№ 506
гр. Кюстендил, 15.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20211500100274 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.64 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с молба вх. № 1206/30.03.2022 г. от ***, подадена чрез адв.
Р.М., с която се иска възстановяване на пропуснат срок, относим към дадено с
Разпореждане № 17/21.01.2022 г. указание на съда за внасяне на държавна такса по
предявени по гр. д. № 274/2021г. насрещни искове. Във връзка с пропуска молителят
сочи като обективна пречка за изпълнение на даденото указание внезапното
разболяване на процесуалния му представител адв. Р.М. от Ковид 19, за което
предоставя и доказателства. Позовава се и на невъзможност да внесе изискуемата
държавна такса. Навежда твърдения за съществуващо разпределение на функциите
между двамата процесуални представители на ищеца по НИМ, съгласно което
техническото задължение по заплащане на държавните такси по водене на делата се
извършва от *** чрез адв. Р.М., поради което адв. В.Б.И. не е могла да внесе
изискуемата държавна такса по НИМ. В допълнение е посочено, че адв. В.Б.И. не е
имала възможност да се свърже със счетоводството на ***, тъй като касиерът е бил в
отпуск.
В срока по чл. 66, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещните искове чрез
процесуалния си представител адв. Р.Т. представя писмено становище по постъпилата
молба, в което обосновава нейната неоснователност, като моли същата да бъде
отхвърлена. Сочи се, че възстановяването на срока е недопустимо, тъй като е било
възможно продължаването му. Изложени са аргументи и относно липсата на
предпоставки за възстановяване на изтеклия срок, в частност за отсъствие на особени
непредвидени обстоятелства за пропускане на срока, тъй като *** е упълномощила
двама процесуални представителя, които да извършват от нейно име съответните
процесуални действия, необходими за развитие на делото. Също така се поддържа, че
твърдяното от ищеца по НИМ заболяване е установено в края на предоставения срок за
отстраняване на нередовностите на НИМ, при което е имало достатъчно време преди
неговото проявление да се организира внасянето на дължимата държавна такса.
В съдебно заседание страните поддържат изложените си позиции.
След като се запозна с данните по делото и като съобрази разпоредбите на закона,
съдът намира за установено следното:
1
*** чрез адв. В.А.Б.И. от САК и Еднолично адвокатско дружество „М.“,
представлявано от своя управител и едноличен собственик адв. Р.А. М., адвокат от АК-
Благоевград е предявила срещу В. ИВ. К., М. ИВ. К., Д. ИВ. К. и В. Н. К., всичките
представлявани от адв. Р.Т. от САК насрещни искове за сумата ** лв., представляваща
обезщетение за лишаване от ползите върху процесните имоти за периода от 01.01.1997
г. до настоящия момент и сумата ** лв., представляваща добивите от тях за периода от
1997 г. до настоящия момент, ведно с дължимите мораторни лихви от датата на
възникване на всяко едно вземане поотделно до завеждане на иска и законната лихва за
забава от предявяване на исковете до пълно погасяване на задължението.
С Разпореждане № 17 от 21.01.2022 г. съдът, констатирайки нередовности по
насрещната искова молба (НИМ), я е оставил без движение, като е указал на ищеца по
насрещната искова молба, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението
следва да изложи факти и обстоятелства относно това от какви ползи върху
процесните имоти е лишен, с какви фактически действия ответниците са го лишили от
ползи върху имота, какви са били доходите, получени от имотите; да посочи как са
формирани исковите претенции и какви компоненти се съдържат в тях; да
конкретизира петитума на НИМ в съответствие с изложените твърдения в
обстоятелствената част и в зависимост от цената на исковите претенции, да представи
документ за внесена по сметката на КнОС държавна такса по всеки един от тях в
размер съгл. чл. 1 от Тарифа за ДТССГПК. Разпореждането с дадените от съда
указания е връчено на страната чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.
Р.М. на 14.02.2022 г.
На 23.02.2022 г. е депозирана е молба – уточнение на насрещния иск (подадена
по пощата на 21.02.2022 г., видно от пощенското клеймо върху плика) в изпълнение на
част от дадените от съда с разпореждане № 17/21.01.2022 г. указания, подписана от адв.
В.Б.И. и адв. Р.М.. Едноседмичният срок за отстраняване на нередовностите по НИМ е
изтекъл на 21.02.2022 г. без сезиращия съда акт да е приведен в съответствие с
указанията на съда в частта относно внасяне на дължимата държавна такса.
На 24.02.2022 г. е постъпила нова молба от адв. В.Б.И., в която се прави искане с
правно основание чл. 63, ал. 1 от ГПК за продължаване на срока за внасяне на
държавна такса по предявения насрещен иск поради наличие на уважителни причини –
заболяване от Ковид 19 на адв. Р.М. – пълномощник по делото.
С определение № 130 от 04.03.2022 г. съдът е отхвърлил отправеното искане за
продължаване на срока поради липса на законоустановените предпоставки за
уважаването му. Определението е връчено на адв. Р.М. на 23.03.2022 г.
