Р Е Ш Е Н И Е
№ 194/9.3.2021г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на девети февруари, две хиляди двадесет и първата година в
състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Г. |
и с участието |
|
на прокурора |
Станка Димитрова |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 203 по
описа на съда за 2020 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба, подадена от Л.Г.М. с ЕГН **********,*** и
Е.Г.Ч. с ЕГН **********,***, подадена чрез адв. Г. ***, със съдебен адрес ***,
офис 8 против Община Пазарджик, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 18 000 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди за периода
30.10.2018 г. до 30.10.2019 г.
В исковата молба се твърди, че Община Пазарджик неправомерно се е
разпоредила и ползва имот – нива от 1,500 дка, находящ се в землището на гр.
Пазарджик, в местността „Квартал“ …, имот № 2048-Ч от кадастрален план,
изработен 1959 г., с които си действия Общината е лишила съсобствениците от
владение на същия. Посочено е, че обезщетението, което се дължи от ответника,
се формира от пропуснати ползи и лишаването на съсобствениците от правото да
ползват имота, което обезщетение е в размер на 1500 лева месечен наем за период
от една година назад от датата на подаване на исковата молба, а именно от
30.10.2018 г. до 30.10.2019 г. Молят съда да уважи исковата претенция, както и
да присъди направените по делото съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатски
хонорар.
С молба от пълномощника на ищците е направена конкретизация на исковата
молба, като е посочено, че Община Пазарджик, в качеството си на административен
орган, противоправно отказва да издаде индивидуален административен акт –
решение по чл. 19, ал. 11 от ЗСПЗЗ, с което да бъде заменен наследственият имот
с равностоен такъв, като от това негово противоправно бездействие ищците търпят
имуществени вреди, вкл. като са лишени от възможността да ползват равностойния
имот по обезщетението.
В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Г., който по изложени
съображения в писмени бележки, моли съда да уважи изцяло предявения иск, както
и да присъди направените по делото разноски, за които представя списък на
разноските.
Ответникът – Община Пазарджик, редовно призован, се представлява от юрк. Г.,
която моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан и да приеме, че Община Пазарджик не е пасивно
легитимирана, алт. липсва противоправно бездействие, от което да са настъпили
вреди, тъй като не са налице кумулативно изискуемите елементи от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно моли да бъде намалено
обезщетението за причинените имуществени вреди с оглед съпричиняване от страна
на ищците, както и с оглед прекомерното му завишаване за пропуснати ползи от
наем на земеделска земя. Претендира юрисконсултско възнаграждение, съобразно
представен списък на разноските.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан, предвид на което моли съда да се
произнесе с решение, с което да отхвърли исковата претенция.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
С Решение № 6Н002/24.06.2015 г.
Общинската служба по земеделие (ОСЗ) гр. Пазарджик е признала правото на
собственост на наследниците на Г. К. в съществуващи стари реални граници на имот – нива от 1,500 дка, находящ се в землището на гр. Пазарджик, в
местността „Квартал“ 68А, имот № 2048-Ч, но отказва реалното възстановяване, поради наличие на пречките,
предвидени по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този случай ЗСПЗЗ и ПП ЗСПЗЗ
регламентират ред, който урежда специално обезщетително производство,
преминаващо през няколко етапа с постановяване на отделни решения от
компетентния орган – ОСЗ.
Установи се по делото, че с молба
№ РД-13-143/04.01.2019 г. ищците са поискали от началника на ОСЗГ да бъдат
обезщетени с друг равностоен имот в същия район, в който попада УПИ
ХІІ-658-търговия и услуги в кв.68 по действащия РП на гр. Пазарджик, поради
обстоятелството, че имотът, върху чието право им е възстановена собствеността,
е изцяло застроен. Представили са Удостоверение № 401/19.12.2018 г. и Скица №
419/21.12.2018 г., издадени от Община
Пазарджик, на основание чл. 13, ал. 5 и ал. 6 от ПП ЗСПЗЗ, от които е видно, че
имотът, предмет на Решение № 6Н002/24.06.2015 г. с площ от 1,5 дка, понастоящем
имот с идентификатор 55155.509.2 от КККР на гр. Пазарджик, е изцяло застроен.
С писмо изх. №
12-00-448-007/24.09.2019 г. кметът на община Пазарджик е разяснил на ищците, че
съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал.6 от ПП ЗСПЗЗ, ОСЗ представя мотивирано
искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ПЗР
на ЗИД ЗСПЗЗ.
По случая между ищците и Община
Пазарджик е налична кореспонденция в годините, в която многократно се поставя
въпросът по отношение на реда за продължаване на процедурата по реално
възстановяване на имота или съответно обезщетение при условията на чл. 10б от
ЗСПЗЗ. Становището на административния орган в случая е, че Общинската служба по
земеделие – Пазарджик е следвало да изпълни фактическо действие - да представи мотивирано
предложение, като въз основа на него Общинският съвет да се произнесе с решение
за предоставяне на имоти в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на
ЗИД ЗСПЗЗ. Преценката, дали са налице имоти за предоставяне не е на ОСЗ – Пазарджик,
а на Общинския съвет, който взема решение за това по чл. 45ж ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Налице
е бездействие именно от страна на ОСЗ – Пазарджик, което пречи на ОбС – Пазарджик
да постанови индивидуален административен акт. Действието, което следва да извърши
Община Пазарджик е единствено, когато ОСЗ – Пазарджик направи мотивирано предложение,
да внесе преписката в Общински съвет – Пазарджик. Друга компетентност по тази процедура
няма.
По делото са представени
доказателства, според които е проведено производство по чл. 11 от ПП ЗСПЗЗ, във
връзка с проведена процедура по приемане на помощен план по чл. 13а от ПП
ЗСПЗЗ, в резултат на което е издадена Заповед № 128/30.10.2018 г., с която
кметът на община Пазарджик е одобрил Решение ХХІХ, взето на заседание на ОЕСУТ,
проведено на 04.10.2018 г., с което площта на имот с идентификатор 55155.509.2,
съгласно помощния план, изработен за част от имот пл. № 2048 в кв. 96 по плана
на гр. Пазарджик от 1959 г., е приет по реда на чл. 13а, ал. 5 от ПП ЗСПЗЗ с
протокол от 27.07.2018 г. на Комисията, се определя като изцяло застроена.
По делото е представено
удостоверение за наследници изх. № 2749/22.06.2015 г., видно от което
настоящите ищци Л.Г.М. и Е.Г.Ч. са наследници на Г. И. К..
Представени са и писмени доказателства,
видно от които са обявени за нищожни Решение № 1В144/30.03.2000 г. на ПК –
Пазарджик и Решение № 5В032/22.01.2001 г. на ПК – Пазарджик по преписка вх. №
64156/02.11.1999 г., с които е определено на наследниците на Г. К. право на обезщетение.
Въз основа на тази фактическа обстановка, от правна
страна съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който регламентира
отговорността за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
Предвид очертания от ищците предмет на иска, се претендират имуществени вреди, във връзка с пропуснати ползи
и лишаването на съсобствениците от правото да ползват имота, което обезщетение е
в размер на 1500 лева месечен наем за период от една година назад от датата на подаване
на исковата молба, а именно от 30.10.2018 г. до 30.10.2019 г.
Така предявеният иск, съдът счита за неоснователен и недоказан.
За да бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК във връзка с
чл. 1 от ЗОДОВ е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва
да са в кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда.
В съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ общинските съвети предоставят земи
от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на
границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба
по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи
или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато
право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може
да бъде възстановена. Съгласно чл.45ж, ал.1 общинската служба по земеделие представя
мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, към което прилага за имот с признато право на възстановяване в
стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на
общинската служба по земеделие или със съдебно решение скица-проект на имота, издадена
от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър.
Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който
се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне
на имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ.
От фактическа страна по делото е установено, че с Решение № 252/25.03.2015
г., постановено по гр. дело № 2834/2014 г. на Районен съд – Пазарджик е прогласена
нищожността на Решение № 1В144/30.03.2000 г. на Поземлена комисия гр. Пазарджик
и Решение № 5В032/22.01.2001 г. на Поземлена комисия гр. Пазарджик по преписка за
обезщетяване вх. № 64156/02.11.1999 г., с което се определя на наследниците на
Г. И. К.. право на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделска земя с площ от 1,500 дка, ІV категория, и са обезщетени с 1355
броя поименни компенсационни бонове на стойност 1355 лева. Решението е влязло в
законна сила на 19.02.2015 г.
Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът намира, че липсват на законовите
предпоставки за уважаване на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Правото на собственост
на ищците подлежи на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ и не следва
от прогласяването за нищожно на решението на ПК – Пазарджик. Ето защо претендираната
вреда не е негова пряка и непосредствена последица, тъй като не поражда твърдените
вещни права. С прогласяване на нищожността на процесните решения се предпоставя
задължение за приключване на процедурата по ЗСПЗЗ, като едва с влязло в сила решение
на компетентния административен орган ще се реши въпроса относно възстановяване
или не на правото на собственост и в какъв обем ако собствеността бъде възстановена.
Настоящият съдебен състав счита, че претендираните имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи, поради невъзможността да се ползва имот, за който е признато
право на собственост са недоказани. Доказателствената
тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите,
относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от
които черпи права. След като ищците не са ангажирали достатъчно доказателства във
връзка с твърденията си, то съдът намира, че исковата претенция е недоказана и следва
да бъде отхвърлена.
Правото на собственост на ищците в реални граници не е било възстановено и те
не са могли да получават приходи от тази земеделска земя. В тази връзка, доколкото
ищците не посочват конкретно местонахождение и границите на земи, за които твърдят,
че са пропуснали приходи от наем, недоказана се явява и претендираната вреда.
Във връзка с установяване размера на вредата, по делото е допусната
съдебноикономическа експертиза, която съдът кредитира, независимо че е оспорена
от ищците. Вещото лице е направило изчисления, като е приело, че месечният наем
за процесния имот е средно 4,29 лева, като в съдебно заседание е уточнило, че
извършените изчисления са за примерен имот, наподобяващ описания, доколкото в
исковата молба не е конкретизирано кой точно имот се визира, дали това е склад,
търговски обект, офис или става въпрос за парцел. Изчисленията са направени на
база складово помещение или помещение-магазин, като средногодишният наем на
земеделския имот за 1,5 дка е изчислен в размер на 51,51 лева.
Ищците претендират вреди, като пропуснати ползи, поради невъзможността да е
получат приходи от земеделска земя – наем в периода посочен в исковата молба. Вредата
е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е
непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без
намесата на други фактори на въздействие. Вероятността от настъпването на вредите
следва да е несъмнена и да се основава от настъпване на факта, единствено от ненастъпването
на който не са получени твърдяните доходи. В случая това не е така.
Правото на собственост на ищците подлежи на възстановяване по реда и при условията
на ЗСПЗЗ. По делото, възстановено по установения ред право на собственост върху
земеделска земя, в конкретни граници и размер, не се доказва. Това право не следва
от прогласяването за нищожно на решението на Поземлена комисия – Пазарджик, съответно
претендираната вреда не е негова пряка и непосредствена последица, тъй като не поражда
твърдяните вещни права. Отмяната му предпоставя задължение за приключване на процедурата
по ЗСПЗЗ, като едва с влязло сила решение на компетентния административен орган
ще се реши въпросът относно възстановяване или не на правото на собственост, при
възстановяване – и в какъв обем. Тези права не може да се презумират и признават
в настоящето производство, в каквато насока са исканията на ищците по делото. В
горния смисъл е и практиката на ВАС – Трето отделение в решение №
172/09.01.2017 г. по адм. д. № 13611/2015 г.
Съдът намира за основателни и направените възражения от страна на
пълномощника на Община Пазарджик, затова че Община Пазарджик не е пасивно легитимирана,
тъй като компетентен орган е Общинска служба по земеделие – Пазарджик. Законът за
собствеността и ползването на земеделски земи и Правилникът по неговото прилагане
регламентират ред, който урежда специално обезщетително производство, преминаващо
през няколко етапа с постановяване на отделни решения от компетентния орган – Общинската
служба по земеделие. Съгласно чл. 45ж, ал. 6 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие
постановява решение за обезщетяване, в което се посочва и решението на общинския
съвет по чл. 45ж, ал. 2 от ПП ЗСПЗЗ. В действителност липсва произнасяне на Общински
съвет –Пазарджик, но тази липса се дължи именно на неизвършеното фактическо действие
от страна на ОСЗ – Пазарджик да представи мотивирано искане до кмета на Общината.
В случая Общинската служба по земеделие – Пазарджик е следвало да изпълни фактическо
действие – да представи мотивирано предложение, като въз основа на него Общинският
съвет да се произнесе с решение за предоставяне на имоти в изпълнение на задължението
си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ. Преценката, дали са налице имоти за предоставяне
не е на ОСЗ – Пазарджик, а на Общинския съвет, който взема решение за това по чл.
45ж ал. 2 от ПП ЗСПЗЗ. Налице е бездействие именно от страна на ОСЗ – Пазарджик,
което пречи на ОбС – Пазарджик да постанови индивидуален административен акт. Действието,
което следва да извърши Община Пазарджик е единствено, когато ОСЗ – Пазарджик направи
мотивирано предложение, да внесе преписката в Общински съвет – Пазарджик.
Предвид на това, съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за
ангажиране на имуществена отговорност на ответника, за причинени на ищеца
имуществени вреди, поради което предявеният иск се явява неоснователен и
недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ответника ще следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 200 (двеста) лева, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск от Л.Г.М. с ЕГН **********,*** и Е.Г.Ч. с ЕГН
**********,***, с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 18 000
лева, обезщетение за причинени имуществени вреди за периода 30.10.2018 г. до
30.10.2019 г.
ОСЪЖДА Л.Г.М. с ЕГН **********,*** и Е.Г.Ч. с ЕГН **********,***, да заплатят солидарно на Община Пазарджик
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200
лева (двеста).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
РЕШЕНИЕ № 11044 ОТ 02.11.2021
Г. НА ВАС СОФИЯ, ТРЕТО ОТД. ПО АДМ. Д. № 4975/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
194/09.03.2021г., постановено по адм. д № 203/2020г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Л. Г. М. и Е. Г. Ч. да заплатят на Община Пазарджик разноски
за касационното производство в размер на 100 лв
Решението е окончателно.