№ 317
гр. Пловдив, 19.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Деница Ц. Стойнова
Велина Ем. Антонова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600344 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII от НПК – чл.270, ал.4 вр. с ал.2 вр. с
ал.1 от НПК.
Образувано е по протест, подаден от прокурор при ОП – Пловдив срещу
протоколно определение №1020/03.08.2022г., постановено по НОХД № 1140/2022г. по
описа на ОС – Пловдив, с което е изменена взетата спрямо подсъдимата А.С.Л. мярка
за неотклонение „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. В
протеста се излагат доводи, че атакуваният съдебен акт е неправилен, необоснован и
незаконосъобразен. Прави се искане да бъде отменен и искането за изменение на МНО
да се остави без уважение.
Недоволен от определението, в частта, с която е оставено без уважение искането
му за отмяна на взетата в досъдебната фаза на процеса мярка за процесуална принуда
„Забрана за напускане пределите на Република България“, подсъдимият К.А.З. го
обжалва. В жалбата се сочи, че определението е неправилно, необосновано и се иска да
се отмени, като се постанови ново, с което да се отмени мярката за процесуална
принуда спрямо подс. З..
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна със събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с
направените оплаквания в жалбата, намира и приема за установено следното:
Протестът и жалбата са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни
в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално
ДОПУСТИМИ. Разгледани по същество, протестът е ОСНОВАТЕЛЕН, а жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
НОХД № 1140/2022г. по описа на ОС – Пловдив е образувано по внесен спрямо
подсъдимите Л. и З. обвинителен акт за извършени престъпления, съответно, по
чл.354а, ал.1, пр.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 и чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. с ал.1 вр. с
чл.29, ал.1,б“а“ вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Прегледът на материалите по делото сочи, че задържането на подсъдимата А. Л.
до настоящият момент е в рамките на около 10 месеца, както същата е с обременено
съдебно минало – осъждана е два пъти, извършила е настоящето деяние в
изпитателния срок на предходно осъждане, предмет на престъплението е
високорисково наркотично вещество в количество, което съвсем не е за подценяване.
Всички тези обстоятелства, от които обичайно се извлича изводи за наличието на
опасност от укриване или извършване на престъпление, очевидно незаконосъобразно
са били подценени от окръжния съд. Единственият мотив, изложен в атакуваното
определение, за изменение на МНО в по-лека, е изтеклият срок от задържането на
подс. Л. до настоящият момент и внасяне на обвинителен акт в съда.
Прав е прокурора, че срока на задържане на подсъдимата, освен в законовите
рамки, съответства и на фактическата сложност на разследването, поради което не е
неразумен и сам по себе си не оправдава изменението на МНО в по-лека. Делото е в
съдебната му фаза, но това обстоятелства също не е убедителен мотив за промяна на
мярката за неотклонение на подс. Л.. Не бива да се забравя, че съдебната фаза на
процеса е централна и с основно значение в наказателното производство. Поради това
следва да се вземат от съда всички законови гаранции за безпрепятственото и срочно
провеждане на съдебното следствие. Вместо да вземе такива мерки, с които да
предотврати опасности от укриване или извършване на престъпление от подс. Л.,
окръжният съд е придал на срока на задържането й тежест, каквато този факт няма и в
същото време е неглижирал посочените по-горе изключително негативни данни за
личността на тази подсъдима, които без никакво съмнение обуславят извод за реална
опасност от извършване на престъпление в случай, че спрямо нея се вземе мярка за
процесуална принуда, която не е свързана с ограничения в свободното й предвижване.
Всичко казано мотивира този състав да счете, че определението, в частта му,
атакувано с подаденият протест е незаконосъобразно, неправилно и необосновано и
като такова следва да се отмени и да се остави без уважение искането на подсъдимата
А.С.Л. за изменение на взетата спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ в по-лека.
Видно е от материалите по делото, че спрямо подс. К. З. са взети мярка за
неотклонение „Подписка“ и „Забрана за напускане пределите на Република България“,
като последната се търпи близо 4 месеца, от 21.04.2022г. Установява се също, че З. е
обвинен в извършване на престъпление с предмет значително количество
високорисково наркотично вещество, извършено в съучастие с подс. Л. и в условията
2
на опасен рецидив, което без съмнение завишава степента на неговата лична
обществена опасност. Предходното му осъждане е отново за престъпление с предмет
високорискови наркотични вещества, извършено в И., в която страна З. иска да
пътува, за да развива бизнеса си. Посоченото до тук правилно е оценено от окръжния
съд като основание да се откаже отмяната на наложената мярка „Забрана за напускане
пределите на Република България“. Неоснователни са доводите, че отказът тази мярка
да се отмени почива на недопустими предположения. Изводите на съда по отношение
на опасността от укриване на подс. З., в случай, че свободното му предвижване извън
територията на страната не е ограничено, почива на обективни данни по делото –
посочените по-горе. Очевидно е, че тесни връзки и контакти с лица, извън територията
на страната този подсъдим поддържа, както и че предходният му престой в друга
държава е бил свързан с престъпна деятелност, осъществена в нея. Това е напълно
достатъчно да обоснове извод за реална опасност от укриване с цел препятстване
срочното и безпроблемно провеждане на съдебното производство. Обстоятелството, че
преди вземане на ограничителната мярка, З. е напускал страната и се е връщал
доброволно не означава, че такава опасност не съществува. Налице е вече внесен
обвинителен акт и угрозата да бъде признат за виновен и осъден по предявеното му
обвинение е с по-висок интензитет, което е достатъчно силен мотив за подсъдимия да
се укрие, за да избегне налагане на предвиденото в закона наказание за
инкриминираното деяние, което наказание е в един сериозен размер. Бизнес
отношенията, които З. иска да развива, могат да се регулират и без личното му
присъствие в И., а личният му интерес не може да вземе превес над обществения,
който изисква срочно и безпроблемно разглеждане на съдебният процес.
Като е стигнал до същите изводи, окръжният съд е постановил правилно и
законосъобразно определение, което в сега коментираната му част следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение №1020/03.08.2022г., постановено по НОХД
№ 1140/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което е изменена взетата спрямо
подсъдимата А.С.Л. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в „Парична
гаранция“ в размер на 3 000 лв. и вместо това:
ОСТАВЯ без уважение искането на подсъдимата А.С.Л. за изменение на взетата
спрямо нея мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека.
3
ПОТВЪРЖДАВА определението в частта, с която е оставено без уважение
искането на подсъдимия К.А.З. за отмяна на взетата спрямо него мярка за процесуална
принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4