Р Е Ш Е Н И Е
№ 2238/8.12.2023г.
гр. Пловдив, 8 декември 2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №1110 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“ТАБИ ДВ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Княз Борис I“ №96, ет.1, ап.3, ЕИК *********, представлявано от адвокат Н.А.- пълномощник, обжалва Ревизионен акт (РА) с №Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г. издаден от С.П.Р.- началник на сектор в Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), възложила ревизията; и В.Г.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №127 от 07.04.2023г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (Д”ОДОП”), гр. Пловдив, при Централно управление (ЦУ) на НАП, с който на жалбоподателя допълнително е начислен данък по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в общ размер на 156 466,40 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в общ размер на 11 127,39 лв.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно списък на разноските (лист 935) и доказателства, че същите са действително направени (листи 936-941). На 14.11.2023г. по делото постъпват писмени бележки с Вх.№22800 (листи 948-951) от адвокат А., в които се излагат допълнителни съображения, подкрепящи жалбата.
Ответникът- директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрисконсулт К.С.- пълномощник (лист 932), изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
На 13.11.2023г. по делото постъпва защита с Вх.№22677 (листи 944-947) от юрисконсулт Й. Б.- пълномощник (лист 871), поддържаща изразеното становище; заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на оспорения акт по административен ред, и в предвидения процесуален срок, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) с №Р-16001620007766-020-001 от 11.12.2020г. (листи 825-827) на С.П.Р.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, е възложена ревизия на жалбоподателя относно задължения за данък по ЗДДС за периода 01.10.2020г. – 31.10.2020г. За ревизиращи органи са определени В.Г.Г.- главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията), и Т.В.С.- инспектор по приходите. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 18.12.2020г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 828).
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия (ЗИЗВР) с №Р-16001620007766-020-002 от 17.03.2021г. (листи 822-823) на С.П.Р.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 16.04.2021г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 22.03.2021г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 824).
Със ЗИЗВР с №Р-16001620007766-020-003 от 15.04.2021г. (листи 819-820) на С.П.Р.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, срокът на ревизията е продължен до 14.05.2021г., като ревизорите, ревизираните периоди и задължения не са променени. Заповедта е получена по електронна поща от жалбоподателя на 16.04.2021г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 821).
Ревизионният доклад (РД) с №Р-16001620007766-092-001 (листи 85-110) е съставен на 28.05.2021г., респективно в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, и получен по електронна поща от жалбоподателя на 31.05.2021г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (листи 111-112).
Против съставения РД постъпва възражение с Вх.№70-00-7287 от 14.07.2021г. (листи 53-57) от Д.Л.Б.- управител на “ТАБИ ДВ“ ООД, към което са приложени заверено копие на Постановление за прекратяване на наказателно производство от 09.06.2021г. (листи 59-76) на прокурор в Районна прокуратура (РП), гр. Пловдив по досъдебно производство №178 по описа на Трето районно управление (III-то РУ) в Областна дирекция на МВР- Пловдив за 2021г., прокурорска преписка №3759 по описа на РП- Пловдив за 2021г.; както и копие на подадена ДДС-декларация за месец 10.2020г. за едно с превод от заклет преводач (листи 77-80).
Ревизионният акт (листи 214-219), предмет на настоящето производство, е издаден на 28.07.2021г. и получен по електронна поща от жалбоподателя на 28.07.2021г., според нарочно Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС “Контрол” (лист 220).
Против РА с №Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г. постъпва жалба с Вх.№70-00-8161 от 10.08.2021г. (листи 44-51).
Със Заповед №РД-01-28 от 30.09.2021г. (лист 36) на директор на Д“ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, производството е спряно до приключване на производството по административно дело №2318 по описа на Административен съд- Пловдив за 2021г., X-ти състав.
Със Заповед №РД-01-8 от 27.03.2023г. (лист 38) на директор на Д“ОДОП“- Пловдив, при ЦУ на НАП, производството е възобновено.
Посочените по-горе ЗВР с №Р-16001620007766-020-001 от 11.12.2020г.; ЗИЗВР с №Р-16001620007766-020-002 от 17.03.2021г.; ЗИЗВР с №Р-160016200077661976-020-003 от 15.04.2021г.; РД с №Р-16001620007766-092-001 от 28.05.2021г.; както и РА с №Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г. са приети по делото като електронни файлове, записани върху оптичен диск (CD, лист 2).
По делото са приети и нарочни разпечатки (листи 10-12), удостоверяващи притежаването на валидни електронни подписи от органите по приходите, провели ревизионното производство, съответно от ********.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира ревизионното производство за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №РД-09-2433 от 16.12.2019г. (листи 4-7) на директора на ТД- Пловдив на НАП, с която заповед на С.П.Р. и на заместващата я при отсъствие В.П.А.(и обратно) е делегирано правомощието да издава заповеди за възлагане на ревизии.
Прието е заверено копие на Заповед №РД-09-1530 от 30.09.2020г. (листи 8-9) на директора на ТД- Пловдив на НАП, според която заповед В.Г.Г. е определена за длъжностно лице, което да изпълнява функциите на ръководител на екип в Дирекция “Контрол“, Отдел “Ревизии“ при ТД- Пловдив на НАП за срок от 01.10.2020г. до провеждане на конкурентен подбор.
Посочените делегиране на правомощия, определяне на заместващ орган, както и определяне на ръководител на ревизионен екип, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспореният РА се явява издаден от компетентни за целта органи.
В тази връзка следва да се посочи, че според Тълкувателно решение (ТР) №5 от 13.12.2016г. по Тълкувателно дело №10/2016г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от I и II колегия, Ревизионен акт, който при приложимата след 01.01.2013г. редакция на чл.119, ал.2 от ДОПК е издаден с участието на орган по приходите, извън кръга на лицата по чл.118, ал.2 от ДОПК, във връзка с чл.7, ал.1, т.4 от ЗНАП (Закон за Националната агенция за приходите), не е нищожен.
Предмет на спора е
допълнително начислен ДДС в общ размер на 156 466,40 лв., върху която сума са начислени и законни
лихви в общ размер на 11 127,39 лв. за декларирани от жалбоподателя вътреобщностни придобивания (ВОД) по фактура (invoice) №**********/28.10.2020г. (лист 346) на обща
стойност 782 332,00 лв. (левова равностойност на 400 000,00 евро)
към чуждестранното юридическо лице “DRINAX SPOLKA Z
OGRANICZONA ODPOWIEDZIALNOSCIA“, VIN №***, Полша. По отношение на декларирана
ВОД на филтропоставяща машина Max S, машина за цигари Mark 9, ел. табло,
дистрибутор, машина за събиране на цигари, резервни части, доставка – комплект
на стойност 400 000,00 евро (782 332,00 лв.), са представени: фактура
№*********/28.10.2020г.; договор за покупко-продажба №3/28.09.2020г. между българското
и полското дружество с предмет на доставката “промишлено оборудване“; копия на
банкови извлечения; ЧМР от 28.10.2020г., заверена с подпис и печат на
02.11.2020г., с посочена транспортна фирма “АВА ТРАНС“ ООД и транспортно средство
влекач, рег.****, и ремарке, рег.№ВН0367ЕК за извършен транспорт от България,
Пловдив, товарен пункт Кукленско шосе и дата на натоварване 28.10.2020 г. и разтоварен
пункт Niepodlegeosci 102 str
44-190 Knrow, с посочена дата на
получаване на доставката 02.11.2020г.,
до която е положен подпис и печат на DRINAX.
Представени са банкови извлечения, съгласно съдържанието на които по банкова
сметка ***едните авансови плащания: на 01.10.2020г. - 135 000,00 евро; на
05.10.2020г. - 151 500,00 евро; на 06.10.2020г. - 158 500,00 евро и
на 07.10.2020г. - 55 000,00 евро. Като основание за извършените разплащания
е посочена и представена като доказателство проформа
фактура №**********/28.09.2020г., с предмет на доставката industrial equipment (промишлено
оборудване).
От жалбоподателя се посочва в хода на ревизионното производство и предхождащата
го проверка, че контактът с полското дружеството – получател е осъществен от
управителя на българското дружество В.Б. на дати 17.01. – 19.01.2020г. и 03.02
– 06.02.2020г. в гр. Варшава и на дати 26.02. - 29.02.2020г. в гр. Катовице с
представителя на чуждестранното дружество Б.Г.. Машините и друго оборудване,
индивидуализирани в договора за покупко-продажба, фактурата и опаковъчния лист,
са натоварени на 28.10.2020г. и са пристигнали на 02.11.2020г. с организиран от
жалбоподателя транспорт по ЧМР на МПС с peг.№*******,
като са приложени копия на документите за ВОД, в т.ч. писмено потвърждение от
получателя на доставката с посочена в него дата 29.10.2020г. Впоследствие е
представен допълнителен отговор от пълномощника на полското дружество Б.Г., че
е допусната техническа грешка в потвърждението и датата на получаване на
стоките следва да се счита 02.11.2020г. Представени са допълнително фактура (инвойс) №(A)FS-1/08/2020 от
03.08.2020г., издадена от полското дружество ORION TOBACCO POLAND SP Z.O.O. за
придобиване на машините и оборудването чрез ВОП на стойност 350 000,00 евро
и фактура за извършена транспортна услуга №00000046525/31.10.2020г., издадена
от българския превозвач “АВА ТРАНС“ ЕООД. Декларирани са факта на подписване на
ЧМР от служителя в “ТАБИ ДВ“ ООД Г.К., заемащ длъжност “специалист логистика“ и
натоварване на оборудването от работници на дружеството.
По отношение
търговските взаимоотношения между българското и полското дружество са представени
сключени три договора за доставка на промишлено оборудване, съответно от 24.06.2020г.
(договор №1); от 13.08.2020г. (договор №2) и от 28.09.2020г. (договор №3) на
обща стойност 1 500 000,00 евро (левова равностойност 2 933 745,00
лв.). Предмет на доставките и по трите договора е “промишлено оборудване“, без
последваща конкретизация, като съгласно съдържанието на депозираните писмени
обяснения изпратеното оборудване е конкретизирано във фактурата и описано
детайлно в опаковъчния лист, а цената е конкретизирана в устни уговорки. При
анализ на данните в първичните документи за разплащания (банкови извлечения) и
вторичните счетоводни регистри на дружеството жалбоподател (хронологичен регистър
на сметка 414 Чужди клиенти, аналитична партида DRINAX SP Z.O.O.), ревизорите приемат
за установено, че са отразени плащания към полския контрагент в общ размер на
1 515 000,00 евро, при обща стойност на доставките по трите договора
в размер на 1 500 000,00 евро. Посочено е, че са налице противоречиви
данни по отношение основанието за извършване на разплащането, извършено на
01.10.2020г. (по проформа фактура
№**********/14.08.2020г., вместо по проформа фактура
№**********/28.09.2020г.).
При извършена насрещна
проверка на превозвача “АВА ТРАНС“ ООД и съпоставка на представените документи
с документите, представени от жалбоподателя в хода на ревизията и предхождащата
я проверка, са установени несъответствия по отношение датата на получаване на
стоките от полския контрагент. От страна на превозвача са представени на
екземпляри №5 и №6 на ЧМР от 28.10.2020г. (екземпляри на изпращача), като в
екземпляр №5 е положен подпис и печат с данни за полското дружество, без посочена
дата на получаване, а в екземпляр №6 е посочена дата на получаване на стоката
31.10.2020г. Представени са и съпътстващи транспорта документи– заявка-договор
за автомобилен превоз на товари във вид на таблица, с посочени товарен и
разтоварен пункт, дата и час на товарене, вид стока, регистрационен номер на пътно
превозно средство (ППС), договорена цена на транспорта, условия на плащане,
пътен лист за движение на товарен автомобил, с данни за начален и краен
километраж и маршрут (без данни за напускане и прибиране на ППС), справка за
заредено гориво, фискални бонове (ФБ) за закупени горива, документи за
извършени разходи по време на пътуванията, трудов договор на водача на ППС К.П..
Независимо, че са изискани разпечатки от GPS системата за движение на ППС по маршрут
от България до Полша и обратно, такива не са представени, с обяснението, че
превозвачът не разполага с такъв архив.
Във връзка с
обстоятелството, че е налице противоречие в данните на получаване на стоките от
полското дружество, по-конкретно датата на получаване, от жалбоподателя е
изискана допълнителна информация относно този факт. В отговор на искане за представяне
на документи и писмени обяснения от задължено лице (ИПДПОЗЛ) са депозирани
писмени обяснения, според които под печата и подписа на полския контрагент на
екземпляр от ЧМР е записана датата 31.10.2020г., която е нечетима, тъй като е изписана
впоследствие датата на изпращане на товарителницата до българския доставчик,
която е 02.11.2020г. Изпратено е ново потвърждение от полското дружество за
получаване на стоките, на английски език, с превод на български език, съгласно
съдържанието на което стоките са получени на дата 31.10.2020г. Тъй като
представеното потвърждение е изготвено в последващ
момент – на 19.02.2021г., ревизорите приемат за установено, че същото е с
недостоверна дата и се касае за частен документ, съставен за целите на
ревизията. При извършена допълнителна проверка е прието за установено, че
положеният на него печат е с данни за седалище и адрес на управление на
полското дружество, които са променени, считано от 27.11.2020г., т.е. новите
данни следва да намерят отражение в потвърждението, изготвено на 19.02.2021г.
При сравнение на подписите на представляващия полското дружество Б.Г. е посочено,
че положените подписи на първото представено от българското дружество потвърждение
на стоките и последващото такова, видимо се различават.
В тази връзка, е инициирана насрещна проверка на Б.Г., който е български
гражданин, с посочени постоянен и настоящ адрес в България, гр. София. В
отговор на ИПДПОТЛ не са представени изисканите документи и писмени обяснения.
Предвид липсата на
предоставени данни от превозвача за излизане от територията на РБ и повторно
влизане на територията на страната на ППС, с посочения в ЧМР регистрационен
номер, е изискана информация от Областна дирекция на МВР (ОД на МВР) - Пловдив,
сектор КИАД. От представена информация от ОД на МВР - Пловдив относно пътувания
на посоченото транспортно средство, вписано в ЧМР, е видно, че същото е излязло
от Република България (РБ) през ГКПП Видин, Дунав мост на 29.10.2020г., в
11,36ч. и е влязло на територията на РБ през същия ГКПП на 02.11.2020г., в
07,21ч. По служебен път, от Национално ТОЛ управление към Агенция пътна
инфраструктура (АПИ) са предоставени данни, получени от стационарни контролни
точки, въз основа на които да се проследи маршрута на движение на ППС на
превозвача “АВА ТРАНС“ ООД на територията на РБ. Съгласно предоставените данни,
е прието за установено, че на 28.10.2020г., в 18,15ч. са засечени данни за
бруто теглото на транспортната композиция при стационарна контролна точка Монтана
– Пишурка – Пишурка – Лом.
По така посочената ВОД
е формиран извод от ревизорите за наличие на противоречие в датите на
получаване на стоките от полския контрагент (29.10.2020г, съгласно първото
потвърждение, 31.10.2020г., съгласно второто потвърждение и 02.11.2020г.,
изписана на екземпляра на ЧМР), както и противоречие относно извършените
разплащания по доставките по трите договора, сключени между българското и полското
дружество (налице е заплащане в повече към полското дружество на сумата в
размер на 15 000евро).
В резултат на извършените процесуални действия в хода на ревизионното производство и събраните доказателства, е прието за установено, че липсват безспорни доказателства за реално осъществяване на декларираните ВОД от “ТАБИ ДВ“ ООД към Полша.
За да потвърди РА, решаващият орган изцяло възприема мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил нормативната уредба регулиращи тези отношения. Крайният извод е, че не са изпълнени изискванията на чл.45, т.2, б.“б“ от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПППЗДДС), във връзка с разпоредбите на чл.7, ал.1 от ЗДДС.
В хода на съдебното производство са представени доказателства от страните в следния хронологичен ред: писмо-отговор от 26.06.2023г. по описа на съда, представено от процесуалния представител на ответника, съдържащо данни, че във VIES системата не се съдържат данни за декларирани ВОП от полски търговци и във VIES системата, за данъчен период м. 10.2020г. няма изпратена спонтанна информация към Полша относно доставки между жалбоподателя и полското дружество DRINAX SP Z.O.O.; 18 броя снимки, направени от служител на жалбоподателя при натоварване на стоките, предмет на ВОД, включително флаш памет, съдържаща фотографските заснемания.
В съдебно
заседание на 13.09.2023г. е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ),
изготвена от вещото лице П.Т., с направено възражение за необоснованост от
процесуалния представител на ответника. Съдът намира ССЕ за компетентно
изготвена и съответстваща на събраните по делото доказателства, в която насока я
кредитира. От страна на ответника не са обосновани искания по чл.201 от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК). За да изготви заключението си, вещото лице П.Т.
преглежда и се запознава с всички съпътстващи документи към процесната фактура,
по които не е признат ВОД и по която допълнително е начислен ДДС за процесния период, както и с приетите в хода на
съдебното производство доказателства. При извършената
проверка в счетоводството на жалбоподателя на документи, дневници и регистри от
експерта е констатирано, че всички фактури и фактури инвойс,
по които е отказано прилагане на нулева ставка при ВОД с обжалвания РА, вещото
лице Т. счита, че същите отговарят на изискванията на ЗДДС от формална гледна
точка. По всяка от процесните фактури, посочени
подробно в табличен вид в заключението на вещото лице, се посочва, че условията
на доставката съгласно международната класификация ИНКОТЕРМС отговарят на FCA.
Продавачът доставя стоките, освободени за износ до превозвача одобрен от
купувача на определено място /уговорено място/. При доставка с транспорт на
стоката организиран от “ТАБИ ДВ“ ООД, приложими условия на доставка са CPT –
продавачът поема разноските по освобождаване на стоката за износ и нейния
превоз по местоназначението. След доставяне на стоката на уговорения адрес /площадка
за разтоварване/ всички разноски и отговорности се поемат от купувача.
Получателят
по доставката – полско дружество има валидна регистрация за целите на ДДС,
валидна на територията на Полша, за периода на доставката между датите
28.10.2020г. и 30.11.2020г. На 13.01.2021г. е подадена декларация за корекция в
данните за извършени вътреобщностни сделки и движение
на стоки в режим складиране, подадена от полското дружество за данъчен период
м. 10.2020г. (пълното наименование на документа е “корекция на обобщаваща
информация за извършени вътреобщностни сделки и
движение на стоки в режим складиране на стоки до поискване“). В посочения
документ, представен в превод от полски език, се съдържат данни за
декларираните покупки от български дружества, сред които е и жалбоподателят “ТАБИ
ДВ“ ООД. Данъчната основа на извършената от българското дружество доставка,
декларирана от полското дружество като ВОП, възлиза на 1 789 920,00 полски
злоти (левова равностойност 761 522,41 лв.). Същевременно, по делото не са
представени доказателства (справка от системата VIES) за декларирани данни за извършени ВОП
от полското дружество DRINAX
SP Z.O.O за периода от месец август 2020г. до
месец април 2021г.
В
заключението са обобщени данните в документите, представени от жалбоподателя
при ревизията и предхождащата я проверка по отношение сключени договори между
българското и полското дружество, за произход на стоките, предмет на ВОД,
по-конкретно придобиването им чрез ВОП от българското дружество, данни в
опаковъчен лист, данни в ЧМР, данни в потвържденията, представени от полското
дружество, данни за извършения транспорт на стоките от превозвач, българско
дружество, данни за извършени разплащания между страните по доставката,
отнасящи се включително по договор №1, договор №2 и договор №3. От вещото лице
е направен експертен извод, че в обхвата на извършената проверка и съгласно
констатациите в РД и РА може да се направи извод, че счетоводството на
дружеството жалбоподател се води редовно.
В
съдебното заседание по приемане на заключението, вещото лице прави уточнения и
пояснения по него (листи 894а-895). По-конкретно посочва, че ремонтът и рециклирането
на машини за тютюневата индустрия се извършва, като машините се закупуват от “всички
точки на планетата“, най-често на цената на метала. На място, в цех в България,
се сменят всички движещи се части, по-конкретно лагери и други неща, които за
машини на леката промишленост “не са толкова много“. Няма как да се смени
корпусът на машината, тъй като е много тежък и няма практика да се използват “донорски“
машини. Корпусът се използва като основа и на него “се качват“ нови части,
машината става функционираща и се продава на стойност между 20% и 30% от стойността
на една нова машина.
В съдебното
заседание на 13.09.2023г. управителят на “ТАБИ ДВ“ ООД В.Б. заявява, че от
28 години работи в тютюневата индустрия, най-напред в Украйна, след това в
България. Дейността на фирмата е основно рециклиране на стари машини за тютюневата
индустрия, което се прави индивидуално за всяка машина. Независимо, че машините
са без инвентарни номера, същите могат да се индивидуализират и само с техните
наименования, тъй като няма много фирми, производители на такива машини.
Обикновено когато бъдат доставени до склада на дружеството, се правят снимки на
машините, като в момента се намират на склад машини, аналогични на тези,
предмет на процесния ВОД.
Рециклирането
се извършва чрез ремонт на машините, чрез замяна на части, като по този начин
се привеждат в работно състояние. Обикновено резервните части се закупуват, има
и случаи, когато в цеха на фирмата се изработват части. Няма практика да се
закупуват “донорни машини“ (т.е. от няколко машини да
се направи една функционираща), но е възможно други фирми да практикуват това.
В
съдебното заседание на 25.10.2023г. е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), изготвена от вещото лице В.Н., с направено възражение за
необоснованост от процесуалния представител на ответника. Съдът намира СТЕ за
компетентно изготвена и съответстваща на събраните по делото доказателства, в
която насока и кредитира. От страна на ответника не са обосновани искания по
чл.201 от ГПК.
След
преглед на представените по делото доказателства и оглед на място на технологичния
процес по рециклиране на машини за тютюневата индустрия вещото лице дава следните
отговори на поставените задачи: основната дейност на дружеството “ТАБИ ДВ“ ООД
е изкупуване на стари, физически негодни (с изтекъл ресурс) машини за направа и
пакетиране на цигари, рециклирането им и последващата им препродажба.
Операциите, извършвани с рециклираните машини, са изчерпателно изброени на в заключението
(лист 902).
След
съпоставка на данните в документите, отнасящи се до процесния
ВОД, описани в заключението по ССЕ (фактура №20…47/28.10.2020г., проформа фактура №**********/28.09.2020г. и опаковъчен лист
към фактура №20…47/28.10.2020г.) може да се направи извод, че “промишленото
оборудване“, предмет на договорите между българската и полската фирма,
представлява филтропоставяща машина Max S; машина за цигари Mark 9, ел. табло,
дистрибутор; машина за събиране на цигари и резервни части. Основните характеристики
на отделните машини са описани на лист 902, като е направено уточнение, че под “резервни
части“ следва да се имат предвид най-бързо изхабяващите се части от продаваните
машини и обслужващите ги модули. В опаковъчния лист са посочени бруто и нето на
масите в килограми на отделните товари.
Машините,
предмет на процесния ВОД, са закупени от друго полско
дружество ORION TOBACCO
POLAND SP Z.O.O. и сред тях са цигарена машина Mark 9, филтропоставяща
машина Max S
и машина за събиране на цигари FTF
ITM. След рециклирането им същите машини са продадени на друго
полско дружество DRINAX SP Z.O.O.
Резервните части и допълнителните комплекти най-вероятно рециклирани и взети от
други стари машини.
При
извършения оглед в цеха на дружеството жалбоподател вещото лице се запознава с
основните машини – модули, оформящи производствена, пакетажна
и целофанираща линии за цигари с филтър. В приложение
№1 към заключението (листи 905–908) се съдържат снимки, предоставени на вещото
лице от фирма “ТАБИ ДВ“ ООД, които представляват снимки на рециклирани машини и
модули, някои направени след поставяне на палети и прикрепването им към тях.
Към момента на изготвяне на заключението няма снимки на закупените стари
физически изхабени машини и модули, най-вероятно поради причина, че към момента
на постъпването им в цеха не са направени.
В
обясненията си в съдебното заседание по приемане на заключението вещото лице Н.
прави пояснения, че машините нямат инвентарен, а производствен номер, и след
като са с изтекъл ресурс, в повечето случаи са и със свалени номера. Ако производственият
номер е запазен, може да се извърши проследяване, но това е много рядко срещано
в неговата практика. Машините от вида, описан в заключението, са познати на
вещото лице, тъй като е извършвал експертизи и по други дела. Идентификацията е
извършена въз основа на снимки, показани му “от компютъра на жалбоподателя“. Според
него, датите на снимките съответстват на датите, на които машините са
натоварени на транспортните средства за извозване.
При
така установеното
от фактическа страна настоящият състав на съда намира оспореният РА за материално
незаконосъобразен.
Съгласно разпоредбата
на чл.7, ал.1 от ЗДДС, ВОД на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната
до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на
доставчика.
Съгласно разпоредбата
на чл.53, ал.1 от ЗДДС, ВОД по чл.7, с изключение на освободените ВОД по чл.38,
ал.2, са облагаеми с нулева ставка на данъка.
Съгласно чл.53, ал.2 от ЗДДС, За прилагане на нулева ставка по ал. 1 доставчикът следва да разполага със: 1. документи за доставката, определени с правилника за прилагане на закона (ППЗДДС), и 2. документи за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка, определени с чл.45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018г.), наричан по-нататък “Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011“, или определени с правилника за прилагане на закона (ППЗДДС).
Съгласно чл.45, т.1, б.“а“ от ППЗДДС, за доказване на ВОД на стоки доставчикът следва да разполага с фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката.
А съгласно чл.45, т.2,
б.“б“ от ППЗДДС, за доказване на ВОД на стоки доставчикът следва да разполага с
транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика, при положение, че не
прилага презумпцията по чл.45а от Регламент за изпълнение (ЕС) №2018/1912 на
Съвета от 4 декември 2018г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС)
№282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни
сделки (OB, L 311/10 от 7 декември 2018г.)
Спорът по делото е концентриран
върху обстоятелството налице ли са документи, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките извън територията на страната. В случая,
транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, при което българското
дружество следва да разполага с транспортен документ за получаване на стоката.
Видно от представените и приети по делото, без възражения от страните, писмени
доказателства, жалбоподателят е представил както транспортен документ (ЧМР) за
извършен международен транспорт от превозвач по маршрут България – Полша, така
и писмени потвърждения за получаване на стоката от полския контрагент.
Ревизорите приемат за
установено, че представените документи не съдържат еднозначни и безспорни
данни, удостоверяващи изпращането на и транспортирането на стоките с конкретно
посочените в представените транспортни документи превозни средства до
съответния разтоварен пункт. Този извод е обоснован с различните посочени дати
на получаване на стоките в двете потвърждения, издадени от полския контрагент
(в първото е посочена дата на получаване 29.10.2020г., а във второто –
31.10.2020г.), както и с факта, че в ЧМР е посочена дата на получаване на
стоките 02.11.2020г. Наред с това се посочва, че полското дружество първоначално
не е декларирало ВОП на стоки от българския контрагент “ТАБИ ДВ“ ООД, а е
направило това след започване на ревизионното производство. Представляващ
полското дружество е български гражданин, с постоянен адрес на територията на
РБ, който не е представил изисканите му документи относно датата на получаване
на стоките, след изготвено ИПДПОТЛ и осъществен контакт с него. Направена е
констатация, че във времевия период между датите на първото и второто
потвърждение за получаване на стоките, полското дружество е с променено
седалище и адрес на управление, а положените подписи на двете потвърждения, за
които се твърди да изхождат от едно и също лице- представляващ, видимо се
различават. Вследствие на посочените несъответствия в данните на съпътстващите
доставката документи ревизорите заключават, че мястото на изпълнение на
доставките е на територията на страната и те са облагаеми, като ДДС е изискуем
от доставчика.
Настоящият състав на
съда намира тези изводи за неправилни.
На
първо място, към процесната фактура са представени международна товарителница –
ЧМР, отговаряща на изискванията по чл.6, във връзка с чл.7, §1 от Конвенцията
за договора за международен автомобилен превоз на стоки, инвойс
- оригинал, проформа фактура, опаковъчен лист и
потвърждения за получаване на стоката, които са посочени в заключенията на
вещите лица по ССЕ и СТЕ. Получателят по фактурата има валидна за целите на ДДС
регистрация през периодите на доставка.
По отношение
на декларирания от жалбоподателят ВОД към полското дружество, от събраните по
делото доказателства се установява, че към фактура с
№**********/28.10.2020г., с предмет на доставката продажба на индустриално
оборудване на стойност 400 000,00 евро, са представени опаковъчен лист, съдържащ
данни за опаковането и тежината на стоките по тази фактура; проформа
фактура от 28.09.2020г., съдържаща данни за предмета на доставката и
получателя; справка за валидност на ДДС номера на получателя “DRINAX SP Z.O.O.“;
ЧМР от 28.10.2020г. с изпращач “ТАБИ ДВ“ ООД и получател “DRINAX SP Z.O.O.“,
разтоварен пункт, превозвач “АВА ТРАНС“ ООД и регистрационен номер на ППС.
ЧМР-то съдържа номера на фактурата и подробни данни за стоката, опаковъчния
лист, подпис на изпращач и печат на превозвача. В кл.24
има печат на дружеството получател и подпис на представител, като е посочена
дата на получаване на стоките 02.11.2020г. Налице са извлеченията от банковата
сметка, които са проверени от вещото лице по ССЕ и е установено получаването на
сумата 515 500,00 евро по четири броя плащания, извършени в периода от
01.10.2020г. до 07.10.2020г.
Предвид
разминаванията в датите, посочени в различните съпътстващи доставката
документи, е инициирана допълнителна проверка за движението на ППС, вписано в
ЧМР на територията на РБ, излизането му от нея и обратното му влизане. От
представените данни от МВР е установено преминаване на границата на България
при излизане от ГКПП Видин Дунав мост от товарен автомобил с посочения в ЧМР
регистрационен номер на 29.10.2020г. и повторното му влизане на 02.11.2020г.
Този факт се потвърждава и от представените от превозвача документи за
закупувано гориво от бензиностанции на територията на България и на други
държави, което отново е извършено във времевия период от 29.10.2020г. до
04.11.2020г. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира за подкрепено с
доказателства твърдението на жалбоподателя, че в първото потвърждение и в ЧМР е
допусната техническа грешка по отношение на датата на получаване на стоките от
полския контрагент, която следва да бъде 31.10.2020г.
На
следващо място, ревизорите приемат за установен произходът на продадените с процесния инвойс машини и
резервни части, като е прието, че са придобити чрез ВОП от друго полско
дружество “Orion Tobacco
Poland“ по
инвойс от 03.08.2020г., който е надлежно деклариран.
В заключенията на вещите лица по ССЕ и СТЕ е посочено, че се касае за стари
машини за тютюневата индустрия, които могат да се индивидуализират единствено с
модел, тъй като предвид изтичането на експлоатационния им период нямат индивидуализиращи
фабрични (производствени) номера. Процесът на извършване на рециклирането им е
детайлно описан в обясненията управителя В.Б. в съдебното заседание на
25.10.2022г., както и в обясненията на експерта Т., изготвил заключението по
ССЕ. Машините, предмет на процесния ВОД, са индивидуализирани
с марка и модел в заключението на вещото лице по СТЕ, като фактът на
местонахождението им в производствено помещение на жалбоподателя и натоварването
им на ППС е надлежно установен чрез приети по делото 20 бр. фотоснимки, записани
на флаш памет.
Наред
с това, са представени и доказателства за извършени разплащания по доставката в
общ размер на 515 000,00 евро, като е направена експертна констатация в заключението
по ССЕ, че се касае за разплащания по доставките по договори №1, №2 и №3,
сключени между българското дружество и полския контрагент, с предмет промишлено
оборудване, на обща стойност 1 500 000,00 евро (таблица, листи
889-890). Налице е и извършена корекция в данните за доставки по ВОП,
декларирани от полското дружество за данъчен период м. 10.2020г., като се
посочени придобивания от българския контрагент “ТАБИ ДВ“ ООД на стойност
1 789 920,00 полски злоти (левова равностойност 761 522,41 лв.).
Съдът
намира, че горепосочените писмени и гласни доказателства следва да се
преценяват не само поотделно, но и в тяхната взаимовръзка. За всяка изследвана доставка
дружеството жалбоподател изготвя заявка за транспорт, фактура за транспорт и
ЧМР. В посочените по-горе документи, съпътстващи доставката, се съдържат конкретни
данни за машините, предмет на ВОД и тяхната идентичност с тези, предмет на предходен
ВОП, при което всякакво съмнение относно предмета на доставките е изключено.
Безспорно по всяка от обсъдените ВОД са установени данни за преминаване на стоките
от територията на България до територията на друга държава членка на ЕС. В тази
насока е и заключението на вещото лице по изготвената ССЕ.
По
делото не се спори, че за всяка доставка е издадена валидна фактура, която е
първият необходим документ за доказване на ВОД, съгласно чл.45, т.1, б.“а“ от ППЗДДС.
В съпътстващите доставката документи се съдържа подробно и ясно описание на
стоките, предмет на доставката, което поради своя обем е обективно невъзможно
да бъде възпроизведено в кл.9 “Вид на стоката“ в
товарителниците, поради което е посочено “промишлено оборудване“.
Няма съмнение, че получаването
на стоките е основен факт от предмета на доказване, който е установен по
делото. Доказват го пряко данните за приемане на стоките в ЧМР и приложените
писмени потвърждения, като отново следва да бъде подчертано, че изписването на
различни дати на получаване на стоките от полския контрагент в различни
съпътстващи доставката документи, се дължи изключително на допусната техническа
грешка.
На следващо място,
категорично е установено и разплащането на цената между търговците, за което
още в хода на ревизията са представени съответните банкови извлечения. Изрична
е и констатацията в тази връзка на назначената по делото ССЕ. Съдът намира, че
всъщност ревизорите не ангажират пряко доказателство в подкрепа на твърдението,
че стоките не са напуснали територията на страната и са реализирани в България.
Изложени са единствено предположения, които са основани на превратно тълкуване
на фактите и то само на тези, отнасящи се до различните дати на получаване на
стоките в различните съпътстващи доставката документи.
Съдът приема, че
вътрешното ни право съдържа ясна уредба относно документите за доказване на ВОД-
чл.45 от ППЗДДС и жалбоподателят се справя с доказателствената си тежест, като
ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Нещо повече, представени
са данни за дружествата, извършили транспорта, заявки за международен превоз,
ЧМР, извършени плащания на конкретни транспортни дружества, осъществили
доставките, трудови договори на шофьорите, лицензи за извършване на международен
автомобилен транспорт и налични счетоводни данни за отчитането на фактурите и
плащането, както и включването и в справките-декларации по ЗДДС. Според вещото
лице Т., всички документи са редовно съставени и осчетоводени.
Тези факти обосновават
извод за добросъвестност на дружеството жалбоподател и за отсъствие на
намерение да се отклони от данъчно облагане или да участва в данъчна измама.
В допълнение на
изложеното, следва да бъде съобразено и изложеното в мотивите на Решение №15596
от 13.12.2018г. по дело №8426/2018г. на Върховния административен съд (ВАС),
Първо отделение, че съгласно постоянната практика на СЕС, освобождаването на вътреобщностната доставка на дадена стока става приложимо само
когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е
изпратена или транспортирана в друга държава членка и че вследствие на това
изпращане или транспортиране, същата стока е напуснала физически територията на
държавата членка на доставката. Съгласно чл.31, б.“а“ и чл.67 от Конвенцията на
ООН за договорите за международна продажба на стоки, счита се, ако друго не е
уговорено, че продавачът е изпълнил задължението си за доставка с предаване на
стоката на превозвач, когато се изисква превоз. Разпоредбата на чл.67 от
Конвенцията сочи, че при липса на други уговорки, рискът от погиване на стоките
преминава върху купувача при предаване на стоката на първия превозвач, когато
стоката е маркирана и снабдена с превозни документи. С приемане на стоката от
превозвача се осъществява прехвърлянето на правото на разпореждане – първо
условие за ВОД. С изпращане или транспортиране на стоката се осъществява
второто условие за ВОД. Именно наличието на физическо движение на стоката между
държавите - членки е обективен елемент, отличаващ ВОД от доставка на
територията на страната.
Аналогично на фактите
по горното дело, представените от жалбоподателя документи, обсъдени в
съвкупност с останалите приети по делото доказателства, отговарят на
изискването на Директивата (Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност
(Директива 2006/112/ЕО)) да докажат вътреобщностна
доставка. Доставчикът е разполагал със стоката, уверил се е, че получателят по
доставката е регистрирано в съответната-държава членка лице и стоката е била
предадена на превозвач, с което рисковете по нея са преминали върху купувача.
Не на последно място, следва да бъде съобразена и практиката на Съда на Европейските общности (СЕО), израз на която е Решение от 27 Септември 2007г. по дело С-409/04, според което решение: 1) Член 28а, параграф 3, първа алинея и член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17 октомври 2000 година (които норми са аналогични на сега действащата Директива 2006/112/ЕО), като се вземе предвид терминът „изпратен(и)“, употребен в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностното придобиване на стока е осъществено и освобождаването на вътреобщностната доставка става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава-членка и че вследствие на това изпращане или превозване стоката е напуснала физически територията на държавата-членка на доставката. 2) Член 28в, А, буква а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, следва да се тълкува в смисъл, че не допуска компетентните органи на държавата-членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама.
В тази връзка, следва
да се посочи, че в мотивите (резюме) на цитираното решение на СЕО приема, че
ще противоречи на принципа на правната сигурност възможността държава-членка,
която е регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък от
документи, които да се представят на компетентните органи, и която първоначално
е приела представените от доставчика документи като доказателства, обосноваващи
правото на освобождаване, впоследствие да задължава този доставчик да заплати полагащия
се за тази доставка данък върху добавената стойност, когато се окаже, че поради
извършена от получателя на доставката измама, за която доставчикът не е знаел и
не би могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напускали територията
на държавата-членка на доставката.
В
настоящия случай, от жалбоподателя са представени необходимите документи,
доказващи наличието на ВОД, като липсват данни същият да участва в данъчна
измама. За да е налице такава, не е достатъчно при извършената проверка
получателят по ВОД да не е открит или да не е декларирал вътреобщностно
придобиване. Тези обстоятелства сами по себе си не обосновават наличие на данъчна
измама, още по-малко участието на доставчика в такава.
Настоящият състав на
съда намира, че при съставяне на данъчните документи жалбоподателят е действал
добросъвестно и декларираната ВОД е доказана в съответствие с изискванията по
чл.45 от ППЗДДС, във връзка с чл.53, ал.2 от ЗДДС. Поради това и на основание
чл.53, ал.1, във връзка с чл.7 от ЗДДС декларираната ВОД е облагаеми с нулева
ставка на данъка, противно на установеното с оспорения по делото РА.
Предвид гореизложеното,
оспореният по делото РА е незаконосъобразен, поради което следва да бъде
отменен.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на НАП е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, а предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Според чл.78, ал.5 от ГПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г., за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес (в случая 167 593,79 лв.) за една инстанция минималното адвокатско възнаграждение при интерес от 100 000 лв. до 500 000 лв. е 8 650 лв. плюс 4% за горницата над 100 000 лв. или 11 353,75 лв. Според §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004г., за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС.
По фактури с №1974 от 22.05.2023г. (лист 937) и с №1962 от 20.04.2023г. (лист 940) на адвокат Н.А. е заплатено възнаграждение в размер на 13 596,00 лв. с ДДС, което е по-малко от минималното адвокатско възнаграждение (13 624,50 лв.), съгласно Наредба №1/09.07.2004г., и очевидно не е прекомерно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт с №Р-16001620007766-091-001 от 28.07.2021г. издаден от С.П.Р.- началник на сектор в ТД- Пловдив на НАП, възложила ревизията; и В.Г.Г.- главен инспектор по приходите в ТД- Пловдив на НАП, ръководител на ревизията, потвърден с Решение №127 от 07.04.2023г. на директора на Д”ОДОП”- Пловдив, при ЦУ на НАП, с който на “ТАБИ ДВ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Княз Борис I“ №96, ет.1, ап.3, ЕИК *********, допълнително е начислен данък по ЗДДС в общ размер на 156 466,40 лв. и са определени законни лихви върху тази сума в общ размер на 11 127,39 лв.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на “ТАБИ ДВ“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “Княз Борис I“ №96, ет.1, ап.3, ЕИК *********, сумата от общо 14 696,00 (четиринадесет хиляди шестстотин деветдесет и шест) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:/п/........................
/Н.Бекиров/