Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3465 10.12.2019 г. гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд XXXVIII - ми граждански състав
На дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито съдебно заседание в състав:
Председател: Невена Ковачева
Секретар: Недялка Димитрова
Като разгледа гражданско дело № 990/2016 г. по описа на Бургаския районен съд,
докладвано от съдията Ковачева,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.З.Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., срещу Военно формирование
32890 – гр. Бургас, местност „Атия”, като част от структурата на Министерство
на отбраната на Република България, с която се иска от съда да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата от общо 16679,94 лева, представляваща възнаграждение
за положен извънреден труд, формиран от фактически отработеното служебно време
над месечната продължителност на служебното време, за периода от 01.05.2002 г.
до 31.12.2015 г. (166 месеца) в размер общо на 573 дни
или 4584 часа, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на
исковата молба – 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 17049,46
лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за всяко закъснение по месеци от датата на падежа на всяко
задължение до датата на подаване на исковата молба – 31.12.2015 г. В условията
на евентуалност се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ
размер от 32364,01 лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение
за положен от него извънреден труд за процесния период, ведно със законната
лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 23.02.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 469 лева обезщетение за
забава върху сумата. Претендират
се разноските по делото.
Изложено в
исковата молба е, че от 10.08.1988 г. е назначен по служебно правоотношение в
Поделение 22480 – Бургас, което е пряко подчинено и влиза в състава на военно
формирование 32890 – Бургас. Считано от 01.01.2016 г. е прекратен договорът за
ВС и Р. е освободен от военна служба. Поради превишаване продължителността на
служебното му време счита, че му се дължи възнаграждение за извънреден труд.
Посочил е, че начинът, организацията и разпределението на служебното време на
кадровите военнослужещи, включени в месечен график за изпълнение на дежурства,
се извършва съгласно заповед на министъра на отбраната на РБ. Фактически
отработеното време над месечната продължителност на служебното време
представлява извънреден труд, който подлежи на изплащане.
Ответникът чрез своя процесуален
представител е оспорил предявените искове като неоснователни, като е изложил
подробни съображения. Направено е възражение за погасяване по давност на
вземанията по съединените искове за главници и лихви на основание чл. 111 ЗЗД
за претенциите преди 23.02.2013 г.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, събраните по делото доказателства и прецени закона, намери от
фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 194, ал. 3 във вр. с чл.
195, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ),
респективно чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ (отм.) във вр. с чл. 158, ал. 2 от Правилника
за кадровата военна служба (ПКВС) и чл. 250, ал. 1, изречение второ от ЗОВСРБ (отм.),
чл. 212, чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ – по отношение на претенцията за
заплащане на извънреден труд, както и чл. 86 ЗЗД – по отношение на иска за
обезщетение за забавено плащане.
Не се спори между страните по делото,
установява се и от приложените писмени доказателства, че ищецът е бил кадрови
военнослужещ от 10.08.1988 г. в поделение 22480 – Бургас, което е в състава на
ответното военно формирование 32890 – Бургас. Със заповед № ЛС-01-100/08.12.2015
г. на командира на военноморските сили ищецът бил освободен от длъжност и от
военна служба, а със заповед № ЛС-01-74/30.12.2015 г. бил отчислен от списъчния
състав на ответното формирование, считано от 01.01.2016 г. Страните не спорят,
че през процесния период 01.05.2002 г. - 31.12.2015 г. г. ищецът е изпълнявал
дежурства по график, като е допускано превишаване на установената месечна
продължителност на работното време. Безспорно е, че ищецът е бил компенсиран с
почивки само за част от фактически отработеното време при полагане на
дежурство, превишаващо установената продължителност на служебното време.
През част от процесния период (01.05.2002 г. – 12.05.2009
г.) е приложим ЗОВСРБ (отм.). Съгласно чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от същия
седмичната продължителност на служебното време на кадровите военнослужещи е 40
часа, а общата такава в денонощие не може да надвишава с повече от ½
максималната продължителност на работното време, установена в трудовото
законодателство (това се счита за удължено служебно време). При превишаване на
продължителността на служебното време, извън посочената в ал. 2, с писмена
заповед на командира или началника – при условия, определени в Правилника за
кадровата военна служба, на кадровия военнослужещ се заплаща възнаграждение за
извънреден труд в размер, определен от Министерския съвет (чл. 203, ал. 3
ЗОВСРБ (отм.)). Следователно удълженото работно време по ал. 2 и 24-часовите
дежурства по график съгласно чл. 204 ЗОВСРБ (отм.) не са извънреден труд и за
тях не се дължи възнаграждение за такъв, а се дължи допълнително възнаграждение.
Настоящата законова уредба, приложима за останалата част от исковия период – от
12.05.2009 г. до 31.12.2012 г., съдържа идентични норми. Съгласно чл. 195
ЗОВСРБ военнослужещите могат да бъдат назначавани за носене на дежурства при
условия и по ред, определени с уставите на въоръжените сили и с други
нормативни и административни актове, издадени от министъра на отбраната.
Максималната продължителност на дежурството в този случай не може да превишава
24 часа, а общо за един месец – 168 часа, като времето за дежурство е служебно
време.
Следователно, винаги щом е налице превишаване на
нормалната продължителност на работното време, но до общата продължителност по
чл. 194, ал. 2 ЗОВСРБ, на военнослужещия се полага компенсация, а при
некомпенсиране – заплащане на превишението като за извънреден труд. При
превишаване на общата (нормална + увеличена) продължителност на военнослужещия
се следва допълнително възнаграждение по чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ.
Съгласно чл. 158, ал. 2 ПКВС (отм.) извънреден е трудът,
с който е превишена продължителността на служебното време, определена по чл. 203,
ал. 2 ЗОВСРБ (отм.), и е положен над определената месечна продължителност на
служебното време, определена по реда на чл. 152, ал. 6 от Правилника. Т.е.
месечната продължителност на служебното време в часове се определя въз основа
на броя работни дни за календарния месец и нормалната продължителност на
служебното време. Разпоредбата на чл. 159 ПКВС урежда извънредния труд при
полагане на дежурства по график.
С чл. 7 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. на
Министъра на отбраната, извънредният труд е определен като положителна разлика
между фактически отработеното време и месечната продължителност по чл. 152, ал.
6 ПКВС (отм.), а с чл. 26.1 от същата е посочен и методът за определяне размера
на дължимото за същия възнаграждение. Възнаграждението за всеки час извънреден
труд, положен от кадровите военнослужещи при условията и по реда на чл. 159
ПКВС, се определя на базата на основното месечно възнаграждение, определено по
реда на чл. 224, ал. 2 във вр. с ал. 3 ЗОВСРБ (отм.), с оглед категорията на
кадровия военнослужещ (чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредбата за определяне размера на
възнаграждението за извънреден труд на кадровите военнослужещи, приета с ПМС №
74 от 23.03.2001 г.). В чл. 4 е посочен конкретният, увеличен размер в проценти
на възнаграждението за извънредния труд, в зависимост от това дали е положен в
работен или почивен ден, официален празник и при сумирано отчитане на работното
време. В чл. 3.5 от Заповед № ОХ-313 от 08.05.2001 г. е посочено, че
компенсирането на часовете служебно време, положени над нормалната дневна
продължителност на служебното време за даден период, трябва да се извършва в
рамките на месеца, през който се полага трудът, а когато е работено в режим на
удължено служебно време през последните дни на даден календарен месец,
компенсирането да се извършва в рамките на следващия. Тази разпоредба е
повторена в Заповед № 296 от 19.05.2011 г. на Министъра на отбраната, отменяща
предходната.
При тази нормативна уредба съдът
приема за установено, че ищецът има право да получи от ответника възнаграждение
за извънреден труд за носене на дежурство за времето, превишаващо общата
увеличена продължителност на служебното време, което се дължи на основание чл. 203,
ал. 3 ЗОНСРБ (отм.) и чл. 194, ал. 3 във вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ (нов).
Съдът изцяло кредитира заключението на
вещото лице С. като компетентно дадено и всестранно отговарящо на всички
поставени въпроси. Експертът е посочил, че нормативно определената месечна
продължителност на служебното време, определена съгласно действащото към
момента на отработването законодателство, е 28560 часа. Разликата между
нормативно определената месечна продължителност и фактически отработеното време
е 4584 часа. Вещото лице е посочило, че е отразило ползвани компенсации, за
които няма посочен конкретен наряд, към положени дежурства от същия или
предходния месец. Когато дежурствата не са компенсирани в рамките на месеца, в
който за носени дежурствата, за тях се дължи парична компенсация като за
извънреден труд. Вещото лице е изчислило по различни варианти, които са му
зададени, положените наряди и ползваните и неползваните компенсации и размерът
на възнаграждението за извънреден труд.
Относно падежа на това парично вземане
съдът приема за задължителна практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.
Вземането на военнослужещ за извънреден труд по чл. 194, ал. 3 (чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ отм.)
възниква след полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се
погасява с изтичане на краткия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „а” ЗЗД
(в този смисъл решение № 470/28.02.2014 г.
по гр. д. № 3253/2013 г. на ВКС, IV гр. отд. и решение № 427/03.11.2011 г. по гр. д. №
503/2010 г. на ВКС, IV гр. отд.). Този срок се брои от деня, в който вземанията са станали
изискуеми. А изискуемостта на вземанията за труд, ако не е уговорено друго,
настъпва в края на месеца, следващ месеца на полагане на труда. От т. 27 и т. 28
на Заповед № 296/19.05.2011 г. на министъра на отбраната се налага изводът, че
военнослужещият може да ползва полагащите му се почивки (компенсации) само в
рамките на месеца, в който за носени дежурствата (само ако дежурствата са в
края на месеца, компенсации може да се ползват в следващия). Следователно, ако
през конкретен месец военнослужащият е положил дежурство, но служебното време
за този месец не е намалено с ползвана от същия почивка, нормалната
продължителност по чл. 194, ал. 1 ЗОВСРБ ще е явно превишена. Ако почивката за
това дежурство не може да се ползва занапред, то за нея се дължи възнаграждение
като за извънреден труд. Правото за това възнаграждение възниква след
полагането му за съответния месец на кадрова военна служба и се погасява с
изтичането на давностния срок по чл. 111 б. „а” ЗЗД. Или крайният падеж на
паричното вземане за възнаграждение за извънреден труд по чл. 203, ал.3 ЗОВСРБ
(отм.) и чл. 194, ал.3 ЗОВСРБ настъпва на последното число на месеца, следващ
месеца на полагането на този извънреден труд. Прилагайки посоченото правило, отразено
в задължителната практика на ВКС, погасени по давност са вземанията на ищеца за
възнаграждения за извънреден труд с падежи отпреди 23.02.2013 г. (три години
преди предявяването на иска на 23.02.2016 год.) – т.е. вземанията за извънреден
труд, положен преди 31.12.2012 г., чийто падеж е настъпил на последното число
на следващия месец (31.01.2013 г.), т. е. до 23.02.2013 г. За тези вземания
искът следва да се отхвърли като погасен по давност.
За вземанията за извънреден труд с
падеж след 23.02.2013 г. до подаване на исковата молба не е изтекла
установената от закона давност. Вещото лице по изготвената експертиза е
посочило, че за периода 01.2013 г. – 31.12.2015 г. на ищеца не са изплащани
суми за извънреден труд. Следва да се установи колко на брой са положените
часове извънреден труд след 01.01.2013 г. и дали същите са компенсирани с
почивки. От приетото заключение на вещото лице С. по извършената
съдебно-икономическа експертиза се установява, че за периода 01.2013г. – 12.2015 г. ищецът е положил
общо 71
24-часови дежурства (42
в делнични дни и 29
в почивни и празнични), от
които според вещото лице 24
фактически отработени часа са останали некомпенсирани с почивки. Изчислени от
вещото лице съобразно действащите за периода заповед на министъра на отбраната
и наредба на министерство на отбраната, дължимите възнаграждения за този
извънреден труд са в размер на общо 236
лева, а дължимите на основание чл. 86 ал. 1
ЗЗД обезщетения за забава в размер на законната лихва върху тези вземания са в
размер на 46,08 лева за
периода от първо число на месеца, следващ месеца, в който е трябвало да се
изплати първото дължимо възнаграждение, до предявяването на иска. Съдът
кредитира напълно заключението на вещото лице С., тъй като същото е
компетентно, обосновано и неопровергано от други събрани по делото
доказателства.
По изложените съображения съдът приема
предявените искове за заплащане на извънреден труд на основание чл. 194 ал. 3 във
вр. с чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ и акцесорния за обезщетение за забава на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за неоснователни за периода 01.05.2002 г. -
23.02.2013 г. вкл. като погасени по давност, а за периода 24.02.2013 г. – 31.12.2015
г. искът за главница е основателен до размера от 236 лева, а искът за лихва –
до размера от 46,08 лева.
С оглед изхода от спора на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца и направените по делото разноски
съразмерно с уважените искове в размер на 10,04 лева. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, тъй като то е в рамките на минималния размер, установен от чл. 7, ал. 2,
т. 4 на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
ищецът дължи на ответника направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на общо
1045,18 лева. Съдът определя дължимото юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за
заплащане на правна помощ в размер на 300 лева.
Ответникът дължи държавна такса върху
уважената част от претенциите в размер на 100 лева по двата иска и 6,31 лева за
заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице съразмерно на
уважената част от претенциите.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Военно формирование
32890 – гр.Бургас, местност ”Атия” - в структурата на Министерство на отбраната
на Република България да заплати на Д.З.Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Б., сумата 236 лева (двеста тридесет и шест лева) допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над
установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.01.2013г.
– 31.12.2015 г. вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано
дежурство по график, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването
на исковата молба на 23.02.2016 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
46,08 лева (четиридесет и шест лева и осем стотинки) обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2013 г. – 23.02.2016 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над присъдената сума от
236 лева до пълния претендиран размер от 16679,94 лева и за периода 01.05.2002
г. – 23.02.2013 г. вкл. като погасен по давност, както и за мораторна лихва за разликата над
46,08 лева до пълния претендиран размер от 17049,46 лева.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове на Д.З.Р., ЕГН **********, с адрес в гр. Б. против Военно формирование 32890 – гр. Бургас за заплащане на сума в общ размер от 32364,01 лева, представляваща
стойността на неизплатено обезщетение за положен от него извънреден труд за
периода 01.05.2002 г. – 31.12.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата
от подаване на исковата молба – 23.02.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 469 лева обезщетение за забава върху сумата.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 –
гр. Бургас, местност „Атия”, като част от структурата на Министерство на
отбраната на Република България, да
заплати на Д.З.Р., ЕГН ********** сумата от 10,04 лева (десет лева и четири
стотинки) за направените по делото разноски, съразмерно с уважените искове.
ОСЪЖДА Д.З.Р., ЕГН **********
да заплати на Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност „Атия”, като част от структурата на
Министерство на отбраната на Република България, сумата от 1045,18 лева (хиляда
и четиридесет и пет лева и осемнадесет стотинки) за направените по делото
разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлените искове.
ОСЪЖДА Военно формирование 32890 –
гр. Бургас, местност ”Атия” - в структурата на Министерство на отбраната на
Република България, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас дължимите
държавни такси в размер на 100 лева и разноски за вещо лице в размер на 6,31
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД