Решение по дело №1303/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 21
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 28 януари 2022 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20212230201303
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. С., 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230201303 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на Б. Г. Х. против НП №21-
0804- 002751/07.10.2021г. на Началника на РУ на МВР- С., с което на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на
200 (двеста) лева за нарушение на чл.150 от същия закон, на основание
чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл.137б, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185
от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
нарушение на чл.132, т.2 от същия закон. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно в частта относно
наказанието по чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание. Изпраща
упълномощен процесуален представител, който счита наказателното
постановление за незаконосъобразно в обжалваната част и моли същото да
бъде отменено.
Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована не изпраща
свой представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
1
установена следната фактическа обстановка:
На 21.09.2021г. през деня служители от РУ на МВР- С., свидетелите
П.С., И.С. и А.Д. се намирали в кв. „Надежда“. В 11,20 часа на ул. „Единство“
до дом №16 спрели за проверка лек автомобил „БМВ“ с рег. №.........
Автомобилът бил управляван от жалбоподателя Б.Х.. При проверката
служителите на РУ на МВР- С. и при направена справка с оперативната
дежурна част установили, че водачът не притежава свидетелство за
управление на МПС, не е поставил обезопасителен колан по време на
движение, с който е оборудван автомобила, превозва дете на предната
седалка на автомобила, което е без система за обезопасяване, в нарушение на
изискванията на глава втора, раздел ХХV, не е осигурил безопасното
превозване на един пътник на предната седалка на автомобила, който не е
поставил обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван
автомобила. Св. П.С. съставил на жалбоподателя Х. акт за установяване на
административно нарушение като приел, че е извършил четири нарушения, а
именно: по чл.150 от ЗДвП; по чл.137б, ал.1 от ЗДвП, по чл.137а, ал.1 от
ЗДвП и по чл.132, т.2 от ЗДвП. Колегите му, свидетелите И.С. и А.Д. се
подписали като свидетели по съставянето и връчването на акта. Свалени били
регистрационните табели на управлявания автомобил. Впоследствие, въз
основа на този акт за установяване на административно нарушение
началникът на РУ на МВР- С. издал атакуваното наказателно постановление
като приел че Б.Х. е извършил нарушенията описани в акта и му наложил
наказание „Глоба“ в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от
ЗДвП; „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП;
наказание „Глоба“ в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1
от ЗДвП и наказание „Глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от
ЗДвП.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
основателна. Административнонаказващият орган неправилно е приложил
материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.151а от ЗДвП лицата
притежаващи свидетелство за управление, издадено от държава членка на
2
Европейския съюз или от друга държава- страна по споразумението за
европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария
могат да управляват моторно превозно средство на територията на Република
България при спазване на изискванията за минимална възраст за съответната
категория определени в чл.151 от същия закон. Съдът счита, че за да е налице
нарушение по чл.150 от ЗДвП не е достатъчно само водачът да не притежава
СУМПС, издадено от оторизиран български орган, но и от такъв по чл.151а от
ЗДвП. По делото е представено свидетелство за управление на МПС издадено
от Великобритания. Съгласно разпоредбата на чл.161, т.5 от ЗДвП-
свидетелство за управление на моторно превозно средство издадено в друга
държава е валидно на територията на Република България за категорията, за
която е издадено, когато последното е издадено от държава членка на
Европейския съюз или от друга държава- страна по споразумението за
европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на съставяне на акта за
установяване на административно нарушение Великобритания не е членка на
Европейския съюз, считано от 01.02.2020г. Тя обаче е страна по
споразумението за европейското икономическо пространство. Съгласно
разпоредбата на чл.161 от ЗДвП свидетелство за управление на МПС,
издадено в друга държава е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено в следните случаи: 1. Държавата, в която е
издадено е договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и
свидетелството отговаря на изискванията на Приложение №6 към
Конвенцията; 2. Държавата, в която е издадено е договаряща страна по
споразумението между страните по северноатлантическия договор, относно
статута на техните въоръжени сили при условията на чл.IV, б. „а“ от него; 3.
Свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
Свидетелството е международно и отговаря на изискванията на Приложение
№7 към Конвенцията за движението по пътищата и 5. Свидетелството е
издадено от държава- членка на Европейския съюз или от друга държава-
страна по споразумението за европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария. От тази разпоредба следва да се приеме, че
свидетелство за управление на МПС издадено от Великобритания, която е
държава- страна по споразумението за европейското икономическо
пространство попада в хипотезата на чл.161, т.5 от ЗДвП, т. е. към момента на
3
проверката жалбоподателят Х. е притежавал валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Издаденото от тази държава
свидетелство за управление на МПС е валидно на територията на Република
България за категориите, за които е издадено. Видно от приложеното по
делото временно свидетелство за управление на МПС, издадено във
Великобритания жалбоподателят Х. притежава право да управлява МПС
категория „В“, какъвто е управлявания от него автомобил към датата на
проверката. Свидетелството е валидно до 30.11.2030г. По делото не се
събраха доказателства, от които да се направи заключение, че
жалбоподателят Х. е неправоспособен водач към момента на проверката. Ето
защо съдът счита, че атакуваното наказателно постановление в тази част е
незаконосъобразно и следва да се отмени.
Относно останалите нарушения съдът не следва да се произнася, тъй
като в тази част наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в
сила.
Ръководен от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №21- 0804- 002751/07.10.2021г. на Началника на РУ на
МВР- С. в частта, с която на Б. Г. Х. с ЕГН ********** е наложено на
основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150 от същия закон като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
4