Номер 252419.08.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIVа състав
На 19.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело №
20203100501852 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба
от Областна дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2,
представлявана от Д.С.П, чрез юрисконсулт Б. Й. , срещу Решение № 2173 от 05.06.2020 г.,
постановено по гр.д. № 16882/2019 г. по описа на ВРС, 10 с-в, с което e ОСЪДЕНА
Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. С. ЕГН **********, с. адрес: гр. Варна, ул. „Белгород“ № 12, сумата в общ размер
от 1 774,49 лева (хиляда седемстотин седемдесет и четири лева и 49 стотинки),
представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за
периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получена в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 253,13 лева (двеста и петдесет и три лева и 13 стотинки),
представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяко от допълнителните
възнаграждения за неизплатения нощен труд, приравнен към дневен за период от падежа на
всяко задължение до 17.10.2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и
чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят Областна дирекция на МВР – гр. Варна счита първоинстанционното
решение за незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния
закон. Твърди, че страните са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от
ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, като в разпоредбите на
ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание за субсидиарно приложение на КТ,
включително и за прилагане на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Сочи, че
размерът на допълнителното възнаграждение на ищеца следва да се определя съобразно
разпоредбите на ЗМВР и съответните наредби и заповеди, и е недопустимо прилагането на
горепосочената Наредба. Излага още, че от чл. 9, ал. 3 от НСОРЗ се прави извод, че същата
не намира приложение спрямо държавните служители – полицейски органи. Сочи, че
ищецът не изпълнява служебните си задължения на 5-дневна работна седмица, а на смесен
режим на работа, поради което разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НРСОЗ не намира приложение.
Твърди, че не става ясно от решението как съдът е определил коефициент от 1.143 за
превръщане на нощните часове труд в дневни. Допълнително излага подробни съображения
в тази връзка. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В условията на евентуалност моли иска да бъде отхвърлен частично за периода от
01.01.2018 г. до 16.07.2018 г., поради липса на действаща нормативна уредба.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият С. И. С. , чрез адв. Симеон Тодоров, депозира писмен
отговор, с който оспорва жалбата. Подробно излага съображения за правилността на
първоинстанционното решение и наличието на основание за заплащане на нощен труд от
страна на работодателя в претендирания размер при коефициент 1.143. Моли за
потвърждаване на решението и присъждане на разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – гр. Варна,
с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2, представлявана от Д.С.П, чрез юрисконсулт Б. Й. ,
срещу Решение № 2173 от 05.06.2020 г., постановено по гр.д. № 16882/2019 г. по описа на
ВРС, 10 с-в, с което e ОСЪДЕНА Областна дирекция на МВР- Варна, с адрес: гр. Варна, ул.
„Цар Калоян“ № 2 ДА ЗАПЛАТИ на С. И. С. ЕГН **********, с. адрес: гр. Варна, ул.
„Белгород“ № 12, сумата в общ размер от 1 774,49 лева (хиляда седемстотин седемдесет и
четири лева и 49 стотинки), представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 17.10.2016 г. до 30.09.2019 г., получена в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 253,13 лева (двеста и петдесет и
три лева и 13 стотинки), представляваща сбор от дължимата лихва за забава върху всяко от
допълнителните възнаграждения за неизплатения нощен труд, приравнен към дневен за
период от падежа на всяко задължение до 17.10.2019 г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1852/2020 г. на ВОС за 12.10.2020 г. от
14:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната
жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________