РЕШЕНИЕ
гр.Свиленград,25.09.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публичното си съдебно заседание на единадесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Христо Георчев
при секретаря Ангелина Добрева и в присъствието на
прокурора......................., като разгледа докладваното от Председателя
Административно наказателно дело № 319 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе взе предвид:
Обжалвано е Наказателно постановление № 400/08.06.2020 г., издадено от Момчил Веселинов Диканаров - и.д.
заместник -директор на Териториална дирекция Южна морска, съгласно Заповед
№3373/28.05.2020 г. на директора на Агенция „Митници", в качеството си на
административно наказващ орган, съгласно Заповед №ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г. на
Директора на Агенция ''Митници'', въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №358/03.04.2020 г. по описа на ТД Южна Морска,
съставен от С.Х.С. - старши инспектор в Агенция „Митници", против MUSTAFA
CAN/ М.Д./, роден на 28/04/1967 в Nilufer, притежаващ документ за самоличност
No U23219883, изд. на 21/02/2020 от TR, с адрес държава Турция, гр. Nulufer,
Fethiye mah.; Bursa, Fasila sok. 20, c пълномощник адвокат А.С.Й., с адрес за
връчване на документи: гр. Свиленград, ул. „Георги Скрижовски" №3, за
нарушение на чл.233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, както и чл. 231 във връзка с
чл.233, ал.6. и ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане предмета на нарушението и е
наложено административно наказание „глоба „ в размер на 14 544,33
(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лв. и тридесет и три
ст.)лева. или 100% от митническата стойност на стоките- предмет на нарушението
.
Жалбоподателят М.Д., уведомен от предходното съдебно заседание, чрез
защитника си адв. Й., не се явява и не се представлява.
Административно-наказващият орган – Териториална дирекция „Южна Морска”,
уведомени от предходното съдебно заседание, изпраща представител главен
юрисконсулт Велина Стамова, с пълномощно по делото.
Страна Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, не изпращат
представител
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, установи следното от фактическа страна
На 03.04.2020' г., около 03.10 часа, на МП
"Капитан Андреево". на трасе "Входящи товарни автомобили"
пристигал товарен автомобил на фирма "SONMEZ BUSTAS", марка
"RENAULT", с регистрационен номер на влекача № 16AOV97 и
регистрационен номер на полуремарке № 16АОВ53, на път от Турция за Белгия,
управляван от турския гражданин MUSTAFA CAN/ М.Д./. За превозваната стока,
водачът на товарния автомобил представил Tl №20TR16010000131028/26.03.2020 г„
фактура №GIB2020000000009 от 26/03/2020 г и пътна товарителница, с които
декларирал превозвания товар.
Преди
започване на митническата проверка водачът на товарния автомобил бил поканен
устно да декларира носените от него лични вещи, стоки и валутни ценности.
Същият не декларирал нищо друго, освен
стоките по представените документи.Товарният автомобил бил селектиран за
пролъчване с рентгенова апаратура. След извършената рентгенова проверка под
№19280/03.04.2020 г., превозното средство било със становище за физическа
проверка на стоката.
На
основание чл.16, ал.1, т.1 от ЗМ, митническият служител св.С.Х.С. около 12,00
ч. пристъпил към извършване на митническа проверка на товарното помещение.
Свалена била турска митническа пломба №BRS00688108 с ненарушена цялост. При
проверката установил наличието на стоки, които не били описани в представените
митнически документи. Преброени били общо 162/сто шестдесет и два/артикула, за
които водачът не представил придружаващи митнически документи.
Стоката
била описана по вид и количество и е, както следва:
1. Плоскости с MDF и стъкло с размери 110см/280см -13
/ тринадесет/ броя,
2. Единичен тапициран фотьойл-5/пет/ броя»_
3. Двоен тапициран фотьойл - 1/един/ брой,
4. Плотове за маси с размер 80см/204см-2/два/ броя,
5. Плотове за маси с диаметър 120см-3 /три/броя,
6. Плотове за маси с размер 70см/70 см-25 /двадесет и
пет/броя,
7. Тапицирани кухненски столове - 70 /седемдесет/броя,
8. Метални столове с тапицерия - 12 /дванадесет/броя,
9. Маси от метал и стъкло с диаметър 45 см- З/три/
броя,
10. Метални основи за маси-28 /двадесет и осем/броя.
Същите били задържани с разписки №0176464; 0176465 от 03/04/2020 г. На
основание чл. 16, ал.1 ,т.5 от ЗМ, било поискано лично обяснение от MUSTAFA
CAN/ М.Д./, което било приложено към съставения акт.
За извършената проверка бил съставен протокол за
митническа проверка №839/ 03.04.2020 г.
На
основание чл.229, ал.1 от ЗМ, като средство за извършване на деянието бил
задържан с разписка №0176467/03.04.2020 г. влекач марка "RENAULT", с
регистрационен номер № 16AOV97, шаси №VF611A150GD001713 с талон №292818 и
полуремарке с регистрационен номер №16АОВ53, шаси № NMTDAF30300060991 с
регистрационен талон №933430, които MUSTAFA CAN/ М.Д./ доброволно предал.
За
целите на административно наказателното производство, със Становище с Изх.
№32-110498/10.04.2020 г., изготвено от комисия, е определена митническата
стойност на предмета на нарушение по АУАН №358/03.04.2020 г. по описа на ТД
Южна Морска -мебели, в размер на 14 544,33 (четиринадесет хиляди петстотин
четиридесет и четири лв. и тридесет и три ст.)лева.
В
законоустановения срок не е направено писмено възражение по акта.
В
деловодството на Териториална Дирекция „Южна Морска" след Искане №32109181/09.04.2020
г.от Огнян Николов Бюлбюлев, утвърден за вещо лице в Списъка за вещи лица на
Окръжен съд-Хасково е постъпилата молба №32-109192/09.04.2020 г. от адв. А.Й.-
пълномощник на М.Д., ведно с експертна оценка на превозното средство: влекач
марка "RENAULT", с регистрационен номер № 16AOV97, шаси
№VF611A150GD001713 с талон №292818 и полуремарке с регистрационен номер
№16А0В53, шаси № NMTDAF30300060991 с регистрационен талон №933430, към датата
на извършване на нарушението-03.04.2020 г., от Огнян Николов Бюлбюлев, утвърден
за вещо лице в Списъка за вещи лица на Окръжен съд-Хасково, в която е била
определена митническа стойност на товарния автомобил в размер на 71 795.00
(седемдесет и една хиляди седемстотин деветдесет и пет) лева.
Санкционният състав на чл. 233, ал.8 от
ЗМ поставя изискване за задължителна преценка за съответност между стойностите
на предмета на митническа контрабанда и тази на превозното средство, послужило
за превозването на стоките - предмет на митническа контрабанда.
Видно
от съпоставянето на продажната цена, предвид разпоредбите на чл.233, ал.З във
връзка с ал.1 от ЗМ, на стоките - предмет на контрабанда по АУАН
№358/03.04.2020 г., по описа на ТД „Южна Морска", която е в размер на 14
544,33 (четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лв. и тридесет и
три ст.)лева и на действителната пазарна стойност на превозното средство,
послужило за превозването им, която възлиза на 71 795.00 (седемдесет и една
хиляди седемстотин деветдесет и пет) лева, се оказва, че стойността на
превозното средство надвишава значително стойността на предмета на нарушение по
размер. Предвид явното
несъответствие на двете стойности и санкционната норма на чл.233, ал 8 от ЗМ,
не следва влекач марка "RENAULT", с регистрационен номер № 16AOV97,
шаси №VF611A150GD001713 с талон №292818 и полуремарке с регистрационен номер
№16АОВ53, шаси № NMTDAF30300060991 с регистрационен талон №933430, да бъде
отнет в полза на държавата, а следва да бъде върнат на собственика или на упълномощено
от него лице.
След
справка в модул „АНПреписка" на Българска интегрирана митническа
информационна система (БИМИС), е било установено, че деянието, извършено от
MUSTAFA CAN/ М.Д./, не е в условията на повторност.
За
обезпечаване на глобата в пълният й размер - 14 544,33 (четиринадесет хиляди
петстотин четиридесет и четири лв. и тридесет и три ст.)лева, представляваща
100% от митническата стойност на въпросните стоки, MUSTAFA CAN/ М.Д./, е внесъл
по набирателната сметка в BGN на Териториална Дирекция „Южна Морска" с
платежно нареждане от 03.04.2020 г. на банка „ДСК" ЕАД, сума в размер на
14 484,22 (четиринадесет хиляди четиристотин осемдесет и четири лв. и двадесет
и две ст.)лева и сума в размер от 60,11/шестдесет лв. и единадесет ст./ внесени
с вносна бележка №*********/14.04.2020 г.
На
10.04.2020 г. в ТД „Южна морска" е постъпило Заявление №32110491/10.04.2020
г., с което MUSTAFA CAN/ М.Д./ чрез адв. А.Й. - пълномощник е поискал връщане
на превозното средство. С протокол от 14.04.2020 г. моторното превозно средство
е върнато на нарушителя на основание чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците.
Горното
се потвърждава от съставения акт и от приложените документи по административно
наказателната преписка.
С
деянието си на 03.04.2020 г., на МП "Капитан Андреево", MUSTAFA CAN/ М.Д./,
като е превозил стоки, подлежащи на деклариране, през държавната граница, без
знанието и разрешението на митническите органи, е осъществил състава на
нарушението по чл.233, ал.1 от ЗМ.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените и приети по делото
писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на
съдебното дирене свидетели.
От показанията на свидетелите се
установява следното –
Свидетелят
Я.А.А. като отговорник на трасето. и св. С. на
03.04.2020 година изпълнявали вменените им задължения на трасе „Входящи товарни
автомобили” на МП „Капитан Андреево”, като
физически контрол на товарните
автомобили . Около 03.00 часа е
пристигнал камион на фирма „Сонмез“,като
водача е представил превозните документи за товара. Отправен бил за проучване с
рентгенова апаратура. Колегите им от рентгена се усъмняват, че в товарното
помещение има недекларирана стока от
тази описана в превозните документи и понеже са нямали време за проверката го оставили за дневната смяна. Шофьора се
явил сутринта, представил една транзитна декларация, задействана в Турция, ЧМР и фактура и казал че това са му документите, други нямал,
след изрично запитване. След което пристъпили към проверка на автомобила, вкарали
го в халето за проверка, отворили го и действително установили, че в предната
част на товарното помещение има наличие на мебели, които не били описани във
фактурата.
Установили, че има разлика в товара и представените документи
- Т1 (транзитен документ за стоката) и фактури .
Св.
А. лично се запознал с фактурата, в която
официално са декларирани стоките, които
се намират в камиона. В товарното помещение по документи имало декларирани 20 колета, които били в наличност, но освен тези имало допълнително колети като бройки, но не били описани в
документите и във фактурата. Стоката – столове, мебели, не фигурирала във фактурата, а е прегледал позиция по позиция, макар и на турски език. Св. А. е посещавал курсове по турски език и бил абсолютно сигурен, че описаните стоки в акта, не били описани във фактурата. Направили
справка дали има и втора декларация,
която шофьора да не е представил, проверили в системата, но нямало подадена,
имало подадена само една декларация за това превозно средство. В последствие
след разговор с шофьора, той показал фактура, за тази недекларираната
стока, освен това показал и износна турска декларация, но не бил направен транзит на тази стока. Показал им на
телефона декларация, в която имало действително отразени мебели, но тя не е била задействана, тя била износна турска декларация, на която не е направен транзит.
Пред тях, извършващи митническия контрол
била представена една декларация за 20 колета, а мебелите не съществували а той
е знаел, че има мебели, но не ги заявил. Той представил само тази транзитна
декларация, без устно да обяви нещо
друго, въпреки изричното запитване.
Свидетел С.Х.С. съставил АУАН в присъствието на св. А..Св. М.С. е превел предявения акт и се подписал.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелите митнически служители, относно
обстоятелствата, свързани с установяване на извършеното нарушение по Закона за
митниците от жалбоподателя, като еднопосочни с останалия събран доказателствен
материал. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления,
досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема, като достоверни при
обосноваване на фактическите си изводи..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице.
При издаването на Акта и Наказателното постановление са спазени
предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40
от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването на жалбоподателя. В случая
акта е съставен при наличие на предпоставките визирани в чл.40, ал.1 ЗАНН. АУАН
е предявен на нарушителя да се запознае със съдържанието му и е подписан без възражение
На
следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването
му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити.
Правилна е, и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение, а именно по чл.233,ал.1
от ЗМ, която разпоредба, Чл. 233. (1)
г(Изм. - ДВ, бр. 45 от 2005 г., доп., бр. 58 от 2016 г.) гласи и предвижда, като санкционно релевантно
поведение следното - Който пренесе или превози стоки през държавната граница
или направи опит за това без знанието и разрешението на митническите органи,
доколкото извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа
контрабанда с глоба от 100 до 200 на сто върху митническата стойност на
стоките, или при износ – стойността на стоките.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон
доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин.
Доказано е, че на посочените в АУАН и
Наказателното постановление дата и място жалбоподателя е извършил нарушение,
като е пренесъл стоки през държавната граница на Република България, без
знанието и разрешението на митническите органи, поради което следва да понесе
предвидената в закона административно-наказателна отговорност за това
нарушение.Жалбоподателя не е оспорил , че е закупил от Турция и пренася
въпросните стоки. Не се и събраха никакви други доказателства в обратна насока,
опровергаващи гореописаните обстоятелства и разколебавайки по този начин
доказателствената стойност и достоверността на показанията на свидетелите митнически
служители.
Именно заради това и като не е
декларирал предмета на нарушението, въпреки че е бил длъжен е осъществил от
обективна страна състава на митническата контрабанда по чл.233 ал.1 от ЗМ, за
което и е наложено и административно наказание. Така изложеното се доказа от
писмените доказателства, както и от
събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите митнически
служители .
Съдът,счита че приложения
процесуален ресурс по време на съдебното дирене доведе до оформяне на
достатъчно по обем доказателствена
съвкупност.След внимателен и прецизен анализ на събрания доказателствен
материал се налага несъмнено извода за кредитиране на показанията на разпитаните свидетели –
митнически служители.Предвид характера на настоящото производство и ограничения
кръг от възможните доказателствени
източници,съдът следваше да разчита приоритетно на разпитите на
свидетелите,като доказателствени средства, поради което същите бяха проведени
така,че да изпълняват отредените им от закона
функции да възпроизвеждат доказателства. Проследявайки хронологически
изпълнението на задълженията на
митническите служители и свидетели по делото, както и поведението на
жалбоподателя обективирано в действията му
, съдът достигна до извода , че правилно и законосъобразно е ангажирана
административно наказателната.Съдът кредитира изцяло възпроизведените с гласни
доказателствени средства показанията на
разпитаните свидетели – митнически служители, тъй като същите се открояват с необходимата
еднопосочност,последователност, безпротиворечивост, логическа обоснованост и подчертана убедителност,поради което ги
намира за напълно достоверни и обективни.Митническите служители са изпълнявали вменените им задължения на трасе трасе „Входящи товарни автомобили” на
МП „Капитан Андреево” Извода, който се
налага, несъмнено сочи за стриктно
изпълнени задължения от страна на митническите служители и свидетели по делото.
Още повече обясненията
на жалбоподателя дадени пред проверяващия митнически служител –св.С. се отличават с особен дефицит на убедителност
, важен и ключов критерий за обективност и достоверност. Буди недоумение, че е показал на телефона си фактура и, че отразява
стоката която е в товарното помещение , но фактурата, нито
е вписана в Т1 (транзитен документ за
стоката), просто я показал на телефона, което всъщност не означава по никакъв
начин ,че откритата допълнителна
стока е декларирана.Жалбоподателят е
въвел стоки на територията на страната, като част от тях не са били декларирани, видно от
представените от него документи той е декларирал половината от стоките в
превозното средство за останалата част от стоките не е представил документи,
не е декларирал дори устно тези стоки. По делото се събраха
гласни доказателства, че той е знаел за
наличието на тези стоки в товарното
помещение, тъй като излизайки от Турция на изход е представил декларации и за тези стоки в повече, в товарното
помещение и влизайки в България не е
декларирал останалите стоки.
Преценката на доказателствения материал, налага обоснования и кореспондиращ на данните в делото извод ,
че жалбоподателя е нямал въобще
намерение да декларира пренасяните стоки
, а митническите служители са изпълнили перфектно вменените им
задължение.Субект на нарушението е физическо лице –жалбоподателя.Приетите за
установени обективни обстоятелства по време на съдебното дирене , несъмнено
сочат и за субективния елемент от състава
на нарушението.От субективна страна
очевидни са елементите на прекия умисъл , обективиран в действията и поведението
на жалбоподателя. От субективна страна ,същия е действал при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 от НК,приложима разпоредба по препращане съгласно чл.
11 от ЗАНН, тъй като е съзнавал обществено опасния характер на деянието ,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.
Съдът , счете , че е събрана достатъчна по обем доказателствена
съвкупност , която по един безспорен и несъмнен начин доказва съставомерността на вмененото на жалбоподателя нарушение, вината
и авторството на деянието.
Събраната доказателствена съвкупност несъмнено
сочи, че жалбоподателя не е имал въобще
намерение да заяви цялата стока и направи достояние на митническите органи.
Съдът намира за уместно да отбележи следното-
Въпроса с търговските количества на пренасяните стоки действително
не е уреден нормативно, като предимство
има субективния фактор и субективната преценка. Няма легална дефиниция която да
определя кога и какво следва да бъде количеството на стоките за да бъдат
обозначени, като такива с търговски характер. В чл.58, ал.4 от ЗДДС вносът на
стоки в личния багаж на пътници който няма търговски характер и е освободен от данък на базата на парични
прагове съответно за сухопътни, морски
въздушни пътници, които прагове се определят с ППЗДДС. В чл.51а, ал.2 от
ППЗДДС е предвидено, че паричните
прагове по чл.58, ал.4 от закона за сухопътни пътници възлиза до 300 евро или
равностойността им в левове. Митническите органи след като преценят характера
на стоките , вече по фактурна стойност отчитат и наличието на съответните
количествени прагове. В конкретния случай обаче е релевантен въпросът с
характера на стоките, до толкова , доколкото е следвало при пренасяне на такова количество стоки от различни артикули , без никаква покана да се декларира тази
стока с ЕАД понастоящем по
електронен път . Разпоредбата на ал.1 от
чл.233 от ЗМ предвижда пренасяне на стоки без знанието разрешението на митническите органи, което
означава, че стоките трябва да бъда декларирани и след това ще се преценява
имат ли, или не търговски характер, дали са в рамките на допустимия безмитен
внос регламентиран в ППЗДДС съпоставяйки с фиксираните количествени прагове. В
този смисъл аналогична е ситуацията, при т.н „зелен коридор” какъвто няма на МП
„Капитан Андреево”. Когато се преминава през този коридор, всъщност се заявява,
че не пренасяш стоки подлежащи на деклариране или въобще не пренасяш такива.
При отсъствието на зелен коридор именно за това задължително се отправя покана
да се декларират стоки, вещи и други предмети ако се пренасят такива. Въпросите за търговския
характер на стоките, целта на пренасяне на стоките биха имали друго значение,
но не и такова рефлектиращо върху преценката е ли е консумирано административно
нарушение по чл.233, ал.1 от ЗМ. Въз
основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства , съдът достигна
до извода не само за законосъобразност
на издаденото НП, но и за неговата правилност т. с. налице вмененото на
жалбоподателя нарушение.НП е издадено в пълно съответствие с материалния
закон.Установи се по един несъмнен и категоричен начин от събраните писмени
доказателства и тези възпроизведени от гласните доказателствени средства , че
жалбоподателя е осъществил състава на административното нарушение, както от
обективна , така и от субективна страна по чл. 233 ал. 1 от ЗМ .
Съгласно разпоредбата на чл. 28 ЗАНН
при "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Общото понятие на административното нарушение е
дефинирано в чл. 6 от ЗАНН, а съгласно чл. 9, ал. 2 НК, приложима съгласно
препращата норма на чл. 11 от ЗАНН не е престъпно деянието, което макар
формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление поради
своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност
е явно незначителна. При извършване на преценка дали са налице основанията по
чл. 28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като
отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от
нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, а
неговата преценка за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са
налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
В
конкретния случай, предвид характера на обществените отношения, които се
защитават с обявяване на процесното деяние за съставомерно и тяхната значимост,
факта, че същото е резултатно и с него се
ощетява фиска, с дължимия за съответните стоки, но незаплатени и мито и
ДДС, както и предвид неговия размер се налага извода, че не са налице основания
да се приеме, че в конкретната хипотеза деянието не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна, което да обоснове
приложението на чл. 28 ЗАНН.
