Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 09.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №8794 по описа на СГС за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника Й.П.М. срещу решение от 02.05.2020 г. по гр.д. №77458/2018 г. на
Софийския районен съд, 138 състав, в частта, в която са уважени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 1274,09 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода мес.05.2014
г. – мес.04.2017 г., който период включва дължимата сума за действително
потребена топлинна енергия, отразена в общи фактури с №**********/31.07.2016 г.
и №**********/31.07.2017 г., както и отразени в документи с
№**********/31.07.2015 г. за периода 01.04.2015 г. – 30.04.2015 г.,
№**********/31.10.2015 г. за периода мес.07.2014 г. – мес.03.2015 г. и
№**********/31.10.2015 г. за периода мес.05.2014 г. – мес.06.2014 г. и сумата
от 28,98 лв. – главница за услуга дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.
– 30.04.2017 г. за топлоснабден имот –
ап.**, находящ се в гр. София, жк. „*******№224304, ведно със законната лихва върху
главниците от 27.06.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №42219/2018 г. по описа
на СРС, 138 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС неправилно. Сочи, че вземанията за процесния период са погасени по давност,
както и че е заплатила процесните вземания. Предвид изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. – оспорва същата.
Третото лице-помагач „М.Е.” ООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са отхвърлени изцяло,
поради което решението е влязло в сила в тази част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на
основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в
жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Съгласно
ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла
на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за
вземания на „Топлофикация” ЕАД е тригодишна.
В едномесечения срок по чл.131 ГПК
въззивникът не е депозирала отговор на исковата молба. Преклудирани са всички възражения, които не са
свързани със служебно приложения на материалния и процесуалния закон от съда, т.е.
при които е нужно заинтересуваното лице да направи съответно волеизявление,
вкл. възражението за погасителна давност, наведено едва във въззивната жалба,
което не следва да бъде разглеждано.
Неоснователно е възражението на въззивника за заплащане на процесните вземания. От представените писмени
доказателства /приходни касови ордери по квитанции, съобщение по изп.д.
№20188580400474 по описа наЧСИ У.Д., изпълнителен лист, издаден по гр.д.
№65957/2015 г. по описа на СРС, 56 състав/ се установява плащане на задължения
на ответника към ищеца, които задължения са извън процесния период.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на
двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №80387 от 02.05.2020 г., постановено по гр.д. №77458/2018 г.
по описа на СРС, ГО, 138 състав, в
обжалваната му част.
Решението е
постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „М.Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.