Определение по дело №254/2020 на Окръжен съд - Ямбол
| Номер на акта: | 305 |
| Дата: | 19 август 2020 г. |
| Съдия: | Васил Маринов Петков |
| Дело: | 20202300600254 |
| Тип на делото: | Въззивно частно наказателно дело |
| Дата на образуване: | 18 август 2020 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
постановено по ВЧНД № 254/2020 г. по описа на ОС – Ямбол
Производството е по реда на чл. 64, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано по частна жалба на защитника на И. В. А. , срещу Определение №
421/13.08.2020 г. постановено по ЧНД № 854/2020 г. по описа на ЯРС, с което спрямо А.
като обвиняем по ДП № 457/2020 г. по описа на РУ – Ямбол, е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска
въззивният съд да го отмени. В съдебното заседание обвиняемият участва лично и с
упълномощен защитник. Адв. К. от *** твърди, че към настоящият момент няма опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление и има постоянен адрес в гр. Я..
Пледира да му бъде взета по-лека мярка на процесуална принуда. За това настоява и
обвиняемия при последната си дума.
Участващият по делото представител на държавното обвинение пледира
определението на ЯРС да бъде потвърдено.
Съдът намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 64, ал. 6
от НПК и от лице имащо право и интерес да обжалва. Разгледана по същество е
неоснователна по следните съображения:
По ДП № 457/2020 г. по описа на РУ – Ямбол въззивникът И.А. е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
За да се вземе мярка за неотклонение „задържане под стража” в ДП е
необходимо да са налице следните кумулативни предпоставки: за предявеното обвинение да
се предвижда наказание лишаване от свобода или друго по-тежко наказание, данните по
делото да сочат, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши
друго престъпление и от данните по делото да може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемия е извършил престъплението за което е привлечен като
обвиняем.
Проверяващата инстанция счита, че районният съд правилно и обосновано е
приел, че са налице всички кумулативни предпоставки за налагане, по отношение на
обвиняемия, на най-тежката мярка за процесуална принуда, както следва:
Въззивникът е привлечен като обвиняем за престъпление за което
законодателя е предвидил наказание лишаване от свобода.
Правилно решаващият съд е преценил, единствено доколкото това е необходимо за преценката
за наличието на законовите основания за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под
стража”, че събраната към настоящия процесуален момент доказателствена съвкупност
(показанията на разпитаните в ДП свидетели А., К. и Н.; протоколи за доброволно предаване и оглед от
**.**.**** г.; заключенията по дактилоскопните експертизи и писмени доказателства) , макар
разследването да е в начален етап, не разколебават подозрението което е послужило на
органите по разследването да привлекат И.А. в качеството на обвиняем, предвид
евентуалната възможност той да е извършил твърдяното от прокурора деяние, ерго – може
да се направи извод, че обоснованото подозрение по смисъла на чл. 63 от НПК е налице
спрямо него. Тук следва да се отбележи, че при произнасянето си в производство по вземане
на мярка за процесуална принуда в ДП, съдът не установява вина на обвиняемия така както
се изисква с крайния съдебен акт по делото. Подозрението спрямо едно лице не е
равнозначно и равносилно на твърдо убеждение, изразено чрез постановяване на осъдителна
присъда, че то е автор на конкретно престъпление и е виновно в неговото извършване.
Въззивният състав намира за правилен и извода на решаващия съд, че е налице
и другата кумулативна предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение
спрямо обв. А. а именно – доказателствата по делото сочат на съществуваща реална
опасност той да се укрие или да извърши престъпление. От писмените доказателства по
делото се установява, че обв. А. е осъждан за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, т. 4 от НК и преди изтичане на срока по чл. 30, ал. 1 от НК. Така също спрямо него са
заведени 55 бр. прокурорски преписки за извършени кражби, водят се четири досъдебни
производства, поведението му е разглеждано осем пъти от МКБППМН – Ямбол и два пъти е
настаняван във ВУИ. Затова прав е ЯРС, че се касае за изключителен случаят съгласно
чл. 386, ал. 2 НПК и с налагане по отношение на обвиняемия на друга мярка за процесуална принуда различна от
„Задържане под стража”, не биха се постигали целите визирани от законодателя в чл. 57 от НПК.
Изтъкнатото от защитника на обвиняемия обстоятелство, че обвиняемият има
постоянен адрес, на който може да бъде намерен и призован за нуждите на разследването,
само по себе си не води до извод за липса на опасност от укриване или извършване на
престъпление и не съставляват основание да не се взема мярка за неотклонение „Задържане
под стража” спрямо него. Този факт не е изключва опасността именно сега, след като
вече е привлечен като обвиняемо лице, да се укрие от органите на наказателно
производство, предвид тежестта на престъплението, което му е вменено и
предвиденото за него наказание. Тук следва да се отбележи, че последователно съдът в
Страсбург приема тежестта на обвинението като критерий за преценката на риска от
укриване или извършване на ново престъпление, като това единствено не може да служи за
оправдаване на дълги периоди на задържане под стража. Само тогава ще е налице
нарушение на чл. 5, т. 3 от ЕКПЧ, какъвто очевидно не е процесният случай, тъй като от
фактическото задържане на жалбоподателя е изтекъл кратък срок. Следва да се посочи, че
разследването е в начален етап, предстои извършването на множество следствени действия,
а при промяна на установените факти въпросът за адекватността на мярката за неотклонение
може да бъде преразгледан.
Ето защо ЯОС намира за правилно, законосъобразно и обосновано
атакуваното определение, с което ЯРС е взел спрямо И.А. мярка за неотклонение
„Задържане под стража”.
По изложените съображения ЯОС постанови настоящия съдебен акт, с който
потвърди Определение № 421/13.08.2020 г. постановено по ЧНД № 854/2020 г. по описа на
РС – Ямбол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: __________________________
ЧЛЕНОВЕ:
__________________________
__________________________