По
време на производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание , съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – такива, водещи до ограничаване
на процесуалните права на жалбоподателката, обуславящи отмяна на НП.
При
издаване на Наказателното постановление са спазени общите и специални
изисквания на ЗАНН в тази насока. Постановлението е издадено от компетентен
орган, в законоустановения срок, с необходимите и задължителни реквизити
съобразно разпоредбата на чл.57(1) от ЗАНН, връчено надлежно на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на ал.6 на чл.233 от ЗМ, стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо от това чия
собственост са, поради което правилно с обжалваното НП, наказващият орган е отнел в полза на
държавата вещите предмет на нарушението.
След
като , съдът с оглед горе изложените
съображения достигна до обоснования извод за законосъобразност и правилност на
издаденото и предметно на делото НП, следва да разгледа и въпросът за съответствието на наложеното наказание с тежестта на
нарушението и другите критерии , предвидени в разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН.Това е така , защото размерът на наказанието е определен в съответни
граници , а не е фиксиран от закона.
АНО се е съобразил с обстоятелствата изискуеми се
при определяне размера на наказанието „глоба,” на жалбоподателя, като е наложил
„глоба „ в размер на 100% от митническата стойност на предмета на нарушението.
Правилно е определен видът на административното наказание от АНО, тъй като
наложеното е предвидено в закона.
Не
се касае за една натрапчива, последователна
и упорита дейност по нарушаване установения ред на държавното
управление и преодоляване на митническия
контрол при преминаване през границите на страната ни.Настоящия състав , счита
,че превес имат смекчаващите
отговорността обстоятелства – поведението му по време на проверката ,
собственоръчно написаните обяснения,
подбудите за извършване на нарушението ,както
и отсъствието на данни за особено благоприятното материално
положение.Ето защо санкцията трябва да бъде определена в размера съобразен с
рамките предвидени в закона , но и така
, че нарушавайки имуществената сфера , да бъдат постигнати целите на чл. 12 от ЗАНН без да предизвика ефекта на
подтикване към нови , следващи нарушения.
Съдът
, счита , че за постигане
правилното индивидуализиране
на наказанието и представляващо една напълно адекватна
санкция ,която ще изпълни предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели - да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани ,следва да бъде
потвърден размера на наложеното административно наказание „глоба „ от 100 %
върху митническата стойност на предмета на нарушението.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 400/08.06.2020 г., издадено от Момчил Веселинов Диканаров - и.д.
заместник -директор на Териториална дирекция Южна морска, съгласно Заповед
№3373/28.05.2020 г. на директора на Агенция „Митници", в качеството си на
административно наказващ орган, съгласно Заповед №ЗАМ-42/32-8714/07.01.2019г.
на Директора на Агенция ''Митници'', въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №358/03.04.2020 г. по описа на ТД Южна Морска,
съставен от С.Х.С. - старши инспектор в Агенция „Митници", против MUSTAFA
CAN/ М.Д./, роден на 28/04/1967 в Nilufer, притежаващ документ за самоличност
No U23219883, изд. на 21/02/2020 от TR, с адрес държава Турция, гр. Nulufer,
Fethiye mah.; Bursa, Fasila sok. 20, c пълномощник адвокат А.С.Й., с адрес за
връчване на документи: гр. Свиленград, ул. „Георги Скрижовски" №3, за
нарушение на чл.233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН, както и чл. 231 във връзка с
чл.233, ал.6. и ал.1 от ЗМ, е постановено отнемане предмета на нарушението и е
наложено административно наказание „глоба „ в размер на 14 544,33
(четиринадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лв. и тридесет и три
ст.)лева. или 100% от митническата стойност на стоките- предмет на нарушението
,,КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО .
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :