Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.С. 28.11.2016
год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание на двадесет и шести май през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 13065/2013 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени
искове с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Ищците Н.Г.В., ЕГН: ********** и К.Н.Ш., ЕГН: **********
твърдят, че са собственици на 80/100
ид. части от поземлен имот находящ се в гр.С. с идентификатор 68134.506.583 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.С., одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с площ от 9504 кв.м., административен адрес: гр. С., район С.,
ул. „**********, ведно с построените в
него една триетажна сграда, две двуетажни масивни сгради , четири масивни едноетажни сгради и две
едностайни паянтови постройки. Собствеността им е призната по силата на
съдебно решение, постановено на 2.07.2013 г. по гр. д. № 960/2012 г., на ВКС II г. о.
Твърдят,че въпреки
отправената през 1998 год. покана за заплащане на обезщетение за ползването на
имота ответникът „И.-С." АД /който владее
целия недвижим имот от 1997г./ не е заплатил такова.
Претендират от ответника заплащане
на сумата в общ размер на 234 000
лева, представляваща обезщетение за лишаването им от
ползването на общо собствените им 80/100 идеални части от процесния имот за
периода от 01.10.2008 г. до 01.03.2010 г.
По молба на ищците с определение от 26.06.2015 год. общия
размер на претенцията е увеличена на 334 000 лв.
Претендират се разноските по делото.
Ответникът „И.-С." АД оспорва предявените искове като твърди,че не
е ползвал лично недвижимия имот през процесния период, а също, че описаните в исковата молба постройки не са
идентични с намиращите се върху същото сгради,че
посочените в исковата молба сгради не съществуват и са частично
унищожени , а през процесния период от време изобщо не са били годни за ползване. На последно място твърди,че липсва валидна писмена покана за
заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС. Претендира разноските в производството.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От представеното съдебно решение № 87 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 960/2012 г., II г. о., се установява, че Н.Г.В. и К.Н.Ш., са
собственици по наследство общо на 80/100 идеални части от
имот пл. № 583 в кв. 7 по
плана на гр.С., НПЗ „Военна
рампа“ с площ от 9 527 кв. м./ по скица № АС-94-Н-139
от 5.03.1998 г. с площ 9384 кв. м. и на същите
идеални части от построените в този имот една триетажна сграда- масивна, ЖБ; две двуетажни сгради масивни, ЖБ; четири масивни едноетажни сгради и
две едностайни паянтови постройки.
От представения на л.33,34 и 35 от
делото протокол за въвод във владение от 15.08.2013 г. се установява,че на тази дата с помощта на съдия
изпълнител е изпълнено решението на ВКС като Н.Г.В. и К.Н.Ш.
са въведени във владение на имот с идентификатор
68134.506.583 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С. и на съществуващите на терен сгради,като за
същите е отбелязано добро конструктивно състояние и недобро експлоатационно. Отбелязано
е, че сградите описани в решението на ВКС по гр. д. № 960/2012 г. под т.3 / четири
масивни едноетажни сгради/ и 4/
две едностайни паянтови постройки/ не съществуват.
По делото е прието заключение по първоначалната СТЕ,което
определя общата стойност на пазарния наем за имота за за периода от 01.10.2008 г. до
01.03.2010 г. в размер на 569 628 лева. При
огледа в края на 2014 год. е установено,че на място са установени полуразрушени постройки . Установено е,че самите сгради са били
стари , не са били основно ремонтирани и съдейки по наличните части от дограма и покривна конструкция, същите са на не
по-малко от 20-30 години. Според експерта разрушаването на
сградите не е в следствие на времеви фактори,а по-скоро на вандалски
актове-разрушаване и разграбване.
От приетото по делото заключение по
изготвената повторна съдебно-техническа експертиза от вещото лице Т., която
съдът кредитира, като обективно дадена се установява, че имота
по решение № 87 от 2.07.2013 г. на ВКС
понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор 68134.506.583, с площ от
9504 м по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-53/23.11.2011г. на изп.директор
на АГКК, с адрес: гр.С., СО район “С.“, ул.“******* *******.
