РЕШЕНИЕ
№ 244
гр. Плевен, 11.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ПЛЕВЕН, Първи касационен състав, в открито съдебно заседание, на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
Членове: 1. ВЕНЕЛИН
НИКОЛАЕВ
2.
РАЛИЦА МАРИНСКА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иван Шарков, при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА КАД №194/2021г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.
Депозирана е касационна жалба от ЕТ „ШАНС 21 В- П.В.“, ЕИК *********, представлявано от П.В.Ф., чрез адв. Пл. В., против Решение №260034/26.01.2021г. по НАХД №2169/2020г. на ПлРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №15-0000885/17.02.2020г. на Директора на Дирекция “ИТ“- Плевен, въз основа на което, на касатора е наложено адм. наказание „имуществена санкция“, в размер на 1500лв., за извършено нарушение на чл. 63, ал.2, вр. ал.1 от КТ. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че нито в АУАН, нито в НП е посочено как точно лицето В. предоставя работна сила като шофьор на автобус, т.к. не е посочен номер на автобуса, нито дали по време на управление е констатирано предоставянето на работна сила. Твърди се, че нарушението е недоказано. Посочва се, че е налице сключен трудов договор между касатора- като работодател и лицето В. В., като работник, с №034/15.01.2020г, по силата на който работникът следва да постъпи на работа на 17.01.2020г.; удостоверено е, че на 17.01.2020г, на работника са връчени уведомление от НАП и екземпляр от трудовия договор. Твърди се, че поради това, към датата на проверката- 16.01.2020г, между страните не е имало възникнало валидно трудово правоотношение, такова е възникнало на 17.01.2020г. Посочва се, че на тази дата е бил проведен и начален инструктаж за здравословни и безопасни условия на труд. Посочва, че към 16.01.2020г, за работодателя не е съществувало задължение да връчи уведомление от ТД на НАП. Посочва се също, че уведомлението е изпратено в законоустановения тридневен срок от сключването на трудовия договор- на 17.01.2020г., в 11,14 часа. В заключение моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени Наказателно постановление №15-0000885/17.02.2020г. на Директора на Дирекция “ИТ“- Плевен, като незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В с.з., касаторът, р. пр., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба- Дирекция “ИТ“, чрез юрк. Р. И., оспорва депозираната касационна жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл.218 ал.2 АПК, за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
С обжалваното Решение №260034/26.01.2021г.
по НАХД №2169/2020г. на ПлРС, съдът е потвърдил оспореното НП №15-0000885/17.02.2020г.
на Директора на Дирекция “ИТ“- Плевен“, с което, на ЕТ „ШАНС 21 В- П.В.“, ЕИК
*********, представлявано от П.В.Ф., в качеството му на работодател, на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 63,
ал.2, вр. ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на място, на
16.01.2020г, в 15,47 часа, в района на Автогара Плевен, сектор №5, ЕТ- като
работодател, е допуснал до работа лицето В. П. В., предоставящ на посочената
дата и час работни сила, като „шофьор на автобус“, преди да му предостави копие
от уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ за регистрация на трудовия му договор,
заверено от ТД на НАП, като законосъобразно. Приел е, че изложената в АУАН и в НП фактическа
обстановка е безспорно установена и е установен факта на извършване на
нарушението по чл. 63, ал.2, вр. ал.1 от КТ от страна на жалбоподателя, като
работодател. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. и такива, довели до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Приел е също, че нарушението не
може да бъде квалифицирано като такова по чл. 415в от КТ, вр. чл. 28 от ЗАНН,
тъй като е налице законова забрана- чл. 415в, ал.2 от КТ, нова ДВ, бр. 7/2012г.
Заедно с това, въззивният съд е изложил съображения относно липсата на
предпоставките по чл. 28 от ЗАНН.
Настоящия касационен състав намира, че
изложените от въззивният съд фактически и правни изводи са правилни и
законосъобразни, в съответствие със събраните по делото доказателства, поради
което постановеното Решение е правилно и не са налице основания за неговата
отмяна. Настоящата касационна инстанция изцяло възприема изложените от
въззивния съд мотиви, досежно установената фактическа обстановка и относно
извършването, от страна на касатора, на вмененото му нарушение на. 63, ал.2,
вр. ал.1 от КТ, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК, без да ги преповтаря. Настоящият
състав приема, че въззивния съд е обсъдил и изложил подробни и ясни мотиви
относно съставомерността на деянието на ЕТ- в качеството му на работодател, на 16.01.2020г,
в 15,47 часа, в района на Автогара Плевен, сектор №5, допуснал до работа лицето
В. П. В., предоставящ на работни сила, като „шофьор на автобус“, преди да му
предостави копие от уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ за регистрация на
трудовия му договор, заверено от ТД на НАП. Съдът приема, че нарушението
е индивидуализирано в достатъчна степен, съобразно изискванията на
чл.57, т.5 от ЗАНН, без да е необходимо
АНО, респ. актосъставителя, да посочва дали автобуса е бил в движение,
или неговият регистрационен номер. Правилно въззивният съд е кредитирал и
обсъдил приложената декларация, подписана от лицето В. П. В., от 16.01.2020г, с
която удостоверява, че е работи от 7 дни като шофьор, с работодател ЕТ „ШАНС 21
В- П.В.“. В тази връзка, настоящият състав намира, че възраженията на касатора, свързани с датата
на сключване на трудовия договори началото на неговото изпълнение, и изложеният
правен извод в тази насока, за неоснователни. Действително, налице е сключен
трудов договор между страните, от 15.01.2020г, с посочена дата за начало на
изпълнение на трудовите функции- 17.01.2020г. Към датата на извършване на
проверката- 16.01.2020г, между страните е съществувал валиден трудов договор,
независимо, че по волята на страните, същите са уговорили начало на изпълнението- 17.01.2020г. и в този смисъл съществуването на валидно
трудово правоотношение между страните не се предпоставя от началото на фактическото
изпълнение на трудовите функции. Съдът приема за безспорно установен, съобразно
събраните по делото доказателства, факта, че към 16.01.2020г, лицето В. е
предоставял работна сила, като шофьор на автобус, независимо от уговорената
дата на постъпване на работа. Заедно с това по делото се установява, че
уведомлението по чл. 62, ал.5 от КТ, е изпратено на 18.01.2020г. за регистрация
в ТД на НАП.
На основание гореизложеното, съдът намира, че ПлРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо, съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260034/26.01.2021г.
по НАХД №2169/2020г. на ПлРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно. Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/