Р Е
Ш Е Н И Е № 204
05.10.2020 г. гр. Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Сливен, в публично
заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от съдия Бозукова административно дело № 156 по описа за
2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от В.Н.П. ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000215/23.02.2020
г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен, упълномощен
със заповед № 343з-86/20.01.2017 г., с която на В.П. на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, считано от 23.02.2020 г., а именно за 190 дни.
В жалбата се твърди, че заповедта е
незаконосъобразна, поради липса на мотиви и противоречие с материалния закон.
Жалбоподателят изтъква, че не е управлявал МПС. Иска отмяна на заповедта като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят В.П.,
редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник - адв. Р. К. ***, която поддържа жалбата. Претендира
разноски.
Ответната страна – Началник Сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява и не
изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата. Моли за оставянето й
без уважение.
Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
На 23.02.2020 г. около 22. 39 часа в гр. Сливен
на ул. „Ген. Столетов“ жалбоподателят В.П. управлявал
собствения си автомобил "Ауди 80" с рег. …………. в посока ул.“Р.“,
където бил спрян за проверка от полицейски служители от Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР Сливен. При проверката било установено, че същият управлява МПС след
употреба на алкохол 1. 09 промила, който бил измерен с техническо средство Дрегер 7510 с фабр. номер ARВА
0163. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с № 0043696, като
същият не дал кръвна проба за анализ.
За извършеното административно нарушение
на В.П. бил съставен АУАН серия GA № 175131/23.02.2020 г. от мл. автоконтрольор към ОД МВР Сливен Г.Г..
АУАН бил връчен незабавно на жалбоподателя, който го подписал без възражения.
При връчването му били изз.и регистрационните табели
на автомобила.
На основание съставения АУАН серия GA №
175131/23.02.2020 г. и в съответствие със заповед № 343з-86 от 20.01.2017 г. на
Директора на ОДМВР гр. Сливен Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Сливен
издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0804-000215/23.02.2020
г., с която на В.Н.П. на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година. На основание чл.60 ал.1 от АПК във връзка с
чл.165 ал.2 т.2 от ЗДвП, било допуснато предварително изпълнение на заповедта, считано от 22.39ч. на 23.02.2020 г., а именно
за 190 дни.
Заповедта била връчена лично срещу подпис
на В.П. на 17.03.2020 г., който я оспорил пред Административен съд – Сливен с
жалба вх. № 1188/13.04.2020 г.
По делото като свидетел е разпитан И. М.И.
– з. на оспорващия, който в показанията си сочи, че през месец февруари 2020 г.
П. му се обадил и го помолил да го вземе от кв.“Д.“, за да го откара до дома му.
От показанията на свидетеля Д.М.И. се установява, че няколко пъти са прибирали колата
на П., тъй като същият употребил алкохол. И двамата свидетели са категорични,
че не
са забелязвали патрулен автомобил
на МВР. От свидетелските показания на
св. Г.Г. – а. се установява, че на 23.02.2020 г. в 22.39
ч. е спрял за проверка автомобил, управляван от оспорващия В.П., който е бил
сам в колата. При проверка с техническо средство, уредът отчел 1.09 промила
алкохол в кръвта.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради
следните съображения:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки /ПАМ/ по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и т. 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 343з-86/20.01.2017
г. на директора на ОДМВР гр. Сливен издадена на основание заповед № 8121з-48/16.01.2015
г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т. ч.
и Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Сливен, които могат да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. В този смисъл процесната заповед се явява издадена от компетентен орган в
рамките на неговата правомощия.
С оглед съдържанието на акта съдът счита,
че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Административният орган е изложил подробно и
изчерпателно фактическите и правните основания за издаване на заповедта. В
производството по издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, които да са довели до
нарушаване правото на защита на санкционираното лице. Обжалваният акт е
съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността
на движението по пътищата.
При преценка на материалната
законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното: Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Нарушението
на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно
нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена
сила до доказване на противното. В конкретния случай констатациите в акта за
установяване на нарушението се оспорват от жалбоподателя.
От доказателствата по делото и по
конкретно от свидетелските показания на св. Г.Г. се
установява по безспорен начин, че автомобилът е бил управляван именно от
оспорващия В.П.. Ето защо същият се явява водач на МПС по смисъла на легалната
дефиниция на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и в това му качество е валиден адресат на
наложената принудителна административна мярка. Актосъставителят
в о. с.з от 15.09.2020 г. изрично заяви, че е видял именно В.П. да управлява
автомобила. Съдът не приема за достоверни показанията на
св. И. И. и
Д. И.. Доказателствената сила на съставения АУАН,
съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща сила до доказване на противното. В
случая не се установява фактическа обстановка различна от визираната в акта.
Доколкото издадената и оспорена в настоящето производство заповед за прилагане
на принудителна административна мярка е издадена въз основа на този АУАН и
възпроизведените в него констатации, то същата се явява и законосъобразна.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането
на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция /НП/. Всеки от тях
обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, ПАМ са
форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от
закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания
са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за
реализиране на правна отговорност.
Релевантният за приложението на чл. 171, т. 2а от ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато
административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата
материалноправна норма за ангажиране на
административната отговорност на жалбоподателя.
В конкретния случай органът е посочил
правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по
закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата
правна уредба.
По делото се установи по безспорен начин,
че жалбоподателят В.П. е управлявал процесния автомобил,
негова собственост, след употреба на алкохол 1. 09 промила, който бил измерен с
техническо средство Дрегер 7510 с фабр.
номер ARВА 0163.
Предвид горното настоящия съдебен състав
приема, че са били налице основанията за издаване на обжалваната заповед,
поради което налагането на ПАМ – „Прекратяване на регистрация на МПС за срок от
190 дни“ е било законосъобразно, с оглед установеното от фактическа страна.
Съобразно изложеното съдът намира, че
оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на
правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Н.П. *** против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
20-0804-000215/23.02.2020 г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към
ОДМВР Сливен, упълномощен със заповед № 343з-86/20.01.2017 г., с която на
същия, на основание чл. 171, т. 2А, б. "б" от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка –
Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година,
считано от 23.02.2020 г., а именно за
190 дни, като неоснователна.
Решението на основание чл. 172 ал.5 изр.
второ от ЗДвП не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на страните.
СЪДИЯ: