№ 3602
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100512567 по описа за 2022 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Образувано е по жалба, с вх. № 39200/09.08.2022 г. /постъпила на 08.08.2022 г.
/куриер/-стр. 61 изп.д./ по описа на ЧСИ В.М., peг. № 860 на КЧСИ, депозирана от „З.А.Д.
ОЗК-З.“ АД /“ЗАД ОЗК-З.“ АД/, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******, представлявано заедно от А.Л. и Р.Д., чрез адв. С.С., съдебен адрес: гр.
София, ул. „*******, срещу уведомление с изх. № 55972/21.07.2022 г. по ИД № *******, в
което е обективиран отказ на ЧСИ прекрати изпълнително дело на основание чл. 433, ал. 1,
т. 1 ГПК.
Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалвания акт тъй като сумите,
претендирани от взискателя са платени от „ЗАД ОЗК – З.“ АД преди образуване на
изпълнителното дело. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания отказ, като на
съдебния изпълнител бъде указано да вдигне запора, наложен върху сметките на „ЗАД ОЗК
– З.“ АД във връзка с ИД № *******, тъй като същият е наложен неоснователно. Моли се,
съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, да се възложат разноските по изпълнителното дело на
взискателя. Жалбоподателят претендира разноски.
Подадено е възражение от адв. С.Х., в което излага становище за неоснователност на
жалбата.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3
ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на адв.
С.Х., както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по
изпълнителното дело, прие следното:
Подадената жалба е допустима, а по същество - основателна.
Изпълнителното производство е образувано, на основание разпореждане на ЧСИ М.
от 14.07.2022 г., по молба, вх. №33702/13.07.2022 г., депозирана от взискателя Т. Н.Б., ЕГН
1
**********, чрез процесуален представител адв. С.Х. (л. 1). Като основание е предоставен в
оригинал Изпълнителен лист №450, издаден на 13.07.2022Г. от АС-София по Решение
№1027/11.07.2022г. постановено по в.гр.д.№ 3804/2021г. по описа на АС-София (л. 2).
Длъжник по делото е ЗАД „ОЗК З.“ АД с ЕИК: *******, като предмет на
изпълнението е парично задължение.
С образуване на делото е претендирано адвокатско възнаграждение, за процесуален
представител на взискателя по изпълнителното производство, в размер на 1008 лв. на осн.
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗА (л. 3).
С разпореждане изх.№ 52905 и сметка изх.№ 52909 от 14.07.2022г. , ЧСИ е приела
претендираното по делото адвокатско възнаграждение, ведно с таксите и разноските по
образуване и водене на изпълнителното съгласно ТТРЗЧСИ (л. 5 и 7).
На 15.07.2022г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение, ведно с
информация за приетите по делото такси и разноски по ТТРЗЧСИ и адвокатско
възнаграждение, за процесуален представител на взискателя в производството. (л. 10)
На 18.07.2022 г. по делото е депозирано заявление от длъжника с вх. № 34836, с което
се твърди плащане на дълга преди образуване на делото и искане производството да се
прекрати по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК (л. 11-13)
Искането е изпратено към взискателя, който на 20.07.2022г. е депозирал Становище
вх.№ 35501, с което поддържа, че плащането е извършено в същия ден на образуване на
изпълнителното дело, но след като молбата за образуване вече е била депозирана в
деловодството на ЧСИ. (л. 20)
Със съобщение изх. № 55972/21.07.2022г. искането на длъжника за прекратяване е
оставено без уважение (л.21), за което ОЗК са уведомени на 25.07.2022г. (л. 24)
По искане на взискателя, на 03.08.2022г. (след изтичане срока за доброволно
изпълнение), е наложен запор върху банковите сметки на длъжника при ОБЩИНСКА
БАНКА АД (л. 25 и 28).
На 09.08.2022г. е постъпила Жалба от длъжника с вх.№ 39200, против отказа на ЧСИ
за прекратяване на делото по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. (л. 31-61), като препис от нея е
изпратен на взискателя, който е депозирал възражение.
На 09.08.2022г. в резултат на наложения запор - по делото е постъпила сума за пълно
погасяване на дълга. (л. 64 и 67).
При тази фактическа установеност, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на
изпълнителното производство.
В случая, видно от приложен по делото платежен документ с рег. № BORD00120525
и номер на web заявка 3364608/13.07.2022г. се установява, че длъжникът е извършил
преводно нареждане в полза на взискателя в 16:17 часа на 13.07.2022г.
Налице е материално-спор между страните относно момента на плащане спрямо
момента на образуване на делото.
От платежният документ е видно, че срокът за изпълнението му е от 13.07.2022 г. до
14.07.2022г.
В случая, настоящият съд е изискал с Определение № 10088/13.10.2022 г.,
постановено по в. гр. дело № 10420/2022 г. по описа на СГС, данни от ЧСИ относно часа на
депозиране на молбата за образуване на изпълнителното производство.
С уведомление от 17.11.2022 г. ЧСИ е уведомил СГС, че след направена проверка е
установено, че системата на ЧСИ не разполага с опция за часово отразяване на входящи и
изходящи регистър, като е приложила и разпечатка от входящия регистър, за
2
удостоверяване на изложеното
Настоящият съд намира, че хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е налице.
Установява се, че чрез банков превод, извършен на 13.07.2022 г., длъжникът е внесъл
сумата по изпълнителния лист преди образуване на изпълнителното дело, което, видно от
разпореждане на ЧСИ, подредено на лист 5 от изпълнителното дело, е образувано на
14.07.2022 г., независимо от това, че молбата на взискателя е депозирана на 13.07.2022 г.
В случая съдът съобразява разпоредбата на чл. 434, ал. 1 ГПК, съгласно която по
образуването, движението и приключването на изпълнителното производство, съдебният
изпълнител се произнася с разпореждане, освен когато законът предвижда да се произнася с
постановление – с разпореждането на ЧСИ от 14.07.2022 г. е удостоверено извършеното
изпълнително действие по образуване на изпълнителното производство.
Дори и да се приеме, че разпореждането на ЧСИ от 14.07.2022 г., с което е
постановено образуване на изп. производство, представлява чисто техническо действие и че
следва да се счита, че образуването на изпълнителното производство е станало на датата, на
която е депозирана молбата на взискателя - 13.07.2022 г., то настоящият съд намира, че
следва да се отчете обстоятелството, че издаденият на 13.07.2022 г. изпълнителен лист, е въз
основа на невлязло в сила решение на въззивен съд (Решение №1027/11.07.2022 г.,
постановено по гр. дело № 3804/2021 г по описа на на Апелативен съд-София от 11.07.2022
г., което може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните), като за длъжника обективно не е била налице възможност да плати сумите,
отразени конкретно в този изпълнителен лист (изп. лист от 13.07.2022 г.), преди датата
13.07.2022 г.
В случая длъжникът е платил сумите по издадения изп. лист на същата дата на
издаването на последния, а именно на 13.07.2022 г.
По изложените съображения съдът намира за доказани предпоставките за
прекратяване на изпълнителното дело в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК и отказът се
явява неправилен.
При прекратяване на делото на основание чл. 433 ГПК, разноските по
изпълнителното дело са в тежест на взискателя - чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК. В този смисъл е
безпредметно обсъждането на разноски. Предвид изложеното, обжалваният отказ следва да
бъде отменен и делото върнато на съдебния изпълнител за произнасяне с постановление по
реда на чл. 433, ал. 1 ГПК, при съответно произнасяне и досежно разноските.
Искането, обективирано в жалбата, да бъде вдигнат наложеният запор върху сметките
на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, във връзка с изпълнително дело № *******, е извън
правораздавателната компетентност на съда и по него следва да се произнесе съдебният
изпълнител след влизане в сила на постановлението за прекратяване.
По разноските в настоящото производство: С оглед изхода на делото ответникът по
жалбата няма право на разноски. Искането на жалбоподателя за присъждане на сторените
разноски в настоящото производство също е неоснователно, независимо че жалбата е
уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено
решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая
производството е по повод жалба срещу действия на частен съдебен изпълнител, като
взискателят (ответник по жалбата) не е дал повод за съдебното производство със свое
поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за
разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в
нормата на чл. 441 от ГПК.
Мотивиран от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ, рег. № 860 и район на действие СГС - В.М., обективиран в
уведомление с изх. № 55972/21.07.2022 г. по описа на ЧСИ М., да прекрати, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, ИД № *******, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В.М. за продължаване на действията чрез постановяване на
постановление за прекратяване на ИД № *******, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, вкл.
и за произнасяне по разноските, както и за произнасяне по искане да бъде вдигнат наложен
запор върху сметките на „ЗАД ОЗК-З.“ АД, във връзка с изпълнително дело № *******.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4