на 26.01.2018 г., около 17:30 ч. в гр. София,
л.а., рег. № СВ . АН се движи по ул. и в района на №, на кръстовището с ул., при
извършване на маневра „ляв завой“ реализира ПТП с движещия се по ул. л.а. с рег.№
СА . ВС.
Въз основа на заключението на САТЕ се установява, че в резултат на този механизъм
на произшествието са настъпили увреждания по застрахования при ищеца автомобил .,
изразяващи се в отразените щети в описа, изготвен от представител на ищеца в
качеството му на застраховател. В заключението си вещото лице е категорично, че,
видно от приложения по делото снимков материал, увреждането по челното стъкло на
МПС се изразява в пукнатина с начало приблизително в средата на долния край на
стъклото и продължаваща нагоре и наляво. Според изложеното от вещото лице, при
така настъпилия удар в предната лява джанта на МПС може да се получи моментно
усукване на предната част на купето, което да доведе до спукване на челното стъкло,
поради което и съдът намира доводите на ответника в тази връзка за неоснователни.
Според вещото лице за спукването би могло да допринесе евентуалното наличие на
микропукнатина в стъклото, но по делото липсват доказателства да е била налице
такава.
От събраните по делото доказателства относно фактическата обстановка,
непосредствено предхождаща реализирането на произшествието, съдът приема, че
поведението на водача на л.а ., чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответното дружество, се явява противоправно. С поведението си същият е нарушил
разпоредбите на чл. 48 ЗДвП, съгласно който на кръстовище на равнозначни пътища
водачът на пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се намират или приближават от дясната му страна. В конкретния случай водачът
на л.а. е предприел маневра ляв завой, без да пропусне движещия се от дясно на него
л.а. ., при което реализира процесното ПТП с него.
Съгласно утвърдената съдебна практика застрахователите отговарят за обезщетение,
съизмеримо с действителната стойност на вредата, определена по средни пазарни
цени, като максималната граница на регресната претенция между застрахователи
възлиза на общата стойност на фактически платеното обезщетение по имуществена
застраховка и обичайните ликвидационни разноски – чл. 411 КЗ. Установява се от
заключението по САТЕ, че към датата на процесното ПТП, л. а. е бил в експлоатация
11 години, 02 месеца и 25 дни. Вещото лице посочва, че стойността на ремонта на
МПС по средни пазарни цени на части и труд възлиза на 1299,92 лв., която сума е по-
висока от заплатената от ищеца сума от 674,13 лв., и след приспадане на заплатената от
ответника на ищеца сума от 404,35 лв. по процесната щета, на последния се дължи
разликата между двете суми. Ведно с регресното обезщетение, на ищеца се дължат и
обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., чийто размер съдът не намира за
3
прекомерен. Предвид това, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер от
284,78 лв.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава. В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга на падежа.
Предвид основателността на главната искова претенция за сумата от 284,78 лв.,
ответникът е изпаднал в забава, считано от 12.04.2018 г. след изтичане на
предоставения от ищеца с покана, получена от ответника на 13.03.2018 г. 30-дневен
срок за плащане на регресното обезщетение. Поради изложеното, искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се уважи изцяло в претендирания размер от 87,14
лв., доколкото размерът на законната лихва за забава, изчислен от съда с помощта на
общодостъпен онлайн калкулатор по реда на чл. 162 ГПК за периода 01.02.2020 г. до
01.02.2023 г., възлиза на същата сума от 87,14 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква
единствено за ищеца.
Ищецът е представил доказателства за сторени разноски в общ размер 450 лв., от които
100 лв. държавна такса, 250 лв. депозит за вещо лице, както и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК,
които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД ЗК [ фирма ] АД ЕИК ., с адрес: гр.
София, бул. № ДА ЗАПЛАТИ на ЗД [ фирма ] АД ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. №, сумата от 284,78 лева, представляваща остатък от
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по полица № BG. за вреди на
л.а. ., рег. № СА . ВС, вследствие на ПТП, настъпило на 26.01.2018 г. в гр. София, ул.
№, по вина на водача на л.а., рег. № СВ . АН, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 03.02.2023 г. до
изплащане на вземането, КАКТО И на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 87,14
лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.02.2020 г. до
01.02.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК ЗК [ фирма ] АД ЕИК . ДА
ЗАПЛАТИ на ЗД [ фирма ] АД ЕИК . сумата от 450 лева разноски по производството.
4
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5