Решение по дело №1630/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 208
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 10 юли 2021 г.)
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20212120201630
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 208
гр. Бургас , 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120201630 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Д. М., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба Серия К № ..., издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, явява се лично, поддържа подадената жалба и
моли за отмяна на издадения електронен фиш.
Административнонаказващият орган - ОД на МВР Бургас, редовно уведомен, не
изпраща представител. По делото е изразено писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 07.01.2021 г., в 15:17 часа, в гр. Бургас, по бул. З. Стоянов, до местност Капче, от
кръстовище за кв. Г. Езерово към ж.к. Меден Рудник, автоматизирано техническо средство –
мобилна система за контрол над скоростта - ARH CAM S1, с фабричен № 11743D1, засякла
и заснела движещ се със скорост от 73 км/ч лек автомобил – „Рено Меган“ с рег. № ..., при
максимално допустима скорост за движение в населено място до 50 км/ч. Въпросното
нарушение било записано на файл с наименование „Снимка № 11743D1/0090885“. От
представената по делото справка за собствениците на превозното средство /л. 5/ е
установено, че заснетият автомобил е собственост на В. Д. М..
Техническото средство – мобилна система за контрол на скоростта – ARH CAM S1, с
1
фаб. № 11743D1”, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано,
видно от приложените по делото документи – протокол от проверка на БИМ (л. 9) и
удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 8).
За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен
протокол и снимка (л. 6-7) по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.,
съдържащ всички законоустановени реквизити.
Електронният фиш е бил издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, и на основание
чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание
"Глоба" в размер на 100 лева. ЕФ бил връчен на лицето на 12.02.2021 г.
От извършеното отразяване върху свидетелството за регистрация част 1 се
установява, че МПС - „Рено Меган“ с рег. № ..., е с прекратена регистрация – прието за
разкомплектоване, считано от дата – 12.02.2021 г.
По делото е представена и Заповед № 8121з-205/27.02.2018 г. за утвърждаване на
„Организационно-технологични правила за работа със стационарно преносимите уреди за
контрол на скоростта“, ведно правилата и ръководството за работа с техническото средство.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация за
друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложената
по преписката снимка.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
2
бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес. В конкретния случай, видно от протокола от проверката и
удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение е автоматизирано техническо средство по
смисъла на закона.
На основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин.
Съдът не споделя доводите на жалбоподателя досежно нарушения на правилата на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., свързани с непоставяне на пътен знак Е24 преди
мястото за контрол. Към датата на извършване на нарушението и към настоящия момент
разпоредбите на чл. 165, ал. 2, т. 8 ЗДвП и чл. 7 Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. са
отменени (с ДВ бр. 54/2017 г. и ДВ, бр. 6 от 2018 г.), като за органите на МВР не е
съществувало задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя, на който извършват
контрол, респективно да доказват това с фотоснимка.
Видно от протокола за използване на АТСС /л. 6/ безспорно се установява, че към
датата на нарушението в процесния участък от общинската пътна мрежа е имало въведено
общо ограничение на скоростта до 50 км/ч.
Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити,
поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на
МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона –
териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението. В ЕФ
точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че в
този участък важи забрана за движение с по-висока от 50 км./ч скорост, както и точната
измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и
разрешената скорост – 23 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при измерването
на скоростта.
Съдът счита, че не е допусната неяснота при индивидуализирането на мястото на
извършване/заснемане на нарушението. По делото като писмено доказателство е
представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез системата за видеоконтрол, от която
става ясно, че посочената скорост е била засечена на 07.01.2021 г., в 15:17 часа, в гр. Бургас,
по бул. З. Стоянов, до местност Капче. Доколкото посочената снимка е изготвена със
система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено доказателство по
смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП.
3
Видно от представените писмени доказателства /л. 8-9/, системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 11.05.2020 г. и същата е регистрирала грешка при измерване на
скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч. В тази връзка съдът не
споделя възражението на жалбоподателя, че МПС е било в техническа невъзможност да
вдигне засечената скорост. Приложената по делото снимка (л. 10) е ясна, с посочена дата -
07.01.2021, и час - 15:17, с точно разстояние на МПС, с координатна точка, скорост, както и
с четлив регистрационен номер на автомобила. Видно от снимката на нея има маркери,
които указват положението на лазерния лъч върху полето на наблюдение на камерата.
Съединяването на линиите на маркерите указват с точност местоположението на лазерния
лъч върху МПС. В конкретния случай, съединяването на маркерите на процесната снимка
недвусмислено посочва, че по време на измерването лазерният лъч е бил позициониран
именно върху автомобила на жалбоподателя и именно неговата скорост и разстояние са
били отчетени от техническото средство. В случая е ирелевантно обстоятелството, че след
нарушението въпросното МПС е било дерегистрирано. Използваното техническо устройство
позволява безпротиворечиво да се индивидуализира точно автомобила, чиято скорост е
измерена, респ. и точно да покаже разстоянието на автомобила, като е без значение, че в
обхвата на камерата попада и друго МПС.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в
лицето на жалбоподателя. От представената като писмено доказателство по делото справка
за регистрация на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на
Сектор ПП е регистриран лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ..., собственост на В. Д. М..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда административнонаказателна
отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно
средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление
на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този
закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него,
на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на
чл. 189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването
на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
МПС. В конкретния случай, не се ангажираха надлежни доказателства, които да изключват
отговорността на жалбоподателя. Поради това съдът приема, че за извършеното с
автомобила нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя,
посочен в ЕФ в качеството му на собственик на това моторно превозно средство.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 100 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-
честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или
превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена
опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било
незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
4
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакуваният електронен фиш
следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № ..., издаден от
ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4
ЗДвП вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя В. Д. М., ЕГН **********, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд – Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5