Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 185 Година 2014,03.10. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На деветнадесети
май Година
две хиляди и четиринадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова – Парашкевова
Членове:
Секретар Ц.А.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
гражданско дело номер 15
по
описа за 2013 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.П.Д. в качеството си на едноличен
търговец с фирма „Паскалеви Комерс-Б.П.”, ЕИК ***, със седалище гр.Бургас,
8000, Община Бургас, Област Бургас и *** и съдебен адресат адв.Павлина
Вълканова-Пунчева с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Пиротска” № 11, ет.2 е
предявил следните обективно съединени при условията на евентуалност искове
против Българската държава: главен иск за приемане за установено, че е
собственик на ½ идеална част от
следните вещи: кухня с площ от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м.,
находящи се в гр.Несебър, Община Несебър, Област Бургас, КК ”Слънчев бряг”,
пристроени към съществуваща сграда-хотел „Кипарис”, ведно с описани като трайно
прикрепени към тях вещи, които не могат да се отделят без да се наруши целостта
им, подробно изброени движими вещи в кухнята и залата за хранене, както и
оборудване и подобрения в помещение,
преустроено от хотелска стая в кафе на основание договор по
чл.359 от ЗЗД и анекс към него в
изпълнение на поети задължения; евентуални искове за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 11000 лв., представляваща част от общо дължима сума в
размер на 71488 лв., търсена на първо място като увеличена стойност на имот,
вследствие извършени в него подобрения, състоящи се в изграждане на законна
пристройка - кухня с площ от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м. и
преустройства в хотела, на второ място - като сума, с която е намаляло
имуществото на ищеца и той е обеднял, влагайки свои парични средства в
проектирането, изграждането в напълно завършен вид и оборудването на
пристройка, а ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със
сумата, представляваща пазарната стойност на пристройката, на трето място - за
реално изпълнение на поето задължение по чл.4 от анекс към договор за дружество
за заплащане на паричната равностойност на общото имущество на гражданското
дружество, за придобиване на което ищецът е вложил изцяло свои средства -
проектиране, изграждане и оборудване на пристройка, състояща се от кухня на
площ от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м. към хотел „Кипарис”,
преустройство на граничещата от хотела стая и част от коридора, с площ от 30
кв.м - обособени като кафе с оборудване и стълбище с площ 8кв.м., подход към
залата за хранене, оформяне на градинската част с трева, декоративни храсти,
цветя и базалтови плочи от 0,81 кв.м. с обща площ 125 кв.м. Твърди, че с
договор № 196 от 15.09.1997 г. той като
едноличен търговец и ТС „Романтика” са се споразумели да обединят усилията си
за постигане на обща цел -съвместна дейност при експлоатация на хотел
„Кипарис”-Слънчев бряг. Сочи, че контрагента му е направил непарична вноска – предоставил
за общо ползване на дружеството хотела, а ищецът е поел задължение за своя
сметка да осигури кухненско оборудване, подходяща покрита площ за хранене на
почиващи и туристи в хотела и да облагороди и оформи градинската част. Заявява,
че и двамата съдружници са изпълнили задълженията си. Твърди, че на 26.05.1998
г. е бил подписан анекс към горния договор, с който той се е задължил да
осигури виза за проектиране, проект и да осъществи със свои средства
строителство на кухня с право на надстройка към бъдещо бистро, подходяща
закрита площ и кухненско оборудване. Заявява, че е изпълнил и поетото
задължение по анекса като до края на м.май 1999 г. е изградил изцяло със свои
сили, средства, труд и материали, законна пристройка към хотела, състояща се от
кухня и зала за хранене, като изброява и извършени в тях довършителни работи и
оборудване и преустройство на хотелска стая в кафе от 30 кв.метра. Сочи, че с
влязло в сила на 22.06.1999 г. решение
на СГС е било прекратено и заличено ТС„Романтика” и имуществото на сдружението
е била предадено на Министъра на финансите като представляващ държавата. Счита,
че в чл.4 от анекса от 26.05.1998 г. към договора от 15.09.1997 г. е уговорено условие, при което съдружникът
ТС„Романтика” да придобие изцяло собствеността върху пристройката при
прекратяване на договора за дружество, което обаче намира, че не е изпълнено.
Твърди, че при осъществено от него приемане-предаване с протокол от 01.12.2000
г. на Агенция за държавни вземания, органите на Агенцията са констатирали и признали,
че пристройката е изградена с негови средства, труд и материали и че държавата
ще придобие собствеността върху нея след извършване на експертна оценка за
пазарната й стойност и съответно му я заплати. Заявява, че до 10.02.2009 г. не
е претендирал заплащане на направените подобрения, като на горната дата е
отправил покана до Областен управител за доброволно уреждане на отношенията,
като такова не е последвало. Твърди, че понастоящем ответникът претендира, че
пристройката е изключително негова собственост без да е заплатил паричната
равностойност на вложените от него парични средства за проектирането и
изграждането й. Позовавайки се на чл.359, ал.1 от ЗЗД счита, че пристройката е
придобита за дружеството и е станала обща собственост на съдружниците - ТС
„Романтика” и ищеца, които имат равни дялове в нея. Твърди, че е налице
уговорка при прекратяване на гражданското дружество, другият съдружник да
придобие изцяло собствеността върху пристройката и оборудването, но при
условие, че му изплати стойността й съгласно експертна оценка. Счита, че тъй
като условието не е изпълнено и от правоприемника на съдружника-държавата,
който е бил поканен за това през 2009 г. от ищеца, като правоприемник на
имуществото на прекратен и заличен съдружник, то съсобствеността в равни дялове
не е прекратена. При условията на евентуалност, в случай, че държавата бъде
приета за единствен собственик на пристройката, претендира увеличена стойност
на имота, вследствие изграждането на пристройката, като счита себе си за
добросъвестен владелец и подобрител, тъй като реализирането й е осъществил на
договорно основание. При условията на евентуалност, в случай, че не бъде счетен
за добросъвестен владелец и подобрител, търси сумата, с която се е обеднил, от
държавата, която се е обогатила за негова сметка с пристройката и кухненското
оборудване. При условията на евентуалност, ако не се възприеме горното
основание за дължимост на паричната сума, я претендира като неизпълнено
задължение по анекса да му заплати стойността на извършените от него в имота
подобрения. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният главен иск е с правно
основание в чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК, а предявените евентуални
искове са съответно с правни основания в чл.72 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.79,
ал.1, предл.1 във вр. с чл.359 от ЗЗД.
Ответникът Държавата чрез
представителя си по закон Министъра на регионалното развитие и
благоустройството по дела, които се отнасят до недвижими имоти – държавна
собственост, упълномощил Областния управител на област Бургас е направил освен възражения по редовността на исковата
молба и такива по съществото на спора. Твърди, че недвижимият имот, към който е
изградена пристройката - обект на претенция за съсобственост, е собственост на
държавата. Заявява, че по силата на облигационни отношения, каквито са били
тези между ищеца и ТС„Романтика”, не могат да бъдат придобити вещни права върху
пристройка. Тълкувайки клаузи на договора от 15.09.1997 г. и анекса към него,
счита, че уговорките между контрагентите, а именно ищецът да осигури виза за проектиране,
проект и строителство на кухня с право на надстройка към съществуващо кафе,
подходяща закрита площ и кухненско оборудване, а ТС „Романтика” - да му заплати
стойността на новото строителство, като за целта се направи пазарна оценка от
независим оценител, сочат на споразумение собствеността върху построеното да
бъде изцяло на ТС„Романтика”, а не на ищеца. Неизпълнението на облигационното
задължение за плащане на новото строителство не поражда право на собственост, а
искане за плащане е следвало да се направи преди изтичане на давностния срок.
Държавата се легитимира като собственик на пристройката със съставени актове за
държавна собственост, а и по силата на приращението. Оспорва претенцията по
чл.72 от ЗС като твърди, че ищецът не е притежавал и не притежава качеството
добросъвестен владелец, а има само
качеството на държател /пазач на спорния имот/, установено от представените
приемо-предавателни протоколи. Оспорва претенцията и по размер, както и прави възражение за изтекла погасителна давност с
начален момент 2000 година. Позовавайки се на граматическото тълкуване на чл.4
от анекса към договора от 15.09.1997 г., счита че страните по сделката са се
уговорили задължението за заплащане да се отнася само за новото строителство,
не и за проектиране и оборудване. Признава, че на основание чл.148 ЗЛС/отм./
това задължение е преминало върху него - държавата, до размера на полученото
имущество, но тъй като изискуемостта му е настъпила с прекратяването на ТК
„Романтика” на 22.06.1999 г., от който момент следва да се считат прекратени и
договорните отношения с фирмата на ищеца-държател, са изминали повече от пет години, поради което и
това вземане е погасено по давност. Претенцията
по чл.59 от ЗЗД намира за
недопустима като субсидиарна. Сочи, че тя е на разположение само, когато
няма друг иск за защита, а не когато
възникнало и съществувало право на иск
не е упражнено и е погасено по давност, какъвто счита, че е настоящият случай.
Независимо от изложеното, прави възражение за погасяване по давност и на тази
претенция, като сочи за начален момент на давността момента на прекратяване на
договора. Претенцията по чл.359 от ЗЗД намира за неоснователна като погасена по
давност с начален момент прекратяването на ТС „Романтика” на 22.06.1999 година. Относно размера на тази
претенция, препраща към становището си по размера на претенцията за подобрения
в имота. Представя доказателства.
Ответникът Държавата, чрез
представителя си по закон Министъра на финансите, в случаите когато в закон не
е предвидено друго, освен възражения за недопустимост на две от евентуалните
претенции, е направил и възражения по същество. Тълкувайки подписаният между
ищеца и ТС„Романтика” договор от 15.09.1997 г. намира, че от клаузите му – част
от които цитира, става ясно, че по същността си той не представлява договор за
гражданско дружество, а договор за наем. Заявява, че парцелът, върху който е
бил изграден хотел „Кипарис” е общинска собственост, като самият хотел е бил
включен в активите на ТС„Романтика”, което е било структурна единица към
Министерство на вътрешната търговия. Намира, че от приложените доказателства е
видно, че пристроената част към хотела е извършена в израз на разпоредителните
правомощия на ТС„Романтика”, респ. Община Несебър като собственик на хотела и с
тяхно съгласие, но придобитото е
единствено за собственика на сградата, след като не се твърди, а и няма данни
да е било учредено право на строеж/или надстрояване и пристрояване/ по
надлежния ред и форма. Намира, че изграждането на пристройката е резултат на
договореност между страните с елементи на договор за изработка, поради което и
изграденото не може да бъде считано за съвместно придобито, за да има правно
основание ищецът да претендира идеална част от собствеността. Счита, че ищецът е
упражнявал фактическа власт върху пристройката като държател, а не като владелец, като се позовава на
предаването й за отговорно пазене след прекратяване и заличаване на
ТС„Романтика”. Извежда от това положение неоснователност на претенцията по
чл.72 от ЗС и на искането за признаване право на задържане. Намира освен това
всички претенции на ищеца за погасени по давност. Представя доказателства.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и събраните и представени доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по настоящото дело, а това е
видно и от приетите писмени доказателства, че ищецът-едноличен търговец и
ТС„Романтика”-сдружение с нестопанска цел
учредено през 1990 год., са сключили
договор под № 196 от 15.09.1997
г., с предмет и съдържание съгласно завереното копие на горния документ,
находящо се на листи от 11 до 14 вкл. от
гр.д.№ 7968 по описа за 2012 г. на Районен съд гр.Несебър, а именно да обединят
усилията си за съвместна дейност при
експлоатацията на хотел „Кипарис“ – Слънчев бряг. Срокът на договора е фиксиран
на три години,считано от 15.09.1997 год. до 2000 год. В отделни раздели са
регламентирани поетите задължения от
всеки един от участниците в договора за
постигане на общата стопанска цел, както и разпределението на ползите от общата
дейност помежду им;предвидени са и допълнителни условия за прекратяване на
облигационната връзка ,извън залегналите такива в чл.363 от ЗЗД.; Безспорно е
също така, че на 26.05.1998 г. е бил
подписан анекс към горния договор с предмет и съдържание съгласно завереното
копие на този документ, находящо се на л.15 и л.16 от гр.дело № 7968 по описа за
2012 г. на Районен съд гр.Несебър. С него са допълнени част от задълженията на единия участник
в договора и по-точно на едноличния
търговец, като е предвидена и насрещна престация на сдружението; Видно е също
така,че с решение от 13.07.1998 г. на Софийски градски съд,
влязло в сила на 22.06.1999 г. ТС „Романтика” е било прекратено и заличено; с
протокол от 01.12.2000 г. е извършено
приемане и предаване на недвижим имот, с наличното движимо имущество на
прекратеното и заличено ТС„Романтика”, представляващ хотел „Кипарис”, находящ
се в гр.Несебър в изпълнение на заповед
№ 506 от 20.10.2000 г. на Министъра на финансите между две комисии – едната,
действаща за Агенция за държавни вземания, а другата –действаща за ТС „Романтика”, в която е бил включен и
ищецът като физическо лице; на същата дата е подписан и втори протокол, назован
приемо-предавателен, съгласно който лицата, включени в комисията, действаща за
Агенция за държавни вземания по предходния протокол, са предали в качеството на
представители на държавното учреждение на отговорно пазене на Таня Христова Паскалева и ищеца-физическо
лице хотел „Кипарис”, заедно с движимо имущество. От събраните по делото гласни доказателства е видно, че страните са
изпълнявали поетите ангажименти по договора от 1997 год. и анекса към
него, като ТС „Романтика“ е предоставил хотел „Кипарис“-Слънчев бряг и създавал условия за функционирането
му,а ищецът е организирал функционирането на хотела по
предназначение-осигурявал необходимия обслужващ персонал, закупувал всички
необходими за експлоатацията консумативни материали,осигурявал за своя сметка
кухненско оборудване, облагородил и оформил градинската част на обекта,грижил
се за опазването на и съхранявал
материално-техническата база, заплащал консумативните разходи.Установява
се също така от всички събрани по делото доказателства, че ищецът
е осъществил като е поел
разходите за това в периода 1998-1999 год. пристройка, състояща се от две
помещения-кухня и зала за хранене, преустройство на хотелска стая в кафе,
оформил е градинска част, поставил е оборудване за горните помещения,направил е
подобрения в тях. Няма данни, а и не се твърди да е получил суми, като
обезщетение за горните си действия, нито
в периода на действие на договора с ТС „Романтика“, нито след това от
правоприемника на имуществото и задълженията на прекратеното сдружение с
нестопанска цел-държавата. Приетата по делото експертиза установява стойността на твърдяното като извършено по договора от
страна на ищеца към различни моменти и по различни методики.
При установената по-горе
фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
От тълкуването на клаузите на
договора от 196 от 15.09.1997 год. и
анекса към него безспорно се констатира, че ищецът и учреденото през 1990 год. сдружение с
нестопанска цел ТС „Романтика“ са встъпили в договореност за създаване на
дружество спо смисъла и с характеристиките по чл.357 и сл. от ЗЗД, а именно
обединили са се за постигане на една
обща стопанска цел,а именно да реализират печалба от хотелиерска и
ресторантьорска дейност. В двата документа е уточнено какви дейности ще
осъществява всеки един от двамата
сдружаващи се в насока за постигане на общата стопанска цел и по отношение на какви обекти ще се
реализира и разпростира тя. Уговорени
са освен това и разноските, които всеки ще направи за осигуряване и на бъдещи
обекти,необходими за развитие на дейността.
По предявеният главен иск
за приемане за установено,че ищецът е
собственик на ½ идеална част от кухня
с площ от 40 кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м. ,находящи се в
гр.Несебър, Община Несебър, Област Бургас, к.к. Слънчев бряг, пристроени към
съществуваща сграда-хотел „Кипарис”, ведно с подобренията в тях, на движими
вещи и оборудване, разположени както в тези помещения, така и в кафе,
преустроено от хотелска стая, както и на подобрения в кафето :
Като придобивно основание за
възникване на съсобственост,а следователно и за право на собственост в размер
на ½ ид. част за горните обекти ищецът сочи договора по чл.359 от ЗЗД и
анекса към него, в изпълнение на задължения по които твърди, че е направил
разходите по придобиване,респ. създаване на горните вещи –движими,недвижими и
подобрения.
На първо място следва да се
посочи, че разпоредбата на чл.359, ал.1 от ЗЗД не регламентира нов и различен
придобивен способ на вещни права, наред
с останалите такива уредени в българското законодателство-чл.77 и сл. от ЗС
правна сделка,давност, приращение и т.н., а цели да уреди въпроса кому ще
принадлежат придобиваните вследствие на
развивана съвместна дейност във
формата на гражданско дружество права върху вещи, тъй като гражданското дружество не е правен субект.
Следователно нито договорът за гражданско дружество,нито изпълнението на поети задължения по него от
която и да е от страните за постигане на общата стопанска цел не
представляват сами по себе си годно
правно основание за възникване на вещни
права. Безспорно е , че пристройката като обект на правото представлява
недвижимост,поради което и по отношение на нея могат да се породят вещни права. Като обект на такива права тя е
възникнала след подписване на договор № 169 от 15.09.1997 год. и анекса към него от 26.05.1998 год. и по време на действието им. С оглед на това
по отношение на собствеността върху нея се прилагат общите правила на
гражданското законодателство за придобиване на
вещи -правни способи и форма посочени по-горе. Няма данни между съдружниците преди, по време на
действие или след подписване на договора
и анекса да са коментирани, респ. да са
предприемани действия по уреждане на вещни права върху посочените в т.1.3,1.9 и т.2.1 от договора вещи, както и върху
посочените в т.1 от анекса бъдещи вещи, нито помежду им, нито с трети лица. От тълкуването на т.1.3 във вр.
с т.1.6 се констатира, че ТС „Романтика“
е предоставило само за ползване машини,
съоръжения и инвентар, описани в Приложение № 1 към договора, които при
прекратяването му следва да получи обратно, а
съгласно т.1.9 ищецът е следвало да предостави също само за ползване,
придобито за своя сметка кухненско оборудване. Клаузите на т.1 и т.4 от
анекса по съдържание представляват уговорки типични за двустранен
облигационен договор и по точно договор за строителство - уреждат въпроса кой
от двамата съдружници и в каква степен ще поеме фактическите действия по
законосъобразно изграждане на
допълнителни помещения към обекта на съвместната експлоатация-хотел „Кипарис”
в к.к.Слънчев бряг и кой и как във
времето ще поеме разходите по това предприятие. Така ищецът е поел
задължение за своя сметка със свои сили
и средства да осигури виза за проектиране,проект и строителство с насрещен
ангажимент от страна на другия съдружник
ТС „Романтика” да предостави преференция за експлоатация на съществуващо
кафе и бъдеща съвместна експлоатация на хотелска част, а при приключване на
договорните отношения между страните, да заплати на ищеца стойността на новото
строителство, като за целта направи пазарна оценка от независими оценители.
Следователно пристройката не е придобита
в резултат от извършваната дейност от гражданското дружество.
Съдружниците в него са се договорили за
създаването й, влизайки помежду си в двустранни правни отношения- единият
първоначално да осъществи за своя сметка строителните работи, а втория
впоследствие да му ги заплати изцяло по договорен начин. Касае се до
уговорка, въз основа на която са възникнали насрещни права и задължения за страните, но
не в смисъла, за който единствено се сключват
двустранните договори, а с оглед
постигане на общата цел, за която е създадено гражданското дружество.
Горното е напълно допустимо след като такива двустранни
уговорки имат подчинена на основния
договор функция и са насочени към реализиране на неговата цел. Липсва какъвто и
да било коментар в договора, респ. в
анекса по вещни въпроси. Няма
констатации за това чия собственост ще бъде бъдещата
пристройка и на какво основание, няма
изявления, сочещи изобщо на взаимна воля
на едноличния търговец и туристическото сдружение за придобиването
й по някакъв начин за организираното от
тях дружество-т.4 предвижда пълно заплащане на стойността на новото
строителство от единия съдружник на другия, а не поемане само на част от нея,
съответна на частта вещни права, които биха възникнали върху бъдещата
вещ в полза на ТС „Романтика” след
създаването й. Тази уговорка не представлява уговорено условие за
придобиване на изключителна собственост върху тази вещ, а уговорка за начина,
по който ще се уреди въпроса с покриването на разходите по изграждането й.
Всички приложени по делото книжа във връзка със законността на строителството, а по този въпрос няма и спор,
също така са издадени само на името на
съдружника ТС „Романтика”. Липсата на
данни за учредено право на пристрояване в полза на един от съдружниците в
гражданското дружество или едновременно и на двамата участника в него и при безспорните данни,
че ищецът е нямал никакви вещни права по
отношение на пристроявания обект-хотел „Кипарис“ затвърждават извода, че т.4 от
анекса няма вещен, а само облигационен характер. По отношение на оборудването и останалите подобрения както в пристроените
помещения,така и в помещението с променено предназначение кафе, както и в
градинската част, уговорките, както в договора, така и в анекса всъщност сочат на приложение на общото правило
,залегнало в чл.358 от ЗЗД досежно внесените вещи, различни от пари, заместими
вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, а именно, че те се считат за предоставени за общо ползване, а
не в обща собственост, като въпросите за
собствеността се уреждат съобразно конкретния придобивен способ досежно
отделната вещ - покупко-продажба, приращение и т.н. Изводът, който се налага от
горните обстоятелства е, че както с договора под № 196 от 15.09.1997 год., така
и с анекса към него съдружниците са
целели да разпределят помежду си отделните дейности,чрез които ще постигат
общата цел,както и да определят и чрез анекса за увеличат обема
на обектите на експлоатация,респ.
за разширят предлаганите услуги,
включени в обсега на първоначалния договор, но не и да променят вещните права
върху тях, като придобият общо такива, включително и за в бъдеще. Този извод не
се разколебава и от събраните гласни доказателства - от тях е видно, че ищецът е
изпълнявал ангажиментите си по
първоначалния договор и по т.1 от анекса, като е осигурявал за своя сметка
оборудване, извършвал е подобрения, организирал е конкретната стопанска
дейност, реализирал е строителната дейност, която е декларирал, че ще осигури
по анекса. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че нито на дружеството,
нито общо на двамата съдружници в него има данни да са били учредявани по какъвто и да е начин вещни права върху някои от обектите на първоначалния договор или върху обекта по
анекса, нито се твърди такива действия изобщо да са били предприемани помежду
им, респ. с трети лица преди или по
време на действие на договор № 196 от 15.09.1997 год. Не се твърди, а и няма
доказателства, от които да е видно и че преди подписване на договора от
15.09.1997 г. някой от двамата съдружници е имал вещни права върху някои от експлоатираните обекти. При това
положение не се установява пристойката, състояща се от две помещения-обект на
установителния иск за собственост по настоящото дело, да е придобита за
дружеството, за да се приеме, че след прекратяването му ищецът има право на част от нея като обект на обща собственост. Ето защо този иск се явява
неоснователен и следва да се отхвърли. Няма данни и оборудването и всички претендирани от ищеца подобрения да са
придобивани общо за дружеството въз основа и в изпълнение на
договора под № 196, респ. анекса към него. Както бе отбелязано и
по-горе, съгласно т.1.9 кухненското оборудване е следвало да бъде придобито за
сметка, следователно в собственост именно от ищеца и предоставено за ползване
на гражданското дружество. Следва също така да се отбележи, че подобренията,
включително и тези изброени от ищеца, по съществото си представляват вещи трайно прикрепени към други вещи, като
последващото им отделяне би довело до тяхното унищожаване, поради която причина
губят своята самостоятелност като вещи и стават
собственост на собственика на вещта, която подобряват. Следователно те
не биха могли да бъдат обект на самостоятелни
вещни права за лице, различно от собственика на подобряваната вещ, дори
и да са направени в изпълнение на задължения по договора за гражданско
дружество. С оглед на всичко изложено по-горе, предявените установителни искове
като неоснователни следва изцяло да бъдат отхвърлени.
По предявения евентуален
частичен иск за присъждане на сумата от 11000 лв.,представляваща стойност на
подобрения:
Установено бе по-горе, че
отношенията по договор № 196 от 15.09.1997 год. и анекса към него са били
такива по договор за гражданско дружество. Безспорно е също така, че действието
на този договор е било преустановено, поради възникване на предпоставките на
чл.363,б.“в“ от ЗЗД, а именно със заличаването на единия съдружник-туристическо
дружество през 1999 година. Разпоредбите на чл.357 и сл. от ЗЗД уреждат правата на всеки един от бившите
съдружници след прекратяване на дружеството и тези права са точно очертани, а
именно –право по чл.359,ал.3 от ЗЗД –съдружникът да иска своя дял от общата
собственост и права по чл.364 от ЗЗД , а
именно да иска разноските, които е
направил, заедно с лихви върху тях и вредите, които е претърпял във връзка с
воденето на дружествените работи. Следователно, именно с оглед характера и вида
на възникналите и прекратени правоотношения - по договор за гражданско дружество,
нито един от съдружниците не може да бъде считан за владелец на внесените за
общо ползване вещи, за да има право да претендира увеличената им стойност
с направени от него подобрения като добросъвестен подобрител. При това
положение права по чл.72 от ЗС бившият съдружник в гражданското дружество няма.
С оглед на изложеното по-горе по отношение на
държавата в настоящия случай, която на основание чл.148 от
ЗЛС/отм./ отговаря за задълженията на
прекратеното сдружение ТС „Романтика“ , т.е. се явява правоприемник на
имуществото му, не могат да бъдат реализирани права на основание чл.72 от ЗС,
породени като последица от прекратяване на договора за дружество. При това
положение и този иск следва да бъде отхвърлен.
По предявения евентуален частичен иск за присъждане
на сумата от 11000 лв., представляваща пазарната стойност на пристройката, в
изграждането на която ищецът е вложил свои
парични средства за проектирането, изграждането в напълно завършен вид и
оборудването на пристройката:
По вече изложените по-горе
съображения досежно претенцията за подобрения
и този иск се явява неоснователен. Отново на същото основание
правоприемство на имуществото въз основа на прекратен договор за дружество се
претендира пазарната стойност на пристройката. С такова право бившият съдружник
в дружество, създадено на основание чл.357 и сл. от ЗЗД, не разполага, правата
му са очертани в посочените по-горе разпоредби на чл.359, ал.3 от ЗЗД и чл.364
от ЗЗД.
По предявеният евентуален
частичен иск за присъждане на сумата от 11000 лв., представляваща неизпълнено
задължение по чл.4 от анекса към договора:
И този иск е
неоснователен.Договорът за дружество е с оглед личността на участниците в
него,поради което и едно от предвидените в закона условия за прекратяването
му е някоя от страните по него да загуби
правосубектност-за физическо лице вследствие на смърт, а за юридическо лице
вследствие на заличаване. С прекратяване на договора за дружество се преустановява действието му - в смисъл,
че се погасяват правата и задълженията, произтичащи от реализирането на общата стопанска дейност. Погасяват се напр.-задълженията за вноска, за грижа по общата дейност,
по непрехвърляне правото на участие и някои права на управление /право на глас, на контрол, на вето и др./ Не се
погасяват, а могат да бъдат претендирани, но само по очертания в чл.357
и сл. ЗЗД, ред правото на дял от печалбата,
правото на обезщетение за вреди от общата
дейност, правото на разноски във връзка с тази дейност, тъй като тези права както и задълженията/ за участие в
загубите, включително и в задълженията спрямо трети лица, произтичащи от
общата стопанска дейност/ са резултат на
създадената имуществена общност,
пряка последица от сключване на договор за дружество.При това положение държавата не е станала,а и не
би могла да стане съдружник в
гражданското дружество на мястото на
заличеното ТС „Романтика“, и
договорът под № 196 да продължи съществуването си. Със заличаването на сдружението-съдружник в гражданското
дружество,последното се е прекратило на основание чл.363,б.“в“ от ЗЗД.Освен
това от тълкуването на разпоредбата на т.4 от анекса може да се направи извод,че страните са
уговорили уреждане на имуществени отношения след прекратяване на договорните
отношения помежду им, т.е. касае се за задължение на един от съдружниците в
гражданското дружество,което се поражда при прекратяване действието на договора
за дружество. Именно това задължение, но не поради правоприемство в участието в
договора за гражданско дружество,а на основание разпоредбата на чл.148 от ЗЛС/отм./ е преминало към
държавата. Изискуемостта на това задължение обаче, както са се уговорили и
страните се е породила от момента на “приключване на договорните отношения“,
което е настъпило на 22.06.1999 г. с влизане в сила на решението за заличаване
на ТС „Романтика“, от който момент е настъпило и правоприемство на това
задължение в лицето на държавата. При това положение за началото на давностния
срок е без значение отправянето на покана. От уговорения падеж-преустановяване
на договорните отношения, до настоящия момент са изминали повече от 5 години, като няма фактически твърдения, данни
и доказателства давността да е била спирана или прекратявана. Претенцията
ищецът е предявил за първи път на 01.10.2012 год., а твърди, че покана е
отправил през 2009 год. При това положение на основание чл.114, ал.1 респ. ал.2
от ЗЗД вземането му по т.4 от анекса към
договора за гражданско дружество е погасено, в който смисъл е направено и
възражение от ответника. Ето защо и този иск като неоснователен следва да се
отхвърли.
С оглед на всичко изложено
по-горе следва да се присъдят в полза на
държавата и разноски в размер на 3176,78 лв.,представляващи юрисконсултско
възнаграждение,така както това е поискано при устните състезания и в писмената
защита.
По изложените съображения и на основание
чл.124, ал.1, предл.3 от ГПК,
чл.72 от ЗС, чл.59 от ЗЗД и чл.79, ал.1, предл.1 във вр. с чл.359 от ЗЗД.,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ следните предявени от Б.П.Д.,ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма „Паскалеви
Комерс-Б.П.”, ЕИК***, със седалище
гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и *** и съдебен адресат
адв.Павлина Вълканова-Пунчева с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Пиротска” №
11, ет.2 против Българската държава, представлявана от процесуалния
представител на Областния управител на област Бургас, представител по
пълномощие на Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите искове: главен иск за приемане за
установено, че едноличния търговец е собственик на ½ идеална част от
следните недвижими имоти и движими вещи: недвижими имоти: кухня с площ от 40
кв.м. и зала за хранене с площ от 60 кв.м., находящи се в гр.Несебър, Община
Несебър, Област Бургас, КК ”Слънчев бряг”, пристроени към съществуваща сграда-хотел
„Кипарис” в поземлен имот с
идентификатор *** /стар идентификатор:*,квартал *,парцел *,на основание чл.359 от ЗЗД като съответен дял от
обща собственост, придобита за учредено гражданско дружество с договор №
196 от 15.09.1997 год. и анекс към него от 26.05.1998 год., и движими вещи: в кухня-хладилен бар-плот,
кухненска печка трифазна с три броя фурни, фритюрник трифазен с две гнезда по 20 л., шест шкафа алпака, четири големи
работни плота, ел.скара трифазна-професионална, кантари-два броя, хладилна
витрина-един брой, хладилници-два броя, фризер-един брой, електрическа скара за
сандвичи-професионална-два броя, количка алпака за сервиране-един
брой,микровълнова фурна,електрическа преса за хамбургери;в
зала-хладилник,фризер,7 маси с 28 стола тръбни,помощен шкаф двукрилен; в
кафе-кафе-машина „Бразилия“ с две глави професионална, рукванд-два броя, на
основание закупени от ищеца-едноличен търговец в изпълнение на поето
задължение и представляващи съответен
дял от обща собственост,
придобита за учредено гражданско дружество с договор № 196 от 15.09.1997 год. и
анекс към него от 26.05.1998 год. ;и
евентуални искове :за осъждане на ответника като правоприемник на имуществото на ТС
„Романтика“ – бивш съдружник в
гражданско дружество, създадено с договор № 196 от 15.09.1997 год., да
му заплати сумата от 11000 лв., представляваща част от общо дължима сума в
размер на 71488 лв., за извършени
подобрения-пристройка;да му заплати същата сума-11000 лв., като част от
общо дължима сума в размер на 71488 лв.
,представляваща пазарната стойност на пристройката,да му заплати същата сума -
11000 лв. като част от общо дължима сума
в размер на 71488 лв. в изпълнение на задължение по т.4 от анекс от 26.05.1998
год. към
договор № 196 от 15.09.1997 год.
ОСЪЖДА Б.П.Д.,ЕГН ********** в качеството му на едноличен търговец с фирма „Паскалеви
Комерс-Б.П.”, ЕИК ***, със седалище
гр.Бургас, 8000, Община Бургас, Област Бургас и *** и съдебен адресат
адв.Павлина Вълканова-Пунчева с адрес на кантората гр.Бургас, ул.”Пиротска” №
11, ет.2 да заплати на Българската
държава чрез процесуалния представител на Областния управител на област Бургас,
представител по пълномощие на Министъра на регионалното развитие и Министъра на
финансите сумата от 3176,78 лв., представляваща направени разноски по делото за
настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчване препис от него на
страните.
СЪДИЯ: