О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в закрито заседание на десети
април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Съдия: Катерина
Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гражданско.дело № 217 описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
По
настоящото дело е постъпила молба от ищеца с искане за отвод на настоящия
съдебен състав, на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК.
Съдията-докладчик
не намира основание да се отстрани от разглеждане на настоящото дело, както по
наведените от ищеца основания, така и поради липса на други основания за отвод
по смисъла на т.6 от чл.22 на ГПК.
По
наведените от ищеца основания: Ищецът е завел множество дела в Софийски Градски
съд срещу различни ответници и към момента, поради отвод на всички останали
съдебни състави, делата му се разглеждат от два съдебни състава на СГС, сред
които и настоящият. Искането за отвод е направено едва, след като настоящият
съдебен състав е постановил няколко съдебни акта, по същество на предявените
претенции, с които е намерил същите за неоснователни и ги е отхвърлил. Искането
е мотивирано от факта, че съдът не е обективен, който извод ищецът извежда от
факта, че съдебните му претенции са отхвърлени с необосновани и произволни
съдебни решения. В ГПК и в частност, в чл.22 ал.1 т.6, не е предвидено
основание за отвод неудовлетвореност на страна в съдебното производство, от
изхода на това производство. Съдът основава решенията си на закона, събраните
по делото доказателства и вътрешното си убеждение. Изводите на съда, направени
в актовете по съществото на правния спор, са обект на проверка по реда на
инстанционния контрол. Взетите от съда решения в един или друг смисъл, обаче не
могат да служат като основание за отвод. Настоящият съд е изложил подробно
мотиви в подкрепа на крайните си изводи, от които може да бъде проследен
начинът на разсъждение на съда – това е гаранция, че съдебните актове не са
произволни или повлияни от обстоятелства, извън посочените по-горе. Дали
изводите на съда са правилни, ще се произнесе горестоящия съд.
Ищецът
следва да има предвид, че българският закон не признава възможността на
страната да си избира съдията, който да разглежда правния спор. Напротив, с
предвиденото в закона случайно разпределение на дела, подобна възможност е
напълно изключена. При това положение, опитите на ищеца да отстрани всички
съдии, до разпределение на делата му на съдия, който отговаря на собствените на
ищеца критерии за обективност, е не само недопустимо, но и представлява
злоупотреба с право. Подобно поведение има за последица и необосновано забавяне
на правосъдието – за последното свидетелстват все още висящите в настоящия съд
дела, заведени още през 2010 год. и насетне.
Извън
наведените от ищеца основания за отвод – нормата на чл.22 ал.2 предложение
последно от ГПК изисква от съда да обяви обстоятелствата, в случаите на неприето
искане за отвод, основан на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК. В тази връзка съдията-докладчик уведомява и
двете страни по спора, че не съществуват никакви основания, съдията да бъде
предубеден при разглеждане на делото, както по отношение на едната, така и по
отношение на другата страна по спора. Настоящият съдия-докладчик не познава
страните по делото и няма никакви причини да не разгледа делото при спазване на
стандартите за обективно и безпристрастно правосъдие.
Не са налице
други обстоятелства, касаещи разглеждането на настоящото дело, които да
мотивират основание за отвод.
Извън горното,
съдът намира, че в молбата си за отвод на съдебния състав, ищецът е използвал
недопустим начин, да се обърне към съда и недопустим език за формулиране на
исканията си. Използваните от ищеца епитети и изрази са недопустим съдебен език
и такова поведение не следва да бъде толерирано. Спазването на добрия тон при
търсенето на съдебна защита е задължение на всеки участник в съдебното
производство, в това число и на страната, която е недоволна от постигнатия
краен резултат. Използването на недопустим език в съдебното производство може
да има за единствена последица налагане на санкцията по чл.89 т.3 от ГПК. Ето
защо на ищеца следва да бъде наложена глоба в размер на 50 лева, за
използваните в молбата му за отвод изрази и епитети, които според настоящия съд
следва да бъдат квалифицирани като обида на съда.
Съдът
констатира, че на 26/3/2018 год. ищецът е получил разпореждането, с което
исковата молба е оставена без движение. Срокът за изпълнение на указанията е
изтекъл на 2/4/2018 год. и до настоящия момент указанията не са изпълнени.
Съдът не счита, че на ищеца следва да се дава ново указание за спазване на
срока за отстраняване на нередовност на исковата молба въпреки подадената молба
за отвод на съдията. Това е така защото искането за отвод на съдията няма за
автоматична последица отвеждането му, а ищецът не е освободен от задължението
да изпълни указанията в определения му от съда срок, въпреки подаденото искане
за отвод. Поради бездействието на ищеца да отстрани нередовността на исковата
молба, същата следва да бъде върната на основание чл.129 ал.3 от ГПК, а
производството по делото – прекратено.
При тези
обстоятелства съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
Оставя
без уважение искането за отвод на съдия-докладчик по делото.
Осъжда
К.И.Б., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Софийски Градски съд, на
основание чл.89 т.3 от ГПК, глоба в размер на 50 лева.
Указва
на ищеца, че при повторно използване на недопустим съдебен език, изрази или
епитети, които представляват обида, размерът на глобата ще бъде определен по
реда на чл.91 ал.2 от ГПК от 100 до 1200 лева.
Указва
на ищеца, че в едноседмичен срок от уведомлението, може да подаде молба до
настоящия съд за отмяна на наложена глоба, в противен случай определението за
налагане на глоба влиза в сила и подлежи на изпълнение.
Връща
исковата молба, по която е образувано гр.д. № 217/2018 год. на СГС и прекратява
производството по делото.
Определението в частта, с която е
върната исковата молба може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му
на ищеца с частна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: