РЕШЕНИЕ №40
№ 34
гр. С., 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова
като разгледа докладваното от Кирил Д. Павлов Гражданско дело №
20211870100849 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по повод исковата молба на ЗАД "А.", ЕИК ....., със
седалище и адрес на управление: град С., улица „С. К.“ № , представлявано съвместно от М.
П. И. и В.П.К. М. - изпълнителни директори, чрез юрисконсулт Надя Димитрова К. срещу
Община С., представлявана от кмета Владимир Георгиев.
От съда се иска да приеме за установено, че Община С. дължи на ЗАД "А." АД
сумата от 400, 78 лева, представляваща изплатена от ищеца щета № 42016030100249 на
собственик на увреден на 09. 07. 2016 год. лек автомобил „Ауди А 6“ с ДК № СО.... АХ по
застраховка "Каско на МПС“ с полица № 0306Х0201800 със срок на валидност 26. 04. 2016
година до 25. 04. 2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане, както и сумата
122, 14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.01.2019 г. до 14.01.2022 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 623/2021 година РС С..
В обстоятелствената част на исковата молба се посочва, че на 09. 07. 2016 год. в
град С., при движение по улица „Н.Р. до гимназия по туризъм“, лек автомобил „Ауди А 6“ с
ДК № СО.... АХ е преминал през несигнализирано и необезопасено препятствие на
уличното платно – стърчаща тръба от пътен знак. Твърди се в исковата молба, че събитието
е документирано с Протокол № 1529131/09. 07. 2016 година от органите на МВР. Твърди се
в исковата молба, че вследствие описаното ПТП бил увреден лек автомобил „Ауди А 6“ с
ДК № СО.... АХ, застрахован при ищеца по имуществена застраховка „КАСКО на МПС“,
полица № 0306Х0201800 и е образувана щета № 42016030100249 и е изплатено на 10. 11.
2016 година обезщетение за причинените на автомобила имуществени вреди в размер на
400, 78 лева, включително разходи по ликвидация в размер на 10 лева.
Така предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410, ал. 1, т. 2
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Излага се, че препятствието не е било на уличното
1
платно и взема становище за неоснователност на иска. На следващо място се твърди, че
поведението на водача на увреденото МПС е следвало да бъде съобразено е не е било
съобразено с правилата за управление на автомобила, които в случая са били нарушени.
Излага се, че водачът не е изпълнил задължението си да намали скоростта и да спре пред
препятствието дори не е доказано, че е било на уличното платно, поради което е съпричинил
увреждането.
В съдебно заседание ищецът редовно призован чрез процесуалния си
представител юрисконсулт К. поддържа предявения иск по основание и размер.
В съдебно заседание се явява процесуален представител на Община С. –
юрисконсулт К. и взема становище съдът да отхвърли предявените искове като
неоснователни и да присъди на ответника Община С. направените по делото разноски –
юрисконсултско възнаграждение.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на
страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Видно от представените от ищеца писмени доказателства комбинирана
застрахователна полица за застраховки Каско и Злополука, уведомление декларация за щета
по застраховка "Каско на МПС", декларация на водач на застраховано МПС, опис-
заключение по щета, опис на претенция, експертиза по претенция, доклад на служител на
ищцовото дружество, доклад по щета и преводно нареждане „Ауди А 6“ с ДК № СО.... АХ е
бил застрахован по договор за застраховка "Каско" при ищеца, по който договор на 10. 11.
2016 год. е изплатено обезщетение на собственика на увреденото МПС в размер на 400, 78
лева. за увреждания на същия автомобила, представляващи срязани и повредени до степен
на негодност и необходима подмяна на предна лява гума и задна лява гума, които щети са
настъпили в резултат на самостоятелно ПТП от 09. 07. 2016 година, а именно при
преминаване на автомобила през несигнализирано и необезопасено препятствие на
тротоара, а не на уличното платно – тръба остатък от пътен знак.
По делото е изготвена съдебна автотехническа експертиза, вещото лице по която
е потвърдило че увреждането на автомобила за което ищецът като застраховател е платил
обезщетение е настъпило от преминаване на автомобила през тръба остатък от пътен знак,
находяща се не на пътното платно а на тротоара.
В тежест на ищеца е на доказване, а не установява с необходимото пълно
доказване, че щетата за която претендира регрес на основание чл. 410 ал. 1 т. 2 от КЗ е
причинена от препятствие на пътя, както се твърди в исковата молба. В гражданския процес
правилата на доказателствената тежест установяват в чия сфера настъпват неблагоприятните
последици от недоказване на факт, на който страната основава своите искания или
възражения. Щом не доказва твърдението в исковата молба, че препятствието причинило
процесната възстановена от ищеца щета е било на уличното платно, съдът прилагайки
правилата на доказателствената тежест приема, че процесното препятствие е било на
уличното платно. Съдът кредитира заключението на вещото лице по автотехническата
експертиза че тръбата остатък от пътен знак е била на тротоара. Но по-важното е че ищецът
не доказва това препятствие да е било на уличното платно. Поради изложеното и от
правилата на доказателствената тежест и от заключението на експертизата се налага извод
че препятствието не е било на уличното платно, а точно на това се основава иска, който се
явява неоснователен.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният е неоснователен
и недоказан, тъй като ищецът не доказа чрез пълно и главно доказване изложените в
исковата молба твърдения, на които се основава искът, в частност твърденията си относно
мястото, начина и причините за настъпване на претендираните увреждания.
Не е налице и причинна връзка между щетите възстановени от ищеца
застраховател и твърдяното като поведение на общината и служителите й, че са причинили
процесните щети от описаното ПТП. Не само защото препятствието не е било на уличното
платно, а и защото автомобилът увреден при процесното ПТП няма работа на тротоара. В
моментът в който автомобилът е докоснал каквото и да било на тротоара, за причинените от
това съприкосновение щети единствено поведението на водача е правно релевантната
2
причина. Интензитетът на това качване на автомобила на тротоара е с такова естество и в
такава степен нарушава закона и създава опасност, че образно казано иззема върху себе си
правно релевантната причина и вина за настъпилите на същия автомобил вреди. Поради
това общината не следва да обезщетява тези вреди нито застрахователят, изплатил
обезщетението е встъпил в права на застрахователя, така както тези права се претендират в
исковата молба. Тротоарът е място за пешеходци и всичко което би попречило на
автомобила вече стъпил на тротоара да удари пешеходец не поражда деликтна отговорност
на общината, на основанията изтъкнати в исковата молба.
Същите изводи се налагат от правилата на доказателствената тежест, тъй като
ищецът не доказва нито че препятствието е било на уличното платно, нито наличието на
пряка причинно-следствена връзка между произшествието и уврежданията, за които е било
платено застрахователното обезщетение.
С оглед на гореизложеното и предвид обстоятелството, че по делото не се доказа
по безспорен начин, че уврежданията, за които е изплатено процесното застрахователно
обезщетение, са настъпили в резултат на преминаване на автомобила през неравност на
уличното платно, както твърди ищецът, съдът намира, че предявеният против Община С.
установителен иск за претендираното регресно вземане е неоснователен и недоказан и като
такъв следва да бъде отхвърлен изцяло, включително и в частта относно акцесорните
претенции за мораторна и законна лихва върху главницата.
С оглед крайното решение на съда по съществото спора и на осн. чл. 78, ал. 3,
вр., ал. 8 от ГПК ищецът "ЗАД А." АД следва да заплати на ответника Община С.
направените от него съдебно-деловодни разноски, 100 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, С. р. с.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "З.А.Д. А." АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление град С., улица „С. К.“ № , против Община С., ЕИК ....., иск за приемане за
установено, че Община С. дължи на ЗАД "А." АД сумата от 400, 78 лева, представляваща
изплатена от ищеца щета № 42016030100249 на собственик на увреден на 09. 07. 2016 год.
лек автомобил по застраховка "Каско" на МПС с полица № 0306Х0201800 със срок на
валидност 26. 04. 2016 година до 25. 04. 2017 год. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, както и сумата 122, 14 лева, претендирана като мораторна лихва за периода от
14.01.2019 г. до 14.01.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело
№ 623/2021 година РС С..
ОСЪЖДА "З.А.Д. А." АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление град С.,
улица „С. К.“ № , да заплати на Община С., ЕИК ..... за направените по делото разноски 100
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С. О. с. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3