Р
Е Ш Е
Н И Е
№1850
гр.Пловдив, 31.10.2018г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в открито съдебно заседание на петнадесети
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 5841 по описа за 2018
година на ПРС, II нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 36-0000380 от 03.09.2018г. издадено от А.В.Г.на
длъжност главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Пловдив,
с което на И.И.К. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1,
т.1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.18, т.5
от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ.
С жалбата се
оспорва размера на наложената глоба с атакуваното НП, като се излагат доводи
определящ го като непосилен за жалбоподателят К.. Излагат се доводи за влошено
здравословно състояние и обективни пречки които са възпрепятствали своевременното
подновяване на притежавано Удостоверението на водач на лек таксиметров
автомобил. Въз основа изложените в жалбата доводи се прави искане за отмяна на
издаденото НП.
Жалбоподателят
редовно уведомен се явява и лично участва в производството по делото. Поддържа
жалбата си за отмяна на издаденото НП. Не ангажира нови доказателства. В
пледоарията си излага основания по същество на искането си за отмяна на НП.
Въззиваемата
страна, ОО „Автомобилна администрация” гр.Пловдив редовно призована не изпраща
представител. Преди даване ход на делото представя писмено становище с което оспорва
основателността на депозираната жалба и излага съображения за това, че
атакуваното наказателно постановление е издадено при спазването на изискванията
на закона. Прави искане за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На 07.08.2018г. свидетел
К.В.Ш. на длъжност **** в ОО”АА” гр.Пловдив извършил проверка на жалбоподателя И.И.К.
***, като водач на лек автомобил оборудван като таксиметров автомобил с
шахматни ленти на вратите на автомобила, разкрита табела „Такси” на покрива на
автомобила, светещ зелен индикатор/свободен/ в купето на автомобила поставен на
предно обзорно стъкло. Проверката била извършена около 06,20 в гр.Пловдив, на
бул.”Христо Ботев” в близост до автобусна спирка до № 82 – Бивша Сточна гара.
При проверката било констатирано, че И.И. К., като *****автомобил „Киа
Мажентис” д.к.№ **** собственост на И.И.К. ЕГН ********** извършва таксиметров
превоз на пътници без да притежава валидно Удостоверение за водач на лек
таксиметров автомобил. В последствие свидетел Ш. извършил проверка на база
данните на ИА”АА” София при което било установено, че водачът на ЛТА И.И.К.
притежава надлежно издадено на
22.03.2000г. Удостоверение серия А № 00393290 за водач на лек таксиметров
автомобил, което удостоверение е било без срок на валидност, без същото да е
продължено. За нарушение на чл.18, т.5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ срещу водачът на таксиметровия автомобил И.К. е бил
съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия А-2018
бланков № 253613, а въз основа на него в
последствие било издадено обжалваното Наказателно постановление. Издаденото НП
е било връчено лично на жалбоподателя К. на 05.09.2018г. В срок пред РС Пловдив
е било обжалвано издаденото НП.
Тази фактическа
обстановка се установява по категоричен начин от събраните по делото
доказателства – писмени и гласни такива. В своите показания, разпитаният като свидетел
актосъставител К.Ш. потвърждава изцяло
отразените от него в АУАН обстоятелства, като посочва, че на посочената
дата спрял за проверка лекия таксиметров автомобил, управляван от
жалбоподателя, при която се установило, че същият е без валидно Удостоверение
за водач на лек таксиметров автомобил, за което му бил съставен АУАН.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по
съществото на правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че
настоящото производство е от административно - наказателен характер и
същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това
означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно
той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по
безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Разбира се при налагане на имуществена санкция на
Еднолични търговци или Юридически
лица се касае за обективна невиновна
отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването
на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва
въпрос за вина. Същата се определя като психично отношение на дееца към
деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ
или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в
понятията „неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен
орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите
от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при
съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта /и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако
това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно,
тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е
законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на
административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а
не е фиксиран в закона/.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд счита, че
обжалваното наказателното
постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност,
в предвидената от закона форма, при спазване на
материалните разпоредби и е съобразено с целта на закона. За това е
представена по делото Заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията с която е възложено на АНО
да издават наказателни постановления при констатирани нарушения по ЗАвПр, както и органите които да съставят
актове за установяване на административни нарушения по ЗАвПр. При
извършената служебна проверка не се констатираха нарушения на процесуалните
правила в хода на административнонаказателното производство които да са
опорочили издаденото НП.
Няма спор по делото че към момента на
проверката жалбоподателя К. е упражнявал таксиметрова дейност, както и че
Удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил не е било валидно към
тази дата, като по преписката няма доказателства, нито твърдения, същото да е
било продължено съгласно разпоредбата на чл.24, ал.4 от ЗАвПр.
Посочена в АУАН
като нарушена разпоредба на чл.18, т.5 от № 34 от 06.12.1999г. на МТ предвижда
задължение на водача при управление на таксиметров автомобил да притежава
удостоверение „Водач на лек таксиметров автомобил”, издадено след успешно
полагане на изпит, валидно за съответната община. От приетите по делото писмени
и гласни доказателства съдът намира като установено, че като водач на ЛТА И. К.
след успешно положен изпит е имал надлежно издадено на 22.03.2000г.
Удостоверение серия А № 00393290 за водач на лек таксиметров автомобил, което
удостоверение е било без срок на валидност. С изменение и допълнение на Закона
за автомобилните превози, публикувани във ДВ бр. 93 от 2017г. е определен срок
на валидност на тези удостоверения до 30.06.2018г. С изменение и допълнение на ЗАвПР / ДВ. бр.9 от 2017г./ в разпоредбата на чл.24, ал.4 от същия е
създадено изречение трето което гласи: „Валидността
на удостоверението може да се продължи за нов срок от 5 години без полагането
отново на изпит, ако лицето отговаря на изискванията по ал.3, т.1 – 4 и е
подало заявление за преиздаване в 14-дневен срок преди изтичането на
валидността на удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил.“
Самият
жалбоподател не спори, че притежаваното от него удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил
за Община Пловдив не е било продължено съгласно разпоредбите на закона. Възраженията на жалбоподателя К. по-конкретно
са свързани с описание на нарушението, добавени елементи към него, а от друга
страна се твърди за неправилно приложение на закона, като не било отчетено
наличието на маловажен случай в настоящия казус. Според настоящата инстанция
тези възражения са неоснователни. На първо място ясно в АУАН, а и НП, видно от тяхното съдържание е посочено, че
съдържат време, място и начин на извършване на нарушението. Посочените
обстоятелства в описанието са в достатъчен обем, за да се осъществи предвидения
в закона състав. Безспорно и управляваният от жалбоподателя автомобил е бил
маркиран, обозначен и оборудван като такси, като това ясно се установява от
посоченото в АУАН и НП. Същият водач е предоставял именно таксиметрови услуги, за
което свидетелства и приложената по делото разпечатка от ЕТАФП. Посочената в НП
квалификация и описание на нарушението е същата като в АУАН.
На основание установеното
по делото съдът счита че случаят не е маловажен. Действително нарушението е
формално и наличието или липсата на вреди, не може да бъде критерий за
преценката за маловажност. Такъв при формалните нарушения може да бъде само
обществената опасност на деянието, която в случая не се различава от тази на
други нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението е извършено за
пръв път не е достатъчно да обуслови маловажност на случая. Само по себе си
нарушението, изразяващо се в извършване на таксиметров превоз от водач, който
няма издадено удостоверение по чл.18, т.5 от Наредба № 34/1999г. на МТ се
характеризира с висока степен на обществена опасност. В тази посока наличието
на удостоверение не е само формално изискване, а документ, който удостоверява
годността/квалификацията на водача да извършва таксиметров превоз на пътници в
съответната община и съобразно особеностите в нея. Преминаването на изпит за
придобиване на конкретното удостоверение, е насочено както към безопасността на
движението и пътниците, така и към качеството на таксиметровата услуга,
предоставяна от превозвача посредством конкретния водач, поради което липсата
на такова удостоверение по дефиниция нарушава правата и застрашава здравето на
пътниците, и няма как да се приеме за маловажен случай. При тези факти Съдът
намира, че правилно актосъставителят, а и наказващият орган са вменили на жалбоподателя
нарушението по чл.18, т.5 от Наредба № 34/06.12.1999 г. на МТ, съгласно която
норма водачът на лек таксиметров автомобил трябва да притежава Удостоверение „Водач
на лек таксиметров автомобил”, валидно за съответната община. Същото се издава
след успешно полагане на изпит. Наличието на
такова удостоверение и неговото не продължаване е било установено както се посочи от
актосъставителят след проверката и отиване в ОО”АА” Пловдив. В ОО”АА” е била
направена справка в ИА”АА” София, като резултата от нея е надлежно приложен към съставения АУАН. След като водачът, не е представил
изисканите му документи и след като не се установи с такива да е разполагал към
момента на проверката, то той е осъществил състава на вмененото му нарушение и
резонно е санкциониран. В тази връзка правилно е приложена и нормата на чл.93,
ал.1, т.1 от ЗАвПр която предвижда абсолютно определена санкция – глоба от 2000
лева.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 36-0000380 от 03.09.2018г. издадено от А.В.Г.на длъжност главен
инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация” гр.Пловдив, с което на И.И.К.
***, ЕГН ********** на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е
наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.18, т.5 от Наредба №
34/06.12.1999 г. на МТ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред
Административен съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по реда на Глава
ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!
В.И.