Решение по дело №183/2022 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 199
Дата: 27 октомври 2022 г.
Съдия: Христо Николов Христов
Дело: 20224230100183
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Севлиево, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христо Н. Христов
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА
като разгледа докладваното от Христо Н. Христов Гражданско дело №
20224230100183 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо
Петков Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т. срещу Т. С. И., с
ЕГН **********, от гр. Севлиево, ***************************
Ищеца твърди, че на 18.06.2009 г. е сключен договор за потребителски кредит №
FL483407/18.06.2009 г. между „Юробанк България" АД в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател. Кредитополучателят се задължил да погаси
задължението си чрез 144 анюитетни месечни вноски с краен срок за погасяване - 18.06.2021
г., ведно с договорните лихви и таксите, начислени съгласно договора за кредит.
Кредитополучателят не извършвал плащания, с които да погасява задължението си по
гореописания договор за кредит, поради което останал непогасен остатък в размер на 14
322,75 лева, от които по делото ищеца претендира частично сумата от 3000,00 лева -
дължима главница, представляваща част от общо дължима главница в размер на 14 322,75
лева. На 18.01.2016 г., бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД, по силата на който задължението
на ответника било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД. На 30.10.2020 г. длъжникът бил
уведомен за прехвърлянето на задължението му с писмено съобщение, изпратено от
пълномощник на цедента. На същата дата на длъжника било връчено и писмо, с което му
бил предоставен 15-дневен срок за доброволно изпълнение. В срока за доброволно
изпълнение длъжникът не извършил плащане. Моли съда да признае за установено, че
ответникът му дължи сумата от 3000,00 лева - главница, част от общо задължение за
1
главница в размер на 14 322,75 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. В докладвана писмена молба
развива подробни съображения за основателността на исковете.
В съдебно заседание ответника не се явява и не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от договор за потребителски кредит № FL483407/18.06.2009 г. между
„Юробанк И Еф Джи България" АД с ЕИК ********* в качеството на кредитор и Т. С. И. в
качеството на кредитополучател и от погасителен план към договора, че „Юробанк И Еф
Джи България" АД е предоставило на ответника, сума в размер на 16 870,00 лв., а
последният се е задължил да върне сумата, заедно с лихвите. Ответника се е задължил, да
заплати на кредитора 144 месечни погасителни вноски, в периода 18.07.2009 г. – 18.06.2021
г., или общо главница 16 870,00 лева и лихва 17 620,76 лева.
Установява се от договор за възлагане на вземания (Цесия) от 18.01.2016 г.,
приложение към потвърждение за цесия и потвърждение за цесия от 18.01.2016 г., че между
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД и „Юробанк И Еф Джи България" АД, е сключен договор за цесия
по силата, на който вземането по процесния договор за кредит е прехвърлено в полза на
„ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Видно от уведомителни писма за цесията от 18.01.2016 г. от „Юробанк И Еф Джи
България" АД и от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД до ответника, че такива са изпращани на адреса
в договора за кредит на ответника, но в разписките за връчване е отбелязано, че същите не
са потърсени.
От приложеното ч. гр. д. № 1470/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево се
установява, че „ЕОС МАТРИКС" ЕООД е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 3000,00 лева, главница претендирана като част от общо дължима
главница 14 322,75 лева, по договор за потребителски кредит № FL483407/18.06.2009 г. и
цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумата, към длъжника Т. С. И.. По заявлението е образувано
посоченото ч. гр. д. и е издадена срещу ответника, заповед № 864/16.12.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 3000,00 лв. - главница; ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.12.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и сумата 60,00 лв. - разноски за заплатена държавна такса. Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника, като същият е подал възражение, в указания му срок, в
законоустановения срок е била предявена и исковата молба по настоящото дело.
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
2
Уважаването на предявените установителни искове, с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предполага
установяването от ищеца на следните предпоставки: основанието, размера и изискуемостта
на претендираното вземане, т.е. съществуването на описаният в исковата молба валиден
договор за кредит между посочените в исковата молба лица, чиито клаузи съдържат
задължение за кредитополучателя да заплати на ищеца процесната сума; изпълнението на
уговорените задължения на праводателя му; наличие на договор за цесия между него и
праводателя му; изпълнение на изискванията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията да е съобщена на
длъжника; поставянето на ответника в забава, настъпване на предпоставките за изискуемост
на претендираната сума. В тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си.
Установи се от договор за потребителски кредит № FL483407/18.06.2009 г., че
праводателя на ищеца и ответника са договаряли за създаване на облигационна връзка по
договор за кредит, намираща правното си основание в разпоредбите на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 430, ал. 1 ТЗ. По тази облигационна връзка „Юробанк И Еф Джи България" АД е
предоставила на ответника Т. С. И., сума в размер на 16 870,00 лв., която е получена от И.,
предвид липсата на оспорване на този факт, в срока за отговор. Ответника се е задължил с
договора да върне предоставената сума, заедно с лихвите, подробно уговорени в договора.
Предвид изложеното съдът намира за доказано предаването на твърдяната парична сума на
ответника от праводателя на ищеца. Установи се от договор за потребителски кредит №
FL483407/18.06.2009 г. и от погасителен план към договора и съдържанието на процесния
договор за кредит, като същият е сключен при задължение на ответника да върне заетата
сума на 144 месечни погасителни вноски, в периода 18.07.2009 г. – 18.06.2021 г., или общо
главница 16 870,00 лева и лихва 17 620,76 лева. Установи се от договор за възлагане на
вземания (Цесия) от 18.01.2016 г., приложение към потвърждение за цесия и потвърждение
за цесия от 18.01.2016 г. и наличие на договор за цесия между ищеца и праводателя му –
кредитор на ответника. Установи се от уведомителни писма за цесията от 18.01.2016 г. от
„Юробанк И Еф Джи България" АД и от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД до ответника, че такива
са изпращани на адреса в договора за кредит на ответника, но в разписките за връчване е
отбелязано, че същите не са потърсени. В конкретният случай с връчване на исковата молба
и приложенията към същата на ответника се е осъществило изпълнение на изискванията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД – цесията е съобщена на ответника. В посочения смисъл е и съдебната
практика на ВКС - решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро тър. отделение и решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193 по описа
за 2018 г., ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, относно съобщаването на
извършената цесия на длъжника.
Връщането на получената сума по договора за кредит се дължи от лицето, което я е
получило. С оглед изложеното, предвид и липсата на подаден отговор и оспорване размера
на задължението на ответника, установи се основателност на предявения иск за главница,
който следва да бъде уважен, като основателно е и искането за присъждане на законната
3
лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 15.12.2021
г. до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските, предвид уважаването на иска, съдът намира, че на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски. С оглед
направеното искане и изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски, в размер
на сумата от 60,00 лева, за заплатена държавна такса. С оглед уважаването на иска за
предявените суми по реда на заповедното производство, съдът намери, че на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, се дължат на заявителя разноски за заплатена държавна такса по ч. гр. д. №
1470/2021 г. по описа на Районен съд - Севлиево, в размер на сумата 60,00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД, че в полза на „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6,
представлявано от управителя Р.И.М. - Т., съществуват парични вземания за: сумата от
3000,00 лева, представляваща главница, по предявен частичен иск, при общ размер на
главницата 14 322,75 лева, дължима по договор за потребителски кредит №
FL483407/18.06.2009 г. и цесия от 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, към длъжника
Т. С. И., с ЕГН **********, от гр. Севлиево, *************************** за което
вземане е издадена заповед № 864/16.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 1470/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. С. И., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ***************************да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т.,
направени по гр. д. № 183/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в размер на
сумата от 60,00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Т. С. И., с ЕГН **********, от гр.
Севлиево, ***************************да заплати на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова
Долина, ул. „Рачо Петков Казанджията" № 4-6, представлявано от управителя Р.И.М. - Т.,
направени по ч. гр. д. № 1470/2021 г. по описа на Районен съд – Севлиево разноски в
размер на 60,00 лева.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
4
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5