Към молбата за възстановяване на срок са представени следните документи:
Резултат от изследване от СМДЛ РАМУС ООД за направен PCR SARS-COV-2 на
21.02.2022 г., ID 77630970, Болничен лист, Договор за правна помощ с адвокатско
дружество „**“, Удостоверение с изх. № СП-02-21-8/29.03.2022г., молба и заповед за
отпуск на касиера на ***, като е отправено и искане за допускане на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на твърдените в молбата доказателства.
Въз основа на гореизложеното и като съобрази разпоредбите на закона, съдът
намира, че настоящата молба е подадена в срока по чл.64 от ГПК, от надлежна страна.
При все това, разгледана по същество, молбата се явява неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение, като аргументите за това са следните:
Съгласно чл.64, ал.2 от ГПК, страната, която е пропуснала установения от
закона или от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че
2
пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но
в правната доктрина и в практика та на ВКС е прието, че като особени и непредвидени
следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и
неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок
процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за
добро водене на процеса (като напр. - природни бедствия, внезапно тежко заболяване и
пр.причини, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на
страната). Препятствието трябва да не е краткотрайно и да бъде единствената причина
за пропускане на срока.
В подадената молба по чл.64 от ГПК е посочено, че за процесуалния
представител на молителя- адв. Р.М. са били налице особени непредвидени
обстоятелства, изразяващи се в разболяване от вируса Ковид 19, довело до
задължителното му поставяне под карантина и издаването на болничен лист за периода
21.02.2022 г.- 02.03.2022 г. В тази връзка се твърди, че пълномощникът не е бил в
състояние да преодолее възникналото особено непредвидено обстоятелство и да внесе
своевременно определената от съда държавна такса. Като доказателства в подкрепа на
така изложените твърдения са ангажираните от адв. Р.М. медицински документи,
описани подробно по-горе.
Въпреки несъмнената тежест и сериозност на болестта, както и нейната
безспорна непредвидимост, съдът счита, че не са налице особени непредвидени
обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, които обективно да са лишили
жалбоподателя и неговия процесуален представител от възможността да внесат в
рамките на предоставения от съда срок дължимата държавна такса. Видно от
твърденията на ищеца, симптомите на заболяването са се проявили на 19.02.2022г.
Разпореждането, с което НИМ е оставена без движение и са дадени указанията за
внасяне на държавна такса и уточняване на предявените насрещни искове е връчено на
адв. Р.М. на 14.02.2022г. Следователно процесуалният представител е разполагал с
достатъчно време да извърши едно техническо действие, каквото представлява
внасянето на държавна такса. Следва да се има предвид, че с оглед професионалните
му знания и опитност още с подаването НИМ на 12.11.2021г., без внесена държавна
такса, процесуалният представител е следвало да бъде в известност, че същата е
нередовна и да предвиди, че трябва да е в готовност да поправи в кратък срок
нередовностите й.
Също така по делото е представено пълномощно, с което органния представител
на *** упълномощава двама процесуални представители с правото заедно и поотделно
да я представляват в настоящото производство пред ОС- Кюстендил, без да въвежда
каквито и да е ограничения в извършването на определени процесуални действия за
когото и да е от тях. Следователно е била налице възможност за изпълнение на
указанията както от другия упълномощен представител- адв. В.Б.И., така и от самия
доверител. Неоснователно в този смисъл се явява наведеното в молбата твърдение за
невъзможност да бъде внесена държавната такса поради отпуск на касиера на ***, тъй
като заповедта, с която се разрешава ползването му датира от 17.01.2022г., съответно
не се касае за непредвидимо обстоятелство.
В допълнение, съгласно разпоредбата на чл.64, ал.3, изр.2 от ГПК не се допуска
възстановяване на срока, ако е било възможно продължаване му. Т.е освен
непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее, съдът следва да
обоснове възстановяването на срока и с невъзможността да се иска неговото
3
продължаване (така Определение № 550 от 08.07.2014 Г. по ч.т.д. № 1899/2014 Г., Т.
К., І Т. О. на ВКС).
В конкретния случай на 23.02.2022г. в съда е постъпила молба (изпратена по
пощата на 21.02.2022г), с която в последния ден от срока са изпълнени част от
указанията, касаещи уточняване на фактите и обстоятелствата по предявените
насрещни искове. Самата молба е подписана както от адв. В.Б.И., така и от адв. Р.М..
Следователно е съществувала възможност да се иска продължаване на срока за внасяне
на дължимата държавна такса, още повече, че съгласно изложеното в молбата за
възстановяване на срока заболяването на адв. Р.М. е датирало от 19.02.2022г.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че в случая пропускането на
срока не е извинително, не са налице особени непредвидени обстоятелства по смисъла
на чл.64, ал.2 от ГПК, а страната не е положила дължимата грижа и процесуална
дисциплина за своевременното упражняване на правата си. С оглед на това, съдът
намира, че молбата за възстановяване на срока за отстраняване на нередовност на
предявената от *** НИМ с вх. № 1617/12.11.2021 г. следва да бъде оставена без
уважение, като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл.66, ал.2 от ГПК, Кюстендилският
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 1206/30.03.2022 г., постъпила по гр. д.
№ 274 по описа на съда за 2021 г., подадена от ***, представлявана от законния си
представител *** игумен с граждански имена Е.С.С., чрез Еднолично адвокатско
дружество „М.“, представлявано от своя управител и едноличен собственик адв. Р.А.
М. с правно основание чл.64, ал.2 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
4