Р Е Ш Е Н И Е № 1135
гр. Пловдив 17.09.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд Х-ти граждански
състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и осемдесета
година в състав:
Председател:
Румяна Андреева
Членове: Пламен Чакалов
Бранимир Василев
като разгледа докладваното от
съдия Чакалов гр. д. № 1849 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Длъжникът С.Н.Н., ЕГН **********, чрез адвокат Н.Ш.
с адрес *** – Легис център, ет.5, офис 5 – 1А по изп. д. № 20158290400201 по описа
на Частен съдебен изпълнител З. Д. – Х. е подал жалба против разпореждане от 17.05.2018г.,
с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба вх. №
5069/19.04.2018г. и е отказал прекратяване на изпълнителното производство поради
липса на правно основание.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното
разпореждане по мотиви изложени в жалбата като се прекрати изпълнителното дело.
Другата страна по жалбата – взискателя „ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, гр. Пловдив счита жалбата за неоснователна.
Съдебният изпълнителят представя мотиви, в които
изразява становище за неоснователност на подадена жалба.
Предвид доказателствата съдът намери за установено
следното:
Нормата на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК урежда
прекратяването на изпълнението ако взискателят не поиска извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години. В разглеждания казус такова
бездействие от страна на взискателя не е налице.Това е така, защото делото е
образувано е 14.07.2015г., на 19.10.2016г. съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи, а на 27.06.2018г. е изпратено и запорно съобщение за налагане
на запор върху банковите сметки на длъжницата до „Първа инвестиционна банка“
АД, което е получено на 04.07.18г.
За преценката дали е налице основание за
прекратяване на изпълнението е без значение дали длъжникът има сметка в
посочената банка, тъй като в т.5 от ТР 3/10.07.17г. постановено по тълк. д. №
3/15тг. на ОСГТК на ВКС наличието на банкова сметка *** за разноските по
извършването на изпълнителното действие, но не относно това, че е налице
действие по налагане на запор на посочената дата.
Следователно по изпълнителното дело са предприемани
изпълнителни действия, между всяко едно от които периодите са били по – кратки
от две години.
Ето защо, не е налице основание за прекратяване на
изпълнението в хипотезата по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, поради което жалбата
против разпореждането на
съдебния изпълнител от 17.05.2018г., с което е оставил без уважение молба вх. № 5069/19.04.2018г. за прекратяване на
изпълнението е неоснователна и същата ще се остави без
уважение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата подадена от С.Н.Н., ЕГН **********,
чрез адвокат Н.Ш. с адрес *** – Л**, ет.*, офис * – против разпореждане от
17.05.2018г. по изп. д. № 20158290400201 по описа на Частен съдебен изпълнител
З. Д. – Х., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молба вх. №
5069/19.04.2018г. и е отказал прекратяване на изпълнителното производство
поради липса на правно основание.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.