Посочените
в горното решение на ВКС сгради съответстват и са идентични с находящи се върху
поземлен имот с идентификатор 68134.506.583 както следва:
- триетажна масивна сграда идентична със
сграда с идентификатор 68134.506.583.9, със застроена площ 309 кв.м.,
с РЗП - 927 м.2, бр. етажи - 3, с предназначение - промишлена сграда;
- две двуетажни масивни /железобетонни/ сгради идентични
със
-сграда
с идентификатор 68134.506.583.1, със застроена площ 683 кв.м.
, с РЗП - 1366 м. , бр. етажи - 2, с предназначение - промишлена сграда и
-сграда
с идентификатор 68134.506.583.10, със застроена площ 304 кв.м.
с РЗП - 604 м. , бр.
етажи - 2, с предназначение - промишлена сграда;
- четирите масивни едноетажни сгради по
решението се идентифицират както следва:
- като сграда е идентификатор
68134.506.583.2, със застроена площ 4277 кв.м.,
бр. етажи - 1, с предназначение - промишлена сграда,
-
сграда с идентификатор 68134.506.583.6, със застроена площ 1074 м. , бр. етажи
- 1, с предназначение - промишлена сграда ,в която са обединени две от горните
едноетажни сгради и
- сграда
с идентификатор 68134.506.583.8, със застроена площ 28 м.2, бр. етажи - 1, с
предназначение - друг вид производственна, складова инфраструктурна сграда.
Посочените в решението на ВКС две едностайни паянтови постройки
не могат да се идентифицират със сгради, заснети в
кадастралната карта.
Според експерта средна
пазарна наемна цена на сграда с идентификатор 68134.506.583.9 възлиза на 16 367 лв. , на сграда с идентификатор 68134.506.583.1 възлиза на 24 117
лв. , на сграда с идентификатор 68134.506.583.10 възлиза на 10 664 лв. , на
сграда с идентификатор 68134.506.583.2 възлиза
на 202 316 лв. , сграда с идентификатор 68134.506.583.6 възлиза на 50 804 лв. ,
на сграда с идентификатор 68134.506.583.8 възлиза на 494 лв.
Общата
размер на пазарна наемна цена
на земята и съществуващата част от сградите описани в решение № 87/02.07.2013 г. по гр.дело № 960/2012 г.
по описа на ВКС за времето от 01.10.2008 г. до
01.03.2010г. възлиза
на 304 762 лв.
От показанията на св. К.Д. се установява, че през 2010 год. процесния имот
и сградите са се ползвали от ответното дружество за производствени цели и
администрация,с изключение на намиращите се в имота едноетажни сгради/с
изключение на производственото хале/ и двуетажната сграда-те били занемарени.
Свидетелят А.В. установява,че до 2009 год. ,а и след това ответното
дружество е ползвало процесните имоти /терен и сгради/,тя е работила именно
там. От средата на 90-те години са ползвани само част от сградите,защото
работата намаляла. Към 2016 год. сградите са в много лошо състояние.
Останалите приети по делото писмени и гласни доказателства не установяват
релевантни за спора обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и
ценят.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Закона за
собствеността, теорията и съдебната практика, за да бъде уважен
предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 2
от ЗС, е необходимо ищецът да докаже наличието на три предпоставки:
1. че е собственик на определена част от вещта - в случая че ищците са
съсобственици на конкретно определените идеални части от съсобственото
недвижимо имущество /терен и сгради/; 2. че ответникът ползва цялата
съсобствена вещ включително и идеалната част на ищците и 3. че е отправил
писмено поискване до ответника да му заплати претендираното обезщетение. Тези
предпоставки трябва да са налице едновременно, т. е. те са кумулативно
изискуеми при всеки един предявен иск по чл. 31, ал. 2
от ЗС.
Според
настоящия съдебен състав, въз основа на събраните по делото доказателства и
по-горе установените факти наличието на първата и втората предпоставка в случая
е доказано.
Ищците
са собственици на 80/100 ид. части от недвижимо имущество - терен и сгради, подробно
описани по-горе. Останалите 20/100 ид. части са собственост на ответника-това
твърдение на ищците не е оспорено в отговора на исковата молба,а и се
установява от доказателства по делото- множество писма и нотариални покани от „И.С.”
АД до ищците, записвания в скиците на имота,жалби до прокуратурата , данъчни
декларации и др.
Установено
е, че ответното дружество е ползвало самостоятелно целия съсобствен имот до
предаване владението на ищците през 2013 год., включително и в процесния период
от време от 01.10.2008 г. до 01.03.2010 г.
Третата предпоставка също е налице според съда -
ищците са отправили до
ответника искане за заплащане на обезщетение за ползването на техния имот, като
поканата е получена от ответника на 03.07.1998 год. и от този момент се явява основателно искането за
заплащане на обезщетение. Според съда макар да не е индивидуализиран имота в
тази покана е факт,че е изпратена от ищците като наследници на собствениците на
акционерно дружество „Тигър“ до ответното дружество и очевидно касае
имота описан в приложената заповед РД-24-13/22.08.1997 год. Факт е също,че в поканата имота е описан като „собствен“, но това не
означава,че тази покана не следва да се цени като такава по чл.31,ал.2 ЗС,тъй
като поканата съдържа достатъчно ясна воля на лишените от ползване наследници
да бъдат компенсирани с парично обезщетение.
Ето
защо исковете са основателни,при което следва да се обсъди претендирания
размер.
Първоначалната
експертиза дава заключение за среден пазарен наем за исковия период от 01.10.2008
г. до 01.03.2010 г. -16 месеца
в общ размер на 569 628 лева или по 35 602 лв. на месец. Съдът не
възприема това заключение относно наемната цена, тъй като същото не е
съобразено фактически с известната криза в пазара на имоти/вкл. и
индустриални/настъпила около средата на 2008 год., а също с овехтяването на
самите имоти-видно от декларацията на л.202 от делото основната част от сградите са строени през
50-те и 60-те години на миналия век/т.е. на около 50 години/, а вещото лице ги
е оценявало като такива на 20-30 години. Примерно вещото лице определя средномесечна
наемна цена за триетажната сграда с площ от 309 кв.м. в размер на 3920
лв.,която сграда видно от снимките на л.151 е стара и занемарена независимо от
умишленото й разрушаване - стари , небоядисани и разрушени стени, стара дървена
дограма , като това състояние на сградата и местоположението й в покрайнините
на С. не обосновават посочения наем от почти 4000 лв. месечно. Горното важи и
за оценката на останалите сгради.
Според заключението на повторната експертиза размера на
пазарния наем за това време е 304 762 лв. Това заключение се възприема
от съда-стойностите на наемите са дадени поотделно за всеки от обектите, съдържат
пазарна аргументация и е отчетено фактическото състоянието на сградите, вкл. и през
периода от 2008 год. до 2010 год.,както и местоположението на имота.
Ето защо исковете с правно основание чл.31, ал.2 от ЗС следва да се уважат според
стойностите дадени в повторната експертиза в общ размер от 243 810 лв./80
% от 304 762 лв./, а над този размер до претендирания такъв
от 334 000 лв. следва да се отхвърлят като
неоснователни.
При
този изход на делото ответника /1863 лв. според отхв. част от исковете/ следва
да бъде осъден на основание чл.78, ал.1
от ГПК да заплати на ищеца/13622 лв. съобразено уважената част на исковете/ разноски по компенсация в
размер на 11759 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„И.С.”
АД, ЕИК ******** гр. С., ул. „**********
чрез адв. К.А. да заплати общо на
Н.Г.В., ЕГН: ********** и К.Н.Ш., ЕГН: ********** адв.Л.Д. - САК на основание чл.31, ал.2 от ЗС сумата от 243 810 лв., представляваща
обезщетение за ползване на 80/100 идеални части от поземлен
имот находящ се в гр.С. с идентификатор
68134.506.583 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.С., одобрени със Заповед РД-18-53/23.11.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 9504 кв.м., административен адрес:
гр. С., район С., ул. „**********, ведно
с построените в него една триетажна сграда /идентификатор 68134.506.583.9/, две двуетажни масивни сгради /идентификатори 68134.506.583.1 и 68134.506.583.10 /
и три масивни едноетажни сгради /идентификатори 68134.506.583.2 , 68134.506.583.6 и 68134.506.583.8 /
за периода от 01.10.2008
г. до 01.03.2010 г. и разноските по делото в размер на 11759
лева , като ОТХВЪРЛЯ
предявените искове над уважения общ размер до претендирания такъв от 334 000 лв. като
неоснователни